Присъда по дело №1348/2019 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И

към присъда № 147 от 12.11.2019 година, по н.о.х.дело № 1348/2019 година

по описа на Старозагорския районен съд.

 

                        С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимия В.Н.В., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********, е предаден на съд, за това, че на 07.07.2017 година в град Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Дачия Сандеро” с регистрационен № СТ 9529 ВА, нарушил правилата за движение по улиците и пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно: чл.5, ал.1 от Закона за движението по пътищата - „Всеки участник в движението по пътищата: 1.„С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл.5, ал.2 от Закона за движението по пътищата - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл.95, ал.1 от Закона за движението по пътищата - „Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението”, и предизвикал автопроизшествие, при което по непредпазливост причинил на велосипедиста Ж.Г.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в: навяхване на лявото коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална връзка на лявото коляно; причинили трайно затруднение на движението на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като възстановителния период е бил от 4 до 6 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

                        Представителят на Районна прокуратура Ст.Загора поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Алтернативно се поддържа искана наказанието да е „Пробация” с първите две пробационни мерки. По отношение на лишаването от права пледира, наказанието също да е в размер от седем месеца. Подробни съображение за това се излагат в хода на съдебните прения.

                        Подсъдимия В.Н.В. не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан по така предявеното му обвинение. Счита, че с действията си не е нарушил правилата за движение а вина за случилото се имал само пострадалия, тъй като управлявал велосипеда си в близост до спрелите леки автомобили. Защита на подсъдимия – адвокат Г.Г. ***, оспорва фактическата обстановка по делото и пледира подзащитния му да бъде признат за невинен. Излага съображения, че подзащитния му не е допуснал твърдените нарушения по Закона за движението по пътищата. От друга страна излага съждения за поведението на пострадалия при управлението на велосипеда и допуснати нарушения в тази насока. Намира, че подсъдимия след като е бил спрял вече не е участник в движението и не можи да носи тази наказателна отговорност, като цитира в тази насока Решение на Пленума на ВС № 1 от 1983 година. Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните прения. 

                        Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

                                                ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

                        Подсъдимият В.Н.В. е право­способен водач на моторно превозно средство, категории „В” и „АМ”, като притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********/2017 година издадено на 02.02.2017 година от „КАТ – ПП” – Стара Загора, със срок на валидност до 02.02.2022 година.

                        Подсъдимият В. не е осъждан за престъпление по НК, но с решение № 371/20.04.2012 година, постановено по н.а.х.дело № 659/2012 година по описа на районен съд град Стара Загора в сила от 08.05.2012 година, за извършено деяние по чл.235, ал.6, във връзка с ал.2, във връзка с ал.1 и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. В тази връзка и с оглед предишни дължими държавни вземания, срещу него е било образувано производство по принудително изпълнение – изпълнително дело № 8662/2007 година по описа на ТД на НАП – офис Стара Загора, с размер:  главница 21,16 лева, лихва 18, 46 лева и нелихвена част 1118, 84 лева, общо 1159, 84 лева. до 25.06.2019 година. На 15.05.202 година по н.а.х.дело № 695/2012 година по описа на районен съд Стара Загора бил издаден изпълнителен лист за събиране на и глобата в размер на 1000 лева и държавна такса – 30 лева, който парични вземания били присъединени към съществуващо от по-рано изпълнително дело на 26.01.2015 година. Също така има на подсъдимия има наложени обезпечителни мерки върху имуществото му – запор на трудово възнаграждение от 11.08.2009 година, като е получено съобщение, че лицето от 09.02.2010 година не работи. В последствие от 19.11.2015 година е наложен нов запор върху вече съществуващо трудово задължение, наложен е и запор и върху банкови сметки, по които към момента на справката от ТД на НАП няма постъпления /виж страница 30 от делото/. натрупаното на длъжника В. задължение не е разсрочено и не е отсрочено към момента на разглеждане на делото. Към момента на постъпилата по делото справка остатъка от размера на наложеното наказание „Глоба” е 988.84 лева. Следователно не може да се приеме, че към настоящия момента това задължение на подсъдимия е погасено по давност и това да се взе предвид при определяне на правната квалификация относно налагане на наказанието по НК, тоест неприложим е института на нормата на чл.78а от НК.

                        На 07.07.2017 година около 10, 00 часа, пострадалият Ж.Г.Ч. се придвижвал с велосипед от изток на запад по булевард „Цар Симеон Велики” в град Стара Загора. Движел се в дясната лента и когато достигнал близо до дом № 134, възприел пред себе си спрял вдясно до тротояра таксиметров автомобил. Същият бил „Дачия Сандеро” с регистрационен № СТ 9529 ВА, управляван от подсъдимия В.Н.В. – таксиметров шофьор към ЕТ „Пчела 99 Христо Х.”***. Таксиметровия автомобил бил спял за престой. Двигателят на колата не работел /бил изгасен/, но подсъдимият се намирал в купето и бил седнал на шофьорското място. Когато свидетелят Ч. бил на разстояние от около два метра зад автомобила и постепенно го приближавал, възприел, че вратата на водача леко била отворена. Пострадалият, преценил че така отворената врата няма да попречи на траекторията му и продължил пътя си, не предприел мерки да се отдалечи от превозното средство като го наближавал. Когато обаче, се пострадалия с велосипеда си се изравнил със страничната част на таксиметровия автомобил, вратата се отворила още повече и това вече пресякло траекторията на пътя на велосипеда управляван от Ч.. Точно в това време велосипедът се бил изравнил с вратата и последвал удар между двете повърхности – педалът на колелото, част от рамката на колелото и долната част на отворе­ната врата влезли в контакт, вследствие което Ч. загубил равновесие и паднал на земята. От падането и последвалия удар със земната повърхност, коляното на левия му крак се изкривило /усукало/. От съприкосновението с асфалтовото покритие рамката на велосипеда се охлузила на места. Свидетел на случилото се бил свидетеля Я.Я., служител на полицията които веднага отишъл до мястото на възникналото пътнотранспортно произшествие. Подсъдимия също слязъл от леката кола и двамата отишли до пострадалия за да се поинтересуват от състоянието му. В началото Ч. заявил че е добре, но по настояване на полицейския служител подсъдимия го качил на колата си и го завел в лечебно заведения за преглед. Колелото било заключено с катинар в съседство на произшествието. По късно колелото било прибрана в дома на пострадалия от негов приятел. 

                        Произшествието не е било посетено, нито от разследващи органи, нито от медицински екип при „Центъра за спешна медицинска помощ” Стара Загора, тъй като в началото пострадалия Ч. не се оплаквал от силни болки.

                        По късно малко след това, в 10.56 часа било регистрирано повикване на телефон 112 – „Районен център 112 – Бургас” от лице представило се с имената Ж.Ч., което съобщило за пострадал велосипедист на 07.07.2017 година около 10.00 часа на булевард „Цар Симеон Велики” в град Стара Загора. /Виж лист № 86 том първи от досъдебното производство/.

                        След като подсъдимия, по нареждане на свидетеля Я., закарал пострадалия Ч. ***, го оставил там. Пострадалия след като станал сам позвънил на приятеля – свидетеля В.Х., който дошъл в здравното заведения и му помогнал при прегледа. По късно му било издадено СМУ № 151/2017 година, в който било удостоверено, че получените травми на лявото коляно са причинили трайно затрудняване движението на левия долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК за срок по – дълъг от 30 дни.

                        След подадения сигнал на 112, незапазеното местопроизшествие било посетено от служители на „КАТ – ПП” – Стара Загора, но досъдебно производство на този етап не било образувано, тъй като по предварителни данни пострадалият бил прегледан, обслужен и освободен от ЦСМП без опасност на живота и констатирана телесна повреда. На подсъдимия В. бил съставен АУАН и той го подписал без възражение, а след издаването на наказа­телното постановление № 17 – 002278/10.08.2017 година на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, на подсъдимия било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, която веднага била заплатена напълно и в брой от В.. Впоследствие, предвид вътрешната кореспонденция в прокуратурата, по предложение на РП – Стара Загора, Административен съд, град Стара Загора, образувал производство по възобновяване на административно-наказателното производство, като с решение № 266/29.06.2018 година възобновил административно-наказателното производство и отменил наказа­телното постановление за налагане на наказание „Глоба” на В.. В тази връзка преписката била изпратена на прокуратурата за реализиране на наказателна отговорност по НК спрямо В., с оглед наличието на вече установена средна телесна повреда.

                        Именно за безспорно установяване на това по делото била назначена съдебно-медицинска експертиза. От заключението на същата се установява по един безспорен и несъмнен начин, че пострадалият Ж.Г.Ч., вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие, получил навяхване на лявото коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална връзка на лявото коляно, които са причинили трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, което се явява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, като възстановителния период, според експерта за настоящия случай бил в рамките от 4 до 6 месеца. Устано­вените травматични увреждания, според експерта Б. добре отговаряли да са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо – ръбести предмети, и били възможно да се получат по времето и начина, описани в материалите на досъдебното производство, а именно - при участие в пътно – транспортно произшествие и чрез падане от колело на терен - асфалт.

                   Във връзка с това, че местопроизшествието не било запазено по делото бил извършен следствен експеримент, след който била назна­чена автотехническа експертиза за установяване на механизма на деянието.

                        От заключението на автотехническата експертиза е видно, че в участъка на произшествието – булевард „Цар Симеон Велики” близо до № 134, /недалеч от  начално училище Димитър Благоев/, пътят бил с две платна за еднопосочно движение, като всяко едно от тях било с по две ленти за съответната посока. На 07.07.2017 година в светлата част на деня около 10.00 часа в северната пътна лента на булевард „Цар Симеон Велики” в град Стара Загора бил спрял с предна част на запад лек автомобил „Дачия”, този който управлявал подсъдимия и към момента на произшествието. Предно дясно колело отстояло на 5, 13 м., западно от ориентира и на 0, 3 метра южно от северния бордюр на булеварда; задно дясно колело отстояло на 2,6 метра западно от ориентира и на 0, 29 см. южно от северния бордюр на булеварда. Вещото лице пресметнало, че след като северната лента била с широчина 3, 62 м., а ширината на автомобила – 1,66 м., то лявата габаритна линия, (левите габарити по дължина на колата), отстояла на 1,96 м. южно от северния бордюр на булеварда. Тези измервания показвали, че за да бъде получено установеното охлузване по рамката на велосипеда било необходимо лявата предна врата на автомобила да е била отворена под такъв ъгъл, че задния й ръб да е бил на разстояние от 0,5 до 0, 55 м. от лявата габаритна линия на автомобила. Мястото на удара било на около 3,8 м. западно от ориентира и на 2,5 м. южно от северния бордюр, на платното за движение, в северната лента за движение в посока запад по булевард „Цар Симеон Велики”, на около 1.12 см. северно от осевата линия. Скоростта на лекия автомобил била нула, тъй като превозното средство било в покой, а скоростта на велосипеда била 12 км/ч. Същата била съобразена в с пътно – климатичните условия – дневна светлина, сухо време, хоризонтален прав участък на пътното платно. Експерта дава категорично заключение, че подсъдимия е имал техническата възможност да предотврати произшествието, тъй като съществувала възможност да възприеме приближаващия велосипедист в лявото странично огледало, което несъмнено било негово задължение предвид предстоящото отваряна на вратата на пътното превозно средство в по голя обем от първоначалното или като се обърнел назад преди отварянето изцяло на шофьорската врата. Ето защо се налага извода, че за подсъдимия съществувала възможност вратата да бъде отворена след преминаването на велосипеда.

                        Експерта дава заключение, че и пострадалият също е имал реалната възможност, след като е забелязал открехната врата на превозното средство да предотврати произшествието, като избере траектория за заобикаляне на спрелия автомобил със странично разстояние, по-голямо от това с което е преминал, а именно от порядъка на 0.8 – 1.0 метра.

                        За изясняване и на други обстоятелства по делото е назначена допълнителната автотехническа експертиза, която чрез заключението си е изяснила, че пострадалият се  движил по траектория преминаваща вляво и близо до спрелите в дясната лента автомобили. Курсът на движение бил приблизително права линия особено за последно изминатите 20 – 30 метра преди удара. Секторът до около деветия метър назад и вляво от автомобила представлявал зона, в която видимостта на подсъдимия била ограничена от задната лява колонка и от мястото си чрез обръщане глава наляво за директно наблюдение през задното стъкло на превозното средство той не е могъл да види случващото се през времевия период от 2, 62 – ра до 0, 58 – ма секунда преди удара. Вещото лице пак дава заключение, че подсъдимият е имал възможност да възприеме случващото се назад и вляво от автомобила чрез използване на външното ляво огледало за обратно виждане. Там траекторията на велосипедиста била видима във всеки един момент от положението на велосипеда. В случай че предната лява врата била отворена на около 10 – 15 см., то външното ляво огледало не отразявало обстановката назад и вляво от автомобила, там където преминавал велосипедиста. За подсъдимия оставала възможността да погледне назад през процеса получен от отварянето на вратата. Според съда това е абсолютно задължение на водача независимо от леко отворената врата, да се увери за безопасността на другите участници и тогава да извърши пълното отваряне на вратата, още повече, че тук става въпрос на лице което ежедневно управлява лек автомобил извършвайки таксиметрови услуги, което предполага наличието на много опит и изградено реакция да правилно реагиране. И тук експерта заявява, че и пострадалият е могъл да премине по лявата лента за движение, която била свободна и не е имало преминаващи превозни средства с което е щял да избегне настъпването на птп-то. Това налага извода че и пострадалия не е проявил съобразителност, виждайки леко открехнатата врата на превозното средство да се отклони на по-голямо разстояние то този автомобил, което също е допринесло за настъпването на птп-то.

                        Ето защо в разглеждания случай, въз основа на така описаните доказателства, се приема, че подсъдимият В.Н.В. *** Загора, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Сандеро” с регистрационен № СТ 9529 ВА, нарушил правилата за движение по улиците и пътищата, визирани в Закона за движението по пътощата, а именно: чл.5 ал.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: 1.”С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, чл.5 ал.2 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства” и чл.95 ал.1 от ЗДвП - „Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението”, и предизвикал автопроизшествие, при което по непредпазливост причинил на велосипедиста Ж.Г.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в: навяхване на лявото коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална връзка на лявото коляно; причинили трайно затруднение на движението на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като възстановителния период бил от 4 до 6 месеца.

                        Така изложеното до тук налага извода, че вредоносният резултат е в пряка причинно – следствена връзка с допуснатите от подсъдимия В. нарушения на правилата за движение по пътищата.

                        При така възприетата фактическа обстановка и от страна на прокуратурата, последната е приела, че причината за настъпване на пътното транспортно произшествие е неадекватната реакция на водача на лекия автомобил, неспазил посочените по-горе правила заложени в закона. Посочено е и, че пострадалия със своите действия също е допринесъл да настъпването на птп-то.

                        Изложената фактическа обстановка се установява от част от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните по делото свидетелите – Ж.Ч., С.И., К.М., Я.Я. и В.Х. дадени в хода на досъдебното и съдебно производство и приобщени към доказателствения материал по делото, от заключенията на приетите като писмени доказателства по делото съдебно автотехнически експертизи, съдебномедицинска експертиза и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Като цяло доказателствения материал подкрепа възприетото от съда и изложеното в обвинението спрямо подсъдимия.

                        По това обвинение подсъдимия В.Н.В. не се признава за виновен. В тази насока са и доводите на защитата в лицето на адвокат Г.. На първо място защитната теза акцентира, на показанията на свидетеля Я., според които пострадалия преминавал много близо до спрелите автомобили и управлението не била праволинейно. Така изложеното не оборва възприетото от съда. Бе посочено, че и пострадалия е допринесъл за настъпването на птп-то което обаче не изключва задълженията на подсъдимия посочени по-горе и заложени в закона за движението по пътищата. Това би дала отражение при определяне на наказанието но не и при установяване на виновността на подсъдимия, които безспорно е нарушил задълженията си по-горепосочените текстове от закона. Това, че първоначално нито свидетелят Я., нито подсъдимия са забелязали следи по автомобила и велосипеда от настъпилия сблъсък не изключва наличието на такива, които са били констатирани по късно от вещите лица. Нещо повече, при настъпването на птп-то участниците не са уведомили органите на реда и не са поискали оглед а са напуснали местопроизшествието, което не е допринесло за констатиране незабавно на останалите следи по двете превозни средства. В тази връзка не може да се приеме защитната теза, че виновен за настъпването на птп-то е само пострадалия, тъй като не съобразил да се движи на по-голямо разстояние, след като забелязал открехната врата. Както бе отбелязано, последния е допринесъл на настъпването на птп-то но това не е изключило задълженията възникнали по силата на закона и за водача на лекия автомобил подсъдимия В.. Вещото лице Н. в своето изложение в съдебно заседание /лист 51-52 от делото/ по категоричен начин разяснява механизма на деянието – „В момента в който кормилото преминава покрай вратата, тогава вратата е била доотворена.”. И това е извода който се възприема от съда, а именно, че доотварянето на вратата от страна подсъдимия към момента на преминаване на велосипеда е причинило птп-то, а поведението на пострадалия само е допринесло за това. Несъстоятелни са доводите, че след като едно превозно средство е спряло и е в покой не може да бъде осъществен състава на посоченото престъпление, тъй като елемент било само управлението на лек автомобил в движение а не и в покой. Несъмнено за водачите на пътни превозни средства съществуват задължения по ЗДвП и когато превозното средство е в покой а те се намират вътре в него както за неговите водачи така и за лицата които се возят като пътници и едно е тях е това, заложено в нормата на чл.95 от ЗДвП, задължение което несъмнено не е спазено от подсъдимия наред с другите изброени по-горе. Несъстоятелни са и доводите за наличието на друга правна квалификация свързана с това, че дееца е направил всичко възможно след произшествието да помогне на пострадалия. От доказателствата по делото не се установява това. Напротив подсъдимия изначало се е считал за невиновен и не е положил усилията които изисква закона за да се приеме тази правна квалификация. Не се обадил на телефон 122, само и единствено по настояване на свидетеля Я. е закарал пострадалия в здравно заведение, като не е останал до края за да се увери за неговото здравословно състояние, както и не се е интересувал за това впоследствие.       

                        Предвид на това въз основа на събраните в хода на делото доказателства, съдът намира, че така предявеното обвинението се доказа по един несъмнен и безспорен начин.

                        По делото не се спори, че на инкриминираната дата на посоченото и установено по делото местоположение е възникнало пътнотранспортно произшествие с участници – подсъдимия като водач на лек автомобил и пострадал велосипедист. Не се спори също така, че в следствие на ПТП-то пострадалият Ж.Ч. е получил средна телесна повреда по смисъла на закона, като е налице пряка причинна връзка между тях. Съдът намира, че за възникналото ПТП, основно е допринесла реакцията на подсъдимия, като водач на лек автомобил и участник в движението. Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗДвП водачите с поведението не трябва да създават опасности и пречки за движението, като в случай с доотварянето на вратата В. е възпрепятствал движението на велосипеда и това е допринесло за настъпването на птп-то. От друга страна, съгласно нормата на чл.5, ал.2 от ЗДвП, водачите са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи към по уязвимите участници в движението каквито са водачите на двуколесни превозни средства - велосипедисти. В тази насока следва да се отбележи, че в трайната съдебна практика винаги се приема, че този вид водач е много по-уязвим от наранявания, отколкото лекият автомобил, поради което и те имат предимство в тази насока като защитени от закона спрямо леките автомобили и водачите им. Съдът намира, че само въз основа на правните съждения в разглеждания случай за водача на лекия автомобил – подсъдимия В., е съществувала единствената законова възможност, абсолютно задължителна за него, да предприеме оглеждане назад, преди да доотвори вратата на лекия автомобил. От друга страна задължението на подсъдимия е заложено и в нормата на чл.95, ал.1 от ЗДвП. Следователно само въз основа на правните съждения съдът намира, че в разглеждания случай действително, водачът на лекия автомобил с виновното си поведение е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие. С оглед изясняване в пълнота на механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие по делото бяха изслушани заключенията на автотехническите експертизи. Въз основа на заключенията им се установява, че от техническа точка за настъпването на ПТП-то причините са, неадекватната реакция на водачът на лекия автомобил по отношение на възприемане на възникналата опасност. Обобщено казано дотук, въз основа на изложените правни съждения, съдът изложи мотиви, че намира обвинението на Районна прокуратура – Стара Загора за доказано по един несъмнен и безспорен начин, което се потвърждава и от логичните съждения на вещите лица по делото.

 

                                 ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

                        За да е налице престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, е необходимо да се установи по делото, че деецът е допуснал ПТП от което реално, на практика е настъпила средна телесна повреда и деянието да е извършено по непредпазливост.

                        Безспорно по делото се установи, видно от изложената по – горе фактическа обстановка, че подсъдимия В.Н.В. *** Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Дачия Сандеро” с регистрационен № СТ 9529 ВА, нарушил правилата за движение по улиците и пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно: чл.5, ал.1 от Закона за движението по пътищата - „Всеки участник в движението по пътищата: 1.„С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл.5, ал.2 от Закона за движението по пътищата - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл.95, ал.1 от Закона за движението по пътищата - „Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението”, и предизвикал автопроизшествие, при което по непредпазливост причинил на велосипедиста Ж.Г.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в: навяхване на лявото коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална връзка на лявото коляно; причинили трайно затруднение на движението на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като възстановителния период е бил от 4 до 6 месеца. С това подсъдимия е осъществил престъпния състав на престъплението по чл.343, ал.1, буква „б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

                        От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно по непредпазливост, при условията на небрежност. Същият не е желаел и целял настъпването на обществено опасните последици, но следвало да ги предвиди, възможността от настъпването им. Настъпилия вредоносен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатите от страна на подсъдимия нарушение на правилата за движение описани по горе.

                        Предвид гореизложеното съдът приема за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимия В.Н.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав чл.343, ал.1, б.”б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

 

                            ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

                        При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода” до три години или пробация, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

                        Разпоредбата на чл.343, ал.1, буква „б”, предложение второ от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или пробация. При определяне на наказанието, съдът намери, че целите на закона биха се реализирали като се определи наказание „Лишаване от свобода” а не „Пробация”. При определяне наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всичките смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства: чистото му съдебно минало. В тази насока съдът отчете, че и пострадалия е съпричастен за настъпилото ПТП. Отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са налице. В тази насока съдебният състав намери, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, на подсъдимия В. следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изтърпяването на което следва на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Както бе посочено наличието на предходно наложено и неизпълнено наказание по чл.78а от НК не създава правната възможност за ново прилагане на тази правна норма. Според съда този размер в минималния му вид е достатъчно разумен предвид възрастта на дееца и възможността същият да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си. Съдът намира, че в разглеждания случай следва да се прилага наказание към минимума на предвиденото в закона, тъй като отчита че съпричастност за настъпването на пътнотранспортното произшествие има и пострадалото лице. Предвид и на това съдът намира, че това наказание ще оправдае целите на закона.

                        На основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, В.Н.В. следва да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от дата на влизане в сила на присъдата по настоящото дело. Съдът наложи този размер на наказанието, с оглед на поведението на водача в предходни години и наложените му във времето административни наказания, които не са изиграли своята превантивна и възпираща роля, щото последния да не нарушава правилата за движение по пътищата. На подсъдимия са наложени и изпълнени административни наказания по 13 наказателни постановление и 3 фиша.

                        В тежест на подсъдимия съдът възложи направените по делото съдебни и деловодни разноски, както следва – да заплати сумата от 594.98 лева на Държавата по бюджета на ОД на МВР, представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и сумата от 170 лева на Държавата по бюджета на Съдебната власт, представляваща направените в съдебната фаза разноски за вещи лица.

                        Също така съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалия и частен обвинител Ж.Г.Ч., направените от него разноски в хода на делото в размер на 500 лева представляващи възнаграждение за ползвана правна помощ.

 

                        ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

                        Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание и явното незачитане на правилата за движение заложени в Закона за движението по пътищата.

                        Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: