Протокол по дело №399/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1815
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20225220100399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1815
гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220100399 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:20 часа се явиха:
Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД не изпраща представител, редовно
уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ищцовото дружество чрез
пълномощника му юрк. Н., с вх. № 25143/06.12.2022 г., с която моли да се
даде ход на делото в отсъствие на ищеца, поради невъзможност да се яви в
откритото съдебно заседание. Заявява, че няма въпроси по депозираната ССчЕ
и не възразява да бъде приета. Моли се съдът да постанови решение, с което
да уважи предявените искове, като счита същите за основателни и доказани.
Претендират се разноски, съгласно приложения актуализиран списък по чл.
80 от ГПК. в случай, че от процесуалния представител на ответника се
претендира адвокатско възнаграждение над минималното прави възражение
за прекомерност, като счита, че делото не е с висока правна и фактическа
сложност. Към молбата е приложено пълномощното на подалия молбата юрк.
Н. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Б. Н. Б., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание чрез пълномощника си, не се явява. За него се явява адв. К.,
редовно упълномощен да го представлява отпреди.
Явява се вещото лице М. Л., редовно уведомена от предходното
съдебно заседание.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на ССчЕ.
Заключението е депозирано при спазен срок по чл.199 от ГПК.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 46 години, българка, българска гражданка, с висше
образование, неомъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам.
АДВ. К.: Тъй като знам от моя доверител, че е получил сумата на ръка -
7000 лв., а в заключението е отбелязано че на 18.07.2018 по банковата сметка,
по която е преведен процесния кредит е постъпила сумата 9721,41 лв., има ли
на тази дата или следваща някакво осчетоводяване на суми, които от тази
сметка са постъпили по сметка на банка, застраховател или трето лице?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: В предоставеното от „Ти Би Ай Банк“ извлечение
за движение по сметка, открита на името на Б. Б., се вижда направени
следните записвания: на 18.07.2018 г. по сметката постъпват 9721,41 лв. с
основание „усвояване на кредит“ с код от "Смарт инфо" **********. На
същата дата от банковото извлечение е видно разход на средства отразени,
както следва: 1679,83 лв. с основание „усвояване на кредит със същия
допълнителен запис: код от "Смарт инфо" **********. Разход означава
преведени от сметка към друга сметка. Получателят е в същата банка, не е
друг и не е изрично посочен. От сметката на Б. излизат тези средства в полза
на банката, а тя къде ги е разпределила, не се вижда. В същия ден имаме и
разход на парични средства в сметката в размер на 1041,58 лв. с основание
„автоматична такса, комисионна, такса за отпускане, усвояване и одобрение“.
След което на дата 18.07.2018 г. са направени три записвания за изплатени на
каса, в брой на получателя Б. Б., следните суми: 3900 лв., 800 лв. и 300 лв. На
2
19.07.2018 г. са изплатени на каса, в брой на Б. Б. 2000 лв. Отразени са като
изплатени в различни дни, а разликата банката ги е наредила с изходящи
преводи от сметката на Б. към банката. Основанието го цитирах като запис.
Представеното извлечение са налични данни цитирани в изказването ми
по-горе, освен извлечението за движение по банкова сметка са предоставени
два броя платежни нареждания с дата 22.08.2018 г. за извършени плащания от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД на ЗК „Уника Живот АД сума в размер на 130 178,04
лв., с основание СМ.00586182748/07.08.2018 г. и второто нареждане от „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД на ЗК „Уника“ АД сума в размер на 189 669,17 лв. с
основание за превода СМ.00586182748/07.08.2018 г. СМ означава вероятно
сметка, номера на сметката, тип фактура и датата на издаване.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението, изготвено от
вещото лице М. Л. по допуснатата ССчЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, в съответствие с
представената от него справка-декларация, а именно сумата в размер на 300
лв., която сума да се изплати на вещото лице по внесения от ищеца депозит.
АДВ. К.: Тъй като в писмения отговор сме заявили, че това е основание
за неравноправна клауза и твърдим, че доверителят ми не е имал желание да
сключва такива договори, за да претендира възстановяването им. Моля да
поставите допълнителна задача на вещото лице да провери: сключена ли е
застраховка „Живот“ и застраховка „Безработица“ по процесния договор със
застрахователно дружество и доверителят ми? Каква е била застраховат
премия същата заплатена ли е и от кого? Всъщност оттеглям този въпрос.
Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото. Представям списък
на разноските.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. К.: Уважаема госпожо Председател, моля да съобразите всички
3
обстоятелства, които съм изложил в писмения отговор. Налице е процесния
договор, сключен при условията на неравноправност. За кредит от 7000 лв.
на доверителят ми е наложено задължението да възстанови сумата от 14000
лв., за да се заобиколят специфичните регулаторни норми за изкуствено
завишаване в тежест неравноправна за кредитополучателите по подобен род
взаимоотношения с банки и дружества за бързи кредити кредиторите са
създали редица правила които ги вменяват в тежест на кредитополучателя
като условие за предоставяне на кредит, с които по недопустим начин
утежняват тяхната кредитна задлъжнялост. По безспорен се установи че по
процесния договор доверителят ми е получил сумата от 7000 лв. Клаузите, с
които кредиторът е наложил задължението на кредитополучателя да сключи
застраховка „банка комбо живот“ и „комбо безработица“ в полза на
кредитора, като условие за предоставяне на банковия кредит са
неравноправни. Премията, която би следвало да бъде определена между
застрахователя и застрахованото лице не следва да се определя от кредитора
и застрахователя, а би следвало да се определи от кредитополучателя и
застрахователя. Изключително странно, в най-мекия израз на думата, в
практиката застрахователната премия да се отпуска като кредит в тежест на
кредитополучателя, банката ги калкулира като кредит двете суми
предоставени на кредитополучателя да се застрахова в полза на кредитора.
Това е неравноправна клауза. Неравноправни са и клаузите по отношение на
начина на изчисляване на ГПР и как е формиран същия. В тази насока съм
изложил подробни съображения в писмения отговор, за нарушение на
конкретни текстове от закона за потребителя, за определяне на
възнаградителната лихва като нищожна, поради противоречие с добрите
нрави, когато възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити, какъвто е случая, а в
обезпечените в двукратен размер. Лихвата не може да надвишава трикратния
размер. В случая договорната възнаградителна лихва надвишава трикратния
размер на законната лихва. Законната лихва се определя от БНБ плюс десет
пункта на банката. Начисляването на една допълнителна еднократна такса за
оценка на риска отново е форма на заобикаляне на закона, което е
неправомерно. С всички тези допълнително начисляване на суми в тежест на
доверителят ми се утежнява неговото кредитно положение и той обслужва
кредит не за 7000 лв., а за сумата от 9721,41 лв., което нарастване на размера
4
на разходите по договора за кредит е неравноправно. Освен това,
начисляването на такси за оценка на риска по съществото си представлява
разхода по смисъла на ЗПК, а в този закон е предвидено ограничение за
разходите по един кредит, който не може да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва. В случай, че разходите по кредите надвишават
този максимално определен лимит е налице нищожност на клаузата по
смисъла на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като в чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява
общите разходи по кредита, а тези общи разходи по кредите са
регламентирани в §1, т. 1 от ДРЗПК, като освен всички свързани разходи с
кредитите всякакви комисионни и възнаграждения от какъвто и да е характер
влиза в общия термин „общите разходи по кредита“. На практика ищцовата
банка е създала условия за заобикаляне на закона, поради което те са
нищожни. Моля да приемете, че процесният договор съдържа неравноправни
клаузи и да обявите неговата нищожност. В този случай за доверителя ми
остава задължението да възстанови главницата, която безспорно е получил и
в случая, видно от заключението, по процесния договор е платена обща
сумата от доверителят ми 5614 лв. В този случай от сумата 7000 лв. разликата
е 1386 лв. Това е сумата, която той дължи на ищцовата банка. За тази сума
следва да бъде уважен иска, за разликата отхвърлен. Пропорционално на
отхвърлителната и уважената част от иска моля да присъдите на доверителят
ми сторените разноски по представения списък.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:50
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5