гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от
съдия Дичев адм. д. № 712 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.292 от АПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че ищецът А.Г.Р. „не дължи сумата от 6 025,
10 лв. – главница, представляваща пенсия
за инвалидност поради общо заболяване за периода от 17.02.2018 г. г. до
30.04.2019 г., която сума била преведена по личната банкова сметка ***, ЕГН **********,
претендирана с Разпореждане № РС-4-15-00654121/ 26.09.2019 г. на ТП на НОИ –
Пловдив, което е основание за принудително изпълнение.“ В СЗ и
в писмени бележки процесуален представител поддържа исковата молба и претендира
разноски.
Ответниците, конституирани на основание чл.292, ал.1 и
ал.2 от АПК, чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорват исковата молба. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, ІІ - ри състав, като взе предвид становищата на страните и събраните в
хода на производството доказателства, намира че не са настъпили нови факти по
смисъла на чл. 292
АПК,
както и че твърдяните в исковата молба факти не са такива по смисъла на същия
текст, поради
което искът е неоснователен и недоказан. Съгласно чл.292 от АПК
задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след
издаването на изпълнителното основание. В случая задълженото по
изпълнението лице не се позовава на факти, настъпили след влизане в сила на Разпореждане № РС-4-15-00654121/ 26.09.2019 г., съответно
след предприемане действия по изпълнението й по смисъла на чл. 292
АПК.
Не е спорно, че посоченото разпореждане е
получено редовно от ищеца, както и че същото не е обжалвано и е влязло в сила. Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми
по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 4, т. 1 от КСО
/както е в случая/ или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат
прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване. Практически исковата молба се базира на вписан отказ от
наследството на наследодателя М.Г.Н., но следва се има предвид, че същият
направен и вписан преди влизане в сила на посоченото разпореждане, а когато
изпълнителното основание е административен акт, който не е бил оспорен,
преклудирани са всички основания за
оспорването му, възникнали до момента, в който е станал неоспорваем. Разпореждане
№ РС-4-15-00654121/ 26.09.2019 г. представлява стабилен административен акт и
претенциите относно неговата незаконосъобразност /с изключение на тези за
нищожност/ са преклудирани. В тази връзка следва да се отбележи също, че
съгласно трайно установената съдебна практика в административният процес е
недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол върху влязъл в сила
административен акт по отношение на неговата евентуална нищожност, предвид
предвидената безсрочност на оспорването, а от друга страна ищецът не е и искал
осъществяване на такъв контрол. При липсата на други факти не може да се приеме
основателност
на иска по чл. 292
АПК,
тъй като отказът от наследство не е факт, сочещ
безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата
давност по чл. 285, ал.1
АПК. В този смисъл е безпредметно и обсъждането
на събраните в хода на производството доказателства, тъй като същите са неотносими и не могат да променят извода за
неоснователност на предявения иск.
Следва да се отбележи обаче, че ищецът разполага с
безсрочна възможност да иска обявяване на нищожност на Разпореждане № РС-4-15-00654121/ 26.09.2019 г.,
като макар и отказът от наследство да
е преклудиран по отношение иска по
чл.292 от АПК, същият би могъл евентуално да доведе до извод за нищожност на
разпореждането, предвид на това, че отказът
от наследство произвежда действие от момента на откриване на наследството,
който момент предхожда сериозно по време издаването на посоченото разпореждане.
Това означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени
в наследството, но също така, че той не отговаря и за задълженията на
наследодателя, т. е. не е бил наследник / в този смисъл са мотивите на Тълкувателно
решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, докладчик С.Р./. В производството по
чл.292 от АПК обаче този въпрос не може да бъде разглеждан, поради посоченото
по-горе.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлен иска на А.Г.Р.,
ЕГН **********, с правно основание чл.292 от АПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищецът „не
дължи сумата от 6 025, 10 лв. –
главница, представляваща пенсия за инвалидност поради общо заболяване за
периода от 17.02.2018 г. г. до 30.04.2019 г., която сума била преведена по
личната банкова сметка ***, ЕГН **********, претендирана с Разпореждане №
РС-4-15-00654121/ 26.09.2019 г. на ТП на НОИ – Пловдив, което е основание за
принудително изпълнение.“
При този изход на делото и съобразно направеното искане
следва да бъде осъден ищецът да заплати на НОИ – гр.София разноски в размер на
100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Г.Р.,
ЕГН **********, с правно основание чл.292 от АПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищецът „не
дължи сумата от 6 025, 10 лв. –
главница, представляваща пенсия за инвалидност поради общо заболяване за
периода от 17.02.2018 г. г. до 30.04.2019 г., която сума била преведена по
личната банкова сметка ***, ЕГН **********, претендирана с Разпореждане №
РС-4-15-00654121/ 26.09.2019 г. на ТП на НОИ – Пловдив, което е основание за
принудително изпълнение.“
ОСЪЖДА А.Г.Р., ЕГН **********, да заплати на НОИ – гр.София
разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: