Решение по дело №656/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20217260700656
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 217

 

25.10.2021 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково

в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Пенка Костова 

Членове: Росица Чиркалева

Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Йорданка Попова

и в присъствието на прокурора Елеонора Иванова,

като разгледа докладваното от  съдия А. Митрушева

АНД (К) № 656 по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж.И.С., чрез пълномощника му адв. А.Г., срещу Решение № 6/14.05.2021 г., постановено по АНД № 262 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г.

 

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. При постановяването му съдът направил погрешни фактически и правни изводи, доколкото електронният фиш бил издаден в противоречие със закона. За място на нарушението в електронния фиш било вписано „Хасково, С., ул.***, като за посока на движение на автомобила била посочена тази към магазин Зора. Не ставало ясно обаче в каква посока било насочено автоматизираното техническо средство или система. Следвало да се отбележи, че за разлика от Електронния фиш в Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, като място на контрол било посочено гр. С., ул. ***, като не била посочена коректно посоката на движение на контролираните МПС. В протокола било записано ,,Посока на движение на контролираните МПС от МПС към 2”, което описание не внасяло яснота относно посоката на движение на контролираните МПС. Това несъответствие водело до неяснота накъде и в каква посока се движило санкционираното лице. Друго обстоятелство, свързано с посоката на движение на контролираното МПС, бил режимът на измерване и посоката на задействане на АТСС. В Протокола било записано, че режимът на измерване е „С-Стационарен”, а посоката за задействане - ,,О-отдалечаващ”. В протокола по чл. 10 от Наредбата било записано, че посоката на контролираните МПС е от МПС към 2, като най-вероятно служителят, изготвил протокола, имал предвид, че контролът се осъществява в двете посоки. Същият служител обаче, като посока на задействане на АТСС посочил „О-отдалечаващ”, а не избрал опцията „Д-в двете посоки”. Представената в Протокола информация относно посоката на движение на контролираното МПС и посоката на контрол била противоречива. В този смисъл не бил изяснен от обективна страна начинът на извършване на твърдяното от АНО правонарушение от страна на жалбоподателя.

От представения по административната преписка Клип с № 5547 от 12.02.2019 г. също не можело да се установи мястото на извършване на нарушението. Обозначаването на мястото на нарушението само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси), не било достатъчно за локализирането на мястото на нарушението.

В приобщения по делото Клип № 5547 от 12.02.2019 г., били заснети няколко изображения. На първото от тях автомобилът, за който се твърдяло, че е шофиран с превишена скорост от жалбоподателя не се виждал, а се забелязвало наличието на друг лек автомобил с държавен рег.№ ***. На третата от снимките, освен автомобила на жалбоподателя, на който не се виждал целият регистрационен номер, фигурирало и още едно МПС. В тази връзка се твърди, че правонарушението освен от обективна страна не било доказано и от субективна. Не можело да се установи със сигурност, че заснетата скорост била на шофирания от жалбоподателя лек автомобил. В случая признаците на нарушението не били установени и налагането на наказание по недоказано откъм извършител и изпълнително деяние нарушение било неправилно, несправедливо и противоречало на принципа за разкриване на обективната истина.

За установяване на мястото на извършване на нарушението служителите, осъществяващи контрол, следвало да изготвят снимка на лекия автомобил, в който била разположена ATC TFR1-M с № 656 на основание чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. В случая представената от АНО снимка не можела да се свърже с датата, на която се твърдяло, че жалбоподателят извършил процесното нарушение и че била направена именно тогава, а не на някоя предишна или след нарушението дата. Липсата на дата на снимката била сериозно процесуално нарушение, което изключвало възможността тя да се приеме като годно доказателство относно датата и мястото на заснемане на нарушението.

Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 на МВР страдал и от други съществени пороци, които водели до незаконосъобразност на проведената от АНО процедура по установяване на административното нарушение и санкционирането му. В протокола било записано, че преди и след измерване АТСС преминал метрологична проверка, за което действие бил изготвен Протокол № 5-53-18 от дата 13.10.18 г. и бил годен за експлоатация до 13.10.2019 г. По административнонаказателната преписка бил представен протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M”, който протокол бил с № 6-52-18 от 12.10.2018 г. Разминаването на посочения в протокола по чл. 10 от Наредбата протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и предоставения от АНО по административната преписка навеждал на мисълта, че за осъществяването на контрола не било използвано посоченото в Електронния фиш АТСС TRF1-M 656 или за използваното устройство не бил представен правилният протокол от проверка на мобилна система. От представеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 10.02.4835 не можело да се установи, че АТСС с № 656 било от одобрен тип.

Представеният по делото протокол не бил подписан, липсвали данни да е проверяван от началника на структурното звено, липсвал регистрационен номер и дата на същия. Досежно поставения в горния ляв ъгъл печат на РУ - Свиленград, то същият не можел да замени изискуемият рег.№ и датата на протокола. Множеството празноти и противоречия в протокола можело да събудят съмнения относно времето и мястото на попълване на същия, както и относно автора му. Твърди се, че протоколът бил попълнен в разрез с нормите на Наредба № 8121з-532 на МВР, поради което бил незаконосъобразно издаден, противоречащ на материалния закон и опорочавал административнонаказателното производство до такава степен, че налагането на административно наказание въз основа на него било нарушаване на закона.

По делото била представена и справка на регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост от TFR от датата 12.02.2019. От справката обаче не било видно за кое точно АТСС е представена. Никъде в нея не фигурирал номера на АТСС, с което се твърдяло, че е извършено измерването. В протокола по чл. 10 от Наредбата било посочено, че от мобилното АТСС са свалени 48 броя статични изображения, а броят на изображенията в представената справка бил различен.

От страна на АНО била представена още справка за собственици на превозното средство. Като собственик на лекия автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ фигурирало лицето З. Г. З., а не жалбоподателя. В тази връзка се твърди, че АНО не представя доказателства относно обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС или че е бил собственик на същото към момента на извършване на нарушението.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменен като незаконосъобразен обжалвания пред съда електронен фиш. Моли ответната страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските, направени по воденето на делото пред двете съдебни инстанции.

 

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – гр.Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на РС – Свиленград като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

 

С атакуваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш серия К № 2696936 на ОДМВР - Хасково, с който на Ж.И.С. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, като правилен и законосъобразен.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.02.2019 г. в 15:07 часа в гр.С., в квартал ***, на ул. ***, ***, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин „Зора” моторно превозно средство марка „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ” с държавен регистрационен номер ***, със скорост 72 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 22 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с което бил издаден горепосоченият електронен фиш на името на жалбоподателя С. в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. По този повод са обсъдени и приети за неоснователни възраженията, наведени от пълномощника на жалбоподателя, касаещи собствеността на процесното МПС към датата на деянието. Посочено е, че ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Обсъдено е и съдържанието на изготвения Протокол, съответно спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Обсъдени са и възраженията, касаещи липсата на регистрационен номер и дата на завеждане на документа, както и тези, свързани с наличието на други автомобили на снимковия материал за заснетото нарушение, а също и тези, касаещи несъответствие на информацията, съдържаща се в разпечатката от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR и в Протокола за използване на АТСС, а също и липсата на посочване на посоката на задействие на АТСС. За неоснователни са приети и възраженията относно това дали мобилното средство за контрол е одобрен тип, като е посочено, че същото притежава надлежно Удостоверение № 4835, издадено от БИМ, регистрирано във водения регистър. Съдът е приел още, че същото е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка. Обсъден е и факта, че в Протокола за използване на АТСС е посочен погрешно номерът и датата на Протокола за проверка на полицейска техника, като е посочено, че това не засяга правото на защита на жалбоподателя. Заявено е, че действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това е прието за ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6, това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено нарушението.

От гледна точка спазването на материалния закон, съдът е приел, че са установени точният час на нарушението, регистрационният номер на автомобила, посоката и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението, като същите, обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от системата с регистрирани нарушения, са приети за доказващи обективните признаци на нарушението.

Подробно обсъдено е и възражението за  мястото на нарушението. Изложени са доводи, свързани с факта, че в разпечатката от регистрираните нарушения за конкретната дата - 12.02.2019 г., представена в табличен вид, действително не се съдържат всички констатирани нарушения, а само тези от номер 23 до номер 54 включително, като е приет за съществен фактът, че процесното нарушение, вписано под номер 32, е налично, като номерът на клипа, който го касае, е идентичен с номера на клипа, посочен в снимковия материал, като посоченият в разпечатката номер на клип попада сред посочените в Протокола за използване на АТСС. Отделно от това е посочено, че разпечатката касае констатираните нарушения през цялото денонощие, докато Протоколът за използване на АТТС се съставя за всяко отделно място на контрол. Обсъдена е и приложената снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който е извършено заснемането и е прието за неоснователно възражението, касаещо липса на дата на снимката. За неоснователно е прието и възражението за липса в Протокола за използване на АТСС на подпис на проверилия го Началник на структурното звено, като е прието, че констатираното нарушение не представлява съществено процесуално нарушение. Посочено е, че е налице и субективният елемент от състава на нарушението и че наложеното с обжалвания ЕФ наказание е правилно определено, като процесното административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай.

С оглед на така изложеното, настоящата инстанция намира, че районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви по отношение на възраженията, наведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които в голяма степен се припокриват и със заявените касационни основания. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като са съобразени в пълнота всички събрани по делото доказателства. Въз основа на правилно установените факти и обстоятелствата са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както изложените фактически констатации, така и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, което прави излишно тяхното повтаряне.

В случая властническото волеизявление е обективирано във форма, която в пълнота съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Приложен е и съответният снимков материал, съдържащ всички данни, които еднозначно определят датата и мястото, където е извършено нарушението, и всички релевантни обстоятелства, при които то е осъществено. Конкретно е посочена правната квалификация на констатираното противоправно деяние и както правилно е отбелязал районният съд, описанието на извършеното нарушение е във възможната пълнота, като съдържа цялата необходима информация относно неговата несъмнена индивидуализация. Като е стигнал до този правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, и съответно, че не са констатирани твърдените от жалбодателя нарушения, които да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган. В тази връзка настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите в касационната жалба за неустановено място на извършване на нарушението и неопределена посока на насочване на камерата, доколкото посочването на „гр.С., ул***, посока магазин “Зора“ е достатъчно за означаване на мястото на нарушението и посоката на движение на заснетия автомобил, още повече, че по делото е представен и заснетият клип (снимка), на който освен автомобила, са посочени и GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост. Неоснователни са и доводите относно твърдените непълноти в съдържанието на Протокола за използване на АТСС и съответно за произтичаща от тях незаконосъобразност на процедурата по установяване на административното нарушение и санкционирането му, доколкото от попълнените в протокола данни по несъмнен начин се потвърждават данните за място за контрол, съответно началния и крайния час на работа, посока на движение на контролираните МПС, при което не се констатират непълноти в съдържанието на протокола, засягащи правото на защита на жалбоподателя или внасящи съмнение в осъществяването на твърдяното нарушение.

В заключение касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. Ето защо решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/14.05.2021 г., постановено по АНД № 262 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г. 

 

Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

Членове:    1.

 

 

                                                                                           2.