Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 838 по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна
жалба от „В.“ ООД, чрез адв. Ц.С. срещу решение №
155/21.06.2019 г., постановено по гр.д. № 997/2018 г. на РС- гр. Ботевград, с
което е отхвърлен предявения от „В.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя С. П. И. срещу В.К.К. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 203, ал. 2, предл. 2 от КТ във вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2800 лева, представляваща обезщетение за
причинени от него имуществени вреди на дружеството-работодател в резултат на
престъпление – кражба на 89 дъбови дъги, достатъчни за изработване на два броя
дъбови бъчви с вместимост от по 500 л. с пазарна цена от по 1400 лв., ведно със
законната лихва от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят счита, че обжалваното
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че с молба вх.
№ 3816/07.06.2018 г. е направил искане за назначаване на експертиза, с оглед
изясняване размера на причинените вреди на дружеството, но с определение № 6909/18.12.2018
г. е оставено без уважение искането, като в мотивите си съда посочва, че ищецът
не е ангажирал доказателства за вредата. Намира за неправилен извода на съда,
че липсата на влязла в сила присъда е необходима предпоставка за уважаване на
иска по чл. 203, ал. 2 от КТ. Видно било от констативен протокол от 09.02.2018
г., съставен от управителя на дружеството, че е извършена ревизия, която
установила липса на 89 броя дъбови дъги, достатъчни за изработване на 2 броя
дъбови бъчви с вместимост от по 500 л. За извършеното дисциплинарно нарушение В.К.
е уволнен, като с Решение № 200/08.10.2018 г., постановено по гр.д. № 657/2018
г. на РС-Ботевград са отхвърлени исковете му за отмяна на уволнението, за
възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност и за заплащане на
обезщетение, потвърдено с Решение от 06.02.2019 г. по гр.д. № 702/2018 г. на
СОС. От показанията на св. В. се установявало за действията на К.. С докладна
записка № 1/09.02.2018 г. свидетелят В. е уведомил управителя на дружеството за
извършеното от В.К.. Първоинстанционния съд не
обсъдил показанията, а само заявил, че са противоречиви и заинтересовани.Моли решението
да бъде отменено, иска уважен изцяло, като претендира разноски за двете
инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна В.К.К.,
чрез адв. Г.У. е подал писмен отговор на въззивната
жалба и е взето становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения,
че са събрани достатъчно доказателства и изяснена фактическа обстановка, от
които се установява неоснователността на иска. РС-Ботевград е достигнал до
правилни и законосъобразни изводи. По същество моли решението на РС-Ботевград
да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Депозирана е и частна жалба от В.К.К., чрез адв. У. срещу
определение № 4542/29.08.2019 г., с което е оставена без разглеждане молба с
вх. № 5271/24.07.2019 г. на ответника В.К., за изменение на решение № 155 от
21.06.2019 г. по гр.д. № 997/2018 г. на РС-Ботевград в частта за разноските и
прекратено производството като недопустимо. Излага съображения, че съдът е
отказал присъждане на такива, тъй като субективно е разтълкувал израза „платими
в брой“. Позовава се на ТР №6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По
същество моли за допълване на решението в частта за разноските. Претендира
разноски.
В срока да отговор на частната жалба „В.“
ООД изразява становище за неоснователност.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба от „В.“ ООД е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Частната жалба от В.К.К. е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен
акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
„В.“ ООД е предявило срещу ответника В.К.К. искове с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, вр.с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 2800 лева, представляваща обезщетение за причинени от него имуществени
вреди на дружеството-работодател в резултат на кражба на 89 дъбови дъги,
достатъчни за изработване на два броя дъбови бъчви с вместимост от по 500 л. с
пазарна цена от по 1400 лв., ведно със законната лихва от 22.05.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2018
г. ответникът В.К.К. е отнел от владението на
работодателя си „В.“ ООД без съгласието му 89 дъбови дъги, с което е нанесъл
вреда на дружеството.
В срока за отговор ответника В.К.К. е оспорил иска като недопустим, по същество
неоснователен. Твърди, че не е извършвал нарушение на трудовата дисциплина, а
отговорността е изключена по силата на чл. 205, ал. 1 от КТ.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От докладна записка от В.Г. В. се установява, че на
09.02.2018 г. ищецът бутал натоварена количка с дъбови дъги за бъчви, които
натоварил в колата си и потеглил.
От протокол № 1/09.02.2018 г., съставен от управителя С.
И., в присъствието на работниците И. И. Х., Г. М. Г., В.Г. В. се установява, че
е прегледан записа от система за видео наблюдение, от който се установява, че В.К.К. на 09.02.2018 г. във времето от 11,58 ч. до 12,10 ч. бута
натоварена количка с дъбови дъги за бъчви към един от порталите на цеха, пред
който е паркирана колата му. К. натоварва всички дъги от количката в колата си
и потегля.
От констативен
протокол от 09.02.2018 г., съставен от управителя С. И., в присъствието на
работниците И. И. Х., Г. М. Г., В.Г. В. се установява, че е извършена ревизия,
с цел установяване на точния брой липсващи дъбови дъги-заготовки за бъчви и е
установено, че липсват 89 броя.
С решение № 200 от 08.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 657/2018 г.
РС-Ботевград е отхвърлил като неоснователни обективно кумулативно предявените
от ищеца В.К.К. против „В.“ ООД, ЕИК: ***, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ: за признаване на незаконно и отмяна на
уволнение, извършено със Заповед от 12.02.2018 г. на „В.“ ООД, с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните; за възстановяване на
предишната длъжност, заемана от ищеца – „Работник обработка на дърво“ във „В.“
ООД; за присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на
уволнението в размер на 3 133,44 лева за времето от 12.02.2018 г. до 12.08.2018
г. Решението е потвърдено с Решение от 06.02.2019 г. по гр.д. № 702/2018 г. по
описа на СОС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 732
от 14.10.2019 г. по гр.д. № 2205/2019 г. по описа на ВКС на РБ, IV г.о. /служебно известно на съда/.
Пред първоинстанционния
съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели на ищеца – Г.
М. Г., В.Г. В. и двама свидетели на ответника – В. П. Г., М. П. Ц..
От показанията на св. Г. М. Г. се
установява, че към 09.02.2018 г. свидетелят работил във „В.“ ООД до септември
2018 г., но вече не работи във фирмата. На 09.02.2018 г. от управителя на
дружеството бил показан видеоматериал, на който се виждало как В.К.К. изнасял дъски от фирмата, които бил натоварил на количка.
След това направили оглед и установили липса на 89 броя дъбови дъги, от които
могат да се изработят две бъчви по 500 литра. След 09.02.2018 г. В.К.К. повече не се е явявал във фирмата по никакъв повод. По
време на преглеждане на видеоклипа не е имало лице на име М., който започнал
работа във „В.“ ООД след тази случка.
Свидетелят В.Г. В., който работи във „В.“
ООД дава показания, че на 09.02.2018 г. седнал да обядва и чул, че се клопа количка и се товари в
багажник. Когато отворил вратата, видял колегата К. как си пълни багажника с
дъги, след като го напълнил, затворил и
потеглил с автомобила. Свидетелят се обадил на управителката и написал докладна
записка за случилото се. Вечерта към 17,10 ч. свидетелят и негови колеги
изгледали видео, от което се виждало как В.К. бута количка с дъги, минава след
банцига, където вече няма камери и излиза, където го видял свидетелят. Колата
на К. била паркирана, където няма камери. Установена била липса на 89 дъбови
дъги. Лице на име М. не е присъствало тогава.
Свидетелят В. П. Г. към 09.02.2018 г. работил във „В.“ ООД на
длъжност „бъчвар“. Към 17,10 ч. присъствал на гледането на видеоматериала, на
който присъствал и М., след което всеки си запалил колата и си тръгнал. Видял
как В. кара заготовки за бъчви от една машина до друга.
Свидетелят М. П. Ц. споделя, че работил
във „В.“ ООД към 09.02.2018 г.Присъствал на преглеждане на видеото, разбрал, че
става въпрос за 80 дъги, изгледали видеото с колегите и се оказало, „че е
откраднато това“. На филма не се виждало, че се
изкарват дъгите, а се виждало, че се циркулирало от цеха.
От въззивният
съд е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза, която дава заключение,
че липсва предлагане на дървени дъги, като само по изключение такива се
предлагат като част от услуга за ремонт на бъчви и в калкулацията за ремонта се
включват с цена за единична бройка от 40 лева. Пазарната стойност на 89 дъбови
дъги е 3560 лева, която цена е по-висока от пазарната стойност на 1 бъчва.
Пазарната цена на 1 бъчва с вместимост от 500 литра е 1200 лева, но цената
варира в зависимост от материала, качеството и др. специфични фактори. От
анализа, който прави вещото лице, заключава, че с 89 бр. дъбови дъги би могло
да се произведат 2 бр. дъбови бъчви, като средната им пазарна цена е 2400 лева.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, когато вредата е
причинена умишлено. Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността
по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника
умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени
небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима,
работникът отговаря по реда на чл. 203,
ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от
разпоредбите на гражданския закон. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ препраща
към гражданския закон относно реализацията на отговорността на служител или
работник, причинил вредата умишлено – така Решение № 8 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1111/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 9 от 31.01.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г. о., ГК.
За да се ангажира пълната имуществена отговорност на
работника, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав
на деликта / чл. 45 от ЗЗД/, а именно да се установи
наличието на деяние, чийто автор е ответникът; деянието да е противоправно; да е причинена имуществена вреда и да е
налице причинна връзка между деянието и вредата, както и специфичните елементи
от фактическия състав на чл. 203, ал. 2, предл.
1 от КТ, а именно деянието да е осъществено при или по повод на изпълнението на
трудовите задължения на работника.
В случая няма спор между
страните, че в периода, за който се твърди, че са настъпили процесните
вреди, между ищеца и ответника В.К.К. е съществувало
трудово правоотношение като същият е заемал длъжността „Работник
обработка на дърво“. От представената длъжностна характеристика /л.24 от делото/, на ответника
е възложено да приема и изпълнява поръчки за сглобяване, оформяне, поддържане
или поправки на изделията, съобразно зададените изисквания. В длъжностната му
характеристика е посочено, че носи отговорност за повереното му
имущество-техника, инструменти и материали и носи отговорност при установени
липси на материали, поверени му във връзка с работата.
На първо място действително няма събрани
доказателства за извършено престъпление от В.К.К.,
което се доказва с влязла в сила присъда на наказателния съд. Съгласно чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Гражданският съд не може да изследва въпроса дали е
извършено престъпление, съгл. разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК. Няма и
представени доказателства, от които да се установява, че са уведомени
компетентните органи за това. Като вече се
посочи обаче, липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността
по чл. 203, ал. 2 КТ,
поради което е необходимо да се разгледат останалите предпоставки.
От представените от ищеца писмени
доказателства протокол № 1/09.02.2018 г., съставен от управителя С. И., в
присъствието на работниците И. И. Х., Г. М. Г., В.Г. В. се установява, че е
прегледан записа от система за видео наблюдение, от който се установява, че В.К.К. на 09.02.2018 г. във времето от 11,58 ч. до 12,10 ч. бута
натоварена количка с дъбови дъги за бъчви към един от порталите на цеха, пред
който е паркирана колата му. От констативен протокол от 09.02.2018 г., съставен
от управителя С. И., в присъствието на работниците И. И. Х., Г. М. Г., В.Г. В.
се установява, че е извършена ревизия, с цел установяване на точния брой
липсващи дъбови дъги-заготовки за бъчви и е установено, че липсват 89 броя.
Прието от работодателя е, че извършеното от работника е дисциплинарно
нарушение, поради което същият е дисциплинарно уволнен със Заповед от
12.02.2018 г. на „В.“ ООД, потвърдена с решение № 200 от 08.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 657/2018 г.
РС-Ботевград и Решение от 06.02.2019 г. по гр.д. № 702/2018 г. по описа на СОС,
което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 732 от 14.10.2019
г. по гр.д. № 2205/2019 г. по описа на ВКС на РБ, IV г.о. Съгласно
разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от КТ имуществената
отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната,
административнонаказателната и наказателната
отговорност за същото деяние. И докато за наличието на дисциплинарно нарушение
по начало формата на вина е без значение, то тя има значение за приложимия
режим на имуществена отговорност на работника или служителя.
Констативните протоколи от 09.02.2018 г. са частни
документи и като такива имат само формална доказателствена
сила. Тези документи обаче съдържат изявления на подписалите ги лица и не са
оспорени от ответника. При това положение следва да бъдат приети като
автентични, а и доколкото не е оспорено и съдържанието им, следва да бъде
зачетена тяхната формална доказателствена сила
относно съдържанието им. От тях се установява липса на 89 дъбови дъги от цеха
на дружеството, което представлява настъпила вреда за същото. Деянието е
извършено от ответника В.К.К., което е установено в
дисциплинарното производство и е формирана
сила на пресъдено нещо с постановеното
решение.
Доказан се явява и размера на вредата,
която е установена от приетата съдебно оценителна експертиза.Остана недоказано
обаче, че ответникът е действал виновно при условията на умисъл по отношение на
вредата, настъпила за работодателя. Деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици. Доказателства ответникът умишлено да е
причинил вреда на работодателя не са ангажирани, поради което следва да се
приеме недоказаното за нестанало /напр. ако намерението е само да се ползва
отнетата вещ не е налице кражба/. Не са сигнализирани и компетентните органи от
работодателя за твърдяно престъпление, поради което не може да се приеме за
доказано, че деянието е извършено умишлено. Решението постановено в този смисъл
следва да се потвърди.
По отношение на частната жалба от В.К.К. срещу определение № 4542/29.08.2019 г.
Частната
жалбата на В.К.К. е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Предназначението на списъка
за разноските е да насочи съда при изчислението на разноските относно вида и
размера на разходите, които страната иска да й се присъдят, като в противен
случай /при непредставяне на списък по чл.80 ГПК/ страната няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък не лишава
страната от право да иска от съда произнасяне по въпроса за разноските изобщо,
а преклудира възможността да се иска преизчисляването
им чрез изменение на съответния съдебен акт в частта му за разноските, т.е.
представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му
за разноските – в този см. т. – от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г.,
ОСГТК. В случая РС-Ботевград с постановеното решение се е произнесъл по въпроса
за дължимите разноски на ответника, като не е присъдил такива, приемайки, че няма данни, че сумата от 1000, 00 лева е
платена. Списък по чл. 80 ГПК не е представен от адв.
У., поради което молбата за изменение на
постановеното решение в частта за разноските правилно и законосъобразно е
оставена без разглеждане и обжалваното определение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, въззивникът „В.“ ООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна В.К.К.
разноски в размер на 1000, 00 лева /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155
от 21.06.2019 г., постановено по гр. дело № 997/2018 г. по описа на Районен съд
- гр. Ботевград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от
В.К.К., чрез адв. У. срещу
определение № 4542/29.08.2019 г., с което е оставена без разглеждане молба с
вх. № 5271/24.07.2019 г. на ответника В.К., за изменение на решение № 155 от
21.06.2019 г. по гр.д. № 997/2018 г. на РС-Ботевград в частта за разноските.
ОСЪЖДА „В.“ ООД с ЕИК: 13137874, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С. П. И.-управител да заплати на В.К.К. с ЕГН: ********** сумата от 1000, 00 лв. /хиляда/ лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.