№ 260016
град Първомай, 09.04.2021
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета
година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 218 по описа на Съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Частично е обжалвано Наказателно
постановление № 20-0329-000497 / 19.06.2020 година на ВПД Началник на Районно
управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Раковски,
с което на Н.К.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, са наложени:
·
глоба в размер на 100 (сто) лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение
по чл. 150а, ал. 1 от същия Закон;
·
глоба в размер на 10 (десет) лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 3 от Закона за движението по
пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от същия Закон.
В съдебно заседание лично и чрез
процесуалния си представител адвокат И.С.Д. от Адвокатска колегия - *** Н.К.П.
моли за отмяна на Наказателното постановление в частта за наложеното административно
наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата по
съображения, изложени в Жалбата и в хода по съществото на делото; претендира
разноски.
Въззиваемата страна, Районно управление
на МВР - Раковски, редовно призована чрез ВПД Началник, не изпраща представител.
С депозираната Молба-становище рег. № 329000-5969 / 17.09.2020 година моли да
се остави Жалбата без уважение и да се потвърди Наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е
основателна.
От фактическа
страна:
Около 17:30 часа на 24.05.2020 година Н.К.П.
управлява собственото си двуколесно моторно превозно средство „Симсон 50“ с
рег. № *** по улица „Орфей“ в град Първомай, област Пловдив, когато до № 10 е
спрян за проверка от младши полицейски инспектор при Районно управление на МВР
- Раковски П.Х.К..
Жалбоподателят не представя
свидетелството си за управление и това за регистрация на моторното превозно
средство и след справка чрез дежурния в оперативната част в Районното
управление, в което е служител, органът на реда констатира, че Н.К.П. е
правоспособен за категории АМ, В1 и В, а управляваният от него двуколесен мотор
е мотоциклет и съставя и връчва на Н.К.П. Акт за установяване на
административно нарушение (бланка серия АА № 036872), с който иззема регистрационната
табела на возилото.
Въз основа на Акта е издадено процесното
Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка е
безспорно установена от приетите по съответния по НПК ред представени от
жалбоподателя и изискани служебно от Съда писмени доказателства и приложената
административнонаказателна преписка, която доказателствена съвкупност се
кредитира като логична и взаимнодопълваща се.
От правна
страна:
Наказателно постановление № 20-0329-000497
/ 19.06.2020 година в частта за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата, за което е наложена глоба по чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 3 от Закона, е влязло в
сила в съответствие с разпоредбата на чл. 64, буква Б от ЗАНН и не е необходимо
Съдът да се произнася по същество, като за пълнота следва да се отбележи, че са
посочени точно и нарушената норма, и следващата се санкция за неизпълнението на
императива й.
Не стои така въпросът с другото вменено
в отговорност нарушение, за каквото е наказан Н.К.П. и за което се атакува
Наказателното постановление.
По текста на чл. 150а, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата: За да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено,
като съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата: Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Втората алинея на чл. 150а от Закона за
движението по пътищата визира в 16 точки с буквени подразделения категориите (обозначени с латински букви, различни от тези по чл. 149),
определящи правоспособността на водачите в зависимост
от вида на моторното превозно средство, класифицирано по конкретни обединяващи
критерии, които за мотоциклетите и мотопедите са брой колела, конструктивна
максимална скорост, работен обем на двигателя, мощност в kW, отношение
мощност/тегло, както са определени в чл. 4, параграф 2 и приложение I от
Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари
2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и
четириколесни превозни средства.
По описанието на унифицираните кодове
(хармонизирани кодове на Общността съгласно Директива 1999/37/ЕО на Съвета от
29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства) в Свидетелство за регистрация, Част
І, № ********* / 13.07.2009 година собственият на Н.К.П. „Симсон 50“ с рег. № ***
(за който не се спори, че е двуколесен) е с тегло
75 kg, допустима технически и определена от компетентните органи максимална
маса 260 kg, работен обем на двигателя 50 cm³, максимална мощност 2 kW и отношение
мощност/тегло 0,01 kW. Симсонът е описан още като мотоциклет с посочване, че е от
категория L3 по Регламент (ЕС) № 168/2013.
С оглед на горното следва да се отбележи, че
съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона
за движението по пътищата „мотоциклет“
са и двуколесните пътни превозни
средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято
конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h.
Но в Свидетелството
за регистрация № ********* / 13.07.2009 година липсва отбелязване за такава
конструктивна максимална скорост. Същевременно от страна на жалбоподателя са
представени и други свидетелства регистрация на моторно превозно средство „Симсон“,
различни модели – № ********* / 09.05.2019 година на „Симсон С 51“ с
рег. № ***; № ********* / 22.05.2017 година на „Симсон С 51“ с рег. № ***; №
********* / 03.04.2017 година на „Симсон 50“ с рег. № ***; № ********* /
13.09.2006 година на „Симсон 50“ с рег. № ***; № ********* / 20.06.2012 година
на „Симсон С 51“ с рег. № ***; № ********* / 14.08.2018 година на „Симсон С 51“
с рег. № ***, № ********* / 13.06.2019 година на „Симсон С 51В“ с рег. № ***. В
тези документи също липсва отбелязване за конструктивна максимална скорост на
моторите, като всички са с работен обем на двигателя 50 cm³ (с изключение на „Симсон 50“ с
рег. № ***, за който той е 49 cm³), но всички те са
посочени като моторно превозно средство от категория L1е по Регламент (ЕС) №
168/2013.
Нещо повече – от служебно изисканата информация и
представените с Писмо рег.
№ 103000-20646 / 29.10.2020 година на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР - Пловдив четири справки от АИС-КАТ се установява, че първоначално симсонът
на Н.К.П. с рама № *** и с двигател № *** е регистриран като
мотопед с рег. № ***, след което при смяна на номерата на 22.06.2006 година и
издаване на ново регистрационно свидетелства става на мотоциклет с рег. № *** и
остава такъв вид моторно превозно средство и при последната си регистрация на 13.07.2009
година, когато му е издадена табела с рег. № ***.
Всичко това води до основателно съмнение дали на
жалбоподателя не е достатъчна само категория АМ, за да управлява процесния „Симсон 50“ (за мотопед
– двуколесно превозно средство с конструктивна максимална скорост не по-висока
от 45 км/ч, както е определено в чл. 4, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС)
№ 168/2013 – категория L1е), каквато категория лицето притежава,
видно от представената с административнонаказателната преписката Справка за
нарушител / водач.
Но, дори да се счете, че за управлението на такова моторно
превозно средство – с
работен обем на двигателя до 50 cm³, е необходима категория А1 по изискването на чл. 150а, ал. 2, т. 2, буква А от Закона за движението по
пътищата: за мотоциклети с работен обем
на двигателя не повече от 125 cm³, с максимална мощност не повече от 11 kW
и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg, и каквото
обстоятелство по регламентите на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е описано и в Акта, и в издаденото въз основа на него
Наказателно постановление, нарушението пак не може да се вмени в отговорност на
жалбоподателя.
Съгласно Справката
за нарушител / водач Н.К.П.
притежава Свидетелство за
управление № ********* / 05.02.2018 година (валидно до 05.02.2028 година) и е правоспособен
водач за категории В, М, АМ, като категория М придобива още на 10.10.1979
година – Протокол № 478 / 10.10.1979 година на Областна дирекция на МВР -
Хасково, а § 7 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата визира: Водачите, получили право за управление на
моторно превозно средство от категория М преди 1 юни 1996 година, имат право да
управляват и моторни превозни средства от категория А с работен обем на
двигателя до 50 cm³.
Всичко
гореизложено дотук сочи на необоснованост на Наказателно постановление № 20-0329-000497 / 19.06.2020
година – основание за отмяната му в обжалваната част.
Отделно, настоящият съдебен състав
счита, че Наказателното постановление е и незаконосъобразно, защото е издадено от
некомпетентен орган.
Видно от представената с
административнонаказателната преписка Заповед рег. № 8121з-515 / 14.05.2018
година на Министъра на вътрешните работи, определени да издават наказателни
постановления по Закона за движението по пътищата са и началниците на Районно
управление при съответната Областна дирекция на МВР, но на обслужваната
територия (т. 2.8.).
В случая нарушението е установено на
обслужвана от Районно управление на МВР - Първомай територия и компетентен да
издаде наказателно постановление не е Началникът на Районно управление на МВР -
Раковски, а на местното Полицейско управление.
С оглед на всичко изложено атакуваното
Наказателно постановление следва да се отмени и предвид изхода на спора в
съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и съгласно чл. 143 и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба
на АПК дължимите разноски за адвокатска защита на Н.К.П. следва да се възложат
на Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е
административнонаказващият орган Районно управление на МВР - Раковски.
Мотивиран от посоченото и на основание
чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя
Наказателно постановление № 20-0329-000497 / 19.06.2020 година на ВПД Началник
на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно
управление - Раковски, в частта в
която на Н.К.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Осъжда
Областна дирекция на МВР - Пловдив да
заплати на Н.К.П., ЕГН **********,***,
сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ