О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 3.04.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия
в закрито заседание на трети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Цекова
ВЧНД № 84 по описа за
Производството
по делото е образувано по ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№
1277/20.02.2020 г. на Й.С.И., ЕГН **********
срещу Определението на КнРС от 15.01.2020 г., постановено по ЧНД № 1683/2019 г.
по описа на съда, с което на основание чл.243 ал.6 т.1 НПК е потвърдено
Постановлението на КнРП от 13.11.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство, водено срещу И.А.К.за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5
във вр. с чл. 209 НК. В жалбата та са релевирани доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на определението на КнРС и за постановяването му при непълнота
на доказателства по съображения, че определението е немотивирано и повтаря
възприетата от прокурора фактическа обстановка, без да е посочил защо отказва
събиране на исканите от жалбоподателя доказателства – преразпит на свидетелката
Г. и очна ставка между жалбоподателя И. и лицето А.Г., който се намира в
Сингапур. Сочи се, че сумата, преведена от жалбоподателя И., не е била за
парична гаранция на дъщеря му. Моли се за отмяна на определението и на
прекратителното постановление и връщане делото на прокурора.
Жалбата е
допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 243 ал.6 НПК и от надлежна страна и
ще се разгледа по същество.
След
запознаване с контролирания съдебен акт и доказателствата по делото, в рамките
на законовите му правомощия по чл.243 ал.7 и 8 във вр. с ал.6 НПК,
Кюстендилският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство е определението на КнРС и потвърденото
с него постановление на КнРП за прекратяване на наказателното производство.
Досъдебното
производство е образувано с Постановление на КнРП от 2.02.2010 г./ на л.1 от том1І на ДП/ срещу И. АНГЕЛОВ К.,
от гр. Пирдоп за престъпление по чл.209 ал.1 НК - за това, че с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Й.С.И., от гр.Кюстендил и с това
му е причинил имотна вреда.
На 02.06.2010 г. е повдигнато обвинение на И.К.за това, че през есента на 2007г. в
заведение в с. Пастух общ. Невестино обл. Кюстендил, в присъствието на
свидетелите Д.С.Д.и Ц.В.Т.от гр. Ловеч, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил у Й.С.И. от
гр.Кюстендил заблуждение , като е формирал в съзнанието му невярна представа ,
че има възможност и ще му закупи две-три леки коли от САЩ , които ще му изпрати
в Р България, в резултат на което заблуждение
И. е осъществил имуществено разпореждане - предал на ръка сумата от ****долара
за пътни разходи до САЩ на К. и на 31.03.2008г. - наредил паричен превод на три
транша с нареждане за презграничен превод - референция №11/31.03.2008/95/1051-
сумата от ***** американски долара, с нареждане за презграничен превод
-референция № 11/31.03.2008 /91/1109 — сумата от ***** американски долара с
нареждане за презграничен превод - референция №11/31.03.2008/94/1051- сумата от
***** американски долара по сметка , посочена от К. , с титуляр на
сметката Р.Й.от гр. Сан Диего, САЩ. Три дни след превода К. изтеглил въпросните пари в САЩ и до момента
не е закупил обещаните коли, нито е върнал получената сума от ****щ. долара, с което му е причинил
имотна вреда, като
същата е в големи размери - престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.с чл.209 ал.1 от НК.
По
повдигнатото обвинение К. не се е признал за виновен и не е дал обяснения.
В периода
от образуване на досъдебното производство до настоящия момент са извършени различни процесуално-следствени действия по
образуваното ДП - разпит на свидетели, проведени очни ставки, изготвена
графическа експертиза. Събрани са и писмени доказателства – вносни бележки за
преведени парични суми на три транша от жалбоподателя И., имащ качеството на
пострадал. Извършени са допълнителни следствени действия след постановяване на няколко
отменящи постановленията на прокурора за прекратяването на ДП определения
съответно на Районен и Окръжен съд – гр.Кюстендил.
С процесното
Постановление от 13.11.2019 г. на КнРП е прекратено наказателното производство
по посоченото досъдебно производство с цифрово посочено правно основание за
това чл.243 ал.1 т.2 НПК.
В постановлението си прокурорът е
приел следната фактическа обстановка: Св.Е.И.е дъщеря на св. Й.И. и през 2007г. живеела в САЩ. При гостуване
на дъщеря си в САЩ Й.И. се запознал с обв. К.. Тогава провели разговор за възможността да
организират съвместни бизнес начинания, свързани със закупуване на стари автомобили с цел продажбата
им в Р България.
През м. октомври 2007г. св. И. и обв. К. пристигнали от САЩ в
България, като летели с един и същ полет - на 17.10.2007 г. По време на
този престой на К. в България, през есента на 2007г., той се срещнал отново с Й.И. . Срещата се състояла в
заведение
в с. Пастух, като на срещата присъствали св. Д. и Т.. В хода на разговора К. отново
потвърдил анагжимента , който поел към И. да закупи стари автомобили и да ги изпрати от САЩ в България. Във връзка с това св. И. , в присъствието на
същите свидетели, потвърдил
намерението си да участва с парични средства при закупуването на автомобилите
. Още този ден, в същото заведение,
отново в присъствието на свидетелите Д. и Т.,
св.И. дал на обв. К*****евро /приблизителната равностойност на ****$/ за разходи. Била
постигната уговорка впоследствие И. да
преведе на три транша по 1****$ по сметка,
посочена му от И. К., като титуляр на сметката била св. Р.Й..
На 01.11.2007г. обв. К.
напуснал страната през ГКПП Аерогара София, а на 23.02.2008г. отново влязъл в страната през същия пункт.
На 14.03.2008г. в Бевърли
Хилс, Калифорния бил убит американския гражданин Д.Л.. Съпругата му, св. Е.И.била задържана от властите в САЩ
по подозрение за участие в убийството му. Била й определена парична гаранция в размер на **** долара.
На 31.03.2008г. св.И. превел с три отделни вносни бележки чрез Уни Кредит Булбанк по 1****$ /общо 4****$/. Посочените
суми постъпили в Bank of
На 03.04.2008 г. обв.К.
напуснал страната през ГКПП Аерогара София.
На
17.04.2008г. св. И. заминал за САЩ, като
напуснал
страната през ГКПП София. Свързал се по телефона с К., който му казал, че е в Тихуана,
Мексико. Тъй като отсъствието на К.
притеснило св. И., той потърсил връзка с Р.Й., като титуляр на сметките, по
които бил превел парите. За да провежда разговор с нея той използвал своя позната българка - А.Г., която
живеела дълги години в САЩ и говорела добре английски
език .
От св. Р.Й.св. И. разбрал, че
преведените по нейните сметки суми са изтеглени на третия ден от постъпването
им от самия И.К.в Тихуана. По настояване на св. И. , св. Г. попитала Й.
дали знае, че
парите са изпратени от И. като гаранция за дъщеря му, като св. Й. отговорила, че не знае нищо за никаква гаранция, не познава Е.И.и не знае
и какво е станало с парите , след като К. ги е изтеглил.
Й.И. и А.Г. заминали за
Тихуана, Мексико, където се срещнали с обв. К..
По негови думи той нямал виза за САЩ, поради което и стоял в Мексико ,
но отново според заявеното от него
самия, той имал сериозни познанства и
скоро щял да се върне в САЩ. При тази среща И.К.предложил на
св. И. веднага да му даде сумата от **** долара, която бил получил по банков път, но св. И. се притеснявал да пренася такива суми през
граница и му отказал.
Св.И. се върнал обратно в Р
България на 10.05.2008 г. Чувал се с К. няколко пъти, който му обещавал, че ще му върне парите, като след
По-
късно през м. юни и м. юли Г. се свързала от името на И. отново с Й. по телефона, за да установи дали изпратените ****
$ са били предназначени за гаранция на
И.Последната отрекла да знае каквото и да е по въпроса.
При проведения разпит на св.
И. пред властите на САЩ, последната посочила, че преведената от баща й през пролетта на 2008г. Сума към
сметка на Р.Й.била предназначена за плащане
на нейната гаранция във връзка със
задържането й, както и че парите са били изтеглени от И. К..
По-нататък в постановлението се съдържа преразказ на двете
групи свидетелски показания, събрани по делото. След това е посочено на стр.5
от постановлението, че прокурорът не кредитира показанията на св.И., св.Д. и Т.
в частта, че цялата сума е била за бизнес начинание, защото тя е в противоречие
с показанията на останалите свидетели и на „съвкупния
доказателствен материал”, без да конкретизира кои точно доказателства има
предвид. И най-вече прокурорът е кредитирал показанията на свидетелката Е. И.,
която „е категорична, че лично баща й заявил, че превел сумата от *** долара за нейната
гаранция”.
По-надолу - в абзац ІІ на стр.6
от постановлението - се сочи, че „част от
процесните пари са били във връзка със задържането на Е. И.” и че Й.И. не
бил заявил каква точно е уговорката с И.
К.и каква е трябвало да бъде ролята на К. във връзка със задържането и евентуалното
освобождаване на И.Поради това според
прокурора”няма как да се докаже, че И. е въведен в заблуждение относно
имущественото разпореждане” и че е
превел посочените парични суми с ясното съзнание, че иска да помогне на дъщеря
си по повод на извършено от нея убийство/което е в пълно противоречие със
заявеното от самия И./ и „дори и факта на осъждането не означава, че тези пари
не са отишли по предназначението си , а именно защита на правата на И. в
процеса”.
След това в постановлението следват
разсъждения за сключване на гражанско-правен договор при наличие на измама от
гледна точка на ЗЗД и ТЗ и прокурорът е приел, че отношенията между К. и И. „се
решават по реда на ГПК”.
В заключение на мотивната част от постановлението си прокурорът е приел,
че разследването в ДП е било обективно, всестранно и пълно и че”от събраните
доказателства не се доказва по безспорен
и категоричен начин К. да е осъществил състава на престъпление по чл.210 ал.1
т.5 във вр. с чл.209 ал.1 НК, а една осъдителна присъда не може да почива на
предположения”.
И при това изложение в мотивната
част на постановлението с диспозитивната част на постановлението прокурорът е
прекратил наказателното производство срещу К., като е посочил правното
основание за това в чл.243 ал.1 т.2 НПК.
Настоящият съдебен състав намери,
че контролираното постановление е необосновано и немотивирано, тъй като е противоречиво
относно възприетата фактическа обстановка и
формирания извод за прекратяване на наказателното производство. А това е вследствие на неизвършен всестранен
и дължим задълбочен анализ на доказателствата. Доказателственият материал за
съжаление повторно е обсъден от прокурора едностранчиво. Не става ясно защо
прокурорът е посочил изрично, че игнорира показанията на св.И. и на очевидците,
присъствали на уговорката между И. и К. в с. Пастух – свидетелите Т. и Д., но което изричното посочване е в абсолютно
противоречие с описаната фактическа обстановка, а е дал вяра на опосредените
показания на св.Ел.И., че ****-те хиляди долара, преведени от баща й, били за
нейната гаранция, която е в многократно превишаващия внесената сума размер, а
именно **** долара. А защо е посочено като основание в платежните документи”оценка на
имот” е изяснено от свидетелските показания.
На следващо място, въпреки
изричното посочване в постановлението, че показанията на св.И. относно първоначалния
момент на проведените разговори между него и обв.К. във фактическата обстановка
прокурорът е приел, че това е станало „през есента на
При така изложената в
постановлението фактология и липса на дължимия анализ на доказателствата, както
и липса на правни съображения защо прокурорът е приел, че „не се доказа по
безспорен и категоричен начин К. да е осъществил състава на престъплението”, за
съда е невъзможно да провери правилността на прокурорския акт. Постановлението
на прокурора не поражда задължение за съда да приеме направените в него
констатации и изводи. Но съдът не е оправомощен да се произнася по въпроси от
компетентността на прокурора чрез собствена, различна от постановлението
интерпретация на доказателствата или при липсваща такава от досъдебната фаза.С
още по-голяма сила е недопустимо съдът
„да замества” прокурора, когато в постановлението липсва анализ на
доказателствата и изводите на прокурора по правото, както е в настоящия случай.
В този смисъл съдебната практика е абсолютно константна - в тази връзка виж Р-60-2003-І НО.
Необходимо е за пореден път да се
припомни, че в производството по чл.243 ал.1 НПК съдът е длъжен да провери
най-напред обосноваността на прокурорския акт – т.е. дали установените
фактически обстоятелства съответстват на доказателствата по делото - и едва
след това неговата законосъобразност.
По делото
са събрани всички възможни доказателства и не се налага извършването на
допълнителни следствени действия, вкл. и исканите от жалбоподателя И.
доказателства. Прокурорът е изложил в постановлението си фактическа обстановка,
която частично е съответна на събраните доказателства. Липсва обаче пълен
анализ на кредитираните доказателства – кои от тях прокурорът е кредитирал и
кои не, като е налице противоречие между приетата фактическа обстановка и
изричното посочване кои доказателства не са кредитирани. Т.е. наличният оскъден
и едностранчив анализ на доказателствата е в пълно противоречие с възприетата
от прокурора фактическа обстановка, а изискващият се всестранен доказателствен
анализ напълно липсва. Липсват и ясни и
логични правни съображения защо е прието основанието на чл.243 ал.1 т.2 НПК. Възможно
е този краен извод да е правилен, само че прокурорът е длъжен мотивирано да
посочи, след като е извършил всестранен доказателствен анализ, правните си
съображения за формирания извод за недоказаност на престъплението. Защото едно
престъпление има обективна и субективна страна със съответните им принадлежащи
елементи и е необходимо да се извърши именно такъв детайлен анализ на тези
елементи и едва тогава да се обоснове какъв е крайният извод на прокурора за
финализиране на досъдебното производство съобразно правомощията му по глава
ХVІІІ НПК. При липса на доказателствен анализ и правни съображения за взетото
решение от прокурора е налице обективна пречка за съда да провери правилността
на неговия лаконичен правен извод за недоказаност по несъмнен начин, че
обвиняемият К. е извършил престъплението, за което е обвинен.
Съгласно
чл.14 ал.1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по
вътрешно убеждение, основано на
всестранно, пълно и обективна изследване на всички обстоятелства по делото.
Съгласно чл.107 ал.3 и 5 НПК посочените органи са длъжни да подложат на внимателна проверка всички
доказателства.
По така изложените съображения
прекратителното постановление на първо място е необосновано, защото възприетата
фактическа обстановка е в противоречие с оскъдния наличен опит за
доказателствен анализ, а пълен и всестранен анализ на доказателствата липсва.
Постановлението е и незаконосъобразно, тъй като не отговаря на
изискването на чл.199 ал.2 НПК – в него липсват мотиви с изложени ясни и
логични правни изводи за взетото решение, чиято правилност и оттам и
правилността на основанието за прекратяване съдът е лишен от възможност да
провери.
По така изложените съображения
настоящият състав не споделя доводите в обжалваното определение на КнРС за
законосъобразност на крайния извод на прокурора, че от събраните доказателства
не може да се направи категоричен извод К. да е осъществил състава на
престъплението, за чието извършване е обвинен. Въззивният съд се съгласява с
извода на КнРС в определението му, че не се налага преповтарянето на
теоретичните разработки за престъплението”измама”, което не е необходимо
абстрактно да се сочи и в постановлението. В него е необходима е
конкретика относно всестранен и пълен
доказателствен анализ и ясни и логични правни съображения на прокурора, обосноваващи
крайния му извод за финализирането на досъдебното производство, които се
посочиха по-горе в настоящото определение.
Гореизложеното
налага правния извод, че определението на КнРС , с което е потвърдено
необоснованото и незаконосъобразно постановление на КнРП за прекратяване на досъдебното
производство срещу И. К., е незаконосъобразно и следва да се отмени. Вместо
него ще се постанови с настоящото определение връщане делото на прокурора за
изпълнение на указанията в настоящото определение по прилагане на закона.
Предвид
изложеното и на основание чл.243 ал.8 във вр. с чл.243 ал. 6 т.3 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определението на Кюстендилския районен съд от
15.01.2020 г., постановено по ЧНД № 1683/2019 г. по описа на съда, с което на
основание чл.243 ал.6 т.1 НПК е потвърдено Постановлението на КнРП от 13.11.2019
г. за прекратяване на наказателно производство , водено срещу И.А.К.за извършено
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 НК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на Постановлението на КнРП от 13.11.2019 г. за
прекратяване на наказателно производство, водено срещу И.А.К.за извършено
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 НК и ВРЪЩА
делото на прокурора със
задължителните указания по прилагане на закона в настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: