Р Е Ш Е Н И Е
№873
гр.Пловдив, 03.05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на осемнадесети
април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1981 по описа за 2019
година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 6003/28.02.2019г.
издадено от Я.М.И., на длъжност началник на отдел „Контрол по РПМ”,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна Инфраструктура“ – гр.София, с
което на С.К.Б. *** ЕГН ********** на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, е наложена административно
наказание - глоба в размер на 1 000 лв.
(хиляда лева), за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за
пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
В жалбата се прави искане за отмяна
на НП поради неговата незаконосъобразност. С жалбата се представят доводи за
наличие на нередовности, неясноти, несъответствия и противоречия при издаване
на НП, които представляват самостоятелно съществени пороци на НП и грубо
нарушение на правото на адекватна защита на жалбоподателя Б..
Жалбоподателят редовно уведомен, не се явява
и не се представлява. Преди даване ход на делото от страна на жалбоподателя бе
представена писмена молба, с която се
уведомява съда, че не може да се яви в
съдебното заседание и дава съгласие делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. С молбата се прави искане да се приемат писмените доказателства,
приложени към жалбата, както и се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София редовно
призована, представлява се от Т.С., по силата на представено пълномощно.
Процесуалния представител на А”ПИ” София изразява становище за неоснователност
на жалбата и представя писмени доказателства относно техническата годност на
средството за измерване използвано при проверката. В пледоарията си представя
доводи по същество на искането за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и във връзка
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
12.02.2019г. в 09.10 часа на път I-8/II-86 в посока гр.Пазарджик – гр.Пловдив свидетел С. И.
П. на длъжност **** при АПИ спрял за
проверка движещо се по същия път съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка
„Мерцедес”, модел „Актрос 1844ЛС” с рег. № **** и полуремарке с три оси с рег.
№ **** и установил, че същото било
управлявано от жалбоподателя С.Б.. При проверката било установено че се
превозва фракция от кариера „Капитан Димитриево” до гр.Пловдив на фирма „Драгиев
и Ко” ООД гр.Пловдив.
При проверката, съчлененото ППС било измерено с технически средства – ел.
везна РW-10№ К0200008 и ролетка 1304/18 (5м.) и съставен
Протокол за измерване на превозно средство № 0000006/2019. При извършеното
измерване, контролния орган приел че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС както
следва: 1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на
ППС е 14.500т., при максимално допустимо натоварване 11.5т. съгласно чл.7,
ал.1, т.4, б.”а” от Наредбата.; 2. При измерено разстояние между осите 1.32 м.
сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 25.850 т. при
максимално допустимо натоварване 24т. съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредбата. При така установеното от измерването,
контролния орган приел че ППС е тежко съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от
Наредба.
Водачът Б. не представил валидно
разрешение – разрешително или квитанция за платена пътна такса – за движение на
извънгабаритно и/или тежко ППС за дейност по специално ползване на пътищата. С
оглед на горното и на място и в
присъствието на жалбоподателят
С.Б., свидетел П. съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
с бланков № 0006672 от 12.02.2019г. за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. В съставения АУАН е било отбелязано, заплащането от
жалбоподателя Б. на пътна такса след
извършване на проверката. Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.И.П., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се
установява начина на констатиране на описаната в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка, обстоятелствата във връзка със същата,
както и процедурата по съставянето на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от останала събрана
по делото доказателствена съвкупност, както следва – приложена в оригинал към
АУАН, протокол за извършване на измерване, кантарна бележка № **********, заверено копие
от квитанции № 115011510026889
от 12.02.2019г. за платени пътни такси от „Драгиев и Ко” ООД на Агенция ПИ и №
115011510026890 от 12.02.2019г. за платени пътни такси от „Драгиев и Ко” ООД на
Агенция ПИ от които се установява
заплащането на дължимата такса след установяване на нарушението, копие от
трудов договор от който се установява
трудово правоотношение между жалбоподателя Б. и работодател „Драгиев и Ко” ООД,
заверено копие на пътен лист от който се
установява маршрута на ППС, заверено
копие на удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване в едно с приложение към същото – от което се
установява техническата годност на средството за измерване – електронна везна,
паспорт на електронна везна и протокол за регистрация на извършени последващи
проверки – относно извършени последващи проверки същото средството за измерван,
свидетелство за калибриране от което се установява техническата годност на
средството за измерване - ролетка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
По
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Предмет на
преценка в настоящото съдебно производство е както материалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и
съответствието му с процесуалният закон.
Разгледана по същество, жалбата се
преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото
на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно
нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да
установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото
е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител.
Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП
е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството
по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН настоящият
състав на Пловдивския
районен съд достигна
до следните правни изводи:
Разпоредбата на посочената като
нарушена правна норма на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП предвижда забрана за
движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата без разрешение /разрешително
или квитанция за платени пътни такси/.
Редът за издаване на посочените
разрешения е регламентиран с наредба № 11 от 3.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в чл. 2 от същата е
конкретизирано кои ППС са извънгабаритни и какви са нормите на допустимите
размери. Няма спор относно факта, че процесното ППС, което е било управлявано е
било извънгабаритно. Установено е, че при проверката водача не е представил на
контролните органи валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/, каквото е изискуемо предвид посочените по-горе правни норми и
факта, че управляваното от него ППС е извънгабаритно.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС
носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл.15, ал.3
от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят
извънгабаритните ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в
съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
разрешително по образец. Водачът на МПС в случая не е собственик или превозвач.
Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в пар.1 т.5 от ДР
на Закона за автомобилните превози и гласи: „Превозвач” е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или извънгабаритен/ няма
задължение, /а и право/ за снабдяване със съответно разрешително, липсата на
последното не може да му бъде вменена във вина, респективно да бъде
санкциониран по посочения ред. Както се изложи по-горе последното задължение е
възложено от Наредбата на собствениците на съответните ППС-та или на
извършващите превозите. В процесния случай водачът на автомобила не попада в
нито една от двете категории, поради което неизпълнението на установеното
задължение за снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не може да
бъде вменено в негова вина.
Жалбоподателят Б. е в трудови
правоотношения съгласно трудов договор с работодател фирма „Драгиев и Ко” ООД.
На датата на проверката е управлявал извънгабаритно ППС без разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ. За това свое
действие е следвало да бъде санкциониран по чл.177, ал.3 от ЗДвП за нарушение
по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП а не за посоченото в издаденото НП нарушение. Като
е ангажирал отговорността на водача по неправилната разпоредба, АНО е издал
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 6003/28.02.2019г. издадено от Я.М.И.,
на длъжност началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна
Инфраструктура“ – гр.София, с което на С.К.Б. *** ЕГН ********** на основание
чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата,
е наложена административно наказание - глоба в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11
от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Решението подлежи на обжалване в
14 дневен срок от получаване на съобщението от страните че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията предвидени в НПК
и по реда на Глава ХII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.