Решение по дело №9216/2018 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен,02.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 9216 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище  и адрес на управление *** ***, против П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес ***. В исковата молба се твърди, че ищецът се намирал в облигационни отношения с ответника, регулирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, които са общоизвестни и публикувани в редица издания на периодичния печат. Твърди, че съгласно чл.98а от Закон за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът твърди, че за периода от 11.01.2018г. до 11.04.2018г. е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия, а ответникът не е изпълнил задължението да я заплати по издадените от ищцовото дружество фактури. Твърди, че за посочения период е доставяло на ответника като абонат с ИТН ***, за което са издадени следните фактури :

Фактура № ********* от 07.04.2018г. на стойност 149,46 лева за периода 13.03.2018г. – 11.04.2018г.

 Фактура № ********* от 15.02.2018г. на стойност 237,58 лева за периода 11.01.2018г – 09.02.2018г.

Фактура №********* от 16.03.2018г. на стойност 307,78 лева за периода 10.02.2018г. – 12.03.2018г.

Твърди, че така посочените във фактурите задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на Ч.Е.Б. АД, абонатът разполага с десетдневен срок  за плащане на задълженията за консумирана ел.енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този период вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Ищецът твърди, че съгласно чл.19 ал.8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че е образувал ч.гр.дело по реда на чл.410 ГПК, но ответникът е подал възражение, че не дължи сумата. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 694,82 лева за консумирана и неплатена електроенергия за периода от 11.01.2018г. – 11.04.2018г., сумата от 21,82 лева лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2018г. до 30.07.2018г.

Моли съда да осъди ответника за разноски по настоящето дело, както и направените разноски в заповедното производство.

Ответникът се явява в съдебно заседание и не оспорва исковата молба. Навежда доводи, че в жилището живеят бившата му съпруга и сина им. Твърди, че за последващ период е прекъсвано подаването на електроенергия в имота поради неплатени сметки и около два месеца жилището не е било електроснабдено.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Правното основание на предявения иск е чл.79 ЗЗД за изпълнение на договорно задължение за заплащане на сума по договор за предоставяне на ел.енергия и лихва, като претенцията е предявена по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№5880/2018г. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по реда на чл.422 от ГПК. В случая в законовия срок ответникът е подал възражение, че не дължи заплащане на претендираната със заявлението сума.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Не е спорно между страните, че ищецът е доставчик от последна инстанция на електрическа енергия и в това си качество дружеството е доставило до имота, находящ се в ***, с ИТН ***, електрическа енергия за периода от 11.01.2018г. – 11.04.2018г. за което са били издадени фактури на обща стойност 694,82 лв. Безспорно е, че в определения в самите фактури срок не е извършено плащане и задълженията по тях не са погасени.

В §1 т.41б ЗЕ е посочено, че  "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“АД ПОТРЕБИТЕЛ (или „краен клиент“ след изменението на ЗЕ) на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Установява се от представената справка за лице от Агенция по вписванията, че през периода 11.01.2018г. – 11.04.2018г., ответникът е съсобственик на процесния имот. Безспорно е, че в определения в самите фактури срок ответникът не е погасил задълженията си към ищцовото дружество. С оглед процесуалното поведение на ответника, а именно, че не е оспорил размера на задължението, съдът не е назначил съдебно-икономическа експертиза.

При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният от „Ч.Е.Б.” АД положителен установителен иск по чл.422 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло като бъде признато за установено вземането на ищеца за сумата от 694,82 лв., представляващи главница по описаните в исковата молба 3 броя фактури, издадени за ползвана, но незаплатена електроенергия за периода 11.01.2018г. до 11.04.2018г. и 21,82 лв. представляващи лихва за забава за периода от 13.03.2018г.  до 30.07.2018г.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в производството разноски в размер на  162 лева, от които 75 лева държавна такса и 87 лева адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 58 лева адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък.

По така изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника              П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищеца “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от Л.В. и К.К., сумата от 694,82 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия по издадените от ищцовото дружество 3 броя фактури, а именно:

Фактура № ********* от 07.04.2018г. на стойност 149,46 лева за периода 13.03.2018г. – 11.04.2018г.

 Фактура № ********* от 15.02.2018г. на стойност 237,58 лева за периода 11.01.2018г – 09.02.2018г.

Фактура №********* от 16.03.2018г. на стойност 307,78 лева за периода 10.02.2018г. – 12.03.2018г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 21,82 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2018г. до 30.07.2018г.

ОСЪЖДА П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от Л.В. и К.К., сумата от 83 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.дело 5880/2018г.по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от Л.В. и К.К., сумата от 162 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: