Определение по дело №1182/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 август 2019 г. (в сила от 19 август 2019 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20192100501182
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1534                                 19.08.2019 година                          град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                      Трети  състав

На деветнадесети август                                                                      година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                       

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева

                                                                                                 2. мл.с.К. Вълев

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

частно гражданско дело номер 1182 по описа за 2019 г., съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5, чрез юрисконсулт Николай Злидолски, против определение № 5050 от 17.06.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 2593/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е осъдил частния жалбоподател да заплати на И.Н.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 104, партер, адв.Красен Кръстев от БАК,, на основание чл.81 вр. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 320 лв. – разноски в производството по ч.гр.д.№2593/2018 г. по описа на БРС.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, като твърди, че определението е неправилно и необосновано.. Моли съдът да отмени обжалваното определение на Бургаския РС. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

В предвидения от закона срок е постъпил отговор на частната жалба от И.Н., с който счита подадената жалба за недопустима и неоснователна. Твърди, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Моли съдът да го потвърди. Излага съображения.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и отговаря на изискванията на закона..

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи, намира, за установено следното:

Производството по ч.гр.д.№ 2593/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас е образувано по искова молба на И.Н. против частния жалбоподател по реда на чл.207 от ГПК и касае обезпечаване на доказателства. Видно от самото дело, в хода на производството е постъпила молба от адв. Красен Кръстев  – процесуален представител на И.Н., с искане делото да бъде прекратено поради отпадане на интереса от воденето му, тъй като след образуване на делото, претенцията е била удовлетворена. В същата молба страната е направила искане да й бъдат присъдени направените по делото разноски в това число адвокатски хонорар и заплатена държавна такса. БРС с протоколно определение от 11.06.2019 г. е прекратил производството по делото поради отпадане на правния интерес от воденето му. С последващо определение № 5050/17.06.2019 г., обжалвано по настоящото производство, Районният съд е осъдил частния жалбоподател да заплати исканата сума.

Настоящата съдебна инстанция намира подадената частна жалба за основателна, което налага атакуваното определение да бъде отменено. За да постанови този резултат Районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.81 от ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, във вр. с чл.78, ал.2 от ГПК, сочеща на това, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая обаче, съдът намира, че разпоредбата на чл.81 от ГПК не може да бъде приложена. Разпоредбата е обща и касае актовете на съда, с които приключва съответното производство и в тези случаи следва да се присъдят направените разноски, но това не е така ако съществува правна норма, изключваща възможността за присъждане на разноски. В разпоредбата на чл.209 от ГПК изрично е посочено, че разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението, а се вземат предвид впоследствие при решаване на спора. Фактът, че страните са уредили отношенията си в хода на производството по обезпечаване на доказателствата е без значение. В този случай разноски не следва да се присъждат. Това налага отмяна на определението на Районния съд. Направеното в частната жалба за присъждане на разноски не следва да бъде уважавано с оглед липсата на представен списък по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА определение № 5050 от 17.06.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 2593/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 Определението е окончателно.

                                                   

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ: