№ 15445
***** 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110165813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против Г. В. З. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
732,72 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в (адрес), за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 99,82 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2020 г. до 20.06.2022 г., сумата в размер на 54,63 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 10,63 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 20.06.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 20476/19.07.2022 г. по ч. гр. д. №
37769/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет
1
страницата на дружеството. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да
заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат С.,
оспорва изложените в исковата молба твърдения, че между страните по спора е налице
валидно облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна
енергия. В подадения отговор са изложени доводи, че страните не са обвързани от договор,
сключен при общи условия, доколкото ищецът не е доказал публикуването на одобрени
общи условия в един местен и един централен всекидневник, което законово изискване било
кумулативно. Страната поддържа, че поради липсата на надлежно публикувани общи
условия, вземанията на ищеца били изцяло недължими. Процесуалният представител на
ответника оспорва представените от ищеца извлечения от сметки, като посочва, че
твърдените за доставени количества топлинна енергия са неверни и не отговарят на
действителното положение. Оспорва представените общи фактури, като посочва, че цените
на топлинна енергия е следвало да бъдат коригирани за периода м. май 2019 г. – 8.12.2020 г.
като се прилагат старите цени по Наредба № 5 от 23.01.2014 г. съобразно влязло в сила
Решение № 14147 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 172/2019 г. Направено е възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главница за незаплатена цена
на топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Направено е искане
сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Поддържаните от ответника доводи за липса на валидно облигационно
правоотношение между страните обосновани с ненадлежното доказване на влизане в сила на
2
приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия на (адрес)
на потребители на топлинна енергия за битови нужди са неоснователни. С Решение №
1544/23.06.2022 г. по в. гр. д. № 9555/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II – А
въззивен състав, изрично е възприето становището дадено с Решение № 189 от 11.04.2011 г.,
постановено по т.д. № 39/2010г. по описа на ВКС, II ТО, с което е прието, че съгласно
разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при
публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е
публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30
дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ,
съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
Комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Влизането в
сила на Общите условия /ОУ/ не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите
Общи условия за продажба на топлинна енергия. В посоченото решение на ВКС е прието, че
не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са
публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. Ответникът
не твърди и не установява наличието на други публикувани общи условия с различно
съдържание от посочените от ищеца. В случая Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от (адрес) на клиенти в ***** одобрени с Решение ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, са публикувани във вестник “*****” и във вестник “*****” и са
в сила от 14.03.2014 г. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от (адрес) на клиенти в ***** приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета
на директорите на ищцовото дружество и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, са публикувани във вестник “*****” и във вестник „*****“ на 11.07.2016 г. и са в
сила от 10.08.2016г. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като по делото няма твърдения ответникът да е сторил това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от Договор за дарение на недвижим имот на малолетен
низходящ, обективиран в нот. акт № 89, том LLLXL, нот. дело № 37293/1997 г., по силата на
който ответникът придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. Когато
топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта
лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е
разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. Експертът сочи, че липса свидетелство
за метрологична проверка от м. 10.2019 г. на общия топломер в сградата с фабричен №
49690699, като средството за измерване с сменено с друго през м. 01.2020 г. От приетото
заключение се установява, че за процесния период в имота на ответника е имало три
3
отоплителни тела с монтирани ИРРО и щранг-лира в банята без техническа възможност за
монтаж на уред. Вещото лице разяснява, че показанията на измервателните уреди са снети
след реален отчет, като представените протоколи носят подпис на потребител. Експертът
допълва, че топлинната енергия отдадена от шранг-лирата в жилището е изчислена на база
инсталирана мощност. От приетото заключение се установява, че в процесния имот е
монтиран един водомер за топла вода, чиито показания са снети. Вещото лице разяснява, че
количеството потребената топлинна енергия за отопление на имота, БВГ и такава отдадена
от сградната инсталация е изчислена при съобразяване на правилата разписани в
действащите за процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. От приетото заключение се установява, че цената на потребената топлинна
енергия за процесния период при съобразяване на изготвените от третото лице-помагач
изравнителни сметки и при съобразяване на периода, за който общият водомер в сградата не
е минал през техническа проверка възлиза на сумата в размер общо на 589,62 лева. От
приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период няма
извършени плащания в погашение на процесните вземания. Предвид изложеното съдът
намира, че предявеният иск за незаплатена цена на доставена топлинна енергия се явява
доказан за сумата в размер на 589,62 лева, като за разликата до пълния заявен размер от
732,72 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде
разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението
по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 12.07.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (фирма) са
приети общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В разглеждания
случай първото месечно задължение от исковия период за месец май 2019 г. е станало
изискуемо на 14.07.2019 г., т.е. преди по-малко от три години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното направеното
4
възражение за изтекла погасителната давност е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (адрес) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По делото не е спорно, че „(фирма) е извършвало за процесния период и имот услуга
дялово разпределение на топлинна енергия. От приетото по делото заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че начислената такса за услуга
дялово разпределение възлиза на сумата общо в размер на 52,35 лева. При съобразяване на
естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че
начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в който смисъл е и
Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС. Съдът
намира, че предявеният иск се явява основателен за сумата в размер на 52,35 лева, като за
разликата до пълния заявен размер от 54,63 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Давността за задълженията относно таксата за дялово разпределение на топлинната
енергия започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо
давността за вземането за първия месец от периода (м.06.2019 г.) е започнала да тече от
01.07.2019 г., като срокът на погасителната давност към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл, тъй като срокът на
погасителната давност е бил спрян за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г. съгласно
ЗМДВИП.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на (фирма). Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
5
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена
държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 53,81
лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 625 лева, от които сумата в размер на 25 лева довнесена държавна
такса за разглеждане на спора, 500 лева депозит за вещи лица по допуснатите експертизи и
100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от
предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в
размер на 448,49 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника в настоящото производство съдебни разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Съгласно представения от
ответника списък на разноски по чл. 80 ГПК / лист 91/ претендираните разноски възлизат на
сумата в размер на 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По
съразмерност (фирма) следва да заплати сумата в размер на 84,72 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (фирма), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в ***** (адрес) срещу Г. В. З., ЕГН **********, с настоящ адрес в
***** (адрес), обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 589,62 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
6
(адрес), за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
12.07.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 52,35 лева, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 20476/19.07.2022 г. по ч. гр. д. №
37769/2022г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
заявен размер от 732,72 лева, предявеният иск за главница за дялово разпределение за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 54,63 лева, както и предявените
установителени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 99,82 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2020 г. до 20.06.2022 г. и за сумата в размер на 10,63 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 20.06.2022 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. В. З., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***** (адрес), да заплати на
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ***** (адрес), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 53,81 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. В. З., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***** (адрес), да заплати на
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ***** (адрес), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 448,49 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ***** (адрес),
да заплати на Г. В. З., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***** (адрес), на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 84,72 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „(фирма), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ***** (адрес), в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 37769/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7