Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. *******, 13.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
участието на секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1111 по описа за 2017 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образуването по искова молба от М.С.М. ЕГН ********** с адрес *** лично и
като баща на децата Е. М.М. и Ю. М.С. срещу А.Е.М. ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба ищецът твърди, че с
ответницата са живели на семейни начала, като по време на съжителството им се
родили двете им деца Е. М. и Ю. С.. Излага се, че от около повече от 2 години
ответницата напуснала жилището, в което семейството живеело, дезинтересирала се
от децата. Децата от раждането си живели с баща си, били свикнали с него и не
се били отделяли един от друг. Ищецът бил подпомаган в грижите за децата си от
майка си.
Иска се предоставяне на ищеца
упражняването на родителските права по отношение на децата; определяне
местоживеенето на децата при ищеца в с.**********; определяне на режим на лични
отношения с майката всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00
часа и по 1 месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск;
присъждане на месечна издръжка в размер на 150 лева за детето Е. и в размер на
120 лева за детето Ю. с начален момент една година месеца преди завеждане на
иска. Претендират се съдебно деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, от редовно уведомената насрещна страна не е постъпил писмен отговор.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа подадената искова
молба и моли за уважаване на предявените искове. Ответникът чрез процесуалния
си представител моли за отхвърляне на предявените искове. Счита, че иска за
заплащане на издръжка за минал период е неоснователен предвид отглеждане на
децата от баба им и дядо им по бащина линия.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
Удостоверение
за раждане на Е. М.М., изд. въз основа на акт за раждане 0193/12.07.2002 г.,
изд. Община Нови Пазар; Удостоверение за раждане на Ю. М.С., изд.въз основа на
акт за раждане № 0108/15.04.2008 г., изд. Община *******; Удостоверение №
226/11.04.2017 г., изд. от ОУ“Св.св.Кирил и Методий“ с. **********, обл. Варна,
Удостоверение № 227/11.04.2017 г., изд. от ОУ“Св.св.Кирил и Методий“ с. **********,
обл. Варна се установява, че
страните са родители на децата Е. М.М., роден на ***г.
и Ю. М.С., роден на ***г.. През учебната 2016/2017г. Е. М. е бил ученик в 8-ми
клас, а Ю. С. е бил ученик в 7-ми клас в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.**********,
общ.*******.
От
регистрационна карта на М.С.М. се установява, че същия е бил регистриран в
Дирекция „Бюро по труда“ ******* на 05.05.2016г. като последната му среща е
била на 11.05.2017г..
От Служебна бележка
на А.Е.М. се установява, че ответницата е била регистрирана в Дирекция „Бюро по
труда“ ********през периодите 10.04.2007г.
– 02.11.2008г., 06.11.2015г. – 01.02.2016г., 15.02.2018г. –
11.05.2018г..
От
свидетелство за съдимост на ищеца се установява, че той е осъждан по нохд
1891/2008г. на ОС Варна за престъпление по чл.116, ал.1,т.6 и т.8 вр. с чл.115
вр. с чл.20, ал.2 от НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 14
години. Присъдата е влязла в сила на 18.09.2008г.. Ищецът е условно предсрочно
освободен от изтърпяване на 5 години, девет месеца и двадесет и три дни с
протоколно определение от 16.12.2014г. по чнд 1540/2014. По време на срока на
предсрочното освобождаване му е наложена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.3
от НК за срок от 3 години. Ищецът е изтърпял наложената му пробационна мярка.
От социален
доклад от РС ******* се установява, че децата Е. и Ю. са отглеждани от баща си
с помощта на неговите родители, децата живеят в дома на баща му заедно със
съжителстващото с него лице и тяхната дъщеря. В жилището има необходимите
условия за отглеждането на децата. Бащата е безработен, работел на частно в
областта на строителството и събирал билки. Между децата и баща им и роднините
им от бащина страна има изградена сила емоционална връзка, децата поддържат
отношения с роднини и близки от страна на бащата. Прекъсната е емоционалната
връзка между децата и майка им. Майка им не е търсила децата си. Е. е записан в
9-ти клас, а Ю. в 8-ми клас в ПГСС „Земя“ гр.*******. За децата се полагат
адекватни грижи.
От социален
доклад ДСП гр.********се установява, че майката не е виждала Е. от 9 години, а Ю.
от 2 години. Майката твърдяла, че след като през 2009г. е напуснала дома, в
който живяла заедно с децата в с.********** редовно им изпращала пари за
издръжка. Майката живее в гр.******** в наследствена къща заедно с лицето С. В.на
семейни начала. Хигиенно битовите условия в дома били добри. Майката е
безработна. За децата Е. и Ю. няма данни за приятелска и роднинска среда в гр.********.
Майката твърди, че контактите й с децата били възпрепятствани от бащата и
неговите родители. Майката искала да се грижи за децата си.
От
обясненията на децата Е. М. и Ю. С. се установява, че майката е напуснала дома,
в който е живеела заедно с четирите си деца преди много години. Не е търсила Е.
и Ю.. За децата са се грижили баба им дядо им по бащина линия по времето,
когато баща им е бил в затвора. След като баща им е излязъл от затвора той е
поел грижите за тях. Детето Е. след напускането на майка си я вижда за първи път
пред съдебната зала на 16.07.2018г.. Е. твърди, че е забравил майка си и двете
деца искат да живее при баща си, свикнали са при него, живеят заедно с него,
съжителката му и тяхното дете. Отношенията в семейството били хармонични.
Децата посещават училище, доволни са от грижите, които баща им полага за тях.
Приятелския им кръг е в с.********** и гр.*******. Майка им не ги е търсила
след напускането й на с.********** и не им е изпращала пари за издръжка.
От
показанията на св.М. и св.А., чиито показания съдът кредитира като едноосни и
кореспондиращи с останалите по делото доказателства се установява, че около 2-3
месеца след като ищецът е влязъл в затвора за изпълнение на наложеното му
наказание лишаване от свобода ответница е напуснала дома в с.**********, като
отишла да живее в дома на родителите си в с.******* и е оставила четирите им
деца на грижите на баба им и дядо им от страна на бащата. След около 2-3 месеца
отишла да види децата си, като Ю. се скрил, момичетата били по-контактни. След
това майката не е идвала да види децата си Е. и Ю., не ги е търсила по телефона,
не е търсила съдействие за да види децата си. Бабата на децата от страна на
майката отивала да вижда децата често като взела при себе си двете момичета. Св.А.
знае, че майката веднъж е дала на дъщерите си 150 лева. На синовете си
свидетелите не знаят ответницата да е изпращала пари или подаръци. За децата се
грижили баба им и дядо им от страна на бащата, а след като баща им излязъл от
затвора той поел грижите за тях. Е. и Ю. учат в гр.*******, като имали желание
да продължат обучението си. За децата са полагани адекватни грижи. Децата
живеят в дома на баща си заедно със съжителката му, тяхното дете и нейните
деца, като остават и в дома на баба си и дядо си от страна на баща си. Ищецът
купил къщата, в която живее през 2017г.. Е. и Ю. са прекъснали контакт със
сестрите си. Съжителката на ищеца уважава децата Е. и Ю. и се грижи за тях.
От
показанията на св.М. и св.С., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства в по-голямата им
част се установява, че след като ищецът влязъл в затвора за изпълнение на
наложеното му наказание лишаване от свобода ответницата напуснала дома в с.**********
и оставила четирите си деца на грижите на баба им и дядо им от страна на бащата.
Около 2-3 години след това св.М. и св.С. решили да отидат да живеят при майка
си, а Е. и Ю. останали в с.********** при баба си и дядо си от страна на
бащата. Причината за тяхното решение била по-добрите условия на живот, които
можела да им осигури майка им. Св.М. и св.С. били отглеждани от баба си дядо си
от страна на майката в с.*******, тъй като тя работела в чужбина, през
периодите, през които се връщала, тя се грижела за дъщерите си. По времето
когато св.М. и св.С. живеели в с.********** майка им им пращала пари около 3-4
пъти по 50-100-150 евро, идвала 2-3 пъти, като искала те да тръгнат с нея, но
момичетата първоначално отказвали. След като момичетата отишли при майка си майката
искала и момчетата да отидат при нея, но те не пожелали. Е. не е ходил в дома
на майка си, Ю. е ходил веднъж за няколко дена. Момчетата са свикнали с баща си
и искат да живеят при него. Момчетата не искат да виждат майка си. Майката
работела в Германия от около 2010г., като през 2016г. се завърнала окончателно.
Съдът не кредитира показанията на св.М. и св.С., че братята й живеели при баба
си и дядо си от страна на бащата и те полагали основните грижи за тях, че майка им редовно е изпращала пари на баба им
по бащина линия за тяхната издръжка докато св.М. и св.С. са живели в с.**********
и че майката се чувала със синовете си по телефона и поддържала връзка с тях по
интернет, тъй като това противоречи на останалите събрани по делото гласни
доказателства. Приятелският кръг на Е. и Ю. е в с.**********, в гр.********
децата нямат приятели, не поддържат връзка с роднините от страна на майка си.
От правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 вр. с ал.1 СК - за определяне родител, който да упражнява родителските права спрямо децата
Е. М.М. и Ю. М.С., определяне на
местоживеенето на децата при баща им в с.**********, чл. 143 от СК – за
осъждане на ответницата да заплаща на децата, чрез техния баща и законен
представител, месечна издръжка в размер на 150 лева за
детето Е. и 120 лева за детето Ю. считано от датата на предявяване на исковата
молба, иск по чл.149 СК за осъждане на ответницата да заплати на децата си
издръжка за минал период от една година преди завеждане на исковата молба в
размер на 150 лева за детето Е. и 120 лева за детето Ю..
В тежест на ищеца е да докаже, че има
общи деца с ответницата, че не живеят съвместно, че нямат съгласие с ответната
страна за упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, къде и
с кого живеят децата, наличието на жилище, в което да живеят децата,
родителският си капацитет, нуждите на децата от финансов аспект и възможността
на ответника да дава претендираната издръжка.
В
тежест ответникът е да докаже положителните фактите, на които би се позовала, правоизключващите и
правопогасяващите възражения.
От събраните по делото доказателства се
установи, че страните по делото са родители на децата Е. и Ю.. Около 2-3 месеца
след като ищецът е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 14
години с присъда влязла в сила на 18.09.2009г. и е започнал да изтърпява
наложеното му наказание ответницата е напуснала семейното им жилище в с.**********
оставяйки четирите си деца на грижите на баба им дядо им от страна на бащата.
За периода от около две години, когато четирите деца са живеели в с.**********
майката е отишла да ги види 2-3 пъти и е пращала пари за издръжката им 2-3
пъти. След като дъщерите на ответницата са отишли да живеят при баба си от
страна на майката, майката се е дезинтересирала трайно от синовете си, не ги е
търсила, не ги е виждала, не им е изпращала пари за издръжката им. Прекъсната е
връзката между Е. и Ю. и майка им, децата не искат да виждат майка си, да се
чуват с нея, не поддържат връзка с роднините си от страна на майка си, не
познават мястото, където тя живее. Е. не е посещавал никога дома на майка си в
гр.********, а Ю. само веднъж. След раздялата между страните Е. видя майка си
за пръв път пред съдебната зала, в обясненията си заявява, че я е забравил.
Всичко това води до извода, че майката трайно не се интересува от синовете си,
не ги е търсила, не е правила опит да има какъвто и да е контакт с тях,
оставила е баба им и дядо им сами да отглеждат и да издържат финансово децата
й, след като те са били в затруднено финансово положение. Всичко това както и
обстоятелството, че е разделила децата си, вземайки дъщерите си при себе си
води до заключението, че майката е родител с нисък родителски капацитет.
След
като бащата излиза от затвора преди около 3-4 години той поема грижите за
децата си подпомаган от родителите си, закупува си собствено жилище. Е. и Ю.
живеят при баща си, като посещават дома и на баба си и дядо си. Грижите, които
полага бащата за синовете си са адекватни, децата посещават училище и искат да
продължат образованието си, жилищните условия в дома на бащата са добри.
Съжителката и децата са в добри отношения, тя също помага в грижите за децата,
уважава ги. Децата имат изграден приятелски кръг в с.********** и гр.*******,
общуват с роднини и близки от страна на баща си. Всичко това свидетелства за
висок родителски потенциал на бащата. В случая осъждането на бащата е
ирелевантно за родителския му потенциал предвид отношението му към синовете му,
грижата, която полага за тях. Децата изрично заявяват, че искат да живеят при
баща си.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че родителските права спрямо децата следва да се
предоставят за упражняване на бащата, като на майката се определи обичайния
режим на личен контакт с децата, а именно: всяка
първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с
преспиване, през
коледно-новогодишните празници на всяка нечетна година, през Великденските
празници на всяка четна година, един
месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.
Местоживеенето
на децата следа да е определи при баща им в с.**********, предвид
предоставянето упражняването на родителските права на него.
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. От събраните по делото доказателства се установи, че след като
майката е напуснала децата си през около 2009г. е изпращала пари за издръжката
им 2-3 пъти и то докато и дъщерите й са живеели в с.**********, въпреки, че е
работила в чужбина и е имала възможност затова. По времето, когато бащата е бил
в затвора децата са били издържани от баба си и дядо си от страна на баща си.
След като бащата в края на 2014г. излиза от затвора той поема издръжката на
децата си, като се занимава с работа в строителството и бране на билки.
Страните са регистрирани като безработни. При определяне размера на дължимата
издръжка следва да се съобрази обстоятелството, че бащата има още едно
малолетно дете, за което полага грижи.
С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е предвидено, че размера
на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната
работна за страната. С
Постановление № 316 от 20.12.2017г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е
определена минималната работна заплата за страната в размер на 510 лева от
01.01.2018г.. Според това минималния размер на
издръжка от 01.01.2018г. е в размер на 127,50 лева.
За определяне размера на
издръжката меродавни са нуждите на децата, като Е. е на 16 години, Ю. е на
14 години. Децата посещават училище в гр.******* и пътуват от с.********** до
гр.*******. Възрастта на децата обуславя нужда за разходи
за облекло, обувки,
храна, учебни пособия, транспортни разходи. Предвид гореизложеното съдът
намира, че детето Е. има нужда от месечна издръжка в общ размер на 280 лева, от
които майката следва да заплаща 150 лева, с падеж до 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 07.09.2017г.. Детето Ю. има нужда от
месечна издръжка в общ размер на 270 лева, от които майката следва да заплаща
130 лева, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 07.09.2017г..
От доказателствата по
делото се установи, че майката не е заплащала издръжка на децата си през периода
една година преди подаване на исковата молба, а грижите за тях са били изцяло
поети от бащата, поради това майката следва да бъде осъдена да заплати на
децата си издръжка за минал период от една година преди завеждане на исковата
молба на основание чл.149 СК. За детето Е. по 150 лева за период от 06.09.2016г.
– 06.09.2017г. или сума в общ размер на 1800 лева, за детето Ю. по 130 лева за
период от 06.09.2016г. – 06.09.2017г. или сума в общ размер на 1560 лева.
Ищецът е направил искане за присъждане
на разноски и такива му се дължат предвид изхода на делото и разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК. Според доказателствата по делото разноските сторени от
ищеца са 30 лева – държавна такса, които ответницата следва да му заплати.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по исковете за издръжка в общ
размер на 537.60 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Е. М.М. ********** и Ю. М.С. с ЕГН ********** на бащата М.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата
Е. М.М. ********** и Ю. М.С. с ЕГН **********, при бащата М.С.М. ЕГН ********** в с адрес ***, на
основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката А.Е.М. ЕГН **********, с адрес *** с децата Е. М.М. с ЕГН ********** и Ю. М.С. с ЕГН ********** както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с
преспиване, през
коледно-новогодишните празници на всяка нечетна година, през Великденските
празници на всяка четна година, един
месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОСЪЖДА А.Е.М. ЕГН **********, с
адрес ***
да заплаща в полза на
детето си Е. М.М. с ЕГН ********** чрез неговия баща и
законен представител М.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от 07.09.2017г.,
с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.143 СК.
ОСЪЖДА А.Е.М. ЕГН **********, с
адрес ***
да заплаща в полза на
детето си Ю. М.С. с ЕГН ********** чрез неговия баща и
законен представител М.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, издръжка в размер на 130 лв. месечно, считано от
07.09.2017г., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.143 СК.
ОСЪЖДА А.Е.М. ЕГН **********, с
адрес ***
да заплати в полза на
детето си Е. М.М. с ЕГН ********** чрез неговия баща и
законен представител М.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, издръжка за минал
период от една година 06.09.2016г. – 06.09.2017г. в
общ размер на 1800 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено
плащане, на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА А.Е.М. ЕГН **********, с
адрес ***
да заплати в полза на
детето си Ю. М.С. с ЕГН ********** чрез неговия баща и
законен представител М.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, издръжка за минал
период от една година 06.09.2016г. – 06.09.2017г. в
общ размер на 1560 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено
плащане, на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА А.Е.М. ЕГН **********, с
адрес ***
да заплати на М.С.М. ЕГН ********** с адрес *** сторените от него разноски по делото в
размер на 30 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Е.М. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Провадийски
районен съд държавна такса по исковете за издръжка в размер на общо 537.60 лева,
на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява
предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………