Определение по дело №89/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по повод постъпил протест от Р. П. Г. Р. и жалба от А. Н. Р., процесуален представител на частните обвинители З. З. Л. И. И. Л. и И. М. П. против Присъда № 6300/14.12.2010 г., постановена по нох. дело № 1015/2009 г. по описа на РСГ. Р., с която подсъдимите С. М. Б. от с. Р., О. В., М. Ю. М. от с. Ч. М., О. Я., М. А. М. от с. Р., О. В. и С. А. М. от с. Р., О. В. са признати за невиновни в това, че на 07.06.2008 г. в с. Б. К., О. Я., към 22.00 часа, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди Ч. нанасяне на удари с ръце и крака, причинили на З. З. Л. от с. Р. лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота /контузия на главата, контузия на шията и контузия на ляв горен крайник/; причинили на И. И. Л. от с. Р. лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота /контузия на главата, контузия на дясна гръдопоясна област/ и на И. М. П. от с. Р. лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота /контузия на шията, контузия на ляво коляно и контузия на дясно коляно/ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

В протеста са изложени доводи, че първоинстанционната присъда е неправилна, постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила, поради непълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, което е довело до неправилно приложение на закона. В допълнително представения протест, районният прокурор е изложил подробни съображения, поради които подсъдимите следва да бъдат признати за виновни в извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като им бъдат наложени предвидените в закона наказания. Според прокуратурата, решаващият съд е очертал фактическа обстановка на неправилна интерпретация на гласните доказателства като е приел, че след словесни пререкания между подсъдимите и пострадалите, се е стигнало до взаимно нанасяне на удари. Съдът не е дал вяра на показанията на пострадалите, от които по категоричен начин се установява времето, мястото и начина на нанесените им удари, които показания кореспондират напълно с показанията на разпитаните свидетели /очевидци на случилото се/. Съдът е пренебрегнал доказаните обстоятелства по делото, обръщайки внимание на противоречия относно несъществени за предмета на делото факти. Според прокуратурата не друг, а подсъдимите са нанесли удари на пострадалите лица и са причинили телесните повреди като деянието е извършено по хулигански подбуди, както и че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите са осъществили съставомерните от обективна и субективна страна признаци на престъплението, за което им е повдигнато и съответното обвинение.

В жалбата на частните обвинители се изтъкват доводи, че постановената оправдателна присъда от РС Г. Р., следва да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна такава, с която подсъдимите С. М. Б., М. Ю. М., М. Азис М. и С. А. М. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, тъй като съдът не е обсъдил в цялата съвкупност събрания доказателствен материал. Отделно от това, прави се възражение и за недопускане от страна на първоинстанционния съд до съвместно разглеждане на гражданските искове на пострадалите лица с мотив, че същите биха затруднили наказателния процес.

В съдебно заседание частният обвинител З. З. Л. се явява лично и с А. Р.. Останалите жалбоподатели И. И. Л. и И. М. П. не се явяват, но се представляват от повереника – А. Р., която в хода на съдебните прения излага подробни съображения за отмяна на присъдата на РС Г. Р.. Според поверенике, при постановяване на присъдата, районният съд се е базирал абсолютно едностранчиво при разглеждане на доказателствения материал, а всички доказателства сочат и подкрепят само едно, че на пострадалите лица им е нанесен побой. За това обстоятелство се съдържат факти, както от медицинските лица, така и от разпитаните свидетели, които са потвърдили какви са били последиците след нанесения побой. Съдът не е дал вяра на свидетелите и не е обсъдил доказателствата в тяхната поредност и взаимност, като е стигнал до един неправилен извод, а именно до постановяване на оправдателна присъда. Ето защо, се иска първоинстанционният акт да бъде отменен и да бъде постановен друг, с който подсъдимите да бъдат признати за виновни.

От въззиваемите, в съдебно заседание се явяват М. А. М., С. Азис М. и М. Ю. М.. Не се явява С. М. Б..

Въззиваемият М. Ю. М. се явява със З. – А. Д., който в хода на делото по същество поддържа становище, че постановената първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, и да бъдат оставени без уважение жалбата и протеста, както и допълнителните съображения към същия на РП Г. Р.. Според защитата по-голямата група от свидетелите заявяват, че е станало спречкване, но по време на съдебното следствие не е установена фактическата обстановка, която е описана в обвинителния акт. Самите наранявания по никакъв начин не съответстват на механизма на причиняване на побоя, който се твърди от пострадалите. Според защитника става въпрос за кръвонасядания, но не става въпрос за рани. Не може да се говори за телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, а и дори да има някакви наранявания, то те са от такъв интензитет, че би ставало реч за деяние по чл. 130, ал. 2 НК, за което е изтекла абсолютната давност, поради което, постановената присъда от РС Г. Р. е правилна и законосъобразна, и същата следва да бъде потвърдена.

Въззиваемият С. М. Б. не се явява, но се представлява от З. – А. К., която също излага доводи за потвърждаване на присъдата на РС Г. Р. като правилна и законосъобразна поради липсващи убедителни доказателства и противоречиви свидетелски показания. Нито един от свидетелите не подкрепя фактическата обстановка, която е изнесена от Р. П. в обвинителния акт и обвинението не е доказано по никакъв начин.

Представителят на О. П. поддържа протеста на Р. П. Г. Р. срещу постановена по нох. дело № 1015/2009 г. присъда, с която РС Г. Р. е признал за невиновни подсъдимите по делото по повдигнатите им и предявени обвинения. Постановената присъда, с обективирания в нея правен извод за невиновност, се базира на интерпретация на доказателствения материал, събран в съдебната фаза и на база едностранчивото обсъждане на доказателствения материал. Ето защо се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатото им обвинение като им бъде наложено съответното наказание.

ОС, след като разгледа въззивния протест и въззивна жалба и обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните в хода на съдебните прения, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въз основа на събран в необходимия обем и пълнота доказателства, със законоустановените способи за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото. След анализа на доказателствения материал се установяват следните обстоятелства от фактическа страна:

Подсъдимият С. М. и М. М. са братя, с подсъдимия С. Б. живеят в едно село – с. Р., а с подсъдимия М. М. се познават и са приятели.Частните обвинители И. Л. З. Л. и И. П. също се познават помежду си. На 07.06.2008 г. в с. Б. К., О. Я., в двора на училището и вътре в него се провеждало сватбено тържество на свид. В., които сключили граждански брак и по този повод организирали тържество с музика и хора. На тържеството освен поканените, присъствали и жители на селото и от други махали, повече от двеста души, част от които играели хоро в двора, а друга част наблюдавали. Пред един от входовете на училището бил настанен оркестър и мястото там било осветено. Около 22.00-22.30 часа И. Л. и И. П. били на хорото, З. Л. не танцувал, подсъдимите и част от свидетелите били отстрани. След като И. Л. и И. П. се пуснали от хорото, З. Л. бил при автомобила си на известно разстояние от тях и разговарял по телефона. Между П. и И. Л. от една страна и подсъдимите от друга започнали словесни пререкания, имало и взаимно нанасяне на удари, в което участвал и З. Л. но веднага след намесата на присъстващите било преустановено. Два дни след инцидента частните обвинители И. П., З. Л. и И. Л. били прегледани от лекар, който установил, че частният обвинител З. Л. е получил наранявания – два хематома на шията отпред, странично разположени с моравожълт цвят и размери 1.4/1см. в дясно и 3/2см. в ляво, хематом на лява мишница с размер 3/2см и охлузване на лява предмишница, хематом с моравожълт цвят в париетоокципиталната област на главата с диаметър 5см.Частният обвинител И. Л. бил с хематом с бледоморав цвят в дясна париетална област с диаметър 1см, хематом с бледоморав цвят и охлузване на епидермиса в дясна гръдно поясна област, а по отношение на частният обвинител И. П. било установено наличие на два ивицести хематома с моравожълт цвят и охлузване в средата на дясна шийна област с размери 5/1см. и 7/1см., две охлузвания на ляво коляно, бледосиньожълт хематом на дясно коляно. За извършените прегледи, медицинското лице издало медицински удостоверения № 80 от 09.06.2008 г., № 81 от 09.06.2008 г. и № 82 от 09.06.2008 г. От същата дата била депозирана и жалба от частния обвинител З. Л. до РУП Р.. От заключението на съдебномедицинска експертиза за пострадалия З. Л. се установява, че посочените по-горе увреждания са му причинили контузия на шията, контузия на ляв горен крайник, контузия на главата, които по своя медикобиологичен признак покриват състава на временно разстройство на здравето неопасно за живота, като могат да бъдат получени по начин съобщен от пострадалото лице, както и с удар върху твърди, тъпи предмети.От заключението на съдебномедицинска експертиза за И. Л. се установява, че посочените по-горе наранявания са му причинили контузия на главата и контузия на дясна гръднопоясна област, които по своя характер осъществяват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, могат да бъдат получени при нанасяне на побой, със твърди, тъпи предмети.От заключението на съдебномедицинска експертиза за И. П. се установява, че посочените по-горе наранявания са му причинили контузия на шията, контузия на ляво и дясно коляно, които по своя характер осъществяват временно разстройство на здравето без опасност за живота, могат да са получени по начина, съобщен от пострадалия с удари с тъпи, твърди предмети.

Обосновани при тази фактическа обстановка са изводите на РС Р. за това, че подсъдимите М. А. М., М. Ю. М., С. М. Б., С. А. М. не са осъществили състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК - на 07.06.2008г. в с.Б. К., О.Я. към 22.00 часа в съучастие, като съизвършители, по хулигански подбуди, Ч. нанасяне на удари с ръце и крака да са причинили леки телесни повреди извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на З. Л. И. Л. и И. П..Правилно първостепенният съд е преценил, че събраните доказателства от една страна са противоречиви, а от друга страна са недостатъчни, за да обосноват осъдителна присъда. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка относно вмененото на подсъдимите обвинение не е установена от събраните по делото доказателства. Обвинителната теза е била, че подсъдимите са били първоначално И. Л. и И. П., като Б. ударил с юмрук П. и Л. и двамата паднали на земята, а при това положение всички подсъдими ги ритали. След преустановяване на този инцидент бил бит З. Л. който се намирал в близост до мястото на първия бой, бил ударен в лицето от Б., а след това и от другите подсъдими с ръце, впоследствие паднал и те продължили да го ритат. Тези твърдения изобщо не са установени от събраните гласни доказателства. Свидетелските показания са анализирани подробно и правилно са систематизирани в три групи, които са обсъдени пооделно и в тяхната съвкупност. От показанията на първата група свидетели – пострадалите и техните близки, всички /без Злати З./ присъствали в двора на училището на процесната дата, също не се установяват обстоятелства, които биха обосновали осъдителна присъда. Тези показания са противоречиви помежду си, а някои от тях и вътрешно. Според З. Л. той се намирал на 30 метра от мястото, където били бити другите двама пострадали, но според него първо бил ударен Л. в лицето, той паднал, а подсъдимите го ритали, а друго лице не е видял. При следствения експеримент обаче съдът е установил, че фактически Л. е бил на 7 метра и не би могло да не види, ако И. П. е бил бит, още повече, че той би трябвало да се е намирал непосредствено до И. Л.. Той пък твърди съвсем различни факти – че се е намирал на хорото, откъдето бил издърпан от Б., псуван, спънат, впоследствие след отдалечаване от хорото бил бит от Б. и повален от останалите подсъдими, които го ритали. Той не е видял побой върху З. Л.. Според И. П. той и И. Л. били бити едновременно.В крайна сметка тези противоречия не са преодоляни и при провеждането на следствен експеримент, от който е установено единствено, че с оглед близостта на взаимното разположение на участниците в инцидента би следвало и тримата пострадали да са възприели какво се е случило спрямо всеки един от тях поотделно. Отделно твърденията на пострадалите какви увреждания са получили и в кои части на тялото си са били увредени не кореспондират с отразените увреждания в медицинските документи. Според вещото лице периодът на причиняване на уврежданията би могъл да предхожда инкриминираната дата, а като механизъм на увреждане е възможно причиняване Ч. одраскване, падане върху асфалта, но не и Ч. удари с ръце и крака. Показанията на свидетелката Б. също не са кредитирани поради тяхната вътрешна противоречивост и мястото, на което е посочила че се е намирала към момента, в който е разбрала че бият племенника и З. Л. от където не би могла да възприеме това, за което е свидетелствала, поради разстоянието и наличието на множество хора.Свидетелят С. е заявил, че е видял боя над И. Л. но не е видял П. и З. Л. да са били бити, което е невъзможно с оглед разположението на пострадалите, а също и защото при следствения експеримент е установено, че от разстоянието, на което се е намирал, би следвало да е възприел целия инцидент. Тези показания не са кредитирани поради вътрешните им противоречия, а показанията на свидетеля Х. – защото е близък на З. Л. и възпроизвежда неговата версия за случая, а самите пострадали не са съобщили да е присъствал. Според приятелката му той се е намирал на разстояние от станалото и не би могъл да възприеме от там целия случай последователно, още почеве, че тръгнал към мястото след като хората започнали да се струпват там, т.е. след като всичко вече е било приключено. По всички тези съображения, които въззивната инстанция споделя, не са кредитирани показанията на тази група свидетели. Дори и да бяха кредитирани, те са толкова противоречиви помежду си, че не биха могли да обосноват осъдителна присъда. Освен това показанията на втората група свидетели – Р. Р., М. Р., С. В., Д. Д., М. Б., които са без установени роднински връзки със страните, не са заинтересовани и установяват сблъсък между подсъдимите и пострадалите, както и други участници, който е бил кратък и бил предизвикан от пострадалите.Основен факт от кръга на тези, подлежащи на безспорно установяване с оглед вида на обвинението, е наличието на хулигански подбуди, което в казуса също не е безспорно установено. Единственото установено безспорно обстоятелство, което има отношение към това обвинение, е присъствието на множество хора на инкриминираното място, което е публично. Не е установено нито Ч. действие, нито вербално, подсъдимите в съучастие, като съизвършители, при общност на умисъла и с хулигански мотив, да са извършили такива действия, които да нарушават грубо обществения ред и освен да са целяли причиняване на телесни увреждания, да са извършили действия, с които да нарушават обществения ред и да демонстрират явно неуважение към обществото. Още повече, че има събрани доказателства, че сблъсъкът е бил предизвикан от пострадалите, които са били сред поканените на сватбата, а подсъдимите само са се намирали там като наблюдатели от селото и не са били сред поканените.

С оглед гореизложеното настоящият състав се солидаризира с изводите на първата инстанция, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. По тези съображения наведените доводи в протеста за това, че обвинението е доказано по безспорен начин са неоснователни. Съдът е изложил подробни мотиви защо не кредитира с доверие показанията на пострадалите, както и на техните близки. Твърденията, че е доказано, че подсъдимите са нанесли удари на пострадалите и то по хулигански подбуди не могат да бъдат възприети като доказани по изложените по-горе доводи. Доказателства относно предизвикване на подсъдимите от страна на пострадалите се съдържат в показанията на свидетелите, както и такива за наличие на предходни отношения във връзка с избори, което също е в насока, че липсват хулигански подбуди. Освен това, дори не следва да се обсъжда въпроса дали въз основа на събраните доказателства може да се приеме наличие на причинена лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК по отношение на някой от подсъдимите спрямо някой от пострадалите, защото частните обвинители в законоустановения срок не са направили такова искане в хипотезата на чл.287, ал.5 от НПК. Подробно и мотивирано първоинстанционният съд е изложил съображения относно несъставомерността на деянието, а доводите в протеста са голословни. На още едно основание протестът не би могъл да бъде уважен, дори и да бяха налице основания за отмяна на оправдателната присъда и признаване на подсъдимите за виновни, каквито основания липсват. В конкретния казус обвинителният акт не отговаря на никакви законови изисквания относно изложените в обстоятелствената част твърдения за извършени деяния в съучастие, от четирима подсъдими, по отношение на трима пострадали. Изложението на фактите е изключително оскъдно и поставя в сериозно затруднение да бъдат отграничени действията на всеки от подсъдимите. Изложението е такова, че по отношение на хулиганските подбуди дори липсва обосновка защо е прието наличието им. По никакъв начин не може да се конкретизират действията на четиримата подсъдими, нито е обоснована общност на умисъла им и защо е прието, че са действали в съучастие. Въпреки това, тъй като оправдателната присъда защитата в по-голяма степен правата на подсъдимите, следва тя да бъде потвърдена, независимо от нередовния обвинителен акт.

Изложените по-горе съображения налагат потвърждаване на обжалваната присъда и оставяне на протеста без уважение.

Поради горното и на основание член 338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК БОС

Поради горното и на основание чл. 338 от НПК във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, БОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6300/14.12.2010 г., постановена по нох дело № 1015/2009 г. по описа на РС Г. Р..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: