Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 549 28.04.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав,
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ
: Константин Григоров
Яна Колева
секретар: В. С.
прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия
Григоров касационно административнонаказателно дело № 267 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от С.Ж.Ж., ЕГН ********** от гр. Св.
Влас, кв. Русалка № 229, чрез адвокат В.А.А. ***, против решение № 202 от
16.12.2021 г., постановено по АНД № 499/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Жалбоподателят намира, че решението на районния съд е постановено в
нарушение на материалния закон. Описва, че извършеното от Ж. противоправно
деяние не било точно описано в АУАН, а НП било издадено при допуснато
съществени процесуални нарушения. Не ставало ясно за кое от посочените в
чл.174, ал.3 нарушения било наложено наказанието. В НП не било описано
техническото средство, с което било предложено на водача да бъде извършена проверка
за алкохол, както и дали същото било годно. Оспорва се компетентността да
контролния орган да извършва проверка за алкохол. Възразява се, че съдът
кредитирал показанията на полицейските органи, извършили проверката. Иска се обжалваният
съдебен акт да бъде отменен, като бъде отменено и наказателното постановление.
Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат А.,
надлежно упълномощен. Поддържа жалбата и направените искания.
Ответникът по касация, ОД МВР Бургас, РУ
Несебър, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд –
Бургас е потвърдил наказателно постановление № 21-0304-000606 от 06.07.2021
г. на началник сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на С.Ж.Ж., за нарушение
на:
- чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца;
- чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лв.
На основание Наредба N Iз-2539 на МВР на водача са отнети 12
контролни точки.
За да постанови решението съдът приел,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Приел още, за безспорно, че на посочените в
НП време и място, жалбоподателката, в качеството на водач на МПС, е извършила посочените в
НП нарушения, за които била правилно наказана. Изложени са подробни мотиви относно
законосъобразността на обжалваното НП.
Съгласно чл.63в от ЗАНН (нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.), решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на XII
от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия съдебен състав, който на основание чл.221, ал.2 от АПК
препраща към тях.
Относно
нарушението на чл.147, ал.3 от ЗДвП:
Възраженията
на касатора относно това нарушение са неоснователни. От всички доказателства по
делото, безспорно се установява отказа на Ж. да бъде проверена с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, както и, че не е изпълнила
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Липсата на конкретизация на
техническото средство не води до опорочаване на производството, тъй като видът,
номерът и други индивидуализиращи елементи на това средство не са част от
хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Според тази правна норма, наказуем е отказът,
като на водача не се предоставя възможност да приеме или откаже проверката
съобразно конкретното средство, с което ще бъде изпробван. Следва да се изясни
още, че индивидуализирането на конкретното техническо средство, с оглед
установяване на законосъобразно проведения тест би имало значение в случай, че
на водача бъде извършен тест и същият оспорва резултата. Безспорно установен е
и отказът за установяване на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор и
медицинско и химическо изследване. Този отказ е отразен в талон за изследване №
131276/13.06.2021 г. (л.21 от АНД № 499/21 г. на Районен съд – Несебър).
Неоснователно
е възражението за липса на компетентност на полицейския служител Михайлов да
извърши проверката с техническо средство. По делото са представени
доказателства въз, основа на които районният съд е формирал правилен извод за
наличие на такава компетентност. От друга страна наличието или липсата на
компетентност на полицейския служител да извършва проверка с техническо
средство може да бъде изследвано в хипотеза, в която Ж. е приела и извършила
теста, какъвто случаят не е. Касае за отказ, поради което въпросът относно
компетентността е ирелевантен. Нарушението е ясно и точно описано в
обстоятелствената част на НП.
Относно
нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Касаторът не
сочи възражения относно това нарушение. От доказателствата по делото, безспорно
се установява, че на посочените в АУАН и НП място, дата и час, Ж. не е носила
изискуемите документи за управление.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVI състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 202/16.12.2021 г.
постановено по НАХД № 499/2021г. на
Районен съд – Несебър.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: