О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №853
гр.Кюстендил,
31.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет
и първи декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Веселина Джонева,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№78/2019г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Делото пред Окръжен съд-Кюстендил е образувано след
като с определение №508/11.02.2019г. по гр.д.№553/2019г. по описа на АС-София,
на основание чл.23 ал.3 от ГПК, същото е изпратено за разглеждане на настоящия
съд, поради отвод на всички съдии от СГС.
Подадена е искова молба от В.И.В., с адрес : ***, против Софийски градски съд, съдържаща искане за осъждане на Съда на
Република България, в това число Софийски градски съд, да заплатят на В.
обезщетение на основание ЗОДОВ.
С разпореждане от 23.06.2014г. по образуваното по така
подадената искова молба гр.д.№16368/2013г. по описа на СГС (л.78), същата е била оставена без движение, като са
дадени конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатирани нередовности
в рамките на предоставен му срок.
Видно от намиращия се на л.173 от делото отрязък от
изпратеното до В. съобщение, същото, ведно с приложен препис от разпореждането,
му е било връчено на 22.04.2015г.
В рамките на предоставения срок – на 27.04.2015г. – В.
е депозирал по делото въззивна жалба, адресирана до Софийски апелативен съд, в
която прави изявления в посока на поясняване на свои твърдения в исковата
молба, сочи своя ЕГН и счита, че с полученото от него съобщение съдията е
отказал да даде ход на делото. Към жалбата В. е приложил декларация за
материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл.83 от ГПК. Поради
последващ отвод на всички съдии от СГС, в това число и на съдията, постановил
разпореждането по чл.129 ал.2 от ГПК, по подадената т.нар. „въззивна жалба“ не
са извършвани каквито и да било действия.
Настоящият съдебен състав е приел, че подадената от В.В.
искова молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и в този
смисъл е нередовна. В разпореждане с №116/27.02.2019г. е посочил, че счита, че
с разпореждането от 23.06.2014г. на ищеца са били дадени конкретни и ясни
указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба,
както и е указал на В.И.В., че в 1-седмичен срок от получаване на препис следва
в писмена молба до съда да заяви изрично дали с подадената на 27.04.2015г. по
гр.д.№16368/2013г. по описа на СГС „въззивна жалба“ атакува съдебен акт, като
поясни кой е този акт и в какво се състои искането му от горния съд или макар и
именована „въззивна жалба“ същата представлява изявление по делото, имащо за
цел изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата
молба.
В рамките на предоставения срок В. е подал „жалба“, в
която не е направил пояснения във връзка с дадените указания, но е поискал да
му бъде назначен служебен адвокат, който да го представлява пред съдебната
система.
По повод така заявеното искане с разпореждане с
№269/17.05.2019г. съдът е указал на В. какви документи следва да представи за
извършване на нужната преценка.
С определение №560/05.08.2019г. настоящият съд се е
произнесъл по направеното от В. искане за допускане на правна помощ, като е
постановил отказ.
Определението е влязло в сила, тъй като в рамките на
срока за обжалване В. е подал писмено изявление, именовано „жалба-четвърта“, но
не е изпълнил даденото му указание да заплати по сметка на горния съд държавна
такса в размер на 15.00 лева, поради което с разпореждане от 08.11.2019г. съдът
е върнал жалбата. Срещу разпореждането за връщане не е постъпила частна жалба в
установения от закона срок. Подадената т.нар. „жалба-шеста“, освен, че е именована
по този не начин, не съдържа никакви други белези, окачествяващи я като такава.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставки за връщане на подадената от В. искова молба и за прекратяване на
образуваното по нея съдебно производство.
Този извод произтича от факта, че при дадени от
първоначалния съд максимално конкретни и ясни указания за нередовностите, които
ищецът следва да отстрани, за да приведе исковата си молба в съответствие с
нормите на чл.127 и чл.128 от ГПК, същият не е сторил това в рамките на
предоставения му срок. Съдът дори не е давал указания за заплащане на държавна
такса, тъй като е приел, че същата би била в зависимост от уточнените твърдения
на ищеца, поради това и липсата на произнасяне на този етап по искането по
чл.83 ал.3 от ГПК няма отношение към преценката за отстраняване на
нередовностите. В. е следвало да изложи ясно твърденията си за осъществени
противоправни действия, които поставя в основата на претенциите си; да
разграничи настъпилите вреди, да обоснове връзката между двете. В подадената
„въззивна жалба“, явно с цел изпълнение на дадените указания, са изложени
факти, които са хаотични и неясни. При това положение, исковата молба се явява
негодна да постави началото на редовно исково производство.
Ищецът е
този, който под страх да търпи неблагоприятните последици от собственото си
бездействие, следва да предприеме нужното, за да обезпечи провеждането на
производството по подадената от него искова молба. Същевременно, В. е бил
надлежно предупреден, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде
върната.
Воден от
горното и на основание чл.129 ал.3 от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на В.И.В., с адрес: *** подадената искова молба с вх.№136166/29.11.2013г. по описа на СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№78/2019г.
по описа на ОС-Кюстендил.
Определението
може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Апелативен съд-София в
едноседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: