Р Е
Ш Е Н
И Е № 30
гр.
Кюстендил, 16.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, ІІ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.съдия
при участието
на секретар: Г. К.
в
присъствие на прокурора: Бисер
Любенов
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ВНОХД №320 по описа на съда за
Производството е въззивно и по реда на гл.ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба от адв.И.С.,
като защитник на подсъдимия А.Г.К. срещу присъда №34/30.04.2019 г., постановена
по НОХД № 617/2018 г. по описа на Дупнишки районен съд, с която е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.4 в сл. на чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с
чл.28, ал.1 от НК и му е наложено наказание 3 години лишаване от
свобода, при първоначален режим „строг“;
групирани са наложените му наказания по НОХД
№ 227, НОХД № 375 и НОХД № 134-всички от
С жалбата се прави оплакване и се навеждат доводи за процесуална и
материална незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на
присъдата. Прави се искане за нейната
отмяна и постановяване на оправдателна присъда.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът
е изразил становище за потвърждаване на присъдата, като правилна.
Адв.Е.А., като служебен защитник на
подсъдимия, е пледирал за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият не е участвал във
въззивното производство, което по отношение на него е задочно, поради ненамирането му на адресната
му регистрация, поради установяването му на неизвестен адрес в резултат на което е нередовно призован.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценка на въззивната жалба, становищата на страните и доказателствата по
делото, и след служебна проверка на първоинстанционна присъда в пределите на
правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Районният съд е разгледал делото при
спазване на съдопроизводствените правила. По предвидения в НПК ред е събрал допустимите,
относими и възможни за изясняване на обстоятелствата по делото доказателства,
които ДнРС е
оценил според действителното им съдържание. Въз основа на същите e приел за установена фактическа обстановка, която е идентична с
изложената в обвинителния акт, от който
е прекопирана в мотивите на присъдата.
Настоящият състав на КнОС
не споделя този подход за изготвяне на частта от мотивите на присъдата,
озаглавена „По фактическата обстановка“, тъй като счита, че съдът сам следва
да изготви приетите за установени
фактически обстоятелства, а не да ги преписва (копира) от
обвинителния акт.
КнОС, след преценка
на събраните доказателства от ДнРС, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А.Г. К. е роден
на *** ***, с настоящ
адрес ***, а
след 12.03.2018 г., в същия град, на
ул.“***“ №***, ет.**** (срвн.Удостоверение за настоящ адрес от 12.03.2018 г.,
на л.35 от първоинст.дело). От 2010-2011 до
Към
03.01.2019 г. подсъдимият е осъждан с 3 влезли
в сила съдебни акта, както следва:
-на
- на
- на
Фактически обстоятелства относно първото деяние от продължаваното
престъпление:
Подсъдимият К. и пострадалият свид.М. Д.
общували по вайбър на мобилните си
телефони. Подсъдимият му изпращал от
Италия снимки на мотори, с цел продажба.
Малко преди 14.07.2016 г. подсъдимият К.
изпратил по вайбър
на мобилния телефон на пострадалия свид.М.
Д. снимка на мотор КТМ 450. Свид.Д. го
харесал и го показал на св.Г.С., който също го одобрил.
На 14.07.2016 г. свид.Д. се
свързал с подсъдимия и го попитал за цената на мотора. Подсъдимият му казал,
че с транспорта до България цената му ще
е 2 000 евро ( или 3 918 лв.). Св.Д. съобщил на подсъдимия, че иска
да купи мотора. Подсъдимият му казал, че като
получи сумата от 2 000 евро по банковата си сметка, ще изпрати
мотора от Италия и след седмица ще бъде
доставен на свидетеля в България. После написал и изпратил на свидетеля по вайбър трите си имена и банковата си сметка, по която свидетелят да
изпрати парите за цената на мотора и
транспорта му от Италия до България.
На 15.07.2016 г. св. Д. превел сумата от 3918.00
лв., по сметката на подсъдимия, чрез
свой приятел, за което била издадена и вносна бележка.
На следващият
ден-16.07.2016 г., подсъдимият написал съобщение по вайбър на св.Д., с което го
уведомил, че е получил парите и ще изпрати мотора по св.Р. П., който ще му го
докара в България. Св.Д. изчакал една седмица и тъй като не получил мотора,
телефонирал на подсъдимия. Той му казал,
че не е имало място на буса с платформа, поради което следващата седмица ще
изпрати мотора. След като и тя минала и не получил мотора, св.Д. отново потърсил
по телефона подсъдимия, за да попита за доставката на мотора. Подсъдимият му казал, че е изпратил мотора по друг автовоз
и като пристигне ще му се обади, за да си го вземе. Св.Д. изчакал още няколко
дни и отново се обадил от мобилния си телефон на подсъдимия, но той не му
отговорил. Не отговарял и на съобщенията му.
Св.Д. познавал св.П. и
провел разговор с него относно продажбата му на мотор от подсъдимия. Св.П. му казал, че изобщо не е виждал
подсъдимия и не знае нищо по случая.
Св.Д. продължавал да търси
по телефона подсъдимия, но никой не отговарял на позвъняванията му. Узнал, че
подсъдимият е преместил местоживеенето си в Италия от с.Сиена
в др.населено място, както и че др.момчета е измамил по същия начин.
На 13.09.2016 г. св. Д.
депозирал жалба в Районна прокуратура- Дупница, в която
описал случая, и поискал съдействие за връщане на парите му от подсъдимия.
Фактически обстоятелства относно второто
деяние от продължаваното престъпление:
Подсъдимият, св. . С. и
св.Р. П. се познавали от преди
Св.П. живеел в Италия до
През м.май.2016 г.
свидетелите П. и С. С.пътували до Италия, тъй като св.С. искал да купи мотори.
Тогава св.С.С. се
запознал с подсъдимия. Той водил св.С. по оказиони за мотори и му
помогнал при оформяне на документите за купените
от него 8 мотора , които св.П. му
докарал до България.
На 14.07.2016 г. подсъдимият изпратил по
вайбър на телефона на св.С.С. снимка на мотор, марка „Хонда“ CRF
450 кубика. Свидетелят харесал
мотора, свързал се по телефона с подсъдимия,
и узнал от него, че цената на
мотора е 2 100 евро. Св.С.С. му
казал, че ще го купи. След това св.С. се
срещнал със св.П. в гр.Дупница, дал му 2 100
евро, за да ги предаде на подсъдимия в Италия, и да му докара в България.
На следващия ден св.П.
отпътувал за Италия. Пристигнал
в нея, дал парите на подсъдимия, който ги
взел и влязъл
в оказион за мотори. След време излязъл от магазина и съобщил на св.П., че
оформянето на документите за мотора ще се забави, поради което ще му предаде
мотора следващата седмица, за да го закара на св.С.. Св.П. си тръгнал и уведомил за това св.С.С.,
който телефонирал на подсъдимия. Последният му
казал, че е получил парите му, но документите на мотора ще са готови до
няколко дни. Предложил му да си хареса още мотори и да получи всички общо св.С.С. се съгласил.
На 22.06.2016 г. подсъдимият
му изпратил снимки на още два мотора -Хонда СRF 450 и мотор GАS GAS, 300 кубикови, с обща
стойност 3 000 евро. Св.С. поискал
да купи и тях и предложил да му изпрати парите по св.П.. Подсъдимият му казал
да предаде парите на тъщата му, която живеела в гр.Дупница, за да му ги изпрати
по банков път, да ги получи по-бързо, да подготви трите мотора, да ги предаде
на св. П. при пристигането му в Италия, за да му ги превози до България. Св.С.С.
се съгласил и дал 3 000 евро на св.П., който ги предал на тъщата на
подсъдимия. Тя ги изпратила по банков път на подсъдимия и той
ги получил. В телефонен разговор подсъдимият съобщил на св.С.С., че е получил
парите, ще подготви моторите и ще ги
предаде на св.П. следващата седмица.
След два дни св.П. тръгнал
за Италия. Преди това св.С.С. уведомил по телефона подсъдимия за
пътуването на св.П. и той обещал да го чака.
Св.П. заминал за Италия на ден четвъртък, в края на м.юли
В неделя подсъдимият съобщил на св.С.С., че
пътува за България, качил се е на ферибота и ще слезе в Гърция.
В понеделник, сутринта,
отново се чули по телефона и подсъдимият му казал, че е в Гърция и пътува за
България със съпругата си, която управлява лекия им автомобил, а след нея той
се движел с Пътна помощ.
Повече подсъдимият не
отговорил на телефонните обаждания на св.С.С.. Звънял му и св.П., но и на него
не отговарял. Св. С. търсил подсъдимия при тъщата му, която не знаела, че той
ще се прибира в България. Започнал да ходи почти всеки ден при тъщата на
подсъдимия, за да се свърже тя с него или поне да му върне парите, но той не
отговарял на позвъняванията й.
След случилото се св.С.С.
поразпитал за подсъдимия и научил, че той „мами хората-дали с мотоциклети,
камиони, бусове, автомобили, но така постъпвал- завличал хората“.
След около 2 месеца
подсъдимият се обадил по моб.телефон на св.П., когато той бил в Италия. Казал
му, че гледал някакви мотори и ако св.С. С. иска, да му ги изпрати вместо уговорените. Св.П. съобщил за това на св.С., след което разбрал, че той не могъл да се свърже с подсъдимия, защото не
отговарял на позвъняванията му. След
време подсъдимият казал на св.П., че и тези мотори не може да натовари, тъй
като продавачът бил заминал почивка.
На 17.01.2017 г. св.С.С. подал Заявление в РУ на МВР-Дупница с
искане за установяване на подсъдимия и търсене на наказателна отговорност от
него, за това, че на 22.06.2016 г. го измамил за покупка на мотоциклети на обща
стойност 5 100 евро (срвн. Заявление на л.25 от ДП).
На 07.03.2017 г. Дупнишка
районна прокуратура (ДнРП) постановила задържане на подсъдимия за 72 часа, на
осн.чл.64, ал.2 от НПК, считано от датата на довеждането му на територията на
РБългария (срвн. Постановление на Дупнишка районна прокуратура на л.28 от ДП).
Един ден, преди 30.03.2017
г., съпругата на подсъдимия потърсила
св.С.С. в дома му и го попитала, какво
да направи, за да си оттегли жалбата срещу подсъдимия. Казала му, че
подсъдимият трябва да „излезе“, защото тя не може да говори италиански език и
това създава много голяма трудност за нея и детето им.
На 30.03.2017 г. тъщата на подсъдимия върнала на св.С.С. с 5100 евро, левова равностойност –
9974.58 лева. и на св.Д. - 2 100
евро -дължимите им от подсъдимия суми. Този факт всеки от двамата отразил в
нотариално заверена декларация, ведно с искане от ДнРП да прекрати
досъд.производство срещу подсъдимия, тъй като е възстановена дължимата сума.
На 15.02.2018 г. подсъдимият пристигнал в РБългария (срвн.писмо на л.71 от първ.п-во), на която
бил предаден от РИталия, въз основа на
Европейска заповед за арест (срвн.
Постановление на ДнРП за възобновяване на спряно наказателно производство от 14.02.2018 г. по дос.п-во № 1037/2016 г. по описа на ДнРП, пр.пр. с вх.№2218/2016 г. по описа на ДнРП,
ДП № 817/2016 г. по описа на РУ на МВР-Дупница, на л.91 от ДП)
Изложените
фактически обстоятелства са установени от горецитираните доказателства и
доказателствени средства, в т.ч.:
-гласни доказателствени средства
относно първото от двете деяния от продължаваното престъпление: показанията на
пострадалия свидетел С. П. С. (дадени пред
ДнРС, на л.92-93 и на досъд.п-во, на л.48, приобщени чрез прочитането им на
осн. чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК) и на
св.Р. П. ( дадени на досъд.п-во, на л.50, приобщени от ДнРС чрез
прочитането им на осн.чл. 281, ал. 5 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК)
-гласни доказателствени средства
относно второто от двете деяния от продължаваното престъпление- показанията на пострадалия свидетел М. Д. (дадени на досъд.п-во на 15.12.2016 г., на л.45 и на
21.04.2017 г., на л.51, приобщени от
ДнРС чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1 т. 5 НПК), и на
св.Г. В. С. (дадени на досъд.п-во, на л.46, приобщени от ДнРС чрез прочитането
им на осн. чл. 281, ал. 5 във вр. с чл.
281, ал. 1, т. 5 НПК) и
-писмени
доказателства- Справка за съдимост на подсъдимия, изд. на 30.11.2016 г. ( л.37
от ДП) и на 03.01.2019 г. ( на л.99-100 от първоинстанционното НОХД),
Справка-характеристика на подсъдимия, 2
бр. Вносни бележки- за внесени на 15.07.2016 г. сума 3918 лв.
и сума от 2 000
евро в полза на подсъдимия (л.10
и 11 от ДП), цитираните във фактическата
обстановка съдебни и прокурорски
актове
КнОС намира за необходимо
да отбележи, че неправилно ДнРС е ценил като доказателства жалба от М.Д. до Районна прокуратура- гр. Дупница и нотариално заверени декларации от 30.03.2017 г., тъй като те в наказателния
процес не са нито доказателство, нито доказателствено средство. Съдържащата се
в същите информация, ако има значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, следва да се събере по предвидения в НПК ред, а именно -чрез способите
за доказване, предвидени в НПК. Това е
сторено чрез разпит на св.Д. и св.С. С., както и свидетелите П. и Г.С..
Правилно ДнРС е дал вяра
на горецитираните свидетелски показания, които са ясни, хронологични, логични,
взаимно се потвърждават относно
идентични факти и обстоятелства, като не се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства и не е налице съмнение относно достоверността
им.
Липсва противоречие
в показанията на свидетелите, поради което те не следва да се обсъждат.
Правилно ДнРС е
квалифицирал деянията на подсъдимия като престъпление по чл.210, ал.1, т.4 вр.
с чл.209, ал.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК. КнОС изцяло споделя разбирането
на ДнРС относно обективните и субективни признаци на това престъпление.
КнОС споделя и
правните съображения на ДнРС за обективна и субективна съставомерност на деянията
на подсъдимия. Намира за необходимо да
ги коригира единствено относно броя и времето на извършване на деянията от
продължаваното престъпление. Те, според
обстоятелствената част на обвинителния акт, са три, описани в
диспозитива му като
две ( доколкото са диференцирани според броя на пострадалите), като второто деяние описва
(обобщено) извършеното престъпление от
подсъдимия по отношение на св.С.С.
Така приема КнОС, предвид диспозитива на
обвинителния акт, с който подсъдимият е обвинен за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 в сл. на
чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, изразило
се в това, че:
В периода от 14.07.2016г. до края на месец юли
-до
15.07.2016 г. в гр. Дупница, по телефона по Вайбър, е поддържал заблуждение у М. Д. (че ще му достави мотоциклет от Р Италия)
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3 918 лв.,
платени изцяло по банков път по банкова сметка *** А.Г.К. и
-до
края на месец юли
като общата причинена имотна вреда е в размер на 13 892.58 лв., и
деянието е повторно, в
немаловажни случаи, тъй като е извършено преди да изтече
петгодишен срок по чл. 30 от НК от осъждането му по Споразумение № 1891/10.03.2014г. по НОХД № 375/2014г. по описа на
Районен съд- гр. Благоевград, влязло в сила на 10.03.2014г., за престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК на 10 месеца „Лишаване от свобода“ с 3-годишен срок.
КнОС счита, че по- ясен би
бил диспозитивът на обвинителния акт, ако всяко от деянията от продължаваното
престъпление бе описано не само чрез
датата на поддържане на заблуждението ( по посочения по-горе начин), а и чрез
посочване на датата на въвеждане на заблуждението за всяко едно от деянията. След конкретизиране на същите съобразно
фактическите обстоятелства на обвинителния акт, датите на извършване на продължаваното
престъпление от подсъдимия и на всяко от трите деяния от продължаваното
престъпление, са както следва:
За времето от 14.07.2016
г. до 22.07.2016 г. възбудил заблуждение
и за времето от 15.07.2016 г. до края на м.07.2016 г. поддържал
заблуждение у свидетелите Д. и С.С. (че ще им достави мотори на обща стойност 13 892.58 лв.), като всяко от трите
деяния е извършено на дати, както следва:
1/ на 14.07.2016 г. въвел в
заблуждение св.Д. и до 15.07.2016 г.
поддържал заблуждение у св.Д. ( че ще му
достави мотор с посочена марка),
2/ на 14.07.2016 г.
въвел в заблуждение св.С.С.
(че ще му достави мотор с марка….), което (заблуждение) поддържал за периода
след 14.07.2016 до преди 22.07.2016 г.
3/ на 22.07.2016 г.
въвел в заблуждение и до края на м.07.2016 г. поддържал
заблуждение у св.С.С. (че ще му достави
2 мотора, с марка…..)
КнОС счита, че посочвайки трите деяния от продължаваното престъпление
по горния начин, не изменя обвинението, а само го детайлизира и прецизира, според изложените в
обв.акт фактически обстоятелства в пределите на
очертаната от същите и
диспозитива на обвинителния акт рамка на обвинението. Затова и
КнОС счита, че описвайки деянията по
горния начин, не ограничава правата на страните, и по-конкретно на подсъдимия
Всяко от трите деяния от продължаваното престъпление осъществява
състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, поради което всяко от тях представлява
продължение от обективна и субективна страна на предходното деяние. Затова са налице всички условия по чл.26, ал.1 от НК, поради което престъпната дейност на подсъдимия
е квалифицирана като продължавано престъпление.
От обективна страна, подсъдимият е осъществил двете форми на изпълнителното
деяние на обикновената измама по чл.209,
ал.1 от НК- първата - „въвеждане в заблуждение“ и втората- „поддържане на заблуждение“.
Заблуждение е налице, тъй като подсъдимият е формирал неправилни представи у
пострадалите свидетели-измамени лица относно определени факти от
действителността, а именно- относно условията, при които осъществяват
имущественото си разпореждане
Изпълнителното
деяние „въвеждане в заблуждение“ е осъществено чрез действия, изразили се във формиране
у пострадалите свидетели от подсъдимия на неправилни представи относно
действителните му намерения.
Изпълнителното деяние „ поддържане на заблуждението“ се е изразило в действия, насочени към утвърждаване на невярната представа и допринася за заблуждението.
В горепосочения смисъл е
разбирането на правната теория и съдебната практика, дефиниращи
заблуждението като формиране на неправилна представа на измаменото лице за
определени факти от действителността.
Налице е неправилна представа у
измаменото лице за действителното
намерение на подсъдимия, в резултат на което то извършва увреждащия акт на
имуществено разпореждане
Правилно ДнРС е посочил,
че предмет на престъплението са измамените
лица и ощетеното им имущество.
Престъплението е резултатно и е довършено с предаването на парите от
пострадалите на подсъдимия. Затова датата на предаване на парите от пострадалите на подсъдимия е датата
на която деянието е довършено. Това е извършено за всяко от трите деяния,
както следва: за 1-то деяния-на 15.07.2016 г., за 2-то деяние- за периода след 14.07.2016 до преди 22.07.2016 г. (каквито
факти са изложени в обстоятелствената част на обв.акт и за 30то деяние-края на
м.07.2016 г., тъй като плащането на цената на двата мотора е станало след 22.07.2016
г. до края на месеца, на неустановена дата.
Поради това, и предвид фактическите обстоятелства в
обв.акт, КнОС счита, че деянията на
подсъдимия са три
Размерът на
имотната вреда за всеки от свидетелите възлиза на стойността на моторите, които
подсъдимият е обещал да им предаде. Имотната вреда от престъплението е в общ
размер на 13 892.58 лв., от които
3918 лв. за мотора , предложен от подсъдимия на св.Д., 2 100 евро-стойността на първия от
предложените мотори от подсъдимия на св.С. и
3000 евро или 5100 евро, с левова равностойност 9 974.58 лв.-цената
на следващите два мотора, предложени на 22.07.2016 т. от подсъдимия на св.С.. Тя
е настъпила в резултат на имущественото разпореждане, извършено от
пострадалите.
Подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на
престъплението измама по чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като настоящето
престъпление е извършено при усл. на повторност по см.на чл-28, ал.1 от НК,
обусловена от предходното осъждане на подсъдимия по НОХД № 375/2014г. по описа на Районен съд-
гр. Благоевград
с влязло в сила
на 10.03.2014г.
определение , за престъпление по чл.
209, ал. 1, пр. 1 от НК на 10 (десет) месеца „Лишаване от свобода“ с 3-годишен изпитателен срок.
Правилно ДнРС е приел, че подсъдимият е действал с пряк умисъл. Осъществил
е тази форма на вина по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал,
че няма намерение да изпълни задължението си по сключените с двамата пострадали
устни договори за покупко-продажба на мотори. Предвиждал е, че в резултат на поведението му, у измамените лица ще възникнат
неправилни представи относно действителните му намерения, в резултат на
които те се разпореждат с парични средства в негов интерес. Налице е и
специалната користна цел за престъплението ,,измама”, а
именно- облагодетелстване чрез получаване на чуждо имущество без правно основание
и причиняване имотна вреда на пострадалия.
Предвид изложените
съображения КнОС счита, че действията на
подсъдимия не може да бъдат отъждествени като неизпълнение на граждански
договор. Правилни са съображенията на ДнРС в тази насока.
В съдебната практика е изяснено, че при
сключване на гражданско-правен договор е възможно да е налице измама, ако
признаците на посоченото престъпление са налице. Такъв е случаят, при който
страната по договора действа с измамлива цел, тоест, поема задължения, които
поначало няма намерение да изпълни. Деецът въвежда съконтрахента си в
заблуждение, че желае сключването на договора с произтичащите от това
последици, докато всъщност, цели да извлече неследваща му се имотна облага.
Тогава, неизпълнението на договора от негова страна е последица на
предварително взетото решение в тази насока, още към момента на сключване на
договора. Не всяко неизпълнение по договора обаче е равносилно на измама.
Отправна точка при разграничението на двете хипотези е наличието на намерение
за изпълнение на поетото задължението, респективно, съществуването на обективна
възможност за това, преценено към момента на сключване на договора. При
престъплението измама деецът изначално няма намерение да изпълни задължението,
най-често, и не разполага с обективна възможност да стори това. В тези случаи
сключването на договора е способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение.
Когато не се касае за измама, неизпълнението на договорно задължение остава в
сферата на гражданското право, а неуредените отношения се решават, по реда на
ГПК (срвн.решение № 67 от 1.03.2011
г. на ВКС по н. д. № 726/2010 г., I н. о., НК)
По настоящето
дело
подсъдимият е извършил измама, тъй е сключвал договори за продажба на мотоциклети, без
намерение да ги изпълни. Така счита КнОС предвид комплексната преценка на поведението на
подсъдимия по време на извършване на
инкриминираните деяния. Създавал е добро впечатление у пострадалите, преди да
пристъпи към сключване на процесните сделки, с което е спечелил доверието им. След поемане
на облигационните задължения и
получаване на цената на моторите-предмет на договорите, не е предприел необходимите
действия за доставяне на моторите на купувачите, въпреки че е имал такава
възможност. Последващото му поведение след получаване на парите от свидетелите
сочи на извод за липса на намерение за
изпълнение на поетите задължения по устните договори за продажба на мотор/и.
Възстановяването на вредите не изключва съставомерността на деянието. То
следва да се отчете единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство при
определяне на наказанието.
Като смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство следва да се прецени и немалкия период,изминал от датата на деянията
до реализиране на наказателната отговорност (близо 4 години), семейните задължения на подсъдимия, включващи
и грижа за болното му дете, каквито данни се съдържат по делото.
Правилно ДнРС е отчел като отегчаващи отговорността му обстоятелства размера на причинените имуществени вреди и
начина и проявената безскрупулност при осъществяване на
деянието. Като такова следва да се отчете
и двете му осъждания за престъпления от общ характер. Трето осъждане-
това по НОХД № 375/2014 г. е част от
състава на престъплението, за което е обвинен,
доколкото обуславя повторността на престъплението, поради което не следва да се отчита като
отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство.
Неправилно като отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство са преценени наличието на
висящи дела на подсъдимия, доколкото не е осъден по същите с влязъл в
сила съдебен акт.
КнОС счита, че смекчаващите
наказателната отговорност обстоятелства, както и неизтърпяване, поради неналагане, на ефективно наказание от подсъдимия
понастоящем, дават основание за намаляване на наложеното му наказание лишаване
от свобода (ЛС) от
Правилно е постановено наказанието да се
изтърпи при първоначален ,,строг“ режим, тъй
като са налице предпоставките по чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС, доколкото подсъдимият е
нарушил МН „Домашен арест” и се е укрил от съдебните органи. .
Правилно ДнРС е приел,
че е неприложим чл.66, ал.1 от НК,
поради което изпълненото на наказанието следва да е ефективно, тъй като
престъплението е извършено след
осъждането на подсъдимия за др.престъпление от общ характер на лишаване от
свобода. Освен това, според КнОС условното наказание не би поправило подсъдимия, който извод следва от предходните
му три условни осъждания и липсата на поправителен ефект в резултат на това.
Правилно с присъдата,
ДнРС е групирал наказанията на
подсъдимия по предходните му три осъждания, а именно по НОХД № 227/2014 г. на Районен съд
– Петрич, НОХД № 375/2014 г. по описа на Районен съд – Благоевград и НОХД №
134/2014 г. по описа на Районен съд – Дупница. Налице е съвкупност от присъди и престъпления, защото всяко от
престъпленията е извършено преди да е бил осъден за което и да е от тях. Правилно
съгл. чл.23, ал.1 от НК за общо наказание е определено най-тежкото от наложените му наказания по цитираните дела, което е
Правилно е приложен и
чл.68, ал.1 от НК, тъй като настоящето престъпление е извършено през
изпитателния срок, определен по
горецитираните три осъждания.
Правилно общото
най-тежко наказание от 12 месеца лишаване от свобода е
приведено в изпълнение. Определеният
първоначален режим „общ” КнОС
няма право да коригира, тъй като липсва протест.
Правилно, на осн.чл. 59,
ал.1 от НК от наложеното наказание за
настоящето престъпление е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с
МН „ЗС” и „Домашен арест”.
Установено е, че за периода от 16.02.2018 г. до 21.02.2018 г.
, подсъдимият бил задържан под стража по Мярка за неотклонение (МН) „ЗС“, взета
му на ДП № 817/2017 г. по описа на РУ на МВР-Дупница (срвн. протоколно определение от 16.02.2018 г. по ЧНД № 194/2018 г. по
описа на ДнРС, с което в качеството му на обвиняем по ДП му била взета МН „Задържане под стража“, изменена
в МН„Домашен арест“ (Дом.А)
с протоколно определение от 21.02.2018 г., постановено по ВЧНД № 112/2018 г. по описа на КнОС).
За периода от 21.02.2018 г. до 16.10.2018 г. бил с МН „Домашен арес“(Дом.А), която
първоначално изтърпявал на адрес-гр.***, ул. “***“ №***, ет.**, ап.** (за периода от 21.02.2018 г. до 19.07.2018 г.), а впоследствие -на адрес-гр.***, ул.“***“ №**, ет.** (срвн.
Протоколно определение на ДнРС от 19.07.2018 г. за изменение на адреса за изпълнение на МН, на л.39г от НОХД № 617/18 г. по описа на ДнРС).
С протоколни определения
от 19.06.2018 г. и от 12.07.2018 г., ДнРС
разрешил на подсъдимия да напусне горепосочения адрес, на който
изтърпявал МН „Дом.А“, за да се яви като подсъдим, както следва: на 23.07.2018
г. по НОХД № 686/18 г. по описа на РС-Сливен; на 03.10.2018 г. по НОХД № 363/2018 г. по описа на РС-Враца и на 08.10.2018 г. по НОХД № 383/2018 г. по
описа на РС-Разград.С протоколното определение от 12.07.2018 г. (л.39г от
делото) ДнРС изменил адреса на който да се изпълнява МН
„Дом.арест” от гр.***, ул.”***” на гр.*** ,ул.”****” №***, ет.**. В същото
ОСЗ, в което било проведено разпоредителното заседание, съдът насрочил делото
за 16.10.2018 г., в което подсъдимият не се явил и не бил доведен от ОЗ”Охрана” , тъй като не бил открит
С протоколно определение от 16.10.2018 г. по НОХД № 617/2018 г., ДнРС
изменил взетата по отношение на подсъдимия МН „Дом.А“ в МН „ЗС“, поради
ненамирането му от служители на РУ на МВР-Дупница, контролиращи изпълнението на
МН „Дом.арест”, на адреса за изпълнение
на МН „Дом.А“ на 13.08., 29.08 и 25.09.2018 г.
Предвид на
изложеното , на осн.чл.59, ал.1 от НК, от наложеното наказание за настоящето
престъпление следва да се приспадне и
времето от 21.02.2018 г. до 13.08.2018
г., през която е изтърпявал МН „Дом.арест. За крайна дата на същата се
приема 13.08.2018 г., тъй като на тази дата за първи път е констатирано от надлежен
орган, че подсъдимият е напуснал без разрешение адреса, на който е следвало да
изтърпява МН „Дом.арест”, не се е завърнал повече на адреса и липсват други данни
за точната дата на напускане на адреса.
По
изложените съображения КнОС не намира за
основателни доводите в жалбата за несъставомерност на деянията по престъплението, за което е обвинен и осъден
подсъдимия от ДнРС. Счита, че единствено следва да измени присъдата, като намали
наложено на подсъдимия с обжалваната
присъда наказание от
Воден от
горното и на осн.чл.337, ал.1, т.1 вр. с чл.334, т.3 НПК, Кюстендилският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда №
34/30.04.2019 г.., постановена по
НОХД № 617/2018 г. по описа на Дупнишки районен съд, като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание от
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва или протестира.
То подлежи на проверка от Софийски апелативен съд по реда на глава ХХХІІІ от
НПК, по искане на осъдената или главния
прокурор, в 6- месечен срок, считано от обявяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.