НОХД № 1811/2016 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия И.С.Б., роден на *** ***,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, безработен, с начално
образование, живущ *** с ЕГН: ********** за това, че на 15.08.2016
г. в гр. Пазарджик е управлявал МПС -
л.а. „М.“ с ДК № ****, без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС без СУМПС с НП № 15-1006-001204/05.05.2015 г. на Началник
сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, влязло в законна сила на 17.09.2015 г. - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно и наказание
глоба в предвиден от закона минимален размер.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Делото е разглеждано в отсъствието на подсъдимия, който
е получил препис от обвинителния акт и е редовно призован за насрочените
съдебни заседания, но тъй като делото не е за тежко умишлено престъпление, не
се явява. За част от проведените съдебни заседания са представени медицински
документи, от които е видно, че подсъдимият се е намирал в лечебни заведения по
време на провеждането им. Съдът е счел, че присъствието на подсъдимия не е било
необходимо за разкриване на обективната истина по делото.
Защитата моли съда да оправдае подсъдимия по
повдигнатото обвинение, като не се спори, че последният е управлявал автомобила
на инкриминираната дата без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишния
срок на наказването му по административен ред, но счита, че това е станало в
изпълнение на дадено полицейско разпореждане и е налице хипотезата на чл.9,
ал.2 НК, визираща малозначителност на случая.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.С.Б. е неправоспособен шофьор. Въпреки
че не притежавал СУМПС, той управлявал често автомобил, тъй като има
здравословен проблем, свързан с предвижването му, поради което и използвал лек
автомобил да се предвижва, който управлявал лично. Във връзка с това Б. чисто
бил спиран и наказван от органите на полицията. За управление без СУМПС
подсъдимият има издадени общо осем наказателни постановления в периода 2003 г.
– 2015 г. Подсъдимият е наказван и за други нарушения на ЗДвП. С наказателно
постановление № 15-1006-001204/05.05.2015 г. на Началник сектор ПП при ОД на
МВР Пазарджик на подсъдимия Б. било наложено административно
наказание глоба за управление на МПС без да притежава СУМПС в нарушение на
разпоредбата на чл.150 ЗДвП. Постановлението влязло в сила на 17.09.2015
г. като необжалвано.
На 15.08.2016 г. свидетелите А.Д. и П.Ч. - полицейски
служители при РУ МВР Пазарджик, изпълнявали служебните си задължения по линия
на пътен контрол. Около 11,40 ч. полицейските служители се намирали на ул. „***“
в близост до кръстовището с ул. „***“ в гр. Пазарджик, където забелязали лек
автомобил „М. Е230“ с рег. № ****, който бил неправилно паркиран и създавал
затруднение за движението. Полицейските служители спрели служебния си автомобил
непосредствено зад горепосоченото моторно превозно средство, след което
забелязали неустановена по делото жена от ромски произход на прозореца на
близката къща. Свидетелят Ч. разпоредил на жената автомобилът да бъде
преместен, тъй като пречи на движението. Жената отговорила нещо на турски език,
което Ч. и Д. не разбрали. След няколко минути се появил мъж от къщата, който разменил
няколко реплики със жената на турски език, след което се качил в горепосоченото
моторно превозно средство и го привел в движение. Тъй като водачът имал
несигурна походка и се поклащал, докато вървял към автомобила, полицейските
служители решили да последват управлявания от него автомобил, за да извършат
проверка за наличие на алкохол. Водачът преминал през кръстовището, образувано
от улиците „***“ и „Дрян“ в гр. Пазарджик, след което продължил по ул. „Дрян“.
Полицейският автомобил потеглил непосредствено след него, като полицейските
служители подали на водача светлинен и звуков сигнал за спиране. Водачът се
подчинил и спрял управлявания автомобил около 20-30 метра след кръстовището. Слязъл
от автомобила. Тогава полицаите установили, че лицето е трудно подвижно.
Полицейските служители пристъпили към проверка, като поискали документите му.
Водачът не представил никакви документи на полицаите, като заявил, че няма
СУМПС. Водачът съобщил трите си имена на полицаите, именно И.С.Б.. Тъй като
водачът не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство
се наложило да бъде извършена проверка в информационните масиви, при която било
установено, че И.С.Б. е неправоспособен водач на МПС, като не му е било е
издавано СУМПС. Докато течала проверката, полицаите установили, че подсъдимият
лъха на алкохол и заваля говора. В тази връзка било потърсено съдействие от
автопатрул при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик. На мястото
пристигнали служителите И. А. и колегата му - свидетелят Е.Т.. Подсъдимият
отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство, получил
талон за медицинско изследване, след което бил откаран в ЦСМП Пазарджик, където
отказал да даде кръв за изследване. За установените нарушения на Б. са
съставени АУАН бланков № 343827 за нарушение на чл.150 от ЗДвП, който той
подписал и получил без възражения, както и АУАН бланков № 343826 за отказа да
бъде тестван за употреба на алкохол.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите А.Д., П.Ч. и Е.Т., както и
от писмените такива – талон за медицинско изследване,
лист за преглед на пациент, АУАН, НП, копие от АУАН, справка за нарушител/водач. Тя не се оспорва и от защитата в хода на делото.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.Д., П.Ч. и Е.Т.,
които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на
съставомерните признаци. Разпитаните свидетели А.Д. и П.Ч. са категорични, че
именно подсъдимият е управлявал на инкриминираната дата лекия автомобил марка „М.
Е230“ с рег. № ****. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с
висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са
пряко възприети от тях и са дадени от лица, които не са заинтересовани от
изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани
доказателства по делото. Самият подсъдим пред полицейските служители дори е
заявил, че управлява автомобила, за да се предвижва поради здравословния му
проблем.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият И.С.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият И.С.Б. *** е управлявал МПС - л.а. „М.“ с ДК
№ ****, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без СУМПС с НП № 15-1006-001204/05.05.2015 г. на Началник сектор ПП при ОД
на МВР Пазарджик, влязло в законна сила на 17.09.2015 г. Съдът
намира за безспорно установени всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки
от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието
и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият не е притежавал СУМПС,
наказван е многократно по административен ред за управление на МПС без СУМПС,
наясно е бил, че последното такова наказание преди инкриминираната дата му е с НП № 15-1006-001204/05.05.2015 г. на Началник сектор
ПП при ОД на МВР Пазарджик, връчено му лично на 09.09.2015 г., необжалвано от
него и влязло в законна сила на 17.09.2015 г. и въпреки това се е качил отново
да управлява автомобил. Във волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното
превозно средство. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя
доводите на защитата, че това е станало след дадено му полицейско разпореждане.
Полицейското разпореждане, дадено от свидетеля Ч. е било към непознато за него
лице от женски пол, което се намирало на прозореца на близката къща до
паркирания автомобил. След като това разпореждане очевидно е предадено от
жената на подсъдимия Б., последният е имал право на избор – дали лично да
премести автомобила или да помоли друго лице да го премести. Дори е имал
възможност при липса на такова друго лице, да разговаря с полицейските
служители и да им обясни, че към момента няма кой да изпълни разпореждането им.
Вместо това подсъдимият излязъл от къщата, без дори да разговаря с полицейските
служители, без дори да погледне към тях, разговарял на език, различен от
български с намиращата се там жена, след което се отправил към автомобила и се
качил да го управлява. Съдебната практика е имала случаи, в които от гледна точка на субективната страна на деянието се
разсъждава, че за разлика от деянието като съзнателен волев акт, свободен от
физическа и физиологична принуда, когато проявата не е извършена под контрола
на съзнанието, са налице действия от страна на подсъдимия извършени при
психическа принуда. В тези случаи на психическа принуда, било чрез сила, натиск
или, както се твърди в случая, заповед от полицейските служители, върху
съзнанието на субекта се упражнява принудително въздействие, което го мотивира
да предприеме действие в насока, принципно нежелана от него. Следователно съдебната
практика сочи, че при формиране на волята е налице порок, тъй като лицето е
било лишено от правото на свободен избор, което може да изключи вината. Но
конкретният случай не е подобен – подсъдимият не е бил „принуден“ от обстоятелствата – даденото разпореждане от
полицаите да се премести автомобилът не е било насочено директно към него, нямало
е настояване на полицейските служители именно той да предприеме лични действия
по местенето му, нито дори полицейските служители са знаели кой точно е
евентуално собственикът или водачът на автомобила, когато са издали
разпореждането към жената, за да се счита, че са въздействали директно на
подсъдимия. Полицейските служители въобще не са разговаряли с подсъдимия преди да
го спрат за проверка известно време след това и да му поискат документите. За Б.
е била налице възможност за избор, както посочи и съдът по-горе, поради което
той не е действал под психическа принуда. Не е налице и хипотезата на чл.16 НК,
тъй като при нея е необходимо на първо място деецът да е в отношения на власт и
подчинение с ръководител, който има право да издава служебни заповеди, които
имат безспорно качеството на административни актове. В конкретния случай между
подсъдимия и полицейските служители липсва именно тази връзка – между подчинен
и ръководител. На последно място съдът категорично от данните по делото не
споделя и доводите на защитата за това, че липсва престъпление, тъй като е
налице хипотезата на чл.9, ал.2 НК. Безспорно е, че не всяко общественоопасно
деяние е престъпление, а само това, което съдържа това обективно качество
съобразно критериите на чл.9, ал.1 НК и по аргумент за противното - от
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Степента на обществена опасност зависи от
различни фактори, които разкриват своеобразието на конкретното деяние – начина
на извършване, време, място, обстановка, ценност на обекта на посегателство,
начина на засягане на защитения обект (увреждане, поставяне в опасност), вида и
размера на причинените вреди, както и настъпването на други извън
съставомерните вреди и т.н. Степента на обществена опасност подлежи на оценка
от съда и при решаване на въпроса за приложение на чл.9, ал.2 НК. Така, при
наличието на определени обстоятелства обществената опасност и противоправността
на деянието се изключват. Законодателят е предвидил, че не е престъпно това
деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Това са случаите на чл.9, ал.2 НК. Настоящият
състав на съда не намира такъв да е конкретният случай. Сочи се на първо място,
че подсъдимият е управлявал много кратко време автомобила – на разстояние едва
20-30 метра от мястото, където потеглил. Тук обаче следва да се отбележи, че
подсъдимият не е преустановил доброволно управлението на автомобила след
изминаването на това разстояние. Напротив той е бил спрян от полицейските
служители след подаден от тях сигнал. Без тяхната своевременна намеса само може
да гадаем още колко време и разстояние подсъдимият е щял да управлява МПС-то.
Не може да бъде споделен и упрекът към полицейските служители, че е следвало да
попречат на подсъдимия да управлява, след като видели, че има несигурна походка
и евентуално е употребил алкохол. Тук защитата влиза в противоречие сама със
себе си, тъй като първоначално твърди, че подсъдимият е имал такава походка
поради здравословното му състояние, а не защото е бил употребил алкохол.
Последното така или иначе не е предмет на това дело и съдът само го маркира. По
отношение на обстановката по извършване на деянието следва да се отбележи и, че
разпореждането от полицейските служители да се премести автомобила е отправено,
тъй като последният е бил паркиран на кръстовище и е затруднявал движението.
Макар и да няма данни кой е паркирал там автомобила, самият подсъдим е заявил
на полицейските служители, че го ползва, за да се предвижва. С оглед
приложението на чл.9, ал.2 НК следва да преценим и каква е личността на самия
подсъдим. И.Б. е осъждан общо три пъти, с много лоши характеристични данни –
посочено е, че се ползва с лошо име сред жителите на квартала, криминално
проявен и движещ се сред криминално проявени лица. Тук следва отново да си
припомним и, че подсъдимият е неправоспособен шофьор с множество наказания за нарушения
на ЗДвП, като само за управление без СУМПС подсъдимият има издадени общо осем
наказателни постановления в периода 2003 г. – 2015 г. Така преценени в
съвкупност обстоятелства по извършване на деянието и личността на самия
подсъдим, съдът категорично счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК не може
да намери приложение.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на
движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на
случайните граждани и минувачи.
Съдът
прецени като сравнително висока и обществената опасност на подсъдимия, който е
осъждан, с лоши характеристични данни и наложени
множество наказания по ЗДвП.
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността
му, като отчете като отегчаващи обстоятелства наличието на предходни осъждания,
лошите характеристични данни и наложените наказания по ЗДвП, невключени в състава на
сегашното деяние. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се
вземе предвид здравословното състояние на подсъдимия. Той е пенсионер по
болест. По делото, макар и да не е изготвена съдебно-медицинска експертиза,
бяха приложени множество медицински документи за състоянието му, включително и
такива, че подсъдимият страда от различни тежки заболявания и се лекува в редица
медицински заведения, дори и в чужбина. От последните е видно, че дори
здравословното му състояние възпрепятства придвижването и въобще управлението
на автомобил (удостоверение от Кабинет по Обща медицина – доктор Т., Б. на
л.35-36 от делото) - нещо, което няма как да не е известно на подсъдимия, но
въпреки това той не отрича и заявява пред полицаите, че управлява такъв, с
което поставя в сериозен риск както себе си, така и останалите участници в
движението и случайни пешеходци. Настоящият съдебен състав счита, че тежкото
здравословното състояние на подсъдимия, видно от медицинската документация, се
явява изключително смекчаващо вината
обстоятелство, поради което разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК би могла да
намери приложение.
Наказанието,
което се предвижда за извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, е лишаване от
свобода за срок от една до три години и с
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки степента на обществената опасност на деянието,
подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така както
повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това и при приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът прие, че най-подходящото е
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Така определеното
наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние,
характеризиращо се със сравнително висока степен на обществена опасност.
Предходните осъждания на подсъдимия, множеството му наложени наказания по ЗДвП,
голяма част от които за управление на МПС без СУМПС, както и начинът и мястото
на извършване на процесното деяние -
качването в автомобила и управлението му пред полицейските служители с ясното
съзнание, че подсъдимият е неправоспособен, демонстрират явното му
пренебрежение към законите на страната и органите на реда и обуславят извод за
престъпна упоритост и дързост при осъществяването му. Ето защо съдът намира, че
така наложеното наказание ще отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК. То
е съобразено и със здравословното състояние на лицето.
На
основание чл.55, ал.3 от НК съдът счита, че не следва да налага по-лекото
предвидено в закона наказание глоба, тъй като подсъдимият е безработен,
пенсионер по болест и не притежава имущество и МПС, видно от лично попълнената
от него декларация за семейно, материално положение и имотно състояние. Ето
защо съдът намира, че глобата би се явила прекомерно тежко наказание за
последния.
Съгласно
разпоредбата на чл.343г НК съдът следва да постанови лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство, но подсъдимият е неправоспособен шофьор,
поради което тази разпоредба се явява неприложима в случая.
При
тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият Б. ще
има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така
преценения период на лишаване от свобода е достатъчно дълъг с оглед постигане и
на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да
върши престъпления.
Настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок от три години на наложеното наказание в
размер на пет месеца лишаване от свобода,
постановено по одобрено споразумение № 127/27.05.2015 г. по НХОД № 850/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила на 27.05.2015 г. На основание
чл.68, ал.1 от НК съдът е обвързан да постанови подсъдимият да изтърпи
отложеното наказание, тъй като в изпитателния срок е извършил умишлено престъпление
– процесното деяние, наказано с лишаване от свобода.
На
основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС двете наказанията лишаване от свобода следва
да бъдат изтърпени от подсъдимия при първоначален общ режим.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: