Определение по дело №327/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 197 и следващите от АПК, във връзка с чл. 103, ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба на „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от Д. С. К., против отказ за възобновяване на административното производство, обективиран в Уведомление с изх. № 31-12 от 06.01.2025г. на Началника на СГКК-[населено място].

В жалбата, се твърди, че оспореният отказ за възобновяване на административното производство, обективиран в Уведомление с изх. № 31-12 от 06.01.2025г. на Началника на СГКК-[населено място] е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките за възобновяване на административното производство.

Сочи се, че административното производство е започнало по заявление с вх. № 01-709118 от 22.12.2023г. от „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД до началника на СГКК-Пловдив във връзка с което е издадена Заповед №18-239 от 05.01.2024г., с която е одобрено изменение на КККР, заличени са обекти с идентификатори 56784.506.1223.1.18 и 56784.506.1223.1.21 и нанасяне на нов обект 56784.506.1223.1.22- всички собственост на „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД.

Твърди се, че преди подаването на заявлението дружеството е направило справка в община Пловдив за съхранявани при тях строителни книжа. С писмо с изх. № 22007065 от 29.11.2022г. дружеството е уведомено, че такива не се съхраняват. След издаването на Заповед №18-239 от 05.01.2024г., дружеството е уведомено на 08.07.2024г. от служители на община Пловдив, че са открили в техническия архив нови писмени документи, описани в заявление от 04.10.2024г. до началника на СГКК-Пловдив. /л. 24 по делото/.

Жалбоподателят намира, че новите писмени документи са от съществено значение за издаването на акта от началника на СГКК-Пловдив.

Претендира отмяната на отказа за възобновяване на административното производство, обективиран в Уведомление с изх. № 31-12 от 06.01.2025г. на Началника на СГКК-[населено място] и разноските по делото.

След подробен анализ на наличните и относими факти и обстоятелства, относно твърденията на жалбоподателя за наличие на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, ответникът, чрез процесуалния си представител, развива съображения, че от дружеството не са представени доказателства, от които да може да бъде направен извод, че същите представляват открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

Претендира отхвърляне на жалбата и разноските по делото.

Съдът след като обсъди доводите на страните и представените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Като съобрази указанията на Върховния административен съд, дадени с Определение №3927 от 14.04.2025г. Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес и в срок.

Жалбоподателят е депозирал заявление с вх. №01-542373 от 04.10.2024г. до началника на СГКК-Пловдив с искане за възобновяване на административното производство започнало по заявление с вх. № 01-709118 от 22.12.2023г. и приключило с издаването на Заповед № 18-239 от 05.01.2024г. на Началника на СГКК-Пловдив, с която на основание чл. 54, ал.4 във вр. с чл. 54, ал.1 и чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР, заявление с вх. № 01-709118 от 22.12.2023г. от „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-2567 от 05.01.2024г., издадено от СГКК-Пловдив е одобрено изменението на КККР на [населено място] ЕКАТТЕ 56784, общ. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 02.12.2022г, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, респективно заличаване на обекти в КККР.

В заявлението от 04.10.2024г. се сочи, че дружеството е направило справка в община Пловдив за съхранявани при тях строителни книжа. С писмо с изх. № 22007065 от 29.11.2022г. дружеството е уведомено, че такива не се съхраняват. След издаването на Заповед №18-239 от 05.01.2024г., дружеството е уведомено на 08.07.2024г. от служители на община Пловдив, че са открили в техническия архив нови писмени документи: Разрешение за строеж №80 от 12.06.2002г. на Община Пловдив, район „Северен“ и частично запазени технически и работни проекти, одобрени на 11.06.2002г. за обект „Преустройство на магазин в северозападната част на жилищната сграда в склад за медицински консумативи и ин витро диагностични медицински изделия.

В Заявлението са развити съображения относно заличения СОС 56784.506.1223.1.18 и дадените обстоятелства в обяснителната записка, представляваща част от одобрените технически и работни проекти. Коментирано е и Разрешението за строеж №80 от 12.06.2002г. на Главния архитект на район „Северен“ при община Пловдив /л. 158 по делото/, което се отнася до преустройство на магазин в северозападната част на приземния етаж на жилищна сграда в склад за медицински консумативи, на основание чл. 36, ал.5 от ЗУТ.

Към заявлението са приложени следните документи: писмо от община Пловдив от 29.11.2022г. /л. 26 гръб по делото/; писма на район „Северен“ от 08.07.2024г. /л. 27 и 27-гръб/; Акт обр.16 от 14.07.1998г., РС № 80 от 12.06.2002г.; частично запазени технически проекти /л. 29/; Обяснителна записка /л. 31 по делото/; Разрешение за ползване №230 от 16.07.1998г. Нотариални актове /л.33 и сл./

В заявлението /искането/ е наведено наличието на основанието по чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на производството, като се твърдят нови обстоятелства от съществено значение за издаването му, които, при решаването на въпроса от административния орган, не са могли да му бъдат известни. Поискано е административният орган, след като се запознае с новите доказателства, да издаде заповед за изменение на КККР и съобразно чл. 34б от ЗКИР да разпореди възстановяване данните в КК и КР на недвижимите имоти в състоянието им преди изменението.

По силата на чл. 102, ал. 2 АПК, възобновяване на производството по реда на чл. 99, т. 2 - т. 7 АПК може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието.

Разпоредбата чл. 99, т. 2 АПК предвижда, че влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

В случая Заповед № 18-239 от 05.01.2024г. на Началника на СГКК-Пловдив е влязла в сила на 22.01.2024г. /л. 21–гръб/. Няма данни същата да е обжалвана по съдебен ред. На 08.07.2024г. служители на район „Северен“ при община Пловдив с писмо с изх. № 3-7000-707 уведомяват „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД, че са открити писмени доказателства: РС №80 от 12.06.2002г. и копия от архитектурни проекти, следователно в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството е депозирано заявление от жалбоподателя пред административния орган с искане за възобновяване на производството. При това положение органът е разполагал с възможност за преценка откога започва да тече преклузивният тримесечен срок по чл. 102, ал. 2 АПК и съответно спазен ли е той, което не сторено. Не са изложени мотиви в тази посока в оспорения акт.

Съгласно чл. 99, т. 2 АПК, правото да поиска възобновяване е на страна в производството, като то е извънреден способ за контрол, който пряко въздейства върху стабилитета на административните актове, възможност да го инициират е предоставена на ограничен кръг субекти и изчерпателни основания. Отмяната по чл. 99 АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административни органи, а целта – привеждане в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване. Следва да се съобразява, че новооткритите и съществували към момента на постановяване на акта обстоятелства /доказателства/ са основание за възобновяване на производството по издаването му по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, когато същите по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административната преписка при полагане на дължимата грижа на страната, върху която е падало задължението за доказване, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство, респ. – да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. Изискване на закона според доктрината е новооткритите обстоятелства да са съществени, т. е. да са толкова значими, че да се отразяват върху постановеното с административния акт, като наличието или отсъствието им да е обуславящо за вземането на решение на органа и определящо съдържанието на акта.

В случая административният орган въобще не се е произнесъл по искането за възобновяване на административното производство, поради което по своя резултат уведомлението има характер на отказ да се произнесе по същество по отправено до него искане по смисъла на чл. 197 и сл. от АПК / в този смисъл са и мотивите в Определение № 3927 от 14.04.2025г. по АД № 3150/2025г. на Върховния административен съд.

При тези установени обстоятелства по делото съдът намира, че искането за възобновяване на административното производство и отмяна на влязла в сила заповед, тъй като със заявлението от 04.10.2024г. до СГКК-Пловдив /л.25 горен абзац/ се иска възстановяване на данните в КК и КР на недвижимите имот в състоянието им преди изменението, т. е. отмяна на определеното с влязъл в сила административен акт, не е разгледано от административния орган и не е взето решение, за което писмено да бъде уведомен жалбоподателят. Разпоредбата на чл. 104 АПК по общ начин посочва както решението, което може да се вземе при новото произнасяне - да се издаде или да се откаже издаване на акта, но и реда, по който заинтересованите ще упражнят правото си на защита срещу този нов административен акт. Производството по чл. 104 АПК приключва с произнасяне по въпроса с мотивиран акт и уведомяване на страните. Тълкуването на разпоредбата на чл. 104 във връзка с чл. 103 АПК налага извода, че произнасянето на административния орган се извършва с мотивирано решение, включително и когато се постановява отказ да се уважи искането за отмяна (арг. от чл. 107 във връзка с чл. 103, ал. 3 АПК). В мотивите се посочват правните и фактическите основания, които го обосновават, като се вземат предвид и събраните по въпроса доказателства. Следователно е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава административния орган да се произнесе по основателността на искането за възобновяване на административното производство и отмяна на административния акт.

Относно твърдяното от процесуалния представител на ответника приложение на разпоредбите на Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/ следва да се изясни следното: Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата при наличие на недостатъци в заявлението и в приложените към него документи заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в 14-дневен срок, както и за последиците от неотстраняването им. Според чл. 19, ал. 6 от същата наредба административната преписка се прекратява и архивира, ако в срока по ал. 2 не се отстранят недостатъците на заявлението. Заплатената такса за извършване на услугата не се възстановява. За да послужи това неизпълнение като основание за прекратяване на преписката, е необходимо дадените указания да са в пряка връзка със заявеното производство, да са ясни, конкретни и свързани с направеното до органа искане, като разглеждането му да зависи от наличието, респ. липсата на посочените допълнителни документи.

В случая не се установява да е спазено това изискване, въпреки изпратеното до заявителя уведомление, доколкото дадените указания не разкриват връзка с процедурата по заявлението на жалбоподателя от 04.10.2024г. Основание за прекратяване на административното производство може да бъде само неизпълнението на указания, които удовлетворяват изисквания на закона. След като дадените указания за отстраняване на недостатъци са некоректни, неизпълнението им не следва да води до последицата по чл. 19, ал. 6 от Наредбата – прекратяване на административното производство.

Предвид горното, настоящият състав намира, че подадената жалба е основателна, а обжалваното уведомление е незаконосъобразно. Поради това, същото следва да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган за произнасяне по същество след преценка на основателността на заявлението, като органът уважи или съответно постанови отказ по заявеното искане за възстановяване на данните в КК и КР на недвижимите имоти в състоянието им преди изменението с влязла в сила Заповед № 18-239 от 05.01.2024г. на Началника на СГКК-Пловдив.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя се следват разноски в общ размер от 200лв. /двеста лева/, представляващи разноски за платени такси пред двете съдебни инстанции.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 200 ал.1 от АПК Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Уведомление с изх. № 31-12 от 06.01.2025г. на Началника на СГКК-[населено място] по заявление с вх. № 01-542373/04.10.2024г. на „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД, представлявано от управителя Д. С. К..

ВРЪЩА преписката на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - [населено място] за разглеждане на Заявление с вх. № 01-542373 от 04.10.2024г. при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящето определение.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати в полза на „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от Д. С. К., сумата в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК, пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния орган.