Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 608
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 475143/22.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 21954/2017 г. по описа на СРС, II го, 57
състав, е отхвърлил предявените искове от М.А.Д. срещу СУ„Св. К.О.“ с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ - за признаване на извършеното със
заповед № 2578/17.11.2009 г. прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл.325, т.9 КТ за незаконно, възстановяване на длъжността, която е
заемала преди прекратяване на трудовото й правоотношение, заплащане на
обезщетение за оставане без работа за периода 13.02.2017 г. - 13.08.2017 г. в
размер на 45 220, 20 лв. в резултат на незаконното уволнение.
Срещу постановеното съдебно решение е постъпила
въззивна жалба от ищцата М.А.Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че е налице
разглежданото уволнително основание. Трудовото законодателство предвижда
специална закрила за лицата с намалена трудоспособност. Работник или служител,
който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му
работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа
или същата работа при облекчени условия, същият се трудоустроява на друга или
същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи,
съгласно нормата на чл.314 КТ. Необходимостта от преместване на работника или
служителя на друга подходяща работа, характерът на работата, условията на труда
и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи -
чл.317, ал.1 КТ, като работодателят е длъжен да премести работника или
служителя на подходяща работа съгласно предписанието в 7 - дневен срок от
получаването му - чл.317, ал.3 КТ. Компетентни да издадат предписания за
трудоустрояване са здравните органи - лекуващ лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. При прекратяване на трудовото
правоотношение на разглежданото уволнително основание следва да е налице
невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайна неработоспособност или по здравни противопоказания въз
основа на заключение на ТЕЛК, като, както и липса на подходяща за
здравословното състояние на работника
или служителя в предприятието. В тежест на работодателя е да установи наличието
на посочените предпоставки. По делото е установено наличието на постановено ЕР
на ТЕЛК, с което й е определена 95 % неработоспособност без чужда помощ. Като
противопоказания на труд е посочено - физически труд; труд, налагащ
непрекъсната говорна комуникация; прегравящ и преохлаждащ микроклимат. Счита,
че ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да докаже втората
предпоставка от фактическия състав - липсата на друга подходяща за
здравословното й състояние работа. Още с писмения отговор на исковата молба
ответникът е признал факта, че не е предложил на ищцата друга подходяща работа.
Същевременно не е доказал, че липсва друга подходяща работа. Наличието на
длъжност, която може да бъде заета от ищцата, следва да се определи от здравните
органи, в каквато насока е формираната съдебна практика. По делото е ангажирано
становище от службата по трудова медицина „Л.-К.“ ЕООД във връзка със запитване
по повод възможността й да продължава да изпълнява заеманата дотогава длъжност
„главен асистент“. Последващи запитвания за съвместимост на здравословното й
състояние с другите свободни и евентуално подходящи позиции от списъка с
длъжности за трудоустрояване по чл.315 КТ липсват. Независимо от това според
формираната съдебна практика комисията по трудоустрояване и Службите по трудова
медицина не са компетентни здравни органи и техните становища не могат да
заместят решенията на ТЕЛК. С оглед на това счита, че работодателят не би могъл
сам да вземе такова решение. Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд,
че всички свободни 20 позиции, които се отнасят за 16 различни длъжности, са
противопоказни за здравословното й състояние и не е следвало да й бъдат
предлагани. В ЕР на ТЕЛК като противопоказание е посочено непрекъсната говорна
комуникация, а не каквато и да е била такава. Решаващият съд не е съобразил, че
работодателят не може да извърши преценка за съответствието на длъжностите,
определени за заемане от трудоустроени лица по чл.315 КТ със съответните
противопоказания. Счита, че това води до незаконност на уволнението. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове, като й
присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника С.У.„СВ. К.О.“. В проведеното открито съдебно
заседание оспорва въззивната жалба. В ЕР на ТЕЛК никъде не е посочено конкретно
предписание коя или кои длъжности от списъка може да се заеме от ищцата. Не е
налице нормативно установено задължение за работодателя в този случай да се
допитва до здравните органи за всяка от свободните длъжности от списъка на
трудоустроените лица. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че
е работила при ответника, като е заемала длъжността „главен асистент“ в
Биологически факултет катедра „Физиологията на растенията“. На 15.08.2016 г. е
претърпяла мозъчен инфаркт, поради което с ЕР на ТЕЛК № 2601/10.10.2016 г. не у
определена трайно намалена трудоспособност от 95 % без чужда помощ. На
13.02.2017 г. й е връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение
на основание чл.325, ар.1, т.9 КТ. При наличие на болест, довела до трайно
намалена работоспособност или по здравни противопоказания въз основа на ЕР на
ТЕЛК, уволнение не се допуска, ако при работодателя има друга подходяща работа
за служителя и той е съгласен да я заеме. Твърди, че работодателят не е
изпълнил законоустановеното си задължение да й предложи друга подходяща за
здравословното й състояние работа, което води до незаконност на уволнението й.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението й като незаконно,
да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, като й присъди сумата
от 4 522, 22 лв. - обезщетение за оставането й без работа за период от 6
месеца, считано от 13.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Излага съображения, че уволнението на ищцата е
законосъобразно, като работодателят се е съобразил с констатираното от ТЕЛК
заболяване, в което е прието, че ищцата не може да заема длъжността „главен
асистент“. Това е наложило прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
Макар в случая ищцата да не се ползва с предварителна закрила при уволнение,
работодателят се е допитал и до ИА „Главна инспекция по труда, както и е взето
становището на службата за трудова медицина „Л.-К.“ ЕООД. Това е сторено с цел
за бъдат защитени трудовите права на ищцата и да бъде подсигурен учебния
процес. Твърди, че по реда на чл.315 КТ комисията по трудоустрояване при
ответника с протокол от 22.01.2016 г. е определила 150 работни места, които са
подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност и за хора с
трайни увреждания, което съставлява 5 % от общия брой на работниците и
служителите в СУ, като са определени 28 длъжности. Част от тези длъжности са
заети от трудоустроени лица, а друга част са свързани с други образователни
изисквания, на които ищцата не отговаря. Същевременно работодателят няма
задължение да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите
от трудоустрояване извън задълженията му по чл.315 КТ. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника, като е
заемала длъжността „главен асистент“ към катедра „Физиология на растенията“ на
Биологическия факултет при ответника.
С ЕР на ТЕЛК № 135/10.10.2016 г. на ищцата е
определена 95 % временна неработоспособност до 15.08.2016 г., както и трайна
неработоспособност от 95 % без чужда помощ за срок от 3 години до 01.10.2019 г.
В т.14 са описани противопоказните условия на труд - физически труд; труд,
налагащ непрекъсната говорна комуникация; прегряващ и преохлаждащ микроклимат.
Прието е, че лицето е неработоспособно за заеманата длъжност. Не е посочена
друга подходяща длъжност при работодателя.
С искане вх. № 16274090/04.11.2016 г. ответникът е
отправил искане до ИА „Главна инспекция по труда“ за разрешение на основание
чл.33, ал.1, т.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
С писмо изх. № 16226320/10.11.2016 г. до ответника ИА
„Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ - София - гр. София,
е уведомила ответника, че няма законово основание за предварителна закрила по
чл.333, ал.1 КТ при уволнение на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ,
поради което не е отговорила на направеното искане от ответника.
Със заповед № РД 22-286/09.02.2017 г., връчена на
13.02.2017 г., а основание чл.325, ал.1, т.9 КТ- поради невъзможност на
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно
намалена работоспособност въз основа на заключение на ТЕЛК, е прекратено
трудовото й правоотношение.
Съгласно протокол за определяне на работни места,
подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност и за хора с
трайни увреждания от 22.01.2016 г. на Комисия по трудоустрояване да определени
общо 150 работни места за хора с трайни увреждания, от 130 са заети, а от
останалите 20 някои са заети от здрави лица. В протокола е посочена, че от 150
работни места 75 са определени за заемане от лица с трайни увреждания съгласно
чл.27 ЗЕХУ.
Видно от представената по делото служебна бележка
полученото брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 723, 20 лв.
По делото са ангажирани длъжностните характеристика за
следните длъжности: „чистач/хигиенист; „портиер“, „работник - кухня“; „завеждащ
филиална библиотека“; „касиер на факултет в сектор „Оперативно - счетоводен“;
„инспектор п учебната дейност“; „инспектор „Студенти“; „биолог“ в посочени
лаборатории; „асистент по физиология на растенията“
В проведеното на 10.10.2017 г. открито съдебно
заседание съдът е извършил констатация по представената по делото трудова
книжка на ищцата, при която е установено, че след вписване прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника няма отбелязвания за нововъзникнали
трудови правоотношения.
С определение, постановено в проведеното на 20.03.2018
г. открито съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал
изменение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ
чрез намаляване на неговия размер до размера на сумата от 4 339 лв., като
производството по делото по посочения иск е прекратено за разликата над 4 339
лв. до 4522, 20 лв. Определението за прекратяване на част от производството по
делото е влязло в сила, като необжалвано.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
По допустимостта на обжалваното решение:
В предмета на делото са включени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.1, т.2 и
т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ. Искът за присъждане на обезщетение за оставане
без работа е предявен за сумата от 4 522, 20 лв. С молба от 13.03.2018 г.
ищцата е отправила искане към съда за изменение на предявени иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ чрез намаляване на неговия размер
като от 4 522, 20 лв. се намали на 4 339 лв.
В проведеното на 20.03.2018 г. открито съдебно
заседание съдът е допуснал исканото изменение на предявения иск чрез намаляване
на неговия размер на 4 339 лв. и е прекратил производството по делото в
частта на този иск за разликата над 4 339 лв. до пълния предявен размер от
4 522, 20 лв.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по
разглеждания иск за сумата от 45 220, 20 лв. Нито при описване
фактическите твърдения и исканията на ищцата, нито в мотивите на съда по съществото
на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, е
посочен точен размер на предявения и разгледан по същество от СРС осъдителен иск.
С оглед на това не може да се обоснове извод за наличие на разминаване между
действително формираната воля на съда в мотивите на обжалваното решение и
нейното външно обективиране в диспозитива на съдебното решение, което би
подлежало на отстраняване по реда на чл.247 ГПК. Ето защо посочената в
диспозитива сума, за която се е произнесъл СРС, обвързва въззивния съд при
осъществяване на преценка относно допустимостта на обжалваното съдебно решение.
В случая ищецът поддържа иска в размер на 4 339
лв. Същевременно съдът се е произнесъл за сумата от 45 220, 20 лв. По този начин съдът е разгледал по същество
по – голям от претендирания от ищцата размер на осъдителния иск. Установеният
принцип на диспозитивното начало в гражданския процес
ограничава пределите на решаващата дейност на съда в рамките на търсената
защита. Нормата на чл.6, ал.2 ГПК регламентира, че предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Като се е произнесъл
по осъдителния иск в по – висок от претендирания от ищцата размер, решаващият съд се е произнесъл извън рамките на
търсената защита, т. е. постановил е решение в тази му част е свръх петитум.
По изложените съображения и на
основание чл.270, ал.3 ГПК решението в частта, с
която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ за
сумата над 4 339 лв. до 45 220, 20 лв. се явява процесуално недопустимо и
като такова следва да се обезсили. Доколкото не е поддържан иск за сумата над
4 339 лв., не е налице основание за прекратяване на производството за
сумата над 4 339 лв. до 45 220, 20 лв.
В останалата част обжалваното решение е процесуално
допустимо, поради което следва да се разгледат доводите на страните относно
неговата правилност.
Страните в производството са били обвързани от трудов
договор за неопределено време, като ищецът е заемал длъжността „главен асистент“
към катедра „Физиология на растенията“ на Биологически факултет на СУ „Св. К.О.“.
Със заповед № РД 22-286/09.02.2017 г. работодателят е
упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца, на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ.
По исковете за отмяна на незаконно
уволнение, които имат конститутивен характер, доказателствената тежест за
установяване законност на уволнението (извън основанията за предварителна
закрила), пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното
упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя -
решение № 224/23.06.2011 г. по гр. д. №
1184/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК и
др. Ето защо в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е
налице разглежданото уволнително основание, както и че надлежно е упражнил
правото си на уволнение.
Регламентираното в нормата на чл.325, ал.1, т.9 КТ
основание за прекратяване на трудовото правоотношение се състои от два
елемента, които трябва да са налице в условията на кумулативност: невъзможност
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания, както
и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или
служителя работа в предприятието.
По делото се установи, че с ЕР на ТЕЛК от 10.10.2016
г. на ищцата е определена трайно намалена работоспособност от 95 % за срок от 3
година. Експертното решение на ТЕЛК е влязло в сила на 07.11.2016 г. – преди
уволнението на ищцата.
В компетентността на ТЕЛК е със заключението по
експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, както и
наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с
условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. №
793/2017 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 448 от 05.03.2013 г. по гр. д. №
1318/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 266 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 814/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени
по реда на чл.290 ГПК и др. Медицинският въпрос дали конкретно посочената за
трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не
може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова
медицина, нито от вещи лица в трудовия спор, за да се установи
законосъобразността на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не
подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Предписанието
на здравния орган е задължително, както за работника, така и за работодателя,
независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на
предписанието. Предмет на спора за трудоустрояване по смисъла на чл.3 от
Наредбата за трудоустрояване може да бъде само дали предлаганата друга работа е
подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния орган не
е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния
орган е посочена друга подходяща работа, постановеното решение се изпълнява.
В случая в експертното решение на ТЕЛК изрично е
посочено, че ищцата не може да работи на заеманата длъжност. Тази преценка на
компетентните здравни органи обвързва както страните по правоотношението, така
и съда при разглеждане на трудовия спор във връзка с уволнението на служителя. Изводът,
че ищцата не може да работи на заеманата длъжност, е направен от компетентните
органи по надлежния ред – с постановеното влязло в сила експертно решение на
ТЕЛК.
Налице е спор между страните в производство и относно
обстоятелството дали при работодателя е имало друга подходяща длъжност за ищцата.
В нормата на чл.315, ал.1 КТ е предвидено, че работодателят
с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни
места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на
работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.
От ангажираните по делото доказателства се установи,
че за 2016 г. работодателят е определил 150 щатни бройки за трудоустрояване,
като 130 щатни бройки са били заети от лица с трайно намалена трудоспособност,
а част от останалите 20 щатни бройки са били заети от здрави лица, с възможност
да бъдат заети от трудоустроени при необходимост. Съгласно разясненията, дадени
с решение № 266 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 814/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК, на изследване и проверка в трудовия спор за
законосъобразност на уволнение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ подлежи единствено
въпросът била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност,
определена в списъка на работодателя по реда на чл.315, ал.1 КТ.
При констатация на компетентните органи, че изпълняваната
от служителя с намалена трудоспособност работа му е противопоказна, за
работодателя е налице задължение да му предложи длъжност, определена за заемане
от лица с намалена трудоспособност. Когато служителят избере някоя от тях,
компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е
подходяща за здравното му състояние. Ако обаче няма свободна подходяща
длъжност, работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение на
разглежданото основание.
В случая работодателят е изпълнил задължението си по
чл.315, ал.1 КТ да изготви списък на лицата с намалена работоспособност. Към
момента на уволнението на ищцата част от тях са били свободни, респ. заети от
здрави лица.
Съгласно трайната съдебна практика - решение № 192 от
22.05.2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решения от
13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение от
20.02.2014 г., по гр. д. № 2517/2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., определените
ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване, според естеството на
извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да
позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен
вид увреждания и с различна степен на нетрудоспособност. Ако естеството на дейността
и нейната организация позволяват, работодателят може да промени трудовата
функция на отделен работник така, че от нея да отпаднат занапред медицински
противопоказния за работника, който я е заемал, но работодателят няма
задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства нуждите от
трудоустрояване вън от задълженията му по чл.315 КТ.
Неоснователен е релевирания от жалбоподателаката
довод, че съдът е извършил необоснована преценка относно наличието на
противопоказни за здравословното й състояние за длъжности, които не са й били
предложени. Решаващият съд не е изложил съображения в тази насока. С
обжалваното решение са били изследвани свободните позиции в представения по
делото списък на трудоустроените лица, за който страните не спорят, че е
действал и към момента на оспореното уволнение, като е извършена преценка, че
същите не са подходящи за квалификацията и образованието на ищцата. Преценка
относно наличието на здравни противопоказания не е извършвана от решаващия съд,
нито такава е допустимо да се извърши в хода на съдебния процес от съда,
доколкото същата е изцяло в компетентност на здравните органи.
В случая страните не спорят, че на ищцата не е
предложена друга подходяща за здравословното й състояние работа при ответника.
Не е налице и предписание на компетентните органи относно наличието на такава
длъжност при ответника. Спори се дали е имало друга длъжност, която ищцата
обективно да може да я заеме, предвид квалификацията, образователната степен,
научното звание, трудов стаж и др. Не би
могло да се приеме, че е подходяща за заемане от ищцата свободната длъжността
„професор“, „доцент“, както и не може да се наложи на ищцата да заеме позиция,
която не предполага такъв висок ценз, какъвто тя притежава – „асистент“,
„технически сътрудник“, „чистач“, „портиер“, „градинар“, “работник кухня“ и
др., респ. длъжности със специфична квалификация, за наличието на каквато не се
твърди – „библиотекар“, „счетоводител“ и др.
Предвид естеството на свободните позиции, респ.
заетите такива от здрави лица и предназначени за хора с трайни увреждания, не
би могло да се обоснове извод за наличието на свободна длъжност, която ищцата
може да заеме, съобразно професионалната й квалификация. Същевременно само при
наличието на такава свободна позиция е необходимо компетентният здравен орган
да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравното му състояние.
По изложените съображения въззивинят съд счита, че
работодателят законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, поради което
искът за неговата отмяна се явява неоснователен. Исковете за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение са акцесорни и с оглед
неоснователността на главния иск, също се явяват неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове
следва да се отхвърлят.
По разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че
ответникът по жалбата не претендира сторените в настоящото производство
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 475143/22.08.2018 г., постановено по гр. д.
№ 21954/2017 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 57 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения иск от М.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.У.„СВ.
К.О.“, с адрес гр. София, бул. „*********, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр . с чл.225, ал.1 КТ, за сума над
4 339 (четири хиляди триста тридесет и девет) лв. до 45 220, 20 (четиридесет и пет лева двеста и двадесет лева и
двадесет стотинки) лв., на основание чл.270, ал.3 ГПК, като процесуално
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 475143/22.08.2018 г., постановено по гр. д.
№ 21954/2017 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 57 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.