РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 11187
по описа за 2015 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Я.Г.Я. против Н.Т.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба ищецът твърди,
че в изявление пред агенция „Пик“ на 06.08.2014 г. Н.Б. е използвал по отношение на него обидна квалификация
„Я.Я. е малоумник! Объркал
е К.Г.с мен в документите, които е дал на прокуратурата“. Твърди, че също така
в изямление пред агенция „Пик“ на 29.08.2015 г.
ответникът е използвал обидна квалификация и клеветническо твърдение: „Я.Я. е един плазмодий в българската
политика. Той позволи да окаже недопустим натиск на главния прокурор по
отношение на мен“. Поддържа, че лично прочел двете изявления в деня на
публикуването им. Бил принуден да дава обяснения пред членовете и
симпатизантите на РЗС, както и пред негови близки и приятели дали наистина бил
оказвал натиск на главния прокурор да наруши задълженията си и да подложи Б. на
безпричинно наказателно преследване. Наложило се да търпи подигравателно
отношение заради използваните обидни думи. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 25001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вради,
причинени от изрази, разгласени публично на 06.08.2014 г. и сумата от 50002
лева – от изрази разгласени публично на 28.08.2015 г., ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на разгласяването им. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва твърденията на ищеца, че в свое изявление пред Агенция Пик е
нарекъл Я.Я. „малоумник“, „плазмодий“, както и че същият е оказвал натиск върху
главния прокурор. Оспорва съществуването на подобни статии. Твърди, че автор на
тези статии са други лица, поради което не може да бъде обвързан от изложените
в статиите твърдения. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Установява се, че на 06.08.2014 г. в
интернет сайт „pik.bg“ е публикувано интервю със
заглавие „Б. пред ПИК: Я. Я. е малоумник! Объркал е К.Г.с
мен в документите, които е дал на прокуратурата“. В изявлението си дадено пред И.К.
– главен редактор на „Пик“ Н.Б. е заявил: Я.Я.е пълен
малоумни! Стоя зад думите си и съм категоричен за оценката, която му давам …..“
Установява се, че на 29.08.2015 г. в
интернет сайт „pik.bg“ е публикувано интервю със
заглавие „Бомба в ПИК! Б. пред медията ни: Настоявам Б.да уволни незабавно Я.Я., подавам сигнал срещу него при Ц.! Той е плазмодий, който
клечеше пред кабинета на Ц.В.“. В изявлението си дадено пред И.К. – главен
редактор на „Пик“ Н.Б. е заявил: Я.Я. е един плазмодий в българската политика. Той си позволи да окаже
недопустим натиск на главния прокурор по отношение на мен….“
Във връзка с установяване на
твърденията на ищеца, че процесните изявления са
направени от Н.Б. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.И.К.. В показанията си свидетелят установява, че познава Я.Я. и Н.Б., тъй като е журналист. Установява, че през 2014-2015
г. бил главен редактор на агенция „Пик“ и бил автор и на двете процесни публикации. В този период имало словесна
престрелка между двамата по различни обществено-политически теми и агенция
„Пик“ търсела становището им за скандалите между тях. Материалите били
изготвени под формата на интервю. Свидетелят заявява, че си спомня, че г-н Б. е
казвал думите „Я.Я. е малоумник“.
Стоя зад думите си и съм категоричен за оценката, която му давам.“ Тези думи
били възпроизведени като цитат в кавички. Интервюто с Н.Б. било направено по
телефона и било публикувано в електронната медия, като изявлението било
пресъздадено точно. Свидетелят заявява, че електронната медия дава възможност в
рамките на няколко минути да бъде коригиран текст, ако има такава необходимост,
но г-н Б. не се е възползвал от тази възможност и не е възразил срещу
публикувания текст. Посочва, че като главен редактор е имал задължение да
провери дали интервюто съответства на записа, независимо дали този запис е
направен лично или по телефон. След тази проверка интервюто се публикувало от
свидетеля и носело неговия подпис, с което удостоверявал, че носи отговорност
за съдържанието му.
Във връзка с установяване на
настъпването на неимуществените вреди, както и техния размер по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.С.П. и С.В.Ч.. В
показанията си свидетелят П.установява, че познава ищеца, тъй като е работил в
РЗС и е бил дължи години председател на Висшия контролно-ревизионен съвет на
партията. По времето, когато Я. бил депутат, свидетелят бил негов сътрудник в
парламента. Установява, че през август 2014 г., както и август 2015 г. имало публикации в ПИК, които в партията
получили по имейл. По времето, когато излязла
публикацията бил в централата на РЗС. Я. дошъл в офиса и бил много
притеснен от това, че за пореден път някой си позволява да нанася публични
обиди, да му петни името и по този начин да му се променя образа пред
обществото. Бил видимо притеснен и страшно обиден. Движенията на ръцете и
мимиките на лицето му показвали, че е много ядосан. След излизането на процесните публикации свидетелят виждал г-н Я. и в
следващите дни, в зависимост от неговите ангажименти. Той продължил да идва в
офиса и си изпълнявал задълженията. В следващите седмици и месеци той постоянно
се сещал за тези обидни квалификации към неговото име.Това състояние на дълбока
обида продължило месеци. Споделял, че не може да си обясни какво може да
предизвика тези обиди и то казани безспорно. Г-н Я. бил прочел тези две
публикации в момента, когато са излезли. Телефонът му започнал да звъни, хората
го питали как може да се говорят такива неща за него, това вярно ли е, не е ли
вярно, и това продължавало с дни. Той бил публична личност в този период и било
нормално хората да го питат и по улиците, и по телефоните. Също трябвало да
обяснява на членовете и на симпатизантите как може така да го хулят и да го
обиждат по медиите и това му причинявало още повече лоши чувства. Политическият
съвет на РЗС по това време внесъл сигнал до главния прокурор с данни за незаконно
финансиране на „България без цензура“, но партията винаги внасяла много сигнали
до главната прокуратура и никога не било имало някакви отношения чисто лични
между главния прокурор или г-н Я.. Официалният сигнал до главния прокурор за
незаконно финансиране на партия „България без цензура“ се базирал на
листове/бележки, които били собственоръчно написани с химикал и се смятало, че
това е лично почерка на шефа на КТБ г-н В..
В показанията си свидетелката Ч. не
установява релевантни за спора факти.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие
или бездействие на ответника, от което са причинени вреди (имуществени и
неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест,
предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищците е следвало да установят при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, а именно противоправното деяние на ответника,
вредите и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция
променя доказателствената тежест и задължението за
установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на
ответника.
Следователно основателността на предявения
иск е поставена в зависимост от това да се установи, че използването на процесните изрази в публикации представлява противоправно деяние, което е довело да накърняване на
защитен от закона правен интерес или субективно право или е засегнал честта и
достойнството на ищеца. Използваните в интервю изрази могат да бъдат противоправни, ако накърняват правата и доброто име на ищеца,
доколкото честта и достойнството на личността е правно значима ценност, която е
защитена от законоустановения ред като субективно
право от категорията на абсолютните права (чл. 32 от Конституцията на Република
България). Следователно казването или извършването на нещо унизително за честта
и достойнството на другиго в негово присъствие е противоправно
деяние – обида (чл.146, ал.1 от НК). Противоправно
деяние е и разгласяването на позорно обстоятелство и приписването на
престъпление – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С тези деяния се накърнява правото
на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността
му, неговата самооценка.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че на посочените в исковата молба дати са
публикувани интервюта, в които ответникът е използвал изразите: „Я.Я. е малоумник! Объркал е К.Г.с
мен в документите, които е дал на прокуратурата“ и „Я.Я.
е един плазмодий в българската политика. Той позволи
да окаже недопустим натиск на главния прокурор по отношение на мен“.
Унизителният характер на
използваните от ответника Б. в публикувано интервю изрази – „Я.Я. е малоумник!“ и „Я.Я. е един плазмодий в българската
политика следва да се преценяват с оглед общоприетите морални норми, като не
следва да се установява дали казаното отговаря на действителността и дали
дадената оценка е основателна. Използваните от ответника изрази отразяват субективна
оценка на качествата на ищеца и съответно, те не представляват факти, които
подлежи на доказване. В този смисъл в предмета на доказване по делото може да
се установява съществуването или несъществуването на разгласено от ответника
обстоятелство, но не и неговата оценка и интерпретация на факти. Отговорността
на ответника за изразена от него оценка може да бъде ангажирана само ако
използваните изрази съставляват обида. Използваният израз „малоумник“
означава лице, което е умствено недоразвито,а думата „плазмодий“,
използвана в преносния й смисъл - човек без собствено мнение и линия на
поведение; безхарактерен, безгръбначен човек. Следователно и двата израза,
използвани от ответника, унизяват честта и достойнството на ищец и следователно
са обидни.
Клеветническите твърдения по правило
представляват разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени
факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални
норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Позорно
обстоятелство е конкретен неистински факт, който или дава конкретна информация
за определени негативни прояви на личността или са илюстрация за определени
негативни последици от поведението му. Правно значение на приписаните
неистински обстоятелства има обаче, ако те са обективно позорни. На първо
място, в тежест на ответника е било да установи верността на изложеното, а
именно, че ищецът е оказвал натиск върху главния прокурор. Подаването на
сигнал, въз основа на който е започнало извършване на проверка, не е натиск
върху държавен орган или неговия ръководител, а е упражняване на права респ.
задължения. От друга страна, от гледна точна на обществото оказването на натиск
върху орган на власт е позорно обстоятелство, ако същото не съставлява
престъпление, т.е. твърдението е за действия, които не са обществено приемливи
съответно те са позорни.
Предвид на изложеното, ответникът
Н.Б. с използваните в процесните интервюта изрази е
осъществил противоправно деяние, с което е засегнал
честта и достойнството на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. В
конкретния случай, претенцията на ищеца включва обезщетение за вреди, причинени
от две статии. Следва да бъде преценено въздействието на противоправния
акт на издателя върху негативните преживявания на ищеца, здравословното му състояние, отражението в социалния му и
професионален живот, взаимоотношения с близки, видът на противоправния
акт – обида или клевета, тежестта им според общоприетите критерии за етика и
морал, обемът на обществения отзвук и др. ), както и съответните икономически показатели
в този смисъл Решение № 253/29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. по описа на
ВКС ІІІ ГО, Решение № 263/15.02.2013 г. по гр.д. № 1740/2011 г. по описа на
ВКС, ІІІ ГО, Решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/2014 г. по описа на
ВКС ІV ГО). При определяне на конкретния размер и при преценка на събраните по
делото гласни доказателства, съдът взема предвид, че в резултат на противоправните деяния на ответника, ищецът е имал
негативни психологически преживявания, които са продължили неопределен период
от време. Предвид на изложеното, съдът
намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер
на 1000 лева за изразът Я.Я. е малоумник!
и 1500 лева за „Я.Я. е един плазмодий
в българската политика. В конкретния случай, не следва да се определя едно общо
обезщетение, тъй като използваните изрази са в интервюта, които са дадени от Н.Б.
в различни години.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 181,50 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
45 от Закона за задълженията и договорите Н.Т.Б.,
ЕГН-**********,*** да заплати на Я.Г.Я.,
ЕГН-**********,*** сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от израза, използван в интервю, публикувано в електронен сайт „Pik.bg“ на 06.08.2014 г. – „Я.Я. е малоумник!“, ведно със законната лихва върху тази сума от
06.08.2014 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от израза, използван в интервю, публикувано в
електронен сайт „Pik.bg“ на 29.08.2015 г. - „Я.Я. е един плазмодий в българската
политика. Той позволи да окаже недопустим натиск на главния прокурор по
отношение на мен“, ведно със законната лихва от 29.08.2015 г. до окончателното
й плащане, като отхвърля исковете за
разликата над сумата от 1000 лева до предявения размер от 25001 лева и за разликата над сумата от 1500 лева до
предявения размер от 50002 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Т.Б.,
ЕГН-**********,*** да заплати на Я.Г.Я.,
ЕГН-**********,*** сумата от 181,50 лева (сто осемдесет и един лева и
петдесет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: