РЕШЕНИЕ
№ 1654
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120104419 по описа за 2021 година
Производството е по искова молба на П. Г. М. против ПФК „Нефтохимик
1962“ АД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното
дружество дължи на ищеца следните суми: 8400 лв. – неплатени брутни
трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври на 2020
год., 700 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и
законната лихва върху посочените суми, начиная от 26.11.2020 год. до
окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2021 год.
на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Така предявените искове са с правно основание в чл.128, т.2
вр. с чл.242 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с
определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват,
редовно призовани.
Пълномощникът на ищеца, с нарочна молба от 19.11.2021
год., поддържа исковете, моли за уважаването им и присъждане на разноски.
Законният представител на ответното дружество е оспорил
исковете по реда на чл.131 от ГПК.
Бургаският районен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
Със срочен трудов договор от ****год., сключен между
страните, ищецът е приел да изпълнява в ответното дружество, за времето до
23.07.2021 год., длъжността „*****“, на пълно работно време, срещу основно
месечно възнаграждение от 2800 лв. и платен отпуск от 20 работни дни. С
договора са уговорени и бонуси, дължими при определени условия, както и
покриване на част от разноските за гориво и квартира на
работника/служителя, които не са предмет на спора.
1
Възникналото по силата на цитирания трудов договор
правоотношение е било прекратено едностранно - по инициатива на ищеца, на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 27.10.2020 год., с нарочна
заповед на законния представител на работодателя.
Представени са ведомостите за работни заплати за
процесния период, разходен касов ордер за получени от ищеца 2000 лв. в
брой, както и разписки от „*****“ за плащания от ответното дружество към
ищеца на обща стойност от 8800 лв., правени през различни периоди от време
и с различни размери.
Посредством заключението на счетоводната експертиза са
определени нетните трудови възнаграждения за исковия период и
обезщетението за неизползван отпуск, както и плащанията на работодателя
към работника, съобразно наличните по делото и цитирани по - горе
документи.
При така установените факти, съдът намира исковете за
неоснователни.
Основно задължение за работодателя по трудовото
правоотношение е да начислява и заплаща трудовото възнаграждение в
уговорените срокове. В процесния период страните са били обвързани от
клаузите на сключения помежду им трудов договор и за срока на действието
му, на ищеца се е следвало трудово възнаграждение. Но доколкото е
установено от счетоводната експертиза, че начислените за м.август,
септември и октомври на 2020 год. трудови възнаграждения, както и
обезщетението за неизползван отпуск, са изплатени в пълен (нетен) размер,
след дължимите данъчни и осигурителни издръжки, то исковете за тяхното
заплащане - по чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, а оттам - и
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава, са неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
В допълнение следва да се каже, че макар в разходния касов
ордер, с който на ищеца са изплатени 2000 лв., да е вписана дата, предождаща
датата на сключване на трудовия договор, посоченото основание е „*****-
Нефтохимик сезон 2020-2021 г.“, т.е. плащането е във връзка единственото
доказано по делото, а и твърдяно от ищеца, правоотношение между страните.
Впрочем, няма пречка работодателят, на свой риск, авансово да заплати
възнаграждение или част от такова на бъдещ свой работник.
Що се отнася до останалите плащания, както вече се каза -
липсват доказателства за наличие на други правоотношения между М. и ПФК
„Нефтохимик 1962“ АД, съществували паралелно с трудовото, затова следва
да се приеме, че и те правени по него. Вярно е, че не е посочвано основание за
плащанията, както и че не са правени с уговорените регулярност и размери, а
напротив - изключително спорадично, но затова работникът се е възползвал
от защитата си по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, която е послужила като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Това обаче не може да доведе до
незачитане на платените в крайна сметка суми, а по-скоро до право на ищеца
да търси мораторно обезщетение.
И накрая - дължимостта на други евентуални вземания по
трудовия договор не е въведена като предмет на това производство, което
лишава от смисъл тяхното обсъждане, в т.ч. и изследване начина на тяхното
погасяване.
Ето защо, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. Г. М. от гр.С****, ЕГН - **********,
предявени против ПФК „Нефтохимик 1962“ АД, ЕИК ******, седалище и
2
адрес на управление: гр.Б****, представлявано от М* И*, за установяване със
сила на пресъдено нещо, че на основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответното дружество дължи на ищеца
следните суми: 8400 лв. – неплатени брутни трудови възнаграждения за
месеците август, септември и октомври на 2020 год., 700 лв. - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, както и законната лихва върху
посочените суми, начиная от 26.11.2020 год. до окончателното им изплащане,
за които вземания по ч.гр.д. № *******/2021 год. на БРС е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3