Решение по дело №258/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 15
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20197120700258
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … … …

 

град Кърджали, 17.01.2020 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито ……………..……….

съдебно заседание на седемнадесети декември ….………..…………………………….………….

през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря ….……………….……………………….  Павлина Петрова ………….….......…..……..……

като разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов ............................ 

административно дело …………. 258 .......... по описа за 2019 година ….........................

и за да се произнесе, взе предвид  следното:

  Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и във връзка с чл.166, ал.2 и ал.3 от ДОПК.

Производството е образувано по жалба от А.М.К., с постоянен адрес ***, против Акт №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание на основание чл.9, ал.1, т.2 , т.4 и т.9, във връзка с чл.6, ал.1 и ал.3, чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, т.7, чл.15, ал.1 и чл.17, ал. 1 от Договор №*** от *** год., сключен ДФ „Земеделие” и чл.38, ал.1, т.2, т.4 и т.9, във връзка с чл.9, ал.2, чл.13, ал.7 и чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, на жалбодателя А.М.К. е отказано изплащането на финансова помощ, общо в размер на ***/***/ лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателя А.М.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от *** година.

Жалбодателят заявява в жалбата, че счита Акт за установяване на публично държавно вземане №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” – Кърджали, за незаконосъобразен, поради което обжалва същия изцяло и в срок, като твърди, че оспорения АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и е необоснован. На първо място счита, че са неправилни изводите на административния  орган,  заявени в мотивите на оспорения АУПДВ, за наличие на неизпълнение на сключения между него, като ползвател  и ДФ „Земеделие”, Договор №*** от *** год. и че са напълно неправилни и извършените от административния орган преценки върху констатациите за допуснати нарушения. Заявява, че в тази връзка изцяло поддържа изложените съображения в представеното от него писмено възражение с Вх.№*** ОТ *** год. На следващо жалбодателят твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на един незаконосъобразен АУПДВ. Заявява в жалбата, че други подробни аргументи по отношение на посочените по-горе съображения ще изложи и в съдебно заседание, след запознаване с цялата административна преписка по издаването на оспорения с жалбата административен акт. Поради изложеното по-горе, жалбодателят моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане Акт №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год., издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, с т.1 от същия му е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., в размер на *** лева и с т.ІІ от същия АУПДВ, му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят А.М.К., с постоянен адрес ***, не се явява,  представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.В.М. от АК-***, която поддържа изцяло жалбата. Уточнява, че в жалбата погрешно е посочен номерът на подаденото възражение, като моли, вместо Възражение с Вх.№*** от *** год., да се чете Възражение с Вх.№*** ОТ *** година. В последното съдебно заседание по делото жалбодателят се представлява от редовно преупълномощен процесуален представител – адв.Д.П. от АК-***, която счита, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилни и недоказани останали изводите на административния орган, заявени в оспорения акт, за неизпълнение на сключения договор, между жалбодателя, като ползвател и ДФ „Земеделие”,като твърди, че проверките, на които се основава административния орган в обжалвания АУПДВ, не са извършени в периода, посочен за тяхното осъществяване, съгласно заявление за подпомагане на жалбодателя, бизнес-плана му и чл.6, ал.1 от Договора, като крайната дата за извършване на проверката била 25.09.2018 год. и нещо повече - проверките не само били извършени след тази дата, но били извършени и в друга стопанска година. Поради това счита, че направените констатации не могат да послужат достоверно и валидно, при преценката за изпълнение на клаузите по договора, с оглед на целите и основните дейности, предвидени в бизнес-плана на жалбодателя, тъй като изпълнението на този поет договорен ангажимент следвало да бъде преценен въз основа на извършено посещение на място или проверка в периода, избран за такъв, а не след това и в нова стопанска година. Сочи, че от заключението на вещото лице, неоспорено от ответната страна, се установяват констатации, които напълно оборват направените изводи в АУПДВ и че в хода на съдебното производство, от ответния орган били представени като веществени доказателства разпечатки на снимки, ведно с диск, от извършено посещение и проверка на място, в стопанството на жалбодателя, от служители на ДФ „Земеделие”, но тези доказателства не могат да обосноват извод, който бил заявен и от вещото лице, че същите са извършени на посочената дата и то в стопанството на жалбодателя. Според процесуалния представител на жалбодателя, представеният контролен лист и доклад от извършеното посещение и проверка на място, въобще не сочели, че по време на проверката има осъществено заснемане, както и то да съставлява приложение към съответния контролен лист или доклад, като по делото нямало никакви данни за използваното устройство за заснемане - фотоапарат ли е или телефон, какъв фотоапарат е или измерващо устройство е, вид, годност, както и какви данни са били използвани, откъде са взети тези данни, кой служител е използвал устройството и извършено ли е обучение на този служител. Поради това счита, че представените по делото веществени доказателства не могат да послужат и да бъдат достоверни доказателства, обосноваващи заявените констатации на ответния орган. Твърди, на следващо място, че също така, необосновани и недоказани останали твърденията на ответия орган, посочени в обжалвания акт, за намаление на стопанството на жалбодателя с 4 867.75 евро и че в тази връзка, представената по делото справка, представляваща компютърна разпечатка на работен лист за изчисление на размера на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, съобразно констатациите на стр.3, по т.1 от процесния АУПДВ, не може да служи като доказателство, тъй като същата не притежава характеристиките на документ, като сочи, че компютърната разпечатка на работен лист не съдържа подпис на издател и съставител на документа, а обстоятелството, че разпечатката съдържа записи и е заверена с гриф „Вярно с оригинала”, не й придава характеристиките на документ. Сочи също, че в работния лист няма никакви отбелязани данни, че същият, като справка, касае икономическия размер на стопанството на жалбодателя или изпълнението на договора, а освен това, в него не се съдържали и никакви данни за справката, към кой момент е относима, съответно относима ли е към икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, към крайната дата на периода за проверката на изпълнението на бизнес-плана, а именно - към 25.09.2018 год., каквито данни за извършени проверки и посещения на място от служители на ДФ „Земеделие”, нямало по делото. Твърди, че административният орган незаконосъобразно с процесния АУПДВ се е произнесъл и по заявлението на жалбодателя, за извършено второ плащане на финансова помощ, с отказ за изплащане, което не било регламентирано в ДОПК, като сочи, че атакуваният АУПДВ съдържа волеизявление на административния орган, обективирано в два диспозитива, като с първият е отказано изплащане на финансова помощ на жалбодателя, в размер на *** лева, представляваща второ плащане по договора, а с вторият е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на същата сума, представляваща сумата на полученото първо плащане в посочения договор. Твърди, че с АУПДВ, като индивидуален административен акт, може да се установяват само публични вземания, като съответно, предметът на акта определя такива вземания по основание и размер и в тази връзка административният орган обосновал издаването на акта с разпоредбите на чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК. Поради това счита, че отказът за второ плащане на одобрената финансова помощ, за която било безспорно, че не е изплатена и не подлежи на връщане, не съставлява установяване на публично вземане и не следва да е във формата на АУПДВ. Счита, че във връзка с изложеното, може да се обоснове извод, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Моли също така, да бъдат присъдени на жалбодателя и направените по делото разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие. След съдебното заседание е предоставена и писмена защита, в която са развити подробни доводи и съображения, в подкрепа на жалбата.

Ответникът по иска – директорът на Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие” - град София, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - ст.юрк.К. И., която оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу издадения от директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали АУПДВ. Счита, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържаща посочването на фактическите и правни основания, мотивирали издаването на акта, видно от приобщената по делото Заповед №***/*** година. Сочи също, че въз основа на посочените нарушения, по представените доказателства от органа, е открито производство по издаването на АУПДВ и че жалбодателят твърди, че на 09.12.2017 год. овощните насаждания били унищожени вследствие на свободно пашуващи, без надзор, животни, но към датата на подаване на заявката за плащане - 18.09.2018 год. и към периода на извършване на проверката на място - от 23.10.2018 год. до 31.10.2018 год., овощните насаждения не са били възстановени, въпреки че жалбодателят е разполагал с предостатъчно време, за да възстанови фиданките и нещо повече, той дори не е уведомил ДФ „Земеделие” за твърденията, които той заявява впоследствие, когато вече е започнало производство по издаване на АУПДВ. Излага и довод, че контролният лист от проверката на място е подписан лично от жалбодателя и че той е посочил съвсем друга причина за липсата на овощни насаждения, а именно - неправилно третиране на имотите. Във връзка с приетото заключение на вещото лице, моли да се обърне внимание, че на стр.3 от издадения акт, в Приложение №1 към чл.5, ал.14 от Наредбата, са нанесени данните, които е посочило вещото лице в заключението си, с изброените фиданки и с посочените декари, но дори и в този вариант началният икономически размер е недостатъчен за изчислението, което е нужно на жалбодателя в третата година. Поради това счита, че обжалваният АУПДВ е правилен, мотивиран и моли да съда да го остави в сила. Моли също, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбодателя адвокатско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 и ал.3 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, като актът за публично държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им, като жалбите или протестите се подават чрез органа, издал оспорвания акт, съобразно разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК. Същият 14 - дневен срок за обжалване на акта, считано от съобщаването му, е посочен и в самия АУПДВ №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год., както и е указано, че жалбата се подава чрез ДФ „Земеделие”, пред административния съд по постоянния адрес или седалището на адресата на акта. В случая, екземпляр от оспорения Акт №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, на който е поставен и Изх.№***/*** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.10-л.17/, е изпратен на жалбодателя К. по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от приложеното по делото известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД ПС - Кърджали, с баркод ***/л.18/, пощенската пратка, съдържаща АУПДВ №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год., с Изх. Изх.№***/*** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, е получена на датата 28.06.2019 год., лично от жалбодателя, за което е положен и саморъчен подпис на известието за доставяне. Жалбата против АУПДВ №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. е подадена, по пощата, с препоръчана пощенска пратка, на датата 05.07.2019 год., видно от приложения по делото пощенския плик с баркод ***/л.9/, по предвидения в закона ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е била регистрирана в деловодството на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” с Вх.№*** на датата 09.07.2019 год./л.7/.

 От горното следва, че жалбата против АУПДВ №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. на директора на ОД – Кърджали при ДФ „Земеделие”, е подадена на 7-я/седмия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същия. Жалбата е подадена от лице, адресат на АУПДВ, за което лице този АУПДВ създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същия му се отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., и се определя подлежащо на възстановяване от същото лице публично държавно вземане, в посочения в АУПДВ размер. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбодателят А.М.К. от ***, е подал на 13.07.2015 год. заявление за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2014 год. - 2020 год., подмярка 6.1Стартова помощ за млади земеделски стопаниот мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия, което заявление е получило УИН ***/л.440-л.450/.

Към него е приложил бизнес план/л.451-л.463/, ведно с изискуемите се писмени доказателства, от който бизнес план се установява, че земеделското стопанство на същия се намира в землището на *** и се развива основно в отрасъл „Плодове и зеленчуци” и че към момента на изготвяне и представяне на бизнес плана, кандидатът отглежда: 5 дка череши, 1 дка кайсии, 2 дка праскови и 4 дка сливи, както и че има сключен договор за наем от 03.02.2015 год., за 12.189 дка земеделска земя. В Таблица 1. „Налична за стопанството земя”, от т.3.2. „Земя” на Раздел І. „Въведение” на бизнес плана, кандидатът е посочил четири имота, като налична за стопанството земя, и четирите в землището на ***, с посочени номера, като и за четирите имота е отразено, че основание за ползването им е наем, с начална дата 03.02.2015 год. и крайна дата – 30.09.2024 год., както и с описание на основните култури, които се отглеждат на същите – сливи, праскови, кайсии и череши, като са отразени конкретните обработваеми пощи от всеки от тези имоти. В същата Таблица 1 е отразено, че общата площ на четирите земеделски имота е 12.189 дка, а обработваемата площ е общо 12.000 дка. 

От бизнес плана е видно, също така, че началният икономически размер на стопанството на жалбодателя, измерен в Стандартен производствен обем/СПО/, е *** лева, като към избраната крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана е предвидено, икономическият размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем/СПО/, да е *** лева. Като избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, е посочена датата 25.09.2018 година. В Раздел ІІ. „Описание на стратегията за развитие на стопанството”, т.2. „Дейности, необходими за развитие на земеделското стопанство”, отново е отразено, че към момента кандидатът обработва 12 дка земя, на която отглежда 5 дка череши, 1 дка кайсии, 2 дка праскови и 4 дка сливи и че целта, която си поставя, е да продължи да се развива в сектор „Плодове и зеленчуци”, като за  целта през втората 2016/2017 год. ще наеме 6 дка земя и ще създаде 3 дка насаждения от сливи и 3 дка насаждения от череши. Посочено е също, че размерът на стопанството ще е *** лева СПО и че този размер на стопанството кандидатът ще поддържа до края на изпълнението на проекта, както и че новосъздадените насаждения от череши и сливи ще се отглеждат по биологичен начин. В бизнес плана е посочено също, че след изпълнението на проекта, кандидатът ще има едно съвременно и високо рентабилно стопанство, отговарящо на европейските и световни изисквания за земеделие, целящо производство на висококачествена продукция, готова да отговори на все по-нарастващите изисквания на пазара, като едновременно щади максимално околната среда и че с реализацията на проекта ще постигне високо качество на произвежданата продукция, оптимален обем на производство и създаване на работни места.

Подаденото заявление за подпомагане от кандидата А.М.К., е било одобрено за финансиране и така, на 20.01.2016 год., между ДФЗемеделие” – град София, представляван от изпълнителния му директор и А.М.К., с постоянен адрес ***, е сключен Договор №*** за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 год. - 2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони/л.418-л.439/. В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че одобрената помощ, въз основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването по тази подмярка заявление и документи, вкл. бизнес плана, е в размер на *** лева, като съгласно чл.3, ал.2 от договора, помощта се предоставя на две етапа: 1. първо плащане, в размер на *** лева, съставляващо 50 на сто от помощта по ал.1, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключването на договора, освен ако не са налице посочените в б.а) и б.б) изключения и 2. второ плащане, в размер на *** лева, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение №7 към Наредба №14 от 28.05.2015 год., заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от договора, като тримесечният срок се удължава в случаите и в срока по чл.36, ал.3 от Наредба №14 от 28.05.2015 год. В чл.3, ал.3, предл.І/първо/ от същия договор е регламентирано, че заявката за второ плащане се подава в срок до 25.09.2018 год.(посочения в заявлението за подпомагане срок за това - най-рано 2 год. и 6 мес. и най-късно 4 год. и 6 мес. от датата на подаване на заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл.6, ал.1 от договора, като в този чл.6, ал.1 ясно е регламентирано, че ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на този договор до 25.09.2018 година. В чл.9, ал.1, т.2 от същия Договор №*** от *** год., е регламентирано, че Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от този договор и Ползвателят няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от този договор, когато ползвателят не е не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение 3 и инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение 2, както и когато бизнес планът не е изпълнен в срока по чл.6, ал.1 от този договор, а в чл.9, ал.1, т.4 от договора е регламентирано, че Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от този договор и Ползвателят няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от този договор, когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на *** евро, измерен в стандартен производствен обем/СПО/, в срока по чл.6, ал.1 от договора, т.е. до 25.09.2018 год. От Приложение 2 към този договор – Таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи и/или нематериални активи е видно, че е предвидено: в т.1 – закупуване на трактор, в т.2 – създаване на трайно насаждение от сливи – 3 дка и в т.3 - създаване на трайно насаждение от череши – 3 дка, а от Приложение 3 към същия договор – Таблица за специфични цели и резултати е видно – на ред първи, че е предвидено увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем, с минимум *** евро.

 С Уведомително писмо за одобрение №*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.416/, жалбодателят А.К. е бил уведомен, че по заявка за плащане №*** е оторизирана сума *** лева и че същата сума, в размер на *** лева, му е изплатена на 31.03.2016 год., като това уведомително писмо е получено от жалбодателя на датата 19.05.2016 год., видно от приложеното известие за доставяне/л.417/.

 На 18.09.2018 год. жалбодателят К. е подал заявката за второ плащане, по сключения между него и ДФ „Земеделие”, Договор №*** от *** год., с ИД на заявката №***, съгласно утвърдения образец/л.212-л.219/ и е приложил към нея изискуемите се документи, съгласно Приложение №7 към Наредба №14 от 28.05.2015 год./л.220-л.415/, като в същата е посочил, че финансовата помощ, която заявява за плащане, е в размер на *** лева, както и е декларирал, че извършените от него разходи за инвестиции в ДМА/ДНМА, съгласно Приложение 2 към договора, са в размер на *** лева/л.219/. В Приложение 9 към заявката – Таблица за разходите към заявка за плащане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани”/л.220/, са посочени разходи за ДМА – 1. Закупуване на трактор, на стойност *** лева, с фактура от 02.06.2017 год.; 2. Създаване на трайни насаждения от сливи – 3 дка, на обща стойност *** лева и 3. Създаване на трайни насаждения от череши – 3 дка, на обща стойност *** лева, и двете с фактура от 17.09.2018 год. Също в Приложение 9 към заявката – Таблица 1 Данни за земята в земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за второ плащане/л.221/, са описани четирите имота, които са посочени в заявлението за кандидатстване и в бизнес плана към него, находящи се в землището на ***, като на ред 5 е вписан и още един имот, с №***, с площ от 7.194 дка, също находящ се в землището на ***, за който е отразено, че е с обработваема площ от 6 дка, от които, 3 дка череши и 3 дка сливи, като за същия е отразено, че основание за ползването му е наем. За другите четири имота, в таблицата са посочени обработваемите им площи, както и е посочена и основната култура, която се отглежда: за имот №*** – сливи; за имот №*** – сливи, за имот №*** – праскови, кайсии, череши и за имот №*** –сливи и череши. Към заявката за второ плащане служебно е попълнена и приложена Форма за наблюдение и оценка на проектите по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, от датата 18.09.2018 год., подписана и от жалбодателя К./л.223-л.225/, в която са отразени резултатите и констатациите от извършената проверка на представената от жалбодателя заявка и приложените към нея документи.

По преписката е представен и е приет като доказателство Контролен лист ОП1-ПМ за посещение на място, изготвен от двама служители от ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие” – *** и ***, от датата 21.09.2018 год., от извършена проверка на място в стопанството на ползвателя А.К.,***/л.156-л.170/. В този контролен лист е отразено, че по отношение на имот №***, за насаждението в същия от 3 дка сливи и 3 дка череши, е налице визуално несъответствие, като е вписано/л.161/, че видимо площта на културата е по-малка от заявената. Този контролен лист е приключен със забележка за извършване на последваща проверка на място, с цел установяване на точната площ на отглежданите култури в стопанството на ползвателя, като същият е подписан от ползвателя А.К., на датата 02.10.2018 год., без същият да впише някакви забележки в предвидената за това графа в контролния лист/л.170/.          

Със Заповед №*** от *** год. на *** към РА/л.177/ е било разпоредено извършване на проверка на място, от поименно посочен служител на ОД – Кърджали към ДФ „Земеделие”, с определена начална дата на проверката – 19.10.2018 год. и крайна дата – 02.11.2018 год., като е определена и крайна дата за предаване на контролния лист от процедурната проверката - 02.11.2018 година. Така разпоредената проверка е била извършена, за което е съставен доклад за проверка на място, от датата 31.10.2018 год., подписан от *** – служители на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” и от жалбодателя А.К./л.178-л.208/, като в доклада е отразено, че ползвателят е бил информиран за предстоящата проверка на 22.10.2018 год., в 17:20 часа, както и че същата е извършена от 23.10.2018 год. до 31.10.2018 год. В доклада са описани констатирани несъответствия в броя на трайните насаждения, както и забележка, обяснения от ползвателя, в което същият е посочил, че несъответствието се дължи на изместване на парцела, въпреки че имотите били трасирани от обслужваща фирма, както и е декларирал, че пропадналите бройки дръвчета ще бъдат възстановени в технологичното време, а именно – месец ноември – март. Докладът е подписан от двамата служители на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, извършили проверката и от ползвателя А.К., като на датата 05.11.2018 год. е изготвен и подписан от *** при ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” и контролния лист от извършената процедурна проверка/л.210-л.211/.

С Уведомително писмо Изх.№*** от *** год. на началник отдел РТИ към ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.146/, жалбодателят А.К. е бил уведомен, че при извършена проверка на място от експерт в РТИ – Кърджали, засягаща заявлението му с УИН ***, са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен лист/доклад за проверка/. В писмото е указано на жалбодателя, че има възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо, на посочения в същото адрес, като към уведомителното писмо е приложено и копие от контролен лист/доклад за проверка/. По повод това уведомително писмо, с придружително писмо Вх.№*** от *** год. на ДФ „Земеделие”/л.134/, жалбодателят А.К. е депозирал писмено възражение/л.135/, като и е приложил протокол от 18.03.2015 год. за трасиране, означаване и координиране на поземлени имоти ***, ***, ***, ***, ведно с трасировъчни карнети и координати на точките за всеки един от имотите/л.136-л.144/. Във възражението жалбодателят е заявил, че несъответствието, касаещо броя на трайните насаждения, установено при проверката, се дължи на пропадане на части от насажденията, поради лоши климатични условия, за което предприел необходимите мерки и е декларирал в същото, както бил декларирал и в доклада от проверката, че ще възстанови пропадналите площи/вероятно се имат предвид насаждения/ в подходящото за това технологично време, а именно - периода март – ноември, без да е посочено през която година. С възражението жалбодателят е поискал да бъде назначена повторна проверка на стопанството му през месец март 2019 год., с която да се установи, че е презасадил пропадналите трайни насаждения и че спазва поетите от него ангажименти по проекта. С Уведомително писмо за отстраняване на нередовности №*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.131-л.132/, жалбодателят К. е бил уведомен, че следва да представи допълнителни документи, посочени в уведомителното  писмо, като същото е получено от жалбодателя на 27.11.2018 год., видно от приложеното известие за доставяне/л.133/, като в изпълнение на същото, с придружително писмо Вх.№*** от *** год. на ДФ „Земеделие”/л.118/, жалбодателят А.К. е представил изисканите допълнително документи/л.119-л.129/. Междувременно, с писмо Изх.№*** от *** год. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”/л.130/, жалбодателят К. е бил уведомен, че е извършен допълнителен административен преглед на подаденото от него заявление и извършената проверка от отдел „Контролни проверки”, дирекция „Технически инспекторат” и е направен пълен преглед на контролните листа, измерванията с GPS, снимковия материал и цялата фактология от извършената проверка на място, като измерванията се правят по културата, заявена от бенефициера и установена на място или по остатъците от такава и от обработката на земята. В писмото е посочено, че резултатите и констатациите от извършената проверка са актуални към датата на извършеното посещение от експертите на РТИ – Кърджали и че проверката на отдел „Контролни проверки” при дирекция „Технически инспекторат” потвърждава, че констатациите на експертите от РТИ са коректни и са в съответствие с акредитираните процедури на ДФ „Земеделие” – РА.         

С последващо Уведомително писмо за отстраняване на нередовности №*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.101-л.102/, жалбодателят К. е бил уведомен, че следва в срок от 10 дни да представи още един допълнителен документ, посочен в уведомителното  писмо, като това писмо е получено от жалбодателя на 19.02.2019 год., видно от приложеното известие за доставяне/л.103/ и в изпълнение на същото, най-напред от страна на жалбодателя е депозирано писмено обяснение, с Вх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие/л.97/, а впоследствие, с придружително писмо Вх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.95/, жалбодателят А.К. е представил и изисканият допълнително документ/л.96/.

Така, в крайна сметка, е било издадено Писмо с Изх.№*** ОТ *** год. на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие/л.23-л.28/, адресирано до жалбодателя А.К., с което същият е уведомен, че  на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и че производството се открива във връзка с констатациите, направени по подадената от него заявка за второ плащане с №*** от *** год. по Договор №*** от *** год. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 год. - 2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В това уведомително писмо е посочено, че при извършване на административни проверки и проверка на място след първото плащане и преди второто плащане е установено: 1.1.  Неспазване на разпоредбите на чл.15, ал.1 от Договора, респективно чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 год. (Наредбата); 1.2. Неспазване на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.7 от Договора, респективно чл.13, ал.7 от Наредбата и 1.3.  Неспазване на разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.3 и чл.13, ал.1 от Договора, респективно чл.9, ал.2 от Наредбата. В писмото са изложени подробни мотиви по всяка една от тези три точки, като накрая изрично е указано, че общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие” ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане, е *** лева, както и е указано на жалбодателя, че в случай, че не е съгласен с направените констатации в него, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Това уведомително писмо е било изпратено на жалбодателя К. по пощата и е получено лично от него на 27.03.2019 год., видно от приложеното по делото известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ПС - Кърджали/л.29/.

След получаването на Писмото за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, с Изх.№*** ОТ *** год. на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, в 14-дневния срок от получаването му, жалбодателят А. К. е депозирал до ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” придружително писмо с Вх.№*** ОТ *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.20/ , към което е приложил писмени възражения/л.21-л.22/, както и писмени доказателства в подкрепа на изложеното в него/два броя жалби и протокол, изготвен от служител в кметство – ***, ведно със снимков материал към него/л.105-л.117/. В това възражение е декларирал, че всички описани култури са били засадени така, както е било заложено в бизнес плана, по посочената схема на засаждане и в посочения за това период, но поради независещи от него причини, които определя като извънредни обстоятелства, стопанството му пострадало безвъзвратно от набезите на животни, независимо от наличната ограда, като въпреки многобройните предупреждения от негова страна към собственика на тези животни, набезите не били преустановени. Във възражението сочи, че във връзка с това, на 11.12.2017 год. била подадена жалба до кмета на община Кирково, в която било описано констатираното от него и от баща му лошо състояние на овощната му градина, което установили на 09.12.2017 год., причинено от свободно пашуващите животни, а впоследствие била подадена и друга жалба до кмета на община Кирково, на 28.01.2019 год., с молба да бъде взето отношение по случая, като след тази жалба последвало посещение на място от компетентни лица, при което било констатирано, че животните отново са навлезли в имота му и за което бил съставен протокол от 22.01.2019 год., ведно със снимков материал към него и в който било ясно описано унищожаването на трайните насаждения вследствие на набезите. Предвид изложеното, във възражението жалбодателят се е позовал на клаузата на чл.19 от сключения от него договор с ДФ „Земеделие”, в която било регламентирано, че ползвателят не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по договора, ако неизпълнението е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, като счита, че при така създалите се обстоятелства, довели до унищожаване на стопанството му по независещи от него причини е невъзможно да изпълнява поетите договорни задължения. Във възражението жалбодателят моли да се съобрази чл.19, ал.3 от договора, съгласно която, в такива случай няма право да получи второ плащане по чл.3, ал.2, т.2 от договора и да бъде прекратено производството по издаването на акт за установяване на публично държавно вземане. Към това възражение са били приложени като доказателства жалба от М. А. К. от ***, с вх.№*** от *** год. на община Кирково/л.117/ и жалба от М. А. К. от ***, с вх.№***от *** год. на община Кирково/л.115/, както и Протокол от 22.01.2018 год., изготвен и подписан от ст.експерт по „СС” при общинска администрация – Кирково/л.105-л.106/, ведно със снимков материал към него – 8 броя снимки/л.107-л.114/.         

Посоченото по-горе възражение и доказателствата към него, депозирани с посоченото по-горе придружително писмо с Вх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, подадени от жалбодателя А.М.К., не са били уважено и така, в крайна сметка, е издаден и оспореният в настоящото производство АУПДВ №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.10-л.17/. С този АУПДВ, във връзка с изложените в него мотиви и на основание чл.9, ал.1, т.2 , т.4 и т.9, във връзка с чл.6, ал.1 и ал.3, чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, т.7, чл.15, ал.1 и чл.17, ал.1 от Договор №*** от *** год. с ДФ „Земеделие” и чл.38, ал.1, т.2, т.4 и т.9, във връзка с чл.9, ал.2, чл.13, ал.7 и чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на *** лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателя А.М.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (***) лева, съгласно таблица 1, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от *** год. Посочено е, че дължимата сума в размер на *** лева подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на АУПДВ, по посочените в акта банкови сметки, като законна лихва върху дължимата главница се начислява от 31.10.2018 год.

Оспореният АУПДВ е подробно мотивиран от фактическа и правна страна, като в същия отново, в 3/три/ точки е посочено, че при извършване на административни проверки и проверка на място след първото плащане и преди второто плащане е установено: 1.1.  Неспазване на разпоредбите на чл.15, ал.1 от Договора, респективно чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 год. (Наредбата); 1.2. Неспазване на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.7 от Договора, респективно чл.13, ал.7 от Наредбата и 1.3.  Неспазване на разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.3 и чл.13, ал.1 от Договора, респективно чл.9, ал.2 от Наредбата.

В мотивите по т.1.1. е посочено, че съгласно чл.15, ал.1 от Договора, ползвателят се задължава да изпълни одобрения бизнес план, включително да реализира задължителното нарастване на икономическия размер на стопанството, което нарастване се проверява спрямо началния икономически размер на стопанството, посочен в заповедта за одобрение или спрямо резултата от проверките на ДФ „Земеделие” в случаите, когато периодът на засяване/засаждане е след датата на сключване на Договора, а според чл.15, ал.1, т.2 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на *** евро, измерен в СПО (стандартен производствен обем), най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение. Посочено е, че съгласно Приложение 3 - Таблица за специфични цели и резултати към Договора, ползвателят е избрал цел №1 „Увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с *** евро СПО)” и че тази цел е планирал да бъде постигната, съгласно одобрен бизнес план към Договора, чрез отглеждане на череши – 8.000 дка, кайсии – 1.000 дка, праскови – 2.000 дка и сливи – 7.000 дка, към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план, а именно до 25.09.2018 год. Отбелязано е, че на 31.03.2016 год. е изплатено първо плащане, в размер на *** лева, а на 18.09.2018 год. ползвателят е подал заявка за второ плащане с ИД №***, съгласно утвърден образец и е приложил всички изискуеми документи, съгласно приложение №7 от Наредба №14 от 28.05.2015 год. и че съгласно попълнената от него Таблица 1 „Данни за земята в земеделското стопанство” към заявката за плащане с посочил, че отглежда в стопанството си описаните култури с площи по имоти, като в мотивите са възпроизведени културите/трайните насаждения/ и точните им площи във всеки един от ползваните от жалбодателя пет имота в землището на ***, така, както същият ги е посочил в тази Таблица 1 към заявката за второ плащане. В мотивите е посочено, че в периода от 23.10.2018 год. до 31.10.2018 год. е извършена проверка на място в стопанството на жалбодателя, от служители на отдел „РТИ” към ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, като е описано конкретно, какво е установено при проверката, т.е. какви култури, с площи по имоти, са установени при тази проверка и че отчитайки заявените от жалбодателя данни и резултатите от извършената проверка на място от отдел „РТИ” към ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали и административните проверки, допустими за включване при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството площи с култури са: • Череши – 3.584 дка; • Кайсии – 0.000 дка; • Праскови – 0.000 дка; • Сливи – 1.700 дка. Така, в мотивите към т.1.1. е посочено, че икономическият размер на стопанството, измерен в CIIO към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, изчислен по Приложение №1 към чл.5, ал.14 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване в нарастването площи, е *** евро, а началният икономически размер, измерен в СПО, е бил *** евро и следователно, икономическият размер на стопанството не е нараснал спрямо първоначалния размер, изчислен въз основа на допустимите за включване в нарастването площи, а е намалял спрямо първоначалния размер с *** евро, т.е. жалбодателят не е увеличил икономическият размер на стопанството с минимум *** евро, измерен в СПО, спрямо първоначалния икономически размер на стопанството, съгласно изискванията на чл.15, ал.1 от Договора, респективно чл.15, ал.1, т.2 от Наредбата.

В мотивите към АУПДВ, по т.1.2. е посочено, че съгласно чл.14, ал.1, т.7 от Договора, респективно чл.13, ал.7 от Наредбата, когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал.1, т.2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане, до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и че видно от Приложение №1 към Договор №*** - „Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет”, жалбодателят е получил приоритет по следния критерий, посочен в чл.13, ал.1, т.2: 1. Проекти с дейности насочени в сектор „Животновъдство” и сектор „Плодове и зеленчуци”, т.е. проекти, при които СПО на земеделското стопанство на кандидата към момента на кандидатстване се формира от отглежданите животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци” и/или увеличението на икономическия размер измерен в СПО към периода на проверка изпълнението на бизнес плана се формират от планираните за отглеждане животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци”. Отбелязано е, че СПО (Стандартен производствен обем) на земеделското стопанство на жалбодателя при кандидатстването (2014/2015 стопанска година) е бил равен на *** евро и е формиран от отглежданите от него: череши – 5.000 дка, кайсии – 1.000 дка, праскови – 2.000 дка и сливи – 4.000 дка, като е посочено, че условие за поддържане на съответствие с горецитирания критерий е планираното увеличение на СПО на стопанството да е изцяло с отглеждане на култури от сектор „Плодове и зеленчуци”, както и че в бизнес плана е заложено планираното увеличение на СПО на стопанството да се постигне с отглеждане на череши – 8.000 дка, кайсии – 1.000 дка, праскови – 2.000 дка и сливи – 7.000 дка, през стопанската 2017/2018 година. В мотивите е посочено, че в резултат на всички заявени от жалбодателя данни и извършени проверки е установено, че към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на бизнес плана, не е постигнат ръст на стопанството, а е намален икономическия му размер, спрямо началния, измерен в СПО, с *** евро, чрез отглежданите в стопанството череши – 3.584 дка, кайсии – 0.000 дка, праскови – 0.000 дка и сливи – 1.700 дка, съответно, не е постигнато планираното увеличение на СПО на стопанството от 4000 евро и следователно, жалбодателят не поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му при кандидатстване, съгласно разпоредбите на чл.14, ал.1, т.7 от Договора, респективно чл.13, ал.7 от Наредбата.

В мотивите към АУПДВ, по т.1.3. е посочено, че съгласно чл.13, ал.1 от Договора, ползвателят на помощта се задължава да изпълни изцяло бизнес плана в срока по чл.6, ал.1 от договора и при спазване на условията и задълженията си съгласно приложимите актове от правото на Европейския съюз, нормативната уредба и този договор, а съгласно чл.6, ал.1 и ал.3 от Договора, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора – в случая до 25.09.2018 год., като в този срок е длъжен да изпълни изцяло бизнес плана, включително да представи лиценз, разрешение и/или регистрация, когато за извършването дейността/инвестицията, съгласно действащото законодателство се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация, както и всички останали нормативно и договорно установени задължения на ползвателя и произтичащи от предоставеното подпомагане ангажименти. Посочено е също, че съгласно чл.9, ал.2 и чл.10, т.2 от Наредбата, финансовата помощ се предоставя за максимален срок пет години при условие, че представеният към заявлението за подпомагане бизнес план е изпълнен точно, а второ плащане, в размер на левовата равностойност до 12500 евро, се извършва, когато след извършена проверка РА установи точното изпълнение на бизнес плана. В мотивите е възпроизведена нормата на параграф 1, т.32 от Допълнителната разпоредба на Наредба №14 от 28.05.2015 год., регламентираща  „Точно изпълнение на бизнес плана” (в количествено, качествено и времево отношение) по всяка една от описаните в тази норма дейности. В мотивите е описано, че съгласно Таблица 7 „Специфични цели и резултати” на одобрения бизнес план, жалбодателят е избрал цел: „Увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с *** евро СИО)”, а след всички проверки е установено, че икономическия размер на стопанството му, изчислен въз основа на допустимите за включване в нарастването площи, е *** и следователно, същият не е увеличил икономическия размер на стопанството, а е намалил икономическия му размер, съответно не е изпълнил избраната цел, съгласно Таблица 7 „Цели и специфични резултати” - „Увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с *** евро СПО)”. На следващо място е посочено, че съгласно Таблица 8 „Описание на планираните инвестиции и дейности, които ще бъдат извършени в рамките на периода за проверка изпълнението на бизнес плана” на одобрения бизнес план, жалбодателят е избрали дейности/инвестиции: „Създаване на трайни насаждения от сливи - 3 дка” и „Създаване на трайни насаждения от череши - 3 дка”, като същите са били посочени и в т.2 и т.3 от Приложение 2 „Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи” към Договора. Посочено е, че при извършената проверка на място в стопанството на жалбодателя е установено, че посочените инвестиции не са извършени, тъй като установените на имот №***, находящ се в землището на ***, ***, трайни насаждения от череши са 2.484 дка и трайни насаждения от сливи - 0 дка. на следващо място, в мотивите към тази точка е описано, че съгласно Таблица 9 „Растениевъдство” на одобрения бизнес план, жалбодателят е заложил за стопанската 2017/2018 година, да отглежда: • Череши – 8.000 дка; • Кайсии – 1.000 дка; • Праскови – 2.000 дка; • Сливи – 7.000 дка, като в резултат на всички заявени от него данни и извършени проверки е установено, че през стопанската 2017/2018 година, същият отглежда в стопанството си: • Череши – 3.584 дка; • Кайсии – 0.000 дка; • Праскови – 0.000 дка; • Сливи- 1.700 дка, т.е. не е изпълнил заложената от самия него  производствена програма на стопанството и следователно, не спазва разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.3 и чл.13, ал.1 от Договора, респективно чл.9, ал.2 от Наредбата.

В мотивите към АУПДВ е посочено, че съгласно чл.2, ал.2 от Договора, при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по този договор, или при наличие на основание в действащ нормативен акт или акт на правото на Европейския съюз, ДФ „Земеделие” прилага съответните правила, предвидени в този договор и приложим нормативен акт за отказване на заявената за изплащане помощ, съответно за изискуемост на изплатените суми от помощта. Посочено е също ,че предвид гореизложеното и установеното неизпълнение на нормативни и договорни задължения, на основание чл.9, ал.1, т.2 , т.4 и т.9, във връзка с чл.6, ал.1 и ал.3, чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, т.7, чл.15, ал.1 и чл.17, ал.1 от Договор № *** от *** год. с ДФ „Земеделие” и чл.38, ал.1, т.2, т.4 и т.9, във връзка с чл.9, ал.2, чл.13, ал.7 и чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 год. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 год., Фондът изисква връщане на полученото първо плащане и че жалбодателят няма право да получи второ плащане, както и че общият размер на задължението е определен на *** лева (***).

Описано е също, че в указания в писмото c УРН *** и Изх.№*** от *** год., 14-дневен срок, в ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали е постъпило възражение с Вх.№*** от *** год. по направените констатации и че към възражението са били приложени писмени доказателства, като същите са описани в мотивите. В тези мотиви изрично е отбелязано, че след анализ на възражението и представените документи, становището на ДФ „Земеделие” е, че не приема изложените аргументи във възражението за основателни, тъй като не опровергават първоначалната констатация за допуснатото от ползвателя неспазване на договора, като са изложени подробни доводи и аргументи за това. Изведен е извод, че видно от посоченото, „набезите на животни, унищожили част от стопанството” не може да бъде признато за „непреодолима сила и извънредни обстоятелства” по смисъла на цитираната клауза на договора и че в случая може да се направи обоснован извод, че жалбодателят не е положили необходимата грижа и не е взел подходящи мерки за опазването на стопанството си, както и не е предприел необходимите действия за възстановяване на унищожените трайни насаждения.

По повод направени доказателствени искания от страните и в изпълнение на протоколно определение на съда от 15.10.2019 год., по делото са представени от ответника по жалбата и са приети като доказателство и копия от снимков материал (84 бр. снимки) от посещение на място, извършено на 02.10.2018 год./л.487-л.570/, ведно с 1 бр. оптичен носител – CD със същия снимков материал (84 бр. снимки) от посещение на място, извършено на 02.10.2018 год./л.486/; копие от снимков материал от проверка на място от 23.10.2018 год., за парцел №*** - 7 бр. снимки; снимков материал от проверка на място от 23.10.2019 год., за парцел №*** – 6 бр. снимки; снимков материал от проверка на място от 23.10.2019 год., за парцел №***/череши/ – 6 бр. снимки; снимков материал от проверка на място от 23.10.2019 год., за парцел №***/кайсии/ – 4 бр. снимки; снимков материал от проверка на място от 23.10.2019 год., за парцел №***/праскови/ – 6 бр. снимки; снимков материал от проверка на място от 23.10.2019 год., за парцел №***/череши/ – 5 бр. снимки; снимков материал от проверка на място от 23.10.2019 год., за парцел №*** /сливи/ – 5 бр. снимки; снимков материал от проверка на място от 23.10.2019 год., за парцел №***/череши/ – 6 бр. снимки; снимков материал от проверка на място от 23.10.2019 год., за парцел №***/сливи/ – 6 бр. снимки/л.572-л.599/, ведно с 1 бр. оптичен носител – CD със снимков материал (28 бр. снимки) от посещение на място, извършено на 23.10.2018 год./л.571/, както и Работен лист КЛ РРА 6.1 - за проверка нарастването на икономическия размер на стопанството към крайния срок за изпълнение на бизнес-плана (Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство)/л.600-л.602/. От този снимков материал е видно състоянието на стопанисваните от жалбодателя К. земеделски имоти към датите на извършване на място на проверките, като от снимките не може да се установи вида и броя на засадените трайни насаждения, както и засадената площ във всеки от петте имота, но с категоричност е видно, че имотите не са в добро състояние, не са поддържани, като същите са силно затревени и обрасли с тревиста и плевелна растителност.

По доказателствено искане на процесуалния представител на жалбодателя, в съдебно заседание е назначена съдебно-агрономическа експертиза с вещо лице – агроном, който след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка и оглед на място на петте имота от стопанството на жалбодателя А.М.К., всички намиращи се в землището на ***, ***, да отговори на въпросите: Отглеждани ли са овощни дръвчета и ако са отглеждани, какви овощни дръвчета са отглеждани в петте имота, стопанисвани от жалбодателя, както и да посочи конкретно, във всеки един от петте имота, какви трайни насаждения има понастоящем, какво е тяхното състояние, както и да посочи площите във всеки имот, в които са засадени съответните овощни дръвчета – праскови, череши, кайсии и сливи.

Вещото лице – *** С.В.Н., след запознаване с материалите по делото и след извършени проверки и оглед на място на петте имота, е представило мотивирано заключение/л.618-л.621/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 17.12.2019 година/л.666/.

В констативната част към заключението вещото лице е посочило, че проверката е извършена на място последните дни на месец ноември, като в този период е  преустановена вегетацията на овощните видове, листата са окапали. Посочило е, че имотите ***, ***, *** и *** са създадени като овощна градина през 2015 год. и са оградени с обща ограда, т.е. видимо изглеждат като един масив, а в този масив отделните ниви са разположени в последователност - ***, ***, *** и ***, като почвената повърхност на всички градини е чим. Вещото лице е отбелязало, че с това насаждение А.М.К. е кандидатствал по мярка „Стартова помощ за млади земеделски стопани”/мярка 6.1/, бил е одобрен и е подписал договор на 20.01.2016 год.

Вещото лице е описало, че в имот ***, който по скица е 0.1600 xa, се отглеждат сливи по схема на засаждане 4х4, т.е. с вътрередово и междуредово разстояние - 4 метра и че при тази схема на отглеждане, на един декар се отглеждат 62 дръвчета, като са изброени 100 овошки, чието състояние е задоволително. Посочило е, че се наблюдават добре оформени видове, както и пo-малки, което означава, че са подсаждани неприхванатите и загинали овошки и че от всички изброени дръвчета не повече от 15-16 са загинали - от пречупване, изгризване кората на стъблото, изкореняване. Вещото лице е посочило, че броят на разсадените дръвчета съответства на площта по скица – 0.1600 ха.

Вещото лице е описало, че в имот ***, който по скица е 0.0706 ха, се отглеждат сливи, като са изброени са 55 бр. овошки, при схема на засаждане 4х4. Посочило е, че тук загинали са около 10 овошки от изгризване на кората, изкореняване и пречупване, като здравите дръвчета са в задоволително състояние и броят на засадените дръвчета съответства на площта от скицата. Вещото лице е отбелязало, че по цялото протежение на оградата, граничеща с гората на имот 01004 и 01005, са засадени 55 броя череши.

Вещото лице е описало, че в имот ***, който по скица е 0.6993 ха, се отглеждат череши, кайсии, праскови и че схемата на засаждане на черешите е 5х5, т.е. по 40 броя овошки на декар и че по бизнес план е необходимо да има 156 броя на 0.3900 ха площ. Посочило е, че са изброени около 110 дръвчета, от които 10-13 са загинали, като липсват около 46 броя овошки череши и че А.К. обяснил, че допълва бройката на черешите със засадените череши покрай оградата на имотите *** и *** и така броят на засадените череши става 165 броя. Вещото лице е описало, че след черешите следват кайсии, които по бизнес план трябва да са 62 броя овошки, разположени на един декар, но са изброени 60 бр. засадени, от които живи 20 броя, а всичко останало е изпочупено, изкоренено и смачкано, като останалите живи дръвчета са недоразвити и малки. Вещото лице е посочило, че такова е състоянието и на прасковите, които по бизнес план трябва да са 2 декара, т.е. около 124 овошки, но са изброени 100 бр., от които над 60 бр. са загинали. Вещото лице изрично е отбелязало, че състоянието на кайсиите и прасковите е незадоволително и че е видно, че са засадени овошки, но много голям процент са унищожени, чимът между редовете е отъпкан от животни и са превърнати в кални пътеки, както и че прилежащите колчета към овошките са изтръгнати и изпочупени, а оградата е счупена на мястото, от където влизат животните.

Вещото лице е описало, че в имот ***, който по скица е 0,2543 ха, се отглеждат череши и сливи и че по бизнес план, черешите трябва да са 44 бр., като са изброени 54 бр., от които около 10 бр. са загинали. Посочило е също, че сливите по бизнес план трябва да са 105 бр., но са изброени 100 бр., от които 10 бр. загинали, като състоянието на овошките е задоволително.

На следващо място, в констативната част към заключението, вещото лице е посочило, че по бизнес план стопанството е трябвало да се увеличи с 3 дка сливи и 3 дка череши и че увеличението е следвало да стане като се изгради през 2017 год. нова овощна градина от сливи и череши в имот ***, който е с площ 0.7194 ха. Посочило е, че имотът е разположен близко до стара овощна градина и че до него се достига по брега на река *** и че при  схема 5х5, за три декара черешите трябва да са засадени 120 бр., но са изброени 100 бр. и те все още са малки и недоразвити. Описало е, че сливите трябва да са засадени 186 бр. при схема 4х4, като са изброени 100 бр., което съответства на 1612 дка/0.1612 ха/, като е отбелязало, че в имота, който е посетило, не се открива незасадена площ. Вещото лице е отбелязало, освен това, че около ½ от площта на имота е речен бряг или корито на река *** при покачване нивото на водата и че от масива е откъсната земя, която е част от реката, насипана с чакъл, камъни и клони и че там няма пръст/почва/, за да могат да се засадят овошки, като след направената справка по скица с геодезист е станало ясно, че липсващата земеделска земя от терена е около 3852 дка.

Така, след направените констатации, в заключението по така поставената задача на експертизата, вещото лице е посочило, че според броя на овошките и схемата на засаждане площта е: - за сливите - 5725 дка; - за черешите – 7975 дка; - за кайсиите – 0.001 дка; - за прасковите – 0.002 дка и че от анализа следва, че сливите са недостатъчни поради липса на обработваема земеделска земя в имот ***, за което е приложена карта, в която с червен контур вещото лице е отбелязало неизползваемата земя поради усвояването й от река ***. В заключението е посочено, че прасковите и кайсиите са засадени, както е по бизнес план, но по-голямата част са унищожени, както е описано в констативната част, като там броят на унищожените овошки е по-голям от броя на живите, както и в насажденията от сливи и череши има загинали овошки, които са посочени в констативната част при описанието за всеки имот.

В съдебно заседание вещото лице е заявило, че за изброените на място и посочени в заключението, за всеки имот, бройка на намерените овощни дръвчета, не може да се установи през коя година са засадени, но е пояснило, че има различно развитие на фиданките, защото става ясно, че в периода на отглеждане на овощната градина е правено подсаждане на дръвчета и има и нови фиданки. Потвърдило е, че в последните два имота – №*** и №***, схемите на засаждане на овошките са: за първия - по схема 5х5, а в другият - по схема 4х4.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:

Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от материално и териториално компетентен административен орган – директор на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, предвид разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, която в приложимата й редакция (обн., ДВ, бр.12 от 2015 г., доп., бр.2 от 2018 г.), предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В изпълнение на това правомощие, на основание чл.20, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, с представената по делото и приета като доказателство Заповед №*** от *** год./на л.19/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК, включително по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 година. Така, предвид изложеното и предвид вида на оспорения акт - АУПДВ, същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Съдът намира, също така, че при издаването на обжалвания АУПДВ №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят неговата незаконосъобразност, противно на твърдението, изложено в тази насока в жалбата. На първо място, обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както и подробно са описани и фактическите основания за издаването на акта. На следващо място, предвид изложените по-горе фактически установявания по делото, съдът намира, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характера на това производство, както и намира, че е спазена и разпоредбата на чл.34 от АПК, като е предоставена възможност на земеделския производител да депозира възражения и допълнителни доказателства, от която възможност последният се е възползвал, като е депозирал такова възражение с приложени обяснения и писмени доказателства към него, обсъдени по-горе в настоящото изложение. Спазена е разпоредбата на чл.35 от АПК, като видно от мотивите към оспорения АУПДВ, в същите изрично са посочени постъпилото възражение и приложените към него писмени обяснения и писмени доказателства, както и е отразено, че административният орган се е запознал и с тях и ги е анализирал, но и изрично е посочил, че не приема изложените аргументи във възражението за основателни, тъй като те не опровергават първоначалните констатации за допуснато от ползвателя неспазване на договора за предоставяне на финансова помощ.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ, издаден от директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, съдът намира следното:

Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл.38, ал.1, т.2, т.4 и т.9 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., издадена от министъра на земеделието и храните, която определя правилата, т.е. условията и реда, за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. (ПРСР 2014 – 2020 год.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и чл.9, ал.1, т.2, т.4 и т.9 от Договора №*** от *** год. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между жалбодателя А.К. и ДФ „Земеделие”, на основание цитираната по-горе Наредба №10 от 10.06.2016 год., като цитираните норми от Наредбата и от договора регламентират, че Разплащателната агенция/Фондът/ има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми, респ. полученото първо плащане по договора, заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не е изпълнил бизнес плана точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, т.е. в срока по чл.6, ал.1 от договора – в случая до 25.09.2018 год./чл.38, ал.1, т.2 от Наредбата/; когато ползвателят не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО/чл.38, ал.1, т.4 от Наредбата/ и когато проектът е бил оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл.13, ал.1, т.1 - 4, но ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен/чл.38, ал.1, т.9 от Наредбата/, като следва да се посочи , че проектът на жалбодателя К. е бил оценен по критерия за подбор по чл.13, ал.1, т.2 от Наредбата - като проект за дейности, които се изпълняват в сектор „Плодове и зеленчуци”. В случая, с оспорения АУПДВ е прието, че всяко едно от тези три условия не е изпълнено от ползвателя на финансовата помощ и същият следва да възстанови полученото първо плащане по договора, в посочения размер и е налице основание да му се откаже второто плащане, тъй като след извършените проверки, вкл. и на място в стопанството, е установено, че жалбодателят, в попълнената от него Таблица 1 „Данни за земята в земеделското стопанство” към Заявката за второ плащане е посочил, че отглежда в стопанството си следните култури, с площи по имоти:

• Сливи - 1.600 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Сливи - 0.700 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Праскови - 2.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Кайсии - 1.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Череши - 3.900 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Череши - 1.100 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Сливи - 1.700 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Череши - 3.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Сливи - 3.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***,

а при извършената в периода от 23.10.2018 год. до 31.10.2018 год. проверка на място в стопанството му от служители на отдел „РТИ” към ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, са били установени следните култури, с площи по имоти: • Сливи - 0.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Сливи - 0.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Праскови - 0.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Кайсии - 0.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Череши - 0.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Череши - 1.100 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Сливи - 1.700 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Череши - 2.484 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***; • Сливи - 0.000 дка на имот №***, находящ се в землището на ***, ***.

Така, при елементарно сравнение на посоченото от жалбодателя в Таблица 1 към заявката му за второ плащане, с установеното на място при извършената в стопанството му проверка, са видни категорични несъответствия, а именно: в имотите с номера *** и *** въобще не са били установени площи, на които да е имало трайни насаждения от сливи; по същия начин, в имота с номер *** въобще не са били установени площи, на които да е имало трайни насаждения от праскови, кайсии и череши, а в имота с номер *** са били установени трайни насаждения от череши на площ от 2.484 дка, при посочени в таблицата към заявката за второ плащане - 3.000 дка, като в същия имот, освен това, не са били установени трайни насаждения от сливи. При това положение, отчитайки заявените от жалбодателя данни и резултатите от извършената проверка на място от служители на отдел „РТИ” към ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали и административните проверки, административният орган е приел, че допустими за включване при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството площи с култури са: • Череши – 3.584 дка; • Кайсии – 0.000 дка; • Праскови – 0.000 дка; • Сливи – 1.700 дка. Предвид това, съдът намира за безспорно, че не е увеличен икономическият размер на стопанството на жалбодателя с минимум *** евро, а напротив – този икономически размер е намалял спрямо първоначалния такъв, който, измерен в СПО, е възлизал на *** евро и е бил формиран от отглежданите от жалбодателя при кандидатстването му за подпомагане (2014/2015 стопанска година) трайни насаждания: череши – 5.000 дка, кайсии – 1.000 дка, праскови – 2.000 дка и сливи – 4.000 дка. Елементарното изчисление показва, че площите с отглежданите в стопанството на жалбодателя култури/трайни насаждения/ са намалели, както следва: череши – с 1.416 дка, сливи – с 2.300 дка, праскови – с 1.000 дка и кайсии – с 1.000 дка. При тези данни е правилен изводът на административния орган, че в резултат на всички заявени от жалблодателя данни и извършени проверки е установено, че към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на бизнес плана, не е постигнат ръст на стопанството, а е намален икономическия му размер, спрямо началния, измерен в СПО, с *** евро и следователно, не е постигнато планираното увеличение на СПО на стопанството от минимум *** евро, т.е. налице е основанието по чл.38, ал.1, т.4 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., издадена от министъра на земеделието и храните, за отказ за второ плащане по сключения от жалбодателя К. договор и за връщане на полученото първо плащане по договора.

При посочените  по-горе данни, които съдът не намира за нужно да преповтаря, безспорно се налага и извода, че не е постиганата планираната цел, съгласно одобрения бизнес план към Договора №*** от *** год. - отглеждане на череши – 8.000 дка, кайсии – 1.000 дка, праскови – 2.000 дка и сливи – 7.000 дка, към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план, а именно - към 25.09.2018 год., респ. от страна на жалбодателя не е изпълнена   заложената от самия него производствена програма на стопанството. Предвид това, правилен и законосъобразен е и изводът на административния орган, че бизнес планът не е изпълнен точно, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, като според настоящия съдебен състав, бизнес планът не просто не е бил изпълнен точно, а той въобще не е бил изпълнен, т.е. налице е и основанието по чл.38, ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., издадена от министъра на земеделието и храните, за отказ за второ плащане по сключения от жалбодателя К. договор и за връщане на полученото първо плащане по договора.

На следващо място, проектът/бизнес планът/ на жалбодателя, при кандидатстването му, е бил оценен и по критериите за подбор, посочен в чл.13, ал.2, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., издадена от министъра на земеделието и храните, като проект за дейности, които се изпълняват в сектор „Плодове и зеленчуци”, като това са проекти, при които СПО на земеделското стопанство на кандидата към момента на кандидатстване се формира от отглежданите животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци” и/или увеличението на икономическия размер, измерен в СПО към периода на проверка изпълнението на бизнес плана, се формира от планираните за отглеждане животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци”. В тези случаи, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.7 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., издадена от министъра на земеделието и храните, когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал.1, т.2/както в конкретния случай/ и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Като тази разпоредба е възпроизведена и в клаузата на чл.14, ал.1, т.7 от Договора №*** от *** год., сключен от жалбодателя с ДФ „Земеделие”, като условие за поддържане на съответствие с горецитирания критерий е планираното увеличение на СПО на стопанството да е изцяло с отглеждане на култури от сектор „Плодове и зеленчуци”. Както бе посочено и по-горе, от жалбодателя в бизнес плана е било заложено планираното увеличение на СПО на стопанството да се постигне с отглеждане на череши – 8.000 дка, кайсии – 1.000 дка, праскови – 2.000 дка и сливи – 7.000 дка, през стопанската 2017/2018 год., а в резултат на всички заявени от него данни и на извършените проверки е установено, че към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на бизнес плана – 25.09.2019 год., не е постигнат ръст на стопанството, а е намален икономическия му размер, спрямо началния такъв, измерен в СПО, с *** евро, чрез отглежданите в стопанството на жалбодателя череши – 3.584 дка, кайсии – 0.000 дка, праскови – 0.000 дка и сливи – 1.700 дка, следователно - не е постигнато планираното увеличение на СПО на стопанството от *** евро. Предвид това се явява правилен изводът на административния орган, че жалбодателят не поддържа съответствие с всеки един от критериите – в случая с критерий по чл.13, ал.2, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 год. – за проект за дейности, които се изпълняват в сектор „Плодове и зеленчуци”, на които критерий е отговарял проектът му при кандидатстването, съгласно клаузата на чл.14, ал.1, т.7 от Договора, респ. съгласно изискването на чл.13, ал.7 от Наредбата. Така, в крайна сметка, се налага и извода, че е налице и основанието по чл.38, ал.1, т.9 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., издадена от министъра на земеделието и храните, за отказ за второ плащане по сключения от жалбодателя К. договор и за връщане на полученото първо плащане по договора.

Горните изводи не се променят и от заключението на съдебно-агрономическата експертиза, което, като обективно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, е прието от съда. В същото е посочено, че при извършената проверка на място в петте имота от стопанството на жалбодателя и според броя на овошките и схемата на засаждане площта е: • за сливите – 5.725 дка, докато към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план, а именно - към 25.09.2018 год., са били заложени сливи - 7.000 дка; • за черешите – 7.975 дка, докато към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план, а именно - към 25.09.2018 год., са били заложени череши - 8.000 дка; • за кайсиите – 0.001 дка, докато към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план, а именно - към 25.09.2018 год., са били заложени кайсии – 1.000 дка; • за прасковите – 0.002 дка, докато към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план, а именно - към 25.09.2018 год., са били заложени праскови – 2.000 дка. Вещото лице е извършило проверката на място през месец ноември 2019 год., т.е. повече от 1 година и 1 месец след крайната дата на периода, избрана за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план – 25.09.2018 год., като единствено възможния извод е, че и в този период, след тази крайна дата, не е достигнато планираното увеличение на СПО на стопанството и не са засадени заложените в бизнес плана площи с посочените култури/трайни насаждения/, макар че явно жалбодателят е засадил нови такива в този период, след извършената проверка на място в периода 23 до 31 октомври 2018 год., от служители на отдел „РТИ” към ОД – Кърджали на ДФ Земеделие”, което става ясно от поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание.

Съдът намира за неоснователен доводът, изложен в съдебно заседание и развит в представената писмена защита, в насока, че проверките, на които се основава административния орган в обжалвания АУПДВ, не били извършени в периода, посочен за тяхното осъществяване, съгласно заявление за подпомагане на жалбодателя, бизнес-плана му и чл.6, ал.1 от Договора, като крайната дата за извършване на проверката била 25.09.2018 год. и че проверките не само били извършени след тази дата, но били извършени и в друга стопанска година и поради това, направените констатации не можели да послужат достоверно и валидно, при преценката за изпълнение на клаузите по договора, с оглед на целите и основните дейности, предвидени в бизнес-плана на жалбодателя. Няма спор, че посещение на място в стопанството на жалбодателя е било извършено на 02.10.2018 год., т.е. на седмия ден след посочения срок, а проверка е извършена в периода от 23 до 31 октомври 2018 год., т.е. около един месец след този срок. Това обстоятелство, обаче, съдът намира, че е било благоприятно за жалбодателя, т.е. това е било в него интерес, т.к. същият е имал допълнително време да изпълни поетите с бизнес плана ангажименти и да засади посочените култури до изискуемите се площи в петте имота от стопанството му. Освен това, в случая се касае за култури, които представляват трайни насаждения и при положение, че те са били засадени и са отглеждани в стопанството на жалбодателя към датата 25.09.2018 год., в посочените в бизнес плана площи, то няма причина и една седмица след това – на 02.10.2018 год., същите да не са налични и това съдът намира че е така, тъй като по делото няма доказателства, а и няма и твърдения, в този период – от 25.09.2018 год.  до 02.10.2018 год., а и до 23.10.2018 год., да е възникнало събитие, което да съставлява непреодолима сила или някакви други извънредни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.2, б.в от Договора – тежко природно бедствие, което да е засегнало сериозно стопанството или по ал.2, б.д – болест по растенията, която да е засегнала част или всички земеделски култури на бенефициера, като следва да се отбележи, че твърденията за сериозни щети, причинени от набези от свободно пашуващи животни, касаят един много по-ранен период – края на 2017 год. и началото на 2018 година. Предвид това няма никаква причина направените констатации при посещението на място и извършената проверка, да не могат да послужат достоверно и валидно, при преценката за изпълнение на задълженията по договора, от страна на жалбодателя. На следващо място, твърденията и доводите, изложени в съдебно заседание и развити в представената писмена защита, за това, че по делото няма никакви данни за използваното устройство за заснемане - фотоапарат ли било или телефон, какъв фотоапарат бил или било измерващо устройство, вид, годност, както и какви данни са използвани, откъде били взети тези данни, кой служител използвал устройството и извършено ли било обучение на този служител и че поради това, представените по делото веществени доказателства не можели да послужат и да бъдат достоверни доказателства, обосноваващи заявените констатации на ответния орган, съдът в настоящия състав намира за крайно несъстоятелни, а и за несериозни, поради което и не намира за нужно да ги коментира, като само следва да се отбележи, че дали снимките са направени с фотоапарат или с телефон и съответно, каква марка и модел е този фотоапарат или телефон и т.н., е без каквото и да е значение. На приобщения по делото като доказателство снимков материал – 28 броя снимки от извършената проверка на място на 23.10.2018 год., ясно се вижда състоянието на имотите, както и на трайните насаждения в тях, като освен това, на всяка една от снимките, в долния ляв ъгъл е отпечатана и датата на заснемането – 23.10.2018 год., както и точния час. Съдът намира за неоснователни и останалите доводи и твърдения, изложени в съдебно заседание и в представената писмена защита, вкл. и довода, че АУПДВ съдържа волеизявление на административния орган, обективирано в два диспозитива и че отказът за второ плащане на одобрената финансова помощ, не съставлявал установяване на публично вземане и не следвало да е във формата на АУПДВ. Според съда, няма никаква пречка, в един административен акт органът да направи две волеизявления, които да се обективират във формата на два диспозитива, стига тези волеизявления да се взаимно изключващи се, като в случая, обстоятелството, че волеизявлението за отказ за второ плащане е обективиран в т.І на оспорения АУПДВ, не прави този отказ незаконосъобразен по никакъв начин.

С оглед установените по делото факти, въз основа на приобщените по делото доказателства, анализирани по-горе и предвид цитираните норми от Наредба №14 от 28.05.2015 год., издадена от министъра на земеделието и храните, съдът в настоящия състав намира, че в случая административният орган е действал в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и намира, че при издаването на акта правилно са  приложени и относимите материалноправни разпоредби на закона и по отношение на оспорения АУПДВ не е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, а с оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че актът е издаден и в съответствие с целта на закона, т.е. по отношение на същия не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК.

Ето защо, по изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че обжалваният Акт №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция/ОД/ – Кърджали на ДФ „Земеделие”, е законосъобразен, т.к. същият е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при спазване на установената форма и с определеното от закона съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е съобразен и с целта на закона, т.е. по отношение на същия не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което и жалбата на А.М.К. от ***, се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

Предвид изхода на спора по настоящото производство и с оглед претенцията на процесуалния представител на ответника по жалбата, направена в съдебно заседание в хода по същество, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира това искане за неоснователно и счита, че същото не следва да бъде уважено. Това е така, доколкото съгласно чл.144 от АПК, правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в Дял ІІІ/Трети/ от АПК въпроси. Разпоредбата на чл.143 от АПК е наименована „Отговорност за разноски” и нейната ал.4 изрично, а според настоящия съдебен състав и изчерпателно, урежда въпроса, кои разноски заплаща подателят на жалбата, когато съдът отхвърли оспорването, както в настоящия случай или когато оспорващият оттегли оспорването, поради което и правилата на ГПК, по отношение отговорността за съдебните разноски, не следва да се прилагат. В тази разпоредба, обаче, никъде не е включено или посочено  юрисконсултско възнаграждение и това не е законодателен пропуск или празнота в закона. Съгласно чл.12, ал.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, фондът е структуриран в Централно управление и в 28 областни дирекции, които, съгласно чл.42, ал.1 от същия Устройствен правилник, са със седалища в областните центрове в страната, една от които областни дирекции е със седалище в град Кърджали. Юрисконсултът в държавната администрация, каквато е и Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, а и в другите централни или териториални структурни звена на Държавен фонд „Земеделие”, е или държавен служител по служебно правоотношение, или работи по трудово правоотношение и за положения от него труд, включително и за осъществено процесуално представителство и защита по съдебни дела, той получава договорена заплата или уговорено с трудовия договор месечно трудово възнаграждение. В същото време, адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за неговия труд той получава уговорено с договора за правна помощ адвокатско възнаграждение, включително и когато поема процесуалното представителство и защита на държавен орган. Освен това, в бюджета на държавния орган, респ. на съответната държавна или общинска администрация, е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но адвокатско възнаграждение или възнаграждения на адвоката не са предвидени. Затова, според чл.143, ал.4 от АПК, при отхвърляне на оспорването от съда или при оттегляне на жалбата, респ. и при отхвърляне на иск по ЗОДОВ или прекратяване на производството поради недопустимост на иска, съдът следва да присъди и минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна, т.е. ако административният орган е ангажирал и ползвал адвокат за осъществяване на процесуално представителство и защита и му е платил адвокатско възнаграждение, но никъде не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение в какъвто и да е размер, ако административният орган си е бил представляван и защитаван от щатен юрисконсулт, както това е в настоящото съдебно производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в полза на ответника по жалбата.

Така, предвид изложените по-горе мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.К., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Акт №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание чл.9, ал.1, т.2 , т.4 и т.9, във връзка с чл.6, ал.1 и ал.3, чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, т.7, чл.15, ал.1 и чл.17, ал. 1 от Договор №*** от *** год., сключен с ДФ „Земеделие” и чл.38, ал.1, т.2, т.4 и т.9, във връзка с чл.9, ал.2, чл.13, ал.7 и чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, на жалбодателя е отказано изплащането на финансова помощ, общо в размер на 24447.50/двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. и 50 ст./ лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателя А.М.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на 24447.50/двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. и 50 ст./ лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от *** година.

Преписи от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

                                                                       С Ъ Д И Я :