Р
Е Ш Е
Н И Е № 336
гр. Видин,
17.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен съд,
гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР КРУМОВ
при секретаря Г. Начева, като разгледа докладваното от
съдията Крумов гр. дело № 799 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „ЮБЦ“
ЕООД със седалище в гр.София срещу Р.А.П.
с адрес: ***, за установяване задължение на ответника към ищеца за сума
от 221.94 лева, от които 159.48 лева незаплатена стойност на фактурирани услуги и 62.46 лева
неустойка, 37.17 лева мораторна лихва за
периода 13.04.2018г. -06.12.2019г., и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Вземанията произтичат от Договор за мобилни услуги ********* от 24.11.2017г. за
мобилен номер ********** с абонаментен план „Тотал“ и стандартна месечна
абонаментна такта от 24.99 лева с ДДС, сключен между ответника и Теленор
България ЕАД. С цесия от 12.07.2019г.
вземанията са прехвърлени на Иновативни финанси ООД, а с цесия от 29.11.2019г.
са прехвърлени на ищеца. Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените далекосъобщителни услуги, но не
е заплатил стойността им, поради което
договорът е прекратен едностранно от първия цедент и на ответника е начислена
неустойка. По заявление на ищеца е образувано
ч.гр.д.№ 3421/2019г. на ВРС , издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане с №2378-РЗ/20.12.2019г., връчена на ответника по
чл.47, ал.5 ГПК, поради което е предявен и настоящия иск.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който
чрез назначен особен представител в срока по същия текст е отговорил. Излага
се, че цесиите не са надлежно съобщени на ответника, поради което ищецът не
установява качеството на кредитор. Сочи, че договорите за цесия са
недействителни, като липсват основните параметри. Оспорва се основателността и
размера на претенцията, както и представените общи условия, които не носят
подписа на ответника. Твърди се, че ответникът не е потребил фактурираните
услуги, че договорът е развален незаконосъобразно, респективно не се дължи
неустойка. Прави се възражение за давност.
По
делото са събрани писмени доказателства.
Видинският
районен съд, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от
фактическа страна: Между ответника и Теленор България ЕАД са били налице
облигационни отношения, породени от Договор за
мобилни услуги ********* от 24.11.2017г. за мобилен номер ********** с
абонаментен план „Тотал“ и стандартна месечна абонаментна такта от 24.99 лева с
ДДС, който договор е подписан от страните. В договора е посочено, че
потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да
спазва приложимите общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни/фиксирани
телефонни услуги на оператора. За процесния период 25.11.2017г.- 24.01.2018г.
по договора са издадени два броя фактури : №**********/25.12.2017г. за сумата
27.28 лева с ДДС и №**********/25.01.2018г за сумата 141.07 лева с ДДС, чиято
стойност не е погасена. Издадена е и фактура
№**********/25.03.2018г., с натрупване за посочения период, в която освен посочените
задължения е начислена и неустойка в размер 62.46 лева за предсрочно
прекратяване на договора. Видно от
събраните писмени доказателства, издадените фактури отразяват стойността на
предоставените и ползвани от ответника услуги по сключения от страните договор,
същите не са платени и се дължат на ищеца.
Фактурите като писмени доказателства не са оспорени от ответника и
отразяват стойността на услугите. Неустойката е в размер, ненадвишаващ
трикратния размер на месечната абонаментна такса.
Възражението,
касаещо извършените цесии на вземанията по договора е неоснователно. Цесията е
договор между кредитори, като последните нямат задължение да съобщават
параметрите на договореното на длъжника. Достатъчно е същият да е известен, че
вземането е прехвърлено и че дължи на нов кредитор, и от тази дата
прехвърлянето има действие спрямо длъжника чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да
узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия
кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
съдебната практика се приема, че с връчването на исковата молба и приложенията,
включително и уведомлението за цесия, което е в кориците на делото ответникът
–кредитор е известен за цесията. Длъжникът следва се счита за надлежно
уведомен, когато цесията е съобщена на особения му представител назначен по
реда на чл., 47, ал. 6 ГПК, тъй като той не следва да черпи права от своето
недобросъвестно поведение( особен представител му е назначен, тъй като
длъжникът не може да бъде намерен). Приема се, и че същия извод се подкрепя по
аналогия на Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС
(1), съгласно което на основание чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47,
ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава
особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. №
2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г.
на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че банка, ако не
е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление
на длъжника , вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако
е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК – отсъствието от
адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат
за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
нотариалното производство.
Възражението за изтекла погасителна давност също е
неоснователно. Безспорно е, че вземанията, като периодични, се погасяват с
изтичане на тригодишна погасителна давност. Първото възникнало вземане по
фактура №**********/25.12.2017г. за сумата
27.28 лева с ДДС е със срок за плащане на задълженията на 09.01.2018г., на
която дата е настъпил падежа и е започнала да тече погасителна давност. До
подаването на заявление по чл.410 ГПК на 13.12.2019г. по ч.гр.д.№ 3421/2019г.,
което се е развило в настоящото исково производство не са изтекли три години,
поради което и не е погасено вземането. Следващите вземания са с по-късен
падеж, и изложеното важи и за тях.
С оглед изхода
на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната страна следва да заплати на
ищцовата страна в заповедното производство общо 385.00 лева , от които 360.00
лева адвокатско възнаграждение с ДДС и 25.00 лева ДТ и в исковото общо сумата 685.00 лева, от
които 300.00 лева възнаграждение на особен представител, 360.00 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС и 25.00 лева ДТ.
Воден
от горното Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.П. с
ЕГН: ********** и адрес: ***, че „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район
Триадица, бул.България 81, вх.В, ет.8 има вземане
спрямо Р.А.П. с ЕГН: **********, за сумите 159.48 лева незаплатена стойност на фактурирани услуги, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявление на 13.12.2019г. до
окончателното издължаване, 62.46 лева неустойка, 37.17 лева мораторна лихва за периода
13.04.2018г. -06.12.2019г., на основание Договор за мобилни услуги ********* от 24.11.2017г, които суми са включени в Заповед № 2378-РЗ от 20.12.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 3421/2019 г. на
Районен съд Видин.
ОСЪЖДА Р.А.П. с ЕГН: **********, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1404, район Триадица, бул. България 81, вх.В, ет.8, разноски в
производството по ч.гр.д.№ 3421/2019г. на ВРС в размер на 385.00 лева и такива в настоящото производство в размер на 685.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Видински окръжен съд.
Районен съдия: