Р Е Ш Е Н И Е
Номер 88/9.4.2019г..Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет
и осми февруари Две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар:К.Апостолова
Прокурор: Св.Стойнов
като разгледа докладваното от съдия А.Попов
ВНОХД
№35 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда №271/23.10.2018г.
по НОХД №2614/2018г., с която подсъдимият С.Д.Я. е признат за виновен за това,
че на неустановена дата през месец юни 2016г. в гр.Варна, противозаконно
присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №
В 4928 РР, на стойност 3887.00лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и седем
лева/, собственост на ЕТ„Радослав п. -Транс Трейд“, представлявано от Р.М.П.,
ЕГН **********, която владеел, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд присвоеното имущество е внесено, поради което и на основание чл.206, ал.6,
т.1 вр. ал.1 и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Я. е
бил осъден да заплати сумата от 69.92 лева, явяваща се направените по делото
разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна, както и сумата от
20.00 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на РС - Варна.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна
жалба от защитника - адв.Ст.С.. В допълнението към жалбата се навеждат доводи
за нарушение на материалния закон. Защитникът счита, че поведението на
подсъдимия не осъществява състава на инкриминираното деяние. Искането на адв.С.
е да бъде отменена присъдата и подсъдимият да бъде оправдан по възведеното
обвинение.
Производството срещу подсъдимия се
развива задочно и пред двете инстанции, тъй като след щателно издирване
местонахождението му не е установено, като същия е обявен на общодържавно
издирване. Извън изложеното участието на подсъдимия не е задължително с оглед
обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл.93 т.7 от НК.
По съществото на делото и в съдебно
заседание пред въззивната инстанция, прокурорът пледира за неоснователност на
жалбата, като моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена.
В съдебно заседание, защитникът на
подсъдимия поддържа депозираната жалба на наведените в нея основания. Моли за
оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна,
първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за
установено по безспорен начин следното:
Подс.Я. през 2016г. работел, като
строителен техник в „Прострой груп“ ЕООД, със седалище гр.Варна. Решил да наема
автомобил, като за целта на 16.03.2016г. отишъл в офиса на ЕТ„Радослав п. - Транс
Трейд", собственост на св.Р. П.. Дейността на търговеца била отдаване
автомобили под наем. Я. разговарял със св.П. и поискал да наеме автомобил, с
възможно най-нисък дневен наем. П. му предложил процесния лек автомобил марка
„Форд Фокус" с рег.№В 4928 PP. Той бил с бензинов двигател, пет врати, 1388 куб., 55kw, с дата на първа
регистрация 29.04.2003г. и рама № WFOAXXWPDA3D24781. Подсъдимият харесал автомобила
и решил да го наеме. На същия ден между ЕТ, със собственик св.п. и подс.Я. бил сключен и подписан договор за
наем на автомобила. Договорът бил сключен за периода 16.03.2016г. до
23.03.2016г.. При сключване на договора П. направил снимка на свидетелството за
правоуправление на подс.Я.. После му предал автомобила за ползване, заедно с
контактен ключ за него, СРМПС част II, знак за преминат технически преглед и застрахователна
полица за сключена застраховка ГО. След изтичане на срока на договора Я. се
обадил по телефона на св.П. и му казал, че до една седмица ще отиде в офиса на
фирмата, за да поднови договора и да се разплати, понеже в момента нямал
средства. На 31.03.16г. подс.Я. отишъл отново в офиса на фирмата и заплатил
уговорената сума за наем. Бил сключен нов договор за наем за същия лек
автомобил за срок от един месец, считано от 31.03.2016г. до 30.04.2016г., за
сумата от 600 лева. След сключване на новия договор подс.Я. продължил да
управлява автомобила. Междувременно от изготвената и съхранявана от него снимка
на СУМПС на подсъдимия, св.п. установил, че от 12.04.16г. свидетелството за
правоуправление на Я. е с изтекъл срок на валидност. п. се обадил на Я. и го повикал
да отиде до офиса и да върне автомобила, тъй като нямал валидно СУМПС и не
можел да управлява автомобил. Подсъдимият му казал, че ще заведе в офиса на
дружеството свой колега, на чието име да бъде сключен нов договор за наем, за
да може той да продължи да използва автомобила. п. се съгласил да бъде сключен
договор с друго лице, а автомобилът да продължи да се ползва от подс.Я.. Поради
изложените причини подс.Я. помолил свой колега – св.Т.Г., който притежавал
валидно СУМПС, да сключи договор за наем за автомобила с ЕТ„Радослав п.-Транс
Трейд", като му обяснил, че това се налага с оглед обстоятелството, че
неговото свидетелство за правоуправление е изтекло и нямал време да го поднови.
Св.Г. се съгласил договорът за наем да бъде сключен на негово име. На
10.05.16г. св.п. отишъл до строителен обект в района на Морска гара, където по
това време работели подс.Я. и св.Г.. На името на Г. бил сключен нов договор за
наем на инкриминирания автомобил за срок от двадесет дни, считано от
10.05.2016г. до 30.05.2016г., за сумата от 400 лева. Сумата за наема била
платена от подс.Я. и той продължил да използва автомобила. След изтичане на
договора за наем в края на месец май 2016г., Я. не върнал автомобила.Св.п.
осъществил контакт с подс.Я. по телефон, като му казал, че трябва да върне
автомобила или да плаща наем за него. Той търсил контакт с подсъдимия и чрез св.Г..
Въпреки многобройните обаждания на св.п., подс.Я. не отишъл да плати
задълженията си и не върнал автомобила. Оправдавал се, че работи и не може да
отиде при св.п.. Междувременно във връзка с работата си подс.Я. се запознал със
св.Алекси Юлиянов А., който работел в същото дружество. През 2016г. св.А.
управлявал лек автомобил, който се повредил. Затова споделил с подс.Я., че
търси да закупи лек автомобил. Към този момент подс.Я. имал нужда от парични
средства, и въпреки, че знаел че не е собственик на процесния автомобил, и че
няма право да се разпорежда с него, решил да се възползва и да се сдобие с
парични средства. Така той предложил за продажба на св.А. наетия автомобил за сумата от 1500
лева. Обяснил му, че е закупил
автомобила от свой приятел, но нямали сключен писмен договор за
покупко-продажба. А. се съгласил да купи автомобила, с уговорката прехвърлянето
на същия да стане по установения за това ред до два-три дена след закупуването
му, чрез сключването на договор за покупко-продажба със собственика на
автомобила. Казал на Я., че може да му даде първоначално сумата от 750 лв., а
останалата част от парите, когато сключат договора за покупко-продажба със
собственика. Така на неустановена по делото
дата през месец юни 2016г. в гр.Варна, подс.Я. продал автомобила на св.А.,
като предал владението му заедно с 1бр. контактен ключ с дистанционно
устройство към него, СРМПС част II и останалите документи предоставени му от
св.п.. Обещал на св.А., че ще получи големия талон за автомобила, след като
сключат писмения договор. А. от своя страна заплатил на подсъдимия за
автомобила сумата от 750 лева и започнал да го управлява. Няколко дена след
това св.А. помолил подс.Я. да се обади на собственика на автомобила, за да
сключат договор за покупко-продажба на автомобила с него. Подс.Я. му отговорил,
че собственика нямал време и затова ще го отложат с няколко дена. След няколко
дена св.А. отново подканил подс.Я. да се обади на собственика на автомобила, но
той му казал, че ще го прехвърлят след една седмица. На всички опити на св.А.
да организира прехвърлянето на автомобила, подс.Я. измислял причини, за да бави
прехвърлянето на инкриминираната вещ. А. поискал координатите на собственика на
автомобила, но подсъдимият му казал, че той се прибира много късно от работа, и
поради това св.А. взел решение да остави нещата така, за да не притеснява
собственика на автомобила, като продължил да използва автомобила. Междувременно
на 14.09.2016г. св.п. подал жалба във Второ РУ-Варна, като поискал съдействие
от органите на полицията да му бъде върнат автомобила.
На 05.10.2016г. св.п. бил с автомобил
в района на Хотел„Черно Море", гр.Варна. Докато търсел къде да паркира, до
един строеж забелязал паркиран на ъгъла между две пресечки инкриминирания
автомобил. п. отишъл до строежа, за да попита работещите там дали знаят кой
управлява автомобила. Работници му казали, че знаят кой го управлява и че ще го
извикат. След около две минути при него отишъл св.А. и му казал, че автомобилът
е негов. Обяснил му, че го купил от Я. преди около четири месеца. Св.п. от своя
страна заявил, че автомобила е собственост на ЕТ и че бил отдаден под наем на
подс.Я., който не върнал автомобила и не заплащал наема за него. Св.п. поискал
от св.А. да отидат заедно във Второ РУ-Варна за изясняване на случая. Св.А. от
своя страна се обадил на подс.Я. и го уведомил за случващото се. Подс.Я.
помолил св.А. да изчака на строителния обект заедно със св.п., за да се
разберат. Св.А. обаче не се съгласил и му казал да отиде направо във Второ
РУ-Варна. Подсъдимият не отишъл във Второ РУ-Варна. Там се явили единствено св.п.
и св.А. и по случая било образувано досъдебно производство, в хода на което
с протокол за доброволно предаване от
05.10.2016 г. свидетелят А.Ю. А. предал 1 бр. л.а. марка „Форд" модел
„Фокус" с рег.№В 49028 РР, 1 бр. контактен ключ с дистанционно устройство
към него, 1 бр. СРМПС, част втора с №*********, 1 бр. знак за ГТП и 1бр.
застрахователна полица. Лекият автомобил, заедно с другите горепосочени вещи
бил върнат на собственика му с разписка от 14.12.2016 година.
Видно от заключението на извършената
по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираната вещ -
л.а. „Форд Фокус" бензин пет врати 1388 куб., 55kw В 49028 РР, първа
регистрация 29.04.2003г. рама WFOAXXWPDA3D24781 към момента на деянието е
била 3 887/три хиляди осемстотин
осемдесет и седем/ лева.
Горната фактическа
обстановка на практика не се спори и се доказва
от събраните по делото доказателства, а именно: от показанията на
свидетелите Р. п., Т.Г. и А. А. /изключая дребни разминавания обсъдени подробно
в мотивите на ВРС/, съдебно оценителна експертиза, писмените доказателства –
копия на договор за наем на лек автомобил от 16.03.2016г., от 31.03.2016г. и от
10.05.2018г., протокол за доброволно предаване, разписка, свидетелство за
съдимост, ведно с бюлетин, както и от другите писмени материали, приобщени по
делото по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на приетата фактическа обстановка,
съставът на съда е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата през месец
юни 2016 г. в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил марка „Форд" модел „Фокус" с per. № В 49 28 РР, на стойност
3887.00 лв./три хиляди осемстотин осемдесет и седем лева/, собственост на ЕТ
„Радослав п.-Транс Трейд", представлявано от Р. М. п. ЕГН:**********,
която владеел, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, присвоеното имущество е внесено.
Така направените крайни изводи на съда на
база приетата за установена и от въззивния състав фактическа обстановка се
споделят напълно.
Сторените и пред въззивната инстанция
оплаквания от страна на защитата за допуснато нарушение на материалния закон не
се споделят от ВОС.
Доводите имат за основа документално
оформеното състояние на отношенията относно инкриминираната вещ в последната
част на процесния период. Важни са обаче фактическите отношения и те са
категорично установени в хода на досъдебното и съдебно производство. Не се
спори, че Я. не е страна по последния договор за наем на автомобила, но по
делото е категорично установено, че подсъдимият, със съгласието на п. - собственик
на веща е продължил да я ползва срещу
уговорен наем. Освен това подсъдимият лично е договорил клаузите на последния
договор за наем, присъствал е при неговото подписване и е заплатил вноски за автомобила. От изложеното
следва, че Я. е знаел, че автомобилът е чужда вещ, която той ползва по силата
на договор за наем, без уговорка за придобиване на собствеността, и с която същия не би могъл
да се разпорежда, като прехвърля собствеността на св.А.. От друга страна категорично
е установено, че именно подсъдимия Я. се е разпоредил с автомобила, като го е
продал на св.А. за сумата от 1500 лева, от която получил първоначално 750 лева.
ВРС е изложил обширни и точни мотиви по отношение диференцията между инкриминираното
поведение и гражданско правни отношения, на база и задължителната съдебна
практика, които ВОС не счита, че следва да преповтаря. От установената
фактическа обстановка се установява, че Я. се е разпоредил с предмета на
престъплението в свой интерес, накърнявайки в същото време възможността
собственикът на вещта да се разпорежда с нея изпълнявайки по този начин
съставът на престъпление по чл.206 от НК.
Отделно от изнесеното ВОС споделя и изводите
на ВРС по отношение липсата на предпоставки за приложение на привилегирования
състав на престъпление, но както е посочил и първоинстанционния съд, горното
може само да се отчете при липса на възведено съответно обвинение и в полза на
подсъдимия.
По отношение на вида и размера на наложеното наказание
ВРС правилно е сторил преценка на наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като е отчел и предходната съдимост на дееца и
правилно е ценил изложеното по-горе обстоятелства, като отегчаващо при липса на
отчитането му, като съставомерно. Наложеното наказание е законосъобрано, като
вид и обосновано като размер.
При
служебната проверка ВОС констатира наличие на техническо опущение, като е
налично последно изречение за оправдаване на подсъдимия по първоначално
възведено обвинение при липса на фактическо такова. Горното по никакъв начин не
препятства изпълнението на съдебния акт и не буди съмнение за действителната
воля на съда, поради което и ВОС не го прие за съществено процесуално
нарушение.
По изложените
съображения, с оглед и предвид липсата
на служебно констатирани основания и възможност за отменяне или изменяне на
присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна,
като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №271/23.10.2018г. на ВРС 27-ми състав по НОХД
№2614/2018г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.