Решение по дело №2590/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 241
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520202590
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Русе, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202590 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕРС. ИСМ. М., ЕГН: **********, от гр.Сливо поле,
против Наказателно постановление № 21-1085-002155 / 2021г. на Началника на група
към ОДМВР гр.Русе,сектор ПП, с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.177ал.1, т.2 му било наложено наказание “глоба” в размер на 300лв.
Моли съда да отмени наказателното постановление като приложи чл.28 от
ЗАНН.
Наказващият орган не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.08.2020г., около 14:00 ч., в гр.Русе, бул.Тутракан № 100, на ГКПП Дvнав
мост, вход Р. България, жалбоподателят управлявал товарен автомобил Мерцедес
917, с рег. № Р8834ВС, собственост на „БАЛКАН МИЛК БГ” ЕООД, когато бил спрян
за проверка от Й.Й. - полицейски служител от ГПУ гр. Русе. Последният установил, че
жпод.М. управлява MПC в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ с
N919-0275-000224/22.08.2019 г. на началника на РУ при ОДМВР - гр. Разград. В тази
1
връзка служителят потьрсил съдействие от екип на сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР - Русе. На месro били изпратени полицейските служители
ИСКР. Ж. Ш. и Н.К., които за установеното нарушенне на ЗДвП извършено от жпод.М.,
съставили АУАН, серия АА, бл. №578471/14.08.2020 г., който подписал без
възражения.
Впоследствие жпод.М. заплатил глобите, наложени му с всички издадени
фишове, поради което прокурор при РП – Русе, прекратил наказателното производство
по досъдебно наказателно производство вх. No 5069f2020 г. по описа на РП гр. Русе, водено за
престьпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като преценил че са налице условията на чл.9
ал.2 от НК и изпратил материалите по преписката на сектор ПП за преценка наличието
на административно нарушение.
За констатираното нарушение и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, Наказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил
административно наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. От приложената по делото
справка за административни нарушения по ЗДвП на жалбоподателя се установява, че
същият е многократно наказаван.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство гласни и писмени доказателства.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена от лице, което има право на
жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
По същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалния закон.
По факта на извършеното нарушение страните не спорят, поради което съдът
преценява въз основа на приложените материали по досъдебно наказателно
производство вх. No 5069f2020 г. по описа на РП гр. Русе, че същото е безспорно установено.
Възражението се изразява в наличие на чл.28 от ЗАНН, което Наказващият
орган не приложил, въпреки че жпод.М. заплатил дължимите глоби. Преценката на
прокурора, че деянието не представлява престъпление поради малозначителност, не
обвързва Наказващият орган поради същите обстоятелства да възприеме наличието на
чл. 28 от ЗАНН, а извършва собствена преценка, за което и му е изпратено
постановлението за отказ да се образува наказателно производство по аргумент от чл.
36, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не счита за основателно възражението на жалбоподателя за маловажност
на деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима в случая,
съгласно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, "маловажен случай е този,
2
при който извършеното престъпление /в случая административно нарушение/, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид". Процесното
нарушение е формално, в състава му липсва посочен резултат като изменение на
определени елементи от съществуващата действителност, поради което липсата на
вредни последици не може да се има предвид при преценката за маловажност на
случая. От друга страна обстоятелството, че жпод.М. е заплатил наложените санкции е
факт, който следва да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство. Но
този факт не може да противостои на справката за нарушител/ водач устанвяваща, че
жалбоподателят многократно бил санкциониран за различни нарушения на ЗДвП с
влезли в сила наказателни постановления и фишове, при което не може да се счете, че
настоящето деяние се явява изолиран случай. Справката по категоричен начин сочи, че
жпод.Мухарям неглижира нормите по ЗДвП, поради което това нихилистично
отношение към него изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП дееца се наказва се с глоба от 100 до 300лв.
В случая наказващия орган е наложил наказание на максимума, което следва да се
намали предвид заплатените от жпод.Мухарям глоби, над минимума, към средата – а
именно 150лв. Това налага наказателното постановление да се измени.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-002155 / 2021г. на Началника
на група към ОДМВР гр.Русе,сектор ПП, с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.177ал.1, т.2 , на ЕРС. ИСМ. М., ЕГН: **********, от гр.Сливо
поле, е наложено административно наказание „глоба„, в размер на 300 лв., като
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА административно наказание „глоба„, в размер на 150лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез
Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.И.М., ЕГН: **********, от гр.Сливо поле, против
Наказателно постановление № 21-1085-002155 / 2021г. на Началника на група към
ОДМВР гр.Русе,сектор ПП, с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.177ал.1, т.2 му било наложено наказание “глоба” в размер на 300лв.
Моли съда да отмени наказателното постановление като приложи чл.28 от
ЗАНН.
Наказващият орган не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.08.2020г., около 14:00 ч., в гр.Русе, бул.Тутракан № 100, на ГКПП Дvнав
мост, вход Р. България, жалбоподателят управлявал товарен автомобил Мерцедес
917, с рег. № Р8834ВС, собственост на „БАЛКАН МИЛК БГ” ЕООД, когато бил спрян
за проверка от Й.Й. - полицейски служител от ГПУ гр. Русе. Последният установил, че
жпод.М. управлява MПC в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ с
N919-0275-000224/22.08.2019 г. на началника на РУ при ОДМВР - гр. Разград. В тази
връзка служителят потьрсил съдействие от екип на сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР - Русе. На месro били изпратени полицейските служители
И.Ж.Ш. и Н.К., които за установеното нарушенне на ЗДвП извършено от жпод.М.,
съставили АУАН, серия АА, бл. №578471/14.08.2020 г., който подписал без
възражения.
Впоследствие жпод.М. заплатил глобите, наложени му с всички издадени
фишове, поради което прокурор при РП – Русе, прекратил наказателното производство
по досъдебно наказателно производство вх. No 5069f2020 г. по описа на РП гр. Русе, водено за
престьпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като преценил че са налице условията на чл.9
ал.2 от НК и изпратил материалите по преписката на сектор ПП за преценка наличието
на административно нарушение.
За констатираното нарушение и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, Наказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил
административно наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. От приложената по делото
справка за административни нарушения по ЗДвП на жалбоподателя се установява, че
същият е многократно наказаван.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство гласни и писмени доказателства.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена от лице, което има право на
жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
По същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалния закон.
1
По факта на извършеното нарушение страните не спорят, поради което съдът
преценява въз основа на приложените материали по досъдебно наказателно
производство вх. No 5069f2020 г. по описа на РП гр. Русе, че същото е безспорно установено.
Възражението се изразява в наличие на чл.28 от ЗАНН, което Наказващият
орган не приложил, въпреки че жпод.М. заплатил дължимите глоби. Преценката на
прокурора, че деянието не представлява престъпление поради малозначителност, не
обвързва Наказващият орган поради същите обстоятелства да възприеме наличието на
чл. 28 от ЗАНН, а извършва собствена преценка, за което и му е изпратено
постановлението за отказ да се образува наказателно производство по аргумент от чл.
36, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не счита за основателно възражението на жалбоподателя за маловажност
на деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима в случая,
съгласно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, "маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление /в случая административно нарушение/, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид". Процесното
нарушение е формално, в състава му липсва посочен резултат като изменение на
определени елементи от съществуващата действителност, поради което липсата на
вредни последици не може да се има предвид при преценката за маловажност на
случая. От друга страна обстоятелството, че жпод.М. е заплатил наложените санкции е
факт, който следва да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство. Но
този факт не може да противостои на справката за нарушител/ водач устанвяваща, че
жалбоподателят многократно бил санкциониран за различни нарушения на ЗДвП с
влезли в сила наказателни постановления и фишове, при което не може да се счете, че
настоящето деяние се явява изолиран случай. Справката по категоричен начин сочи, че
жпод.Мухарям неглижира нормите по ЗДвП, поради което това нихилистично
отношение към него изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП дееца се наказва се с глоба от 100 до 300лв.
В случая наказващия орган е наложил наказание на максимума, което следва да се
намали предвид заплатените от жпод.Мухарям глоби, над минимума, към средата – а
именно 150лв. Това налага наказателното постановление да се измени.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът
2