Решение по дело №4558/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260142
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20195220104558
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                            РЕШЕНИЕ

  

                              12.10.2020 г.            Град  Пазарджик

 

В        И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

  РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав

  На  единадесети септември, две хиляди и  двадесета   година

  В   публично  заседание в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №4558  по описа за   2019  година.

 

 

         Съдът е сезиран с искова молба  с правно основание  чл.422  във  вр.  с  чл.415 от ГПК, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш., против В.А.Г., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 101.61 лева.

В подадената  искова молба, ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* твърди, че на 15.07.2016г. между В.А.Г. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца по програма „НонСтоп 29.99 с неограничени национални минути", със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и 40 % промо отстъпка за 24 месеца. Твърди се, че Г. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 30,45 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.10.2016г. - 17.12.2016г.

Съгласно изложеното в исковата молба, на 03.08.2016 г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца по програма „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути*', със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и 40% промо отстьпка за 24 месеца. Твърди се, че Г. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 39,38 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.10.2016г. - 17.12.2016 г.

Твърди се, че на 03.08.2016 г. страните сключват Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца по програма ..Интернет 3500", със стандартен месечен абонамент в размер на 14,99 лв. Твърди се, че Г. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 31,78 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.10.2016г. - 17.12.2016г.

Към момента на сключване на горепосочените договори, В.Г. е непълнолетна, поради което в качеството си на родител К. Г. Г.  подписва Декларации за съгласие и подписване на документи от непълнолетно лице, с които се задължава спрямо мобилния оператор да отговаря за изпълнението на всички задължения на дъщеря си, произтичащи от процесния договор.

Сочи се, че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/18.11.2016г. за отчетен период 18.10.2016г. - 17.11.2016 г. срок за плащане - 03.12.2016г., издадена за сумата от 62.03 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва: 25,76 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359*********; 20,38лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359*********: 15,89 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359*********. Фактурата ищецът  претендира в размер на 47,23 лв., поради направено плащане в размер на 14,80 лв., което частично погасява задължението за абонаментна такса за предпочетен номер +359********* до размер на 10,96 лв. Фактура №**********/18.12.2016г. за отчетен период 18.11.2016г. - 17.12.2016г., срок за плащане - 02.01.2017г., издадена за сумата от 54.38 лв. представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва: 19,49 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359*********;  19,00 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359*********; 15,89 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359*********.

Сочи се, че на 20.06.2019г. „Теленор България“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Пазарджик срещу В.А.Г., в което се претендират: главница в размер па 101,61 лв. и законна лихва от подаване па заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 2611 /2019г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България“ ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Моли се съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Теленор България" ЕАД има следните вземания срещу В.А.Г., а именно: суми в общ размер на 101,61 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********: неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359*********; неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359*********; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането;

Претендират се разноски по заповедното и настоящо производство. Посочена е банкова сметка, ***, че съдът присъди горепосочените суми в полза на ищеца. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който сочи, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен.

Оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.

По отношение на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********, сключен на 15.07.2016 г. излага становище, като твърди че, съгласно Декларация  за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, майката К. Г.  декларира, че е запозната и дава съгласие непълнолетната й дъщеря В.А.Г. да сключи договор за мобилни услуги с оператора Теленор България ЕАД, да подписва допълнителни споразумения, да подписва декларации за получени Общи условия на оператора, че е съгласна с тях и други.

Сочи, че от така представените писмени доказателства е видно, че само Договорът за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********. сключен на 15.07.2016г. е подписан от В.А.Г. (с изписване на три имена и полагане на подпис).

Твърди, че подписът поставен върху Приложение - ценова листа за абонаментни планове на частни лица от дата 15.07.2016 г. очевидно е различен от този поставен върху Договора, както и че подписът, поставен върху Декларация - съгласие от 15.07.2016 г. за запознаване с ОУ и правата на потребител също е различен от този поставен върху Договора, но пък се доближава до този от Приложението.

Обръща внимание върху подписа, поставен от майката на ответника К. Г. Г.  върху Декларацията от 15.07.2016 г. за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, тъй като същият подпис се появява върху документите по другите два договора за мобилни услуги, предмет на исковата молба.

Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства, а именно: Декларация - съгласие от 15.07.2016 г. за запознаване с ОУ и правата на потребител към Договора за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********, в частта на положения подпис от потребителя; Приложение - ценова листа за абонаментни планове на частни лица от дата 15.07.2016г.„ към Договора за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********, в частта на положения подпис от абоната.

Счита, че подписите върху цитираните документи не са поставени от лицето В.А.Г..

По отношение на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********, сключен на 03.08.2016 г.  твърди, че подписът върху Договора за мобилни услуги с предпочетен номер 359*********, сключен на 03.08.2016 г. значително се различава от този поставен върху Договора за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********, сключен на 15.07.2016 г. Твърди, че върху Декларация - съгласие от 03.08.2016 г. за запознаване с ОУ и правата на потребителя е положен подпис, който не се доближава на външен вид, нито до този от Договора за мобилни услуги с предпочетен номер 359*********, сключен на 03.08.2016 г.. нито до този от Приложение - ценова листа за абонаментни планове на частни лица от дата 03.08.2016 г., нито дори до този положен върху Договора за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********. сключен на 15.07.2016 г.

Твърди, че подписът поставен върху Приложение - ценова листа за абонаментни планове на частни лица от дата 03.08.2016 г., към Договора за мобилни услуги с предпочетен номер 359*********, очевидно е различен от този поставен върху Договора от 03.08.2016 г.

Оспорва  представените с исковата молба писмени доказателства, като счита, че подписите върху цитираните документи не са поставени от лицето В.А.Г..

Твърди, че приложение - ценова листа за абонаментни планове на частни лица от дата 03.08.2016 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* също е подписано с подпис различен от този положен в Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********, сключен на 15.07.2016 г.

Твърди, че по отношение и на трите процесни договора, счита че не са представени доказателства за роднинската връзка майка-непълнолетно дете между В.Г. и К. Г. . Не са представени доказателства, че приложените Общи условия на доставчика на мобилни услуги са действали към момента на сключване на договорите.

Моли се съдът да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказана, като в полза на ответната страна присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически  твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства  поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа и правна страна:

          Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2611/2019г. по описа на РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 24.06.2019г. ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1484/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът  В.А.Г., ЕГН-********** ***, да заплати на „Теленор България“ЕАД, сума в общ размер на 101.61лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 24.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията  на чл.47, ал.5 от ГПК.  С Определение №3046 от 17.10.2019г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Определението  е връчено на заявителя на 21.10.2019г. В едномесечния срок заявителят е предявил настоящия  положителен установителен иск.

 При това положение  съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна/ заявителя в заповедното производство/ поради  връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . Предявяването е станало в законовоустановения срок по чл.415, ал.4 от ГПК . Предметът на настоящото исково производство е тъждествен с предмета на заповедното производство.

 Като допустим настоящият иск следва да бъде разгледан по същество.

           По същество съдът  намира следното :

           Претенциите на ищеца са общ размер на 101,61 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********: неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359*********; неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359*********.

           От представените към исковата молба писмени доказателсва се установява, че:

           1.Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 15.07.2016г. е бил сключен  за срок от 24 месеца по програма „НонСтоп 29.99 с неограничени национални минути", със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и 40 % промо отстъпка за 24 месеца 

         2. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 03.08.2016г.  е бил сключен  за срок от 24 месеца по програма „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути*', със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и 40% промо отстьпка за 24 месеца

         3. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 03.08.2016г. е бил сключен за срок от 24 месеца по програма ..Интернет 3500", със стандартен месечен абонамент в размер на 14,99 лв.

 Във връзка с оспорванията на ответната страна и наведените твърдения, че подписите върху цитираните документи не са поставени от лицето В.А.Г., съдът е допуснал извършването на съдебна експертиза на подписа. С протоколно определение от 19.06.2020г. съдът е постановил да се извърши проверка на истинността на представените от ищеца „Теленор България“ ЕАД с исковата молба документи, а именно: 1. Декларация – съгласие от 15.07.2016 г. за запознаване с ОУ и правата на потребител към Договор за мобилни услуги предпочетен номер +359********* в частта на положения подпис от потребителя; 2. Приложение – ценова листа за абонаментни планове на частни лица от 15.07.2016 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* в частта на положения подпис от абоната; 3. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* сключен на 03.08.2016 г. в частта на положения подпис от потребителя; 4. Декларация – съгласие от 03.08.2016 г. за запознаване с ОУ и правата на потребител към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* в частта на положения подпис от потребителя; 5. Приложение – ценова листа за абонаментни планове на частни лица от 03.08.2016 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* в частта на положения подпис от абоната; 6. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* сключен на 03.08.2016 г. в частта на положения подпис от потребителя; 7. Приложение – ценова листа за абонаментни планове на частни лица от 03.08.2016 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* в частта на положения подпис от абоната; 8. Декларация – съгласие от 03.08.2016 г. за запознаване с ОУ и правата на потребител към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* в частта на положения подпис от потребителя.

Съгласно заключението на вещото лице по извършената почеркова експертиза – Протокол №39/2020г. , подписите за потребител и абонат в документите – обекти на експертизата, не са положени от ответницата В.А.Г., ЕГН-********** ***. Заключението на вещото лице не е било оспорено от  страните, същото е прието по делото и съдът го кредитира като обосновано и компетентно изготвено.

 Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна, за уважаването на предявеният установителен иск, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, изправността си по договорите, наличие на задължения на ответника към мобилния оператор и техния размер. С оглед категоричното заключение на вещото лице , настоящият съдебен състав няма как да приеме, че между  страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдените по-горе договори за мобилни услуги , както се твърди от ищцовата страна. Няма как да се приеме, че ответникът е поел насрещното задължение да заплати  стойността на предоставените и  ползвани услуги  по горните фактури в  съответните срокове от издаването им.

Претенциите на ищцовото дружество, които се основават  на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********, сключен на 03.08.2016 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359*********, сключен на 03.08.2016 г., за сумата в общ размер на 71.16 лева следва да бъдат отхвърлени, тъй като по безспорен начин се установи, че между страните по делото не е възникнало валидно договорно правоотношение,т.е че подписите за потребител и абонат в  посочените договори не са положени от ответницата В.А.Г., ЕГН-**********. За да е налице облигационна връзка между две страни е необходимо същата да е породена от годно правно основание. От събраните доказателства по делото се установи, че такова не е налице между страните в настоящия процес. Предвид отхвърлянето на главния иск, считам че следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за лихви върху главницата.

По отношение на претенциите на ищеца, произтичащи от  Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********, сключен на 15.07.2016 г., за сумата в размер на 30.45 лева, съдът намира следното: Подписът, поставен за абонат върху Договора не бе оспорен от особения представител на ответната страна, следователно същият следва да бъде приет за достоверен, а документът за истински. Следва да се има предвид обаче, че съдържанието на договора, само по себе си, не индивидуализира в достатъчна степен предмета на договора. Т.е. не става ясно какви са поетите задължения от страна на потребителя и вида на предоставената услуга от страна на търговеца. Тази индивидуализация на параметрите по основния договор се намира в Приложение - ценова листа за абонаментни планове на частни лица от дата 15.07.2016 г., към Договора за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********. В ценовата листа подробно са изброени цените на услугите, които се предлагат с определения план "Нон стоп", който е договорен в основния договор. Както вече бе отбелязано, от заключението на съдебно-почерковата експертиза стана ясно, че Приложение - ценова листа за абонаментни планове на частни лица от дата 15.07.2016 г., към Договора за мобилни услуги с предпочетен номер + 359********* не е подписано от В.Г.. Ценовата листа е неразделна част от основния договор и без същата да бъде приета и подписана от абоната, договорът не може да породи правни последици. И по отношение на този договор не е налице годно правно основание, което да обвързва двете страни. Приложената към договора Декларация - съгласие от 15.07.2016 г. за запознаване с ОУ и правата на потребител към Договора за мобилни услуги с предпочетен номер + 359*********, също не е подписана от В.Г..

Съдът не споделя становището на ищеца, че след като част от фактурите са били платени, то абоната се е обвързал с така подписания договор, като възраженията на ответника в тази насока са основателни.

Ето защо, предявеният установителен иск  следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на разноските: Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, под формата на заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС-Пазарджик и сумата от 200.00лв. – изплатено възнаграждение от бюджета на съда  на вещото лице по изслушаната съдебна експертиза.

 

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш., срещу В.А.Г., ЕГН-********** ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в размер на: 101.61лв. /сто и един лева и шестдесет и една стотинки/, представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********: неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359*********; неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2019г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, за което вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК заповедно производство е била издадена Заповед №1484/26.06.2019 г., по  частно гражданско дело №2611/2019 г., по описа на РС Пазарджик за изпълнение на парично задължение, като неоснователен и недоказан.

 

         ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш.,  да заплати в полза на РС-Пазарджик, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/ - разноски за вещо лице, на основание чл.78,ал.6 от ГПК

 

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: