РАЗПОРЕЖДАНЕ
№………./……06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание,
проведено на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
ч. търговско дело № 636 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.405, ал.3 от ГПК, образувано е по молба от "Електроразпределение
Север" АД, гр.Варна, за издаване на изпълнителен лист въз основа на
арбитражно решение от 16.09.2019г., постановено от Арбитражен съд – гр.Варна
при СППМ по арбитражно дело №189/2019г., с което Й.И.С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
молителя сумата от 1434.80
лв., представляваща сторени разноски в производството.
Производството
е едностранно и насрещна страна не се конституира (чл. 405, ал.1 от ГПК),
съответно и съдът следи служебно за определената от закона подсъдност. При
извършена служебна справка се установява, че длъжникът е с постоянен адрес в
района на настоящия съд, поради което искането, основано на акт на местен
арбитраж следва да се приеме за разглеждане (чл. 405, ал. 3 от ГПК). Молбата е
допустима и надлежно предявена, дължимата такса е авансово внесена в държавния
бюджет. За установяване на предпоставките за издаване на изпълнителния лист,
молителят е представил неподлежащо на обжалване арбитражно решение, съдържащо
установяване за паричен дълг и изискуемо по чл. 51 ал. 1 ЗМТА доказателство, че
то е връчено на длъжника по изпълнението.
Разгледана
по същество молбата е неоснователна по следните съображения:
Спрямо
разглежданата молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно
решение са приложими разпоредбите на чл.405, ал.5 от ГПК вр.
с §6 от ЗИД на ГПК, ДВ бр. 105/24.01.2017 г. в сила от 28.01.2017 г. Съгласно
чл.405, ал.5 от ГПК в новата му редакция, съдът отказва издаване на
изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА
решения. С изменението на чл.47, ал.2 от ЗМТА, въведено със ЗИД на ГПК,
обнародван в ДВ бр.8 от 24.1.2017 г., арбитражните решения, постановени по
спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Съгласно въведеното изменение на чл.19, ал.1 от ГПК, не подлежи на разрешаване
пред арбитражен съд спор, по който една от страните е потребител по смисъла на
§13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите - той е неарбитруем,
респ. постановеното по такъв спор решение е нищожно, съгласно изричната
законова регламентация в цитираната разпоредба на ЗМТА.
Видно е
от приложеното арбитражно решение към молбата за издаване на изпълнителен лист,
че същото има за предмет предявен от "Електроразпределение Север" АД, гр.Варна срещу Й.И.С. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на сумата от 10261.99 лева, представляваща
стойността на доставена, потребена и неотчетена с
техническо средство ел.енергия. Спорното материално право произтича от договор
за покупко-продажба на ел.енергия при общи условия, по който купувачът е
физическо лице, поради което има качеството на „потребител на енергийна услуга“ по смисъла
на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ. При липса на представени към молбата доказателства,
че длъжникът купува ел. енергия за осъществяване на търговска дейност, с цел
извличане на търговска печалба, следва се приеме, че същият има качеството на
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съдържащите се в
арбитражното решението констатации на арбитражния съд в тази насока не са
обвързващи за гражданския съд, който следва да извърши самостоятелна преценка
за арбитрируемост на спора. Цитираното в решението
Определение от 04.10.2018г., постановено по ч.гр.д. 2138/2018г.
на ВОС, освен че не е представено по делото, също не е обвързващо, доколкото прекратителните определения не се ползват със сила на пресъдено нещо, още повече предвид липсата на идентичност
на страните по двете производства.
След като
по делото не са представени доказателства, отричащи установяващия се от
формална страна потребителски характер на спора, следва да се приеме, че същият
не подлежи на арбитриране съгласно чл.19 от ГПК,
постановеното решението по този спор е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА
и не представлява валидно основание за изпълняемо
право.
В
заключение съдът приема, че липсва подлежащ на изпълнение валиден арбитражен
акт по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК, поради което и
искането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ
молба на "Електроразпределение Север" АД, гр.Варна, за
издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение от 16.09.2019г.,
постановено от Арбитражен съд – гр.Варна при СППМ по арбитражно дело
№189/2019г., с което Й.И.С.,
ЕГН ********** е осъдена
да заплати на молителя сумата от 1434.80 лв., представляваща сторени
разноски в производството.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
подлежи
на обжалване от молителя с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на
съобщението с разпореждането.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: