Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 27.11.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.дело № 84 по описа
за 2020 г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „СОЛАРИА“ЕООД,
със седалище и адрес на управление *************** чрез пълномощника адв.И.Ч., срещу отказ с вх.
№20201023141705-3 /29.10.2020г, постановен от ДЛР по заявление с вх. №20201023141705
/23.10.2020г, за вписване на промени по партидата на дружеството – вписване на
нов управител и едноличен собственик на капитала и заличаване на предходния,
прехвърляне на дружествените дялове, вписване на ново седалище и адрес на управление на дружеството
Жалбоподателят намира постановения отказ за
незаконосъобразен.
Твърди, че отказа бил
мотивиран с липсата на представителна власт на новоизбрания управител на
дружеството Н.Д.М. и липсата на достоверна декларация по чл. 141ал.8 ТЗ поради невъзможността да изпълнява функциите на управител, тъй като е бил
законен представител на юридическо лице, прекратено и заличено поради
несъстоятелност, но са останали
неудовлетворени кредитори.
Не оспорва, че с решение №
204/02.04.2015г по т.д. № 37/2015г на ПОС, Търговска взаимоспомагателна каса,
на която същия бил законен представител е обявена в несъстоятелност, като със
същото решение, производството било
спряно на основание чл. 632 ал.1 ТЗ до
внасяне на определената от съда сума за първоначалните разноски. Тъй като сумата
не била внесена в 1 годишния срок , производството било прекратено, а
кооперацията- заличена от ТР с решение № 165/13.04.2016г по т.д.№37/15г
Твърди, че в производството по несъстоятелност нито един от
кредиторите не е предявил вземанията си, нито внесъл сумата за разноски.
Позовава се на ТР №2/2018г
по т.д. №2/2018г на ОСТК на ВКС, според което, когато производството по несъстоятелност е
прекратено с решение по чл. 632 ал.4 ТЗ, без да се е развила фазата по
предявяване и приемане на вземанията, те се погасяват на основание чл. 739 ал.1 ТЗ.
Съгласно чл. 739 ал.1 ТЗ,
непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените
права, се погасявали.
Затова счита, че предвид настъпилото по чл. 739 ал.1 ТЗ погасяване
на вземанията на кредиторите на несъстоятелната кооперация, към настоящия
момент не е налице хипотезата по чл. 141 ал.8 ТЗ, тъй като липсвали
неудовлетворени кредитори изобщо, т..е. по силата на правните последици на
чл.739 ал.1 ТЗ, заличеното ЮЛ вече нямало кредитори, поради което, тяхното бездействие не следвало да се възлага в тежест и
ограничение на законния му представител,
а по отношение на него не съществува забраната по чл. 141 ал.8 ТЗ, нито декларация, което е подал следвало да се приема за невярна.
Моли съда да отмени постановения
отказ и укаже на длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото
вписване в ТРРЮЛНЦ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес лице от обжалване, и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:
Със заявление рег. № 2020102314705,
подадено по електронен път на 23.10.2020г,
от Н.Д.М., в качеството му на новоизбран управител и едноличен собственик на капитала
на „СОЛАРИА“ЕООД, ЕИК- *********, са заявени за вписване следните промени по партидата на дружеството:
заличаването на М.К.Г.- М. като управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството, прехвърляне на всичките й дружествени дялове на новия едноличен
собственик на капитала – Н. Д.М. и вписването му като управител на
дружеството.
За да постанови обжалвания отказ, ДЛР е
приело, че заявителят Н.Д.М. не е
оправомощено лице, тъй като не била осъществена хипотезата на смяна на
органовото представителство, а подадената от него декларация по чл. 13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ е подадена също от ненадлежно лице и съдържала неверни данни.
След извършена служебна справка, ДЛР
установило, че Н.Д.М. бил вписан като
управител на „Търговска Взаимопостомагателна кооперация Сливенска Популярна
каса“ е ЕИК- *********, обявена в несъстоятелност с решение № 204/07.04.2015г
по т.д. № 37/2015г, а с решение № 165/ 13.04.2016г, постановено по същото дело,
била прекратена и заличена , след като не е поискано възобновяване на спряното
производство, при което останали неудовлетворени кредитори.
Това обстоятелство според ДЛР е пречка
да бъде вписан като управител Н.Д.М., тъй като не отговаря на кумулативните
изисквания на чл. 141 ал.8 ТЗ.
Съдът
намира постановения отказ за законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 141 ал.8,
изр.първо от ТЗ, не може да бъде управител лице, при наличие на две кумулативни
предпоставки:
1/ да е обявено в несъстоятелност или
лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на
дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години,
предхождащи датата на решението за обявяване на състоятелността и
2/
ако са останали неудовлетворени кредитори.
Тази разпоредба е императивна и
ограничава единствено правата на
конкретното лице да бъде управител на търговско дружество, не и правото му на
свободна стопанска инициатива, в т.ч. да
бъде собственик на капитала на търговско дружество.
Жалбоподателят не е оспорил
фактическите изводи на ДЛР, но счита, че след като производството по
несъстоятелност въобще не се е развило
във фазата на предявяване и приемане на
вземанията от кредиторите, то не са оставали неудовлетворени такива.
Видно от справката в ТР, с решение №
204/07.04.2015г по т.д. № 37/2015г на ПОС, е обявена неплатежоспособността
на „Търговска Взаимоспомагателна Кооперация
Сливенска Популярна каса“ е ЕИК- .**********, с начална дата на
неплатежоспобостта – 15.01.2015г, открито е производство по несъстоятелност,
което на основание чл. 632 ал.1 ТЗ, е спряно за срок от 1 година за предплащане
на първоначалните разноски по несъстоятелността.
Тъй като в рамките на този 1-годишен срок
от вписване на решението/ 09.04.2015г/ не е поскано възобновяване и не
са предплатени необходимите първоначални
разноски , с решение от 13.04.2016г по т.д. № 37/2015г на ПОС, на основание чл. 632 ал.4 ТЗ, е прекратена
кооперацията и постановено заличаването й от търговския регистър.
Н.Д.М. е вписан в търговския регистър
като управител на същата кооперация на 13.01.2012г и не е заличен
до постановяване и
обявяване на решението на откриване на
производство по несъстоятелност, т.е. налице е първата предпоставка на закона,
касаеща забраната по чл. 141 ал.8 изр.първо ТЗ .
Съдът намира, че е налице и втората кумулативна предпоставка за
прилагане на забраната по чл. 141 ал.8, изр.първо от ТЗ.
След като производството по
несъстоятелност е било спряно с решение на съда по несъстоятелността, обявено в
ТР на 09.04.2015г и поради липса на възобновяване, на основание чл. 632 ал. ТЗ,
кооперацията е прекратена и заличена от
търговския регистър с решение от 13.04.2016г,
следва да се приеме, че са останали
неудовлетворени кредитори в производството по несъстоятелност, които няма как
да бъдат удовлетворени към настоящия момент
поради прекратяване и заличаване на търговеца.
Тъй като производството е било спряно и
не е възобновено поради липса на средства за покриване на първоначалните
разноски на несъстоятелността, въобще не се е стигнало до фазата на осребряване
на имуществото на длъжника, което означава,че са останали неудовлетворени
кредитори.
В тази насока е съдебната практика/решение
№811/01.04.2019г по т.д. № 1254/2019г на САС, решение №260012/26.08.2020г по т.д. №
393/2020г на ВнАС, решение № 478/01.03.2019г по т.д. №822/2019г на САС и др./
Щом новоизбраният управител на
дружеството – Н.Д.М., не отговаря на изискванията на чл. 141 ал.8 ТЗ, същият се явява неоправомощено лице по смисъла на чл. 15 ал.1 т.3, вр. чл. 15 ал.6 ТТРРЮЛНЦ и не е легитимиран
да заяви с подаденото от него заявление
вписване на промяна в управлението и представителното на дружеството.
Ирелевантно е за настоящото производство
твърдението, че е настъпил погасителния
ефект на чл. 739 ал.1 ТЗ, тъй като
кредиторите не са се възползвали от възможността
да привнесат разноски и да предявят своите вземания.
Законодателят не е обвързал
приложението на разпоредбата на чл. 141 ал.8 изр.първо на ТЗ с предявяване на
вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност или с тяхното погасяване
по давност.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
НЕОСНОВАТЕЛНА, жалбата на „СОЛАРИА“ЕООД, ЕИК-*************, със седалище
и адрес на управление *************, област Сливен, подадена от пълномощника
адв.И.Ч., срещу отказ вх.№20201023141705-3 /29.10.2020г, постановен по
заявление с вх. №20201023141705 /23.10.2020г за вписване на промени по партидата на
дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
седмодневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: