Решение по дело №11443/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5335
Дата: 20 октомври 2023 г. (в сила от 20 октомври 2023 г.)
Съдия: Мариана Георгиева
Дело: 20221100511443
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5335
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева

Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100511443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 24.07.2022г., постановено по гр.д. № 78274/2018г. на СРС,
ГО, 57 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
срещу К. И. Б. и Т. И. В. обективно кумулативно и пасивно субективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ,
като всеки един от ответниците е осъден да заплати следните суми: сумата от
по 717 лева – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София,
жк ****, абонатен номер 292631, за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и за сумата от по 15, 58 лева – възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. Със същото решение са отхвърлени изцяло
предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от
всеки един от ответниците на сумата от по 60, 22 лева – законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия и на сумата от по 3, 86 лева –
законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
1
разпределение.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, са
подадени в законоустановения срок въззивни жалби от ответниците К. И. Б. и
Т. И. В., в които са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон.
Конкретно се оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд
за съществуването на облигационно правоотношение между страните по
договор за продажба на топлинна енергия. Сочи се, че нормата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ задължава ищцовото дружество като доставчик на топлинна енергия
да публикува Общите условия за продажба на топлинна енергия в един
централен и един местен всекидневник, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване. В жалбите са изложени оплаквания, че в
решението си първоинстанционният съд не е посочил номера и датата на
приемане на приложимите за процесния период Общи условия. Посочено
било единствено обстоятелството в кой всекидневник са били публикуване
Общите условия за продажба на топлинна енергия, който са действали преди
исковия период. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за
правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-
правни норми. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на
решението в обжалваната му част.
Третото лице-помагач не изразява становище.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, в които са
отхвърлени предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД.
2
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
3
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че
наследодателят на ответниците И.С. Б. е придобил правото на собственост
върху процесния недвижим имот въз основа на договор за покупко-продажба
на държавен недвижим имот от 18.11.1960г. По делото не се твърди, нито се
доказва от ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от
ГПК, собственикът на имота да е извършил разпоредителни сделки със същия
след неговото придобиване. От представеното удостоверение за наследници
№ 303 от 21.01.2019г., издадено от СО, район Красна поляна, се установява,
че И.С. Б. е починал на 23.05.1995г., като е оставил наследници по закон –
преживяла съпруга Т.К.С. и низходящи по права линия от първа степен /деца/
- Т. И. В. /дъщеря/ и К. И. Б. /син/. След смъртта на Т.С. на 02.10.2014г. е
настъпило законово наследствено правоприемство, по силата на което
ответниците по делото са придобили при равни квоти от по ½ ид. част
наследствената маса, останала от техните наследодатели, като съвкупност от
права и задължения /чл. 5, ал. 1 от ЗН/.
С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане
на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично
обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателите, като
съсобственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост, се явяват страна по силата на посочената по-горе законова
разпоредба.
Неоснователни са релевираните доводи относно приложимите за
исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители на топлинна енергия за битови
нужди и конкретно относно влизането в сила на същите. Настоящият съдебен
състав споделя разрешението на въпроса, дадено в решение № 189 от
11.04.2011г., постановено по т.д. № 39/2010г. по описа на ВКС, Второ ТО, в
което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ /приложима за
продажба на електрическа енергия при публично известни обши условия/
предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-
малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни
4
след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2
от ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително
публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Влизането в сила на Общите условия /ОУ/ не е обусловено от писменото им
приемане от страна на потребителите. Действително, съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество
следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за
продажба на топлинна енергия. В посоченото решение на ВКС е прието, че не
съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са
публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното
решение. Въззивниците-ответници не твърдят и не установяват наличието на
други публикувани общи условия с различно съдържание от обсъдените в
първоинстанционното решение. В случая Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на
клиенти в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, са
публикувани във вестник “24 часа” и във вестник “19 минути” и са в сила от
14.03.2014г. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР, са публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“
на 11.07.2016г. и са в сила от 10.08.2016г. Следователно, приложимите към
процесния период /от 01.05.2014г. до 30.04.2016г./ Общи условия са тези,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014г.,
публикувани във вестник “24 часа” и във вестник “19 минути”.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал .2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.
5
1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната
и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните и следва да се кредитира изцяло
като обективно и компетентно, че жилищната сграда, в която се намира
процесното жилище, е топлофицирана. Експертът е посочил, че делът на
ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна
енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминавал през изискуемата метрологична
проверка за исковия период. Ищцовото дружество не е начислявало топлинна
енергия за отопление на имот, тъй като в жилището всички отоплителни тела
са били демонтирани. Потребеното количество топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване е определено въз основа на показанията на
монтирания водомер за топла вода, който е бил отчитан в края на всеки
отоплителен сезон. Сумата за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, е била изчислена от фирмата за дялово разпределение въз основа
на приложимата според Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. методика.
Направен е извод, че сумите за потребена топлинна енергия в имота на
ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за имота и една изравнителна сметка. Експертното заключение е
изготвено въз основа на приложените по делото документи, включително и
при съобразяване на изисканите от вещото лице допълнителни данни от акта
за разпределение на кубатурата на имота, ежемесечните показания на общия
топломер, изравнителни сметки. Заключението на вещото лице следва да бъде
кредитирано като пълно, обективно и обосновано. В същото е направен
категоричен извод, че начислените суми за процесния период са в
съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-
334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.
6
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е установил по реда на
пълното и главно доказване, че е начислена реално потребената топлинна
енергия. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено
към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми
съответстват на действително дължимите. Стойността на реално потребената
за исковия период топлинна енергия с включени изравнителни сметки
възлиза на сумата от общо 1 434 лева.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение, поради
което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон - то не може да бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда
на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна относно
реалното извършване на услугата дялово разпределение през исковия период
и нейната стойност. Задължението за плащане на цената на услугата е
установено в нормата на чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на
ДКЕВР и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които
потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за
потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като
7
стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/. за
отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца
дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.
Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
А според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
По делото са представени изготвените от фирмата за дялово
разпределение индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния
период, касаещи топлоснабдения имот. С издаването на същите третото лице-
помагач е изпълнило задължението си да извърши индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, както и да издаде индивидуална сметка.
Въз основа на посочените документи се установява, че в топлоснабдения
имот е извършвана услугата дялово разпределение за целия процесен период,
поради което претенцията за заплащането й е установена в своето основание.
Предвид ангажираните по делото доказателства се налага извод, че ищецът се
легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга
дялово разпределение в определения от първоинстанционното решение
размер, установен в неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
8
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер на 450 лева, от които 400 лева за заплатен депозит за
възнаграждение на особения представител на въззивниците и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро от ГПК не
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл.
37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за
съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в разглеждания
случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. №
4461/2019г., Четвърто ГО/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20049830 от 24.07.2022г., постановено
по гр.дело № 78274/2018г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Т. И. В., ЕГН **********, гр. София, жк „Фондови
жилища“, бл. **** и К. И. Б., ЕГН **********, гр. София, жк ****, ап. 2 да
заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ул. ****, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.

9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10