МОТИВИ по НОХД № 634/2014 година по описа на СпНС, 8-ми наказателен състав
Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.Д.В. за това, че :
На 10.06.2011 год. в гр.П. чрез
използване на моторно-превозно средство - л.а. „К.К." с рег.№ *** и чрез използване на техническо средство
- маркуч, е отнел чужди движими вещи
- 24.1 литра дизелово гориво-нафта на стойност 57.84 лева от владението на
Й.Б. и К.Ч. - граждани на РМ
и РР, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата е извършена от лице по
чл.142 ал.2 т.6 пр.4
от НК, а именно от състава на
Министерството на вътрешните работи - престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр.1 и пр.2 ,т.9 вр.
чл. 142
ал.2 т.6 пр.4, вр. чл. 194, ал.
1 от
НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението в цялост. Прокурорът счита, че обвинението е доказано по
безспорен начин от показанията на свидетелите Г.В., К.И. и Д.Ш. и намерените и
иззети веществени доказателства–инкриминираното количество дизелово гориво и
техническото средство –маркуч. Представителят на обвинението изтъква, че
обясненията дадени от подсъдимия
представляват защитна версия на случилото се като моли същите да не
бъдат кредитирани, като пледира съдът да признае подсъдимия Д.В. за виновен в
така извършеното престъпление, като му наложи наказание съгласно определените
от закона граници, а именно две години лишаване от свобода като изтърпяването на
така определеното наказание „лишаване от свобода“ бъде отложено на осн.чл.66 от НК за срок от четири години.
Защитата на подсъдимия-адвокат В. счита, че обвинението спрямо подзащитния й е
недоказано по безспорен и категоричен начин. Защитникът изтъква, че в
доказателствената съвкупност от досъдебната фаза на процеса има неотстраними
пропуски и недостатъци. Адвокат В. изброява конкретни нарушения при събирането
на доказателствата наблягайки на липсата на съдебна санкция на извършените
огледи в частта за изземването на вещи, обяснява извършеното от подсъдимия като
се позовава на обстоятелства изтъкнати и от него самия в обясненията му, което опровергавало възможността той да е
автор на инкриминираното деяние-за произхода на процесното
гориво, а именно че го е закупил от лице, което му се е представило за шофьора
на камиона.Адв.В. коментира като невъзможни
твърденията в обвинителният акт, че
горивото е било източено лично от подсъдимия посредством маркуч за краткото
време, през което подсъдимия е бил забелязан на местопроизшествието до
напускането му.Защитникът моли за присъда, с която подсъдимият Д.Д.В. да бъде
признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за извършване на
престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр.1 и пр.2 ,т.9 вр. чл. 142 ал.2 т.6 пр.4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК и съответно
оправдан.
Подсъдимият дава обяснения по така повдигнатото му
обвинение, в които не се признава за
виновен. Изтъква на първо място, че е закупил инкриминираното количество
дизелово гориво, за което му е повдигнато обвинение, за сумата от 50 лева, от
лице, което той лично е възприел и му се е представило като собственик на
камиона-т.а.“И.“.Съответно неустановеното лице, според подс.В.,
собственикът на товарния автомобил, му е налял тубите с дизелово гориво, като
му е предоставил и маркуча заявявайки, че си има друг и не иска „да се цапа“
повече. Впоследствие от лице, което подсъдимия идентифицира като св.В., му били
отправяни въпроси досежно бутилките с нафта като според подсъдимия, свидетелят В. му заявил, че „тези неща“ били
негови/визирайки бутилките с нафта/ и предявил претенции да му се заплати за тях сумата от 30 лева.
Подсъдимият обяснява също, че при извършената му първоначална проверка от служителите
на полицията е казал, че чака собственика на камиона имайки предвид румънския
влекач-т.а.“И.“.Посочва и че собственоръчно е прибрал пълните с дизелово гориво туби в
управляваното от него моторно превозно средство-л.а.
„К.К." с рег.№ *** в багажника и отпред пред предна дясна седалка, както и че
е прибрал маркуча при бутилките отпред. Д.В. обяснява, че е изхвърлил от колата
маркуча в израз на ярост след повторното му спиране от полицейските служители
за проверка, както и че е казал на пристигналите полицаи, че е закупил горивото
от шофьора на камиона, който според него бил негов собственик.По отношение на
дадените от св.В. показания, подсъдимият изтъква, че отношенията му с него били обтегнати, както и
че не е давал обяснения на св.В. по повод
намереното в него гориво. Подсъдимият поддържа, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Д.Д.В. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, безработен, с настоящ адрес - град П., ул.
„Ю.“ № *,
постоянен адрес - град С.З. ул. „М.Ж.“ № *, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Д. В. бил
назначен в системата на МВР на **** Към датата **** същият работел в МВР като
инспектор, разузнавач 5-та степен, категория Г-3, в група 03 на сектор 03 „П.“
към отдел 06 при СДОТО-МВР.
Вечерта на
09.06.2011год. свидетелите К.Ч. и
Й.Б. граждани на РМ
и РР се намирали в гр.П.. Двамата свидетели Ч. и Б. управлявали товарен автомобил "И."
с рег.№ **** влекач, тъмно червен на цвят. Товарният автомобил
бил собственост на фирма „А." с адрес на управление
в гр.К., РМ. Двамата свидетели
пристигнали в гр.П. и около 20.00 часа на
09.06.2011г.
отседнали в хотел „И.".
Товарният автомобил "И."
с рег.№ **** влекач,
паркирали на улица “Л.Т.“ в близост
до входа за паркинга на
хотела, тъй като
вътрешния паркинг бил пълен, като го паркирали отдясно от страната на входа на
паркинга на хотела, като предната му част била насочена към оградата.Резервоара
на товарният автомобил бил пълен с дизелово гориво-нафта и се затварял с
капачка, която не се заключвала. В резервоара
имало около 700 литра дизелово гориво-нафта, което количество било
заредено предварително от свидетелите. Същата вечер в хотела имало среща на
Началниците на „В и К“ от цялата страна. Като охрана на паркинга на хотела по
това време работел св.В., в чийто
задължения влизало, да охранява
както колите на паркинга на хотела, така и тези
на клиенти на хотела извън паркинга, тъй като имало няколко коли, които
били паркирани там.Около 24.00ч. на
09.06.2011г. св.В. излязъл от входа на паркинга и забелязал, че леките автомобили
между входа на паркинга и товарния
автомобил „И.“ с рег.№
**** са си заминали.
Между 24.00ч. на
09.06.2011г. и 01.00 часа на 10.06.2011 год. подсъдимият Д.В. управлявал
личния си л.а. „К.К." с рег.№
*** по ул."Л.Т." в гр.П..На обособено като
паркинг място на тротоара пред хотел „И.“ забелязал
паркирания
товарен автомобил "И." с рег.№****. Мястото не било
оживено, било тъмно, не се забелязвало движение на хора. Подсъдимият В. спрял
автомобила си
на около един метър от товарния автомобил "И.", след което излязъл от автомобила.
Решил да източи гориво от камиона.Разполагал с маркуч и
празни пластмасови туби от минерална вода.Отворил капачката на резервоара,
която не била заключена, пъхнал маркуча и започнал осъществяване на намеренията
си.Няколко
минути по-късно по ул.“Л.Т.“, покрай
спрените автомобили преминали свидетелите И. и Ш. ***, които извършвали обход на района
с патрулния автомобил, като водач на автомобила бил св.Ш.. Св.И. забелязал
двата паркирани близо един
до друг автомобили
-„К.К." с рег.№ *** и товарния
автомобил "И." с рег.№
**** и движеща се
между тях сянка на човек, като след извършена проверка се установило, че това
бил подс.В.. Полицейските служители спрели патрулния автомобил и повикали В.
да се покаже.
Подсъдимият се
приближил към излезлия от патрулната кола полицейски служител-св.И. и
се легитимирал
със служебната си карта на
служител от Министерството на вътрешните работи, отдел 06 –СДОТО-МВР,сектор 03 „П.“ като казал, че им е колега и че
чака съпругата си, която е вътре в хотела на банкет.
Свидетелите И. и
Ш. решили, че
казаното от подсъдимия отговаря на истината и тъй като им бил колега не извършили
по-нататъшна проверка по случая, като се отдалечили с управляваната от св.Ш.
патрулна кола, като продължили обхода на района.
Свидетелят В., който към момента бил на работа като
охрана на паркинга на хотела, в този момент се намирал извън помещението на
охраната, на паркинга, чул шум от приближаващ се автомобил който намалил и
спрял.Той решил да провери какво става и видял, че спира полицейски автомобил на
улицата и един полицай слиза от автомобила и пресича в посока на товарния
автомобил“И.“, като поради факта, че в правомощията на полицията е да извършва
проверки и да охранява обществения ред при възникване на проблеми, не излязъл
от двора на хотела, а продължил да си върши своята работа-наливал вода и поливал
цветята отляво на входа на паркинга на хотела. След като приключил с това, полицейския автомобил вече го нямало, а св.В.
решил да види какво е привлякло вниманието на полицаите и какво са проверявали.
Той се приближил към паркирания товарен автомобил, но му направило впечатление,
че зелена кола със старозагорски номер е спряла до камиона, тъй като другите
автомобили, които били паркирани там преди това вече си били тръгнали.
Св.В. направил
оглед на двата автомобила и видял, че
капачката на резервоара на товарния автомобил
"И." с рег.№
****, е отворена, а в резервоара има потопен маркуч,
но не видял
никой наоколо.Внимателно огледал лекия автомобил марка „Киа“
и спрения товарен автомобил, след което подминал тира, но забелязал човешки
силует. Свидетелят В. извикал на човека да излезе, при което подсъдимият В. се
показал зад колата. Попитал го какво прави там, при което подсъдимият В. му
отговорил, че чака „шефа си“. Всичко това му се сторило подозрително, поради
което решил да запише номера на колата „К.К.“ и тръгнал да се прибира към къщичката на охраната.В
това време, подсъдимият обиколил собствения си автомобил „К.“, издърпал маркуча,
който бил потопен в резервоара на товарния автомобил „И.“, завил капачката и
сложил маркуча пред предна дясна седалка в краката, влязъл вътре и седнал на
шофьорското място, като затворил вратата. На свидетеля В. му направило
впечатление, че преди за влезе в автомобила си подсъдимият В. отворил и
затворил задния капак на автомобила си и след това влязъл вътре.Тъй като
мястото било осветено, свидетелят видял лицето на подсъдимия като и записал
номера на автомобила. След това той се прибрал в будката на охраната където
имало телефон и звъннал на колегата си от рецепцията на хотела като му казал да
извика полиция, тъй като според него ставало нещо нередно на паркинга. След
около пет минути на място по подадения сигнал пристигнали отново същите
полицейски служители – свидетелите К.И. и Д.Ш., при което свидетелят В., който
вече бил излязъл отново навън им показал потеглящия в това време автомобил на
подсъдимия „К.К.“, който се насочил към улица „Б.“.
Свидетелят В. набързо разказал на полицейските служители, за това, което е
видял и че лицето, което управлява колата, сигурно е откраднал нафта от камиона
и се опитва да избяга. Полицаите се учудили и казали, че току що са проверили лицето
и че е служител на МВР, но последвали
автомобила управляван от подсъдимия.
На улица „ Б.“, пред № *,
автомобила „К.К." с рег.№
*** бил спрян от полицейските
служители, след като същите пуснали синя лампа и звуков сигнал. Те извършили
проверка на личните документи на шофьора и установили, че това е същото лице,
което били проверили преди около петнадесетина минути.Подсъдимият бил поканен
да отвори управляваното от него МПС.Полицейските
служители видели, че автомобила е пълен с множество и различни предмети
хаотично нахвърляни вътре, но тъй като сигнала, по който извършвали проверката
бил за източване на гориво, насочили проверката към това и видели ПВС бутилки
различни размери пълни с жълтеникава течност, като една бутилка от десет литра
имало отзад в багажника, а останалите бутилки отново пълни с жълтеникава
течност, както и пластмасов прозрачен маркуч се намирали пред предна дясна
седалка, долу на пода. След това полицаите уведомили дежурния офицер към 06
РПУ-П.. До пристигане на огледната група подсъдимият
стоял извън автомобила си „К.К.“ и бил наблюдаван от
полицаите.Вратите на автомобила били отворени.В. помолил да си вземе цигарите
от автомобила и през този отрязък от време успял да вземе маркуча и да го изхвърли в двора на близкото училището-ОУ“В.Л.“
на около 7-8 метра от мястото, където бил спрян автомобила. При пристигане на
място на огледната група бил извършен оглед на
местопроизшествието на ул.“Б.“ пред №* като в хода на същия били иззети
лекия автомобил „К.К.“ с ДК №*** ведно с
намиращите се в нея вещи – подробно описани в огледния
протокол и в частност пластмасова бутилка от 10 литра с 8.2 литра нафта ,пластмасова бутилка с
вместимост 10 литра с 9.1 литра нафта, пластмасова бутилка с вместимост 7 литра
с 2.3 литра нафта, 3 бр.пластмасови бутилки с вместимост 1.5 литра с по 1.5
литра нафта в тях или общо 24,1 литра.Преди започването на огледа от дежурната
група, св.И. забелязал, че маркуча, който бил оставен до тубите пред предната
дясна седалка липсва, и светейки с фенер огледал пространството около
местопроизшествието и видял маркуча захвърлен в двора на училището, от където и
бил иззет от компетентните органи.При извършване на огледа подсъдимият не
оказвал съпротива и съдействал на органите на полицията като включително
собственоръчно си извадил личното оръжие и боеприпасите за него и ги предал на
полицаите. Съгласно установените правила в такива случаи, на местопроизшествието
бил повикан свидетелят В. – пряк началник на подсъдимия В. ***. На него
подсъдимият Д.В. заявил, че нeизвестно лице в автомобил, който бил спрян до камиона пред
хотел „И.“ го гледало предизвикателно, което обстоятелство го подтикнало да
спре с автомобила си, за да разбере какъв е проблема, но непознатия потеглил в
този момент.Подсъдимият разказал на свидетеля В., че докато стоял в колата
слушал музика, но му замирисало на дизелово гориво и като слязъл от колата,
намерил до камиона няколко пластмасови бутилки пълни с нафта, които прибрал в
неговата кола. За по-големите туби от минерална вода пълни с гориво, които били
намерени в неговия автомобил, подсъдимият дал обяснения пред свидетеля В., че
ги бил купил по пътя за Х. от турски тираджия. Колата
на подсъдимия била транспортирана до районното-06 РПУ-П.. Впоследствие на
10.06.2011г. от 12.20 до 12.58ч. на
улица „Л.Т.“ на изхода на паркинга на хотел „И.“ в град П. бил извършен оглед
на паркирания там камион „И.“, при който били иззети овлажнена земна пясъчна
маса с мирис на нафта, проби от нафта от резервоара на товарния автомобил „И.“
с ДК№ ****-поставени в пластмасова бутилка от два литра, като били изготвени и фотоснимки.
Видно от заключението на така приетата
химична експертиза, зелено-жълтата течност в представените бутилки иззети на
10.06.2011г. от местопроизшествието на
ул.“Б.“ срещу №* представлява гориво за дизелови двигатели сходно помежду си по
физикохимични показатели и сходно с течността иззета от резервоара на товарния
автомобил, като обемите на дизеловите горива са общо 24.1 литра. По
вътрешността на маркуча-прозрачен от 2 метра и иззетата пясъчна маса от
местопроизшествието на улица „Л.Т.“ след номер * в гр.П. били установени следи от дизелово гориво.
Видно от заключението на така назначената и приета съдебно-оценителна
експертиза, стойността на дизеловото
гориво-нафта е в размер на 24.1 литра е
57.84 лева. След транспортирането на автомобила „К.К." с рег.№ **** в 06 РПУ-П. на процесното МПС като веществено доказателство бил извършен
оглед на веществено доказателство, при което били огледани и описани всички находящи се
в процесното МПС вещи.
Изложената фактическа обстановка съдът приe за безспорно
установена, въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно:
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Г.В., К.И., Д.Ш., Б.В. и прочетените
на основание чл. 281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК показания на св.Ч. и Б., както и показанията на св.Б.Б., св.С.Р.,
св.Ф.М., св.Г.Х. и св.Р.И., заключения на изготвените на досъдебната фаза ССОЕ (л. 92-93 от ДП) и съдебно-химическа експертиза (л. 86-87
от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие и албум (л. 3-4 и л.8-10 от ДП),
протокол за оглед на веществени доказателства (л.33-34 от ДП), фото-албум (л.35-48 от ДП), протокол за оглед (л.49-50 от ДП), фото-албум (л.51-55 от ДП), справка за съдимост.
Последователни са
показанията на свидетелите К.Ч. и Й.Б. разпитани по реда на чл.223, ал.1 от НПК
на ДП, чиито показания бяха приобщени с прочитането им по реда на чл.281, ал.1,
т.4, пр.1 от НПК при съдебното разглеждане на делото. От същите става ясно, че
на инкриминираната дата те са пристигнали в гр.П. /на 09.06.2011 год./, паркирали
са управлявания от тях камион-влекач с рег.№**** на мястото за паркиране на тротоара пред хотел „И.“,
дават сведения относно наличното в резервоарите гориво-нафта-около 700л. и
обстоятелството, че резервоара не се заключва, интервала, през който камиона е
бил на паркинга, последващото констатиране на противозаконно отнетото количество
гориво.
Логични, последователни
и балансирани са показанията на свидетеля Г.В.. Същият безпротиворечиво
установява обстоятелствата от инкриминирана дата 9-10.06.2011 г., в частност случилото
се във времевия интервал, в който е забелязал спирането на патрулния автомобил,
извършения непосредствено след това обход на охраняваната от него зона извън огражденията, висящия маркуч от резервоара на паркирания
там камион, движението на сянка на човек около него, изявлението на
установеното там лице-подсъдимия, неговото обяснение какво прави на това място,
потеглянето на спряната до камиона кола описана от свидетеля при появата на
полицейския автомобил. Свидетелят добросъвестно разказва за собствените си
действия след това, тъй като видяното събудило у него подозрения, че се
извършва кражба на гориво от камиона. На обсъдените показания следва да се даде
вяра и поради обстоятелството, че свидетелят В. и подсъдимият не се познават и
срещата между тях е била инцидентна по повод на случилото се, освен това при извършения
обход свидетелят е записал регистрационния номер на автомобила, което е
благоприятствало установяването впоследствие на водача. Всички тези обстоятелства,
преценени самостоятелно и във взаимната им връзка и зависимост изключват
възможността за наличието на тенденциозност и намерение за злепоставяне на
подсъдимия В., който при разпита си също заявява, че не се познава с
пострадалия и между тях не са съществували отношения, които да породят съмнения
за липсата на обективност в дадените показания.Относно направеното възражение
от защитата, че при описания от прокурора в обвинителния акт механизъм на
извършване на деянието практически не било достатъчно времето от първоначалния
момент на възприемане на подсъдимия от свидетеля В. до оттеглянето на
подсъдимия, да бъде източено инкриминираното гориво, според съдебния състав то не
следва да се приема за основателно.Това е така, тъй като относно изминалия
период от време свидетелят изразява свое субективно възприятие за същото, а и
се твърди, че той е наблюдавал действията на подсъдимия от определен момент
нататък като по време той може да не съвпада с началото на деянието.
Показанията
на св.В. напълно се подкрепят и допълват от показанията и на другите свидетели-И.
и Ш..
Съдът
възприе и даде вяра на показанията
им, дадени
в хода на съдебното следствие, както и тези прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2,
пр.2 от НПК като
намери, че същите са единни,
непротиворечиви и кореспондират
с останалите събрани по делото гласни
и писмени доказателства. Противоречие в показанията на тези свидетели
досежно основните факти по обвинението не се установиха. Констатираха
се неточности и несъответствия относно
следните обстоятелства:точната
дата на извършване
на инкриминираното деяние, което съдът
отдава на изминалия продължителен период време и който недостатък е коригиран въз основа
на изготвения същия ден на
10.06.2011год. протокол
за оглед; липсата на индивидуализация
на отнетите вещи, която се
дължи на същото обстоятелство и е отстранена от приложените
по делото протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени
доказателства ведно с изготвените фотоалбуми, но по отношение на останалите
факти съдът не намира противоречия и ги кредитира в цялост.И двамата свидетели
еднопосочно пресъздават обстановката както и действията на подсъдимия, версиите
изложени пред тях относно произхода на намерените туби с гориво.Св.И. е
категоричен в твърдението си, че при първоначалната проверка на автомобила е
установил наличието на множество вещи включително и съдовете пълни с гориво,
както и маркуч като в последствие, след като е била изчакана огледната група и е започнал същинския оглед той е забелязал,
че маркуча не е на мястото, където го бил видял първоначално.
Настоящият съдебен състав отхвърля като недостоверни
обясненията на подсъдимия В.. Изхождайки от принципно застъпеното в ППВС № * от **** г. разбиране, според
което правото да дава обяснения
обвиняемият упражнява или като направи
самопризнание или като оборва обвинението,
съдът намира, че доводите на
подсъдимия
представляват поддържана от него защитна теза. Всеобхватното им обсъждане обаче
и последвалото съпоставяне
с останалия доказателствен материал
доведе до отхвърляне и опровергаване на изложената пред
съда версия, тъй като същите освен, че са непоследователни, на следващо място се
явяват и напълно изолирани.За прецизност
следва да се отбележи, че дори и в обясненията си пред два съдебни състава
подсъдимия променя твърденията си относно съществени обстоятелства-какъв е бил
повода да спре с автомобила си на това място, извън процесуалните му изявления
пред полицейските служители за това
какъв е произхода на намереното в автомобила му гориво, обяснения относно участието
на неизвестно лице, което му е продало горивото и което се било представило за
собственик.
Балансирани са показанията на св.В.,
който бил пряк началник на подсъдимия и с който В. твърди, че са в недобри
междуличностни отношения, което било причина той да дава отрицателни оценки за него
като служител.Неговите показания са възприети от съда единствено като
характеристични данни за подсъдимия В. като служител и същите дават информация какво
е било поведението на подсъдимия след инцидента и какви неофициални обяснения
му е дал за станалото, които без да са с правно значение също противоречат на
останалите такива. Показанията на този свидетел съдът кредитира с оглед
обстоятелството, че подс.В. към инкриминираната дата
е бил служител на МВР.
Съдът
възприе безусловно като годни писмени доказателствени средства протоколите за
извършен оглед на местопроизшествието-л.3-4 и л.49-50, както и протокол за
оглед на веществени доказателства-л.33-34. Резултатите от тези действия по
разследването са фиксирани по надлежния ред и в присъствието на поемни лица и специалист - технически помощник. Протоколът
е подписан без възражения. Ето защо съдът използва същия при формиране на
своите фактически и правни изводи и възприе за достоверни отразените в него
обстоятелства макар, че при огледа са иззети и вещи, подробно описани в
протокола, като същия не е одобрен съгласно изискването на чл.161, ал.2 от НПК.Този протокол съдът прецени като невалидно доказателствено средство в
частта му за изземването, но годен в другата му част-във връзка с извършения
оглед.Недопустимо би било откритите и иззети при огледа вещи-предмет на
престъпление, да не могат да бъдат приобщени към доказателствения материал с
други допустими от НПК средства, както стана в случая.Допуснатото нарушение бе
преодоляно чрез събирането на гласни доказателствени средства, а именно разпит
на свидетелите-С.Р., Б.Б., Ф.М., Г.Х. и Р.И..Тези
свидетели са били поемни лица при извършването на
процесуално-следствените действия. Законодателят с разпоредбата на чл.118 ал.1
т.3 от НПК изрично е изключил поемните лица от
забраната за разпит като свидетели, изхождайки от функциите им при провеждане
на съответните следствени действия. Следователно поемните лица ще
трябва да бъдат разпитани, с оглед разкриване на обективната истина по делото,
за да установят спорните и други обстоятелства, които са наблюдавали при
извършване на следствените действия. В доказателственото
наказателно– процесуално право липсват норми, с които да се определя
предварително кръг от обстоятелства, които да не могат да се установяват със
свидетелски показания. (За разлика от ГПК–чл. 164 от същия, НПК не съдържа
ограничения за свидетелските показания). Съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се
установят всички факти, които свидетелят
е възприел и които допринасят за разкриване
на обективната истина. Затова и разпитаните като
свидетели по делото поемни
лица могат да установяват всички факти и събития от обективната действителност,
които лично са възприели. В тази насока процесуалните норми на НПК не съдържат ограничения и забрани. В
изложения по– горе смисъл са напр.
Решение № 162/07.04.2010 г. по к.н.д. №
7/2010 г. I н. о., НК, ВКС, Решение № 294 от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. №
918/2013 г., III н. о., НК и др.
В разпитите си
посочените свидетели потвърдиха, че са присъствали на специфични действия
извършени от полицаи, били са помолени да наблюдават какво точно се прави и
въпреки, че в частта относно конкретиката на вещите
намерени и иззети от автомобила у свидетелите спомена е неконкретен не следва
да се счита, че това прави показанията им неточни.Всички свидетели заявяват
пред съда, че са присъствали на посочените действия, потвърждават, че са
подписали протоколите без възражения и обясняват неточните си спомени с
изминалия дълъг период от време и липсата на специални познания в областта на
криминалистиката и правото.Но тези свидетели, чрез разпитите си категорично и
без противоречия посочват реда за провеждане на съответното действие както и
другия факт, който интересува наказателния процес-имало ли е и какви вещи в
автомобила.В конкретния случай тези факти са установени и с други гласни
доказателствени средства.Показанията на полицейските служители-И. и Ш. са
еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на вещите,
мястото на което са намерени.
Като се позовава на неодобрения протокол за оглед в частта за изземването
на вещите, защитата на подсъдимия твърди, че в протокола за оглед на л.3-4 от
ДП са вписани неточно като бройка иззетите от автомобила на В. бутилки-в обстоятелствената част били описани
1 бр. 10-литрова бутилка от минерална вода с нафта, намерена в багажното
отделение на колата и 3 бр. бутилки с вместимост 1,5 л. от минерална вода, 1
бр. 10-литрова бутилка от минерална вода и 1 бр. 7-литрова бутилка от минерална
вода пълни с нафта в предната част на автомобила пред предна дясна седалка, в
частта относно това какви вещи са иззети при направения оглед, 1 бр. 7-литрова
бутилка от минерална вода с нафта-липсва.Според съда броят на иззетите бутилки
с гориво се установява и от други доказателства-протокол за оглед на веществени
доказателства от 10.06.2011 год., протокол за изготвена химическа експертиза №****,
приемо-предавателен протокол /л.103/.
Възражението, че при извършения оглед на местопроизшествие от 10.06.2011
год. /л.49-50/ при който са иззети земно-пясъчна маса с мирис на нафта и проба
от нафтата в резервоара на камиона, в отсъствие на собствениците на МПС-во, е неоснователно, тъй като в частта за изземването този
протокол не е одобрен съгл.161, ал.2 от НПК и не се кредитира в тази му част,
като за тези факти съдът събра други гласни доказателства-разпитани бяха поемните лица присъствали на това процесуално-следствено
действие-св.Г.Х. и св.Р.И.. От друга
страна при извършване на действието „оглед“, за разлика от „претърсване и
изземване“, единственото изискване е да присъстват поемни
лица и евентуално-технически помощник-чл.155-чл.156 от НПК.В обобщение съдът
счита, че напълно голословно защитата на подсъдимия, позовавайки се на неодобрените
протоколи за оглед в частта относно изземването на вещи, отрича същите да са
иззети при неговото провеждане и да съществува фактически.
В тази връзка съдебният състав
счете, че не следва да се изключват от доказателствената съвкупност и заключенията
на изготвените съдебно-химическа и съдебно-оценителни експертизи като ги възприема като компетентни и обективно
изготвени, поради което ги причислява
без резерви към доказателствата по делото. Видно от същите, общата стойност на отнетите вещи възлиза на 57,84 лв. (петдесет
и четири лева и осемдесет и четири стотинки) лева, а зеленожълтата
течност в представените бутилки представлява гориво за дизелови двигатели
сходно помежду си по физикохимични показатели и сходно с течността, иззета от
резервоара на товарния автомобил „И.“ като обемите на дизеловите горива са общо
24,1 литра.По вътрешността на маркуча и по иззетата пясъчна маса от
местопроизшествието са установени следи от дизелово гориво.
Съдът обсъди и
констатацията на защитата, че в обвинителния акт е вписан регистрационен номер на товарния автомобил:***,
а в действителност номера бил: ****, като прие, че се касае за очевидна техническа грешка тъй като всички
останали материали по делото включително изготвените фото-албуми от извършения
оглед категорично потвърждават кой автомобил се има предвид.Грешката касае
факт, който не прави обвинението неясно и не води до ограничаване на права.Обвинителният
акт в достатъчна степен очертава предмета на доказване и участието на
подсъдимия в престъплението.
Подсъдимият Д.В. е привлечен
под наказателна отговорност за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр.1 и пр.2 ,т.9 вр. чл. 142 ал.2 т.6 пр.4, вр. чл.
194, ал. 1
от НК. Посочената разпоредба представлява специален,
по-тежко квалифициран състав на престъплението “кражба“ и
като такава е препращаща. Следователно, за да се изследва налице
ли е съставомерно деяние е необходимо да се изясни съдържа ли то всички
признаци от обективна и субективна страна на основния законов (юридически)
състав, имплементиран в чл. 194, ал. 1 от НК, в допълнение - налице ли са и
самите квалифициращи признаци.
Безспорно, основен елемент от обективната страна на деянието, инкриминирано
в разпоредбата на чл. 194, ал.
1 НК, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в отнемане
на чужда движима вещ от
владението на другиго без негово
съгласие. От субективна страна – освен пряк умисъл (деецът следва да е предвиждал извършването на деянието и настъпването на
неговия престъпен резултат, състоящ се в отнемане на чужди движими вещи от
владението на другиго без негово съгласие, да е съзнавал неговият общественоопасен характер, изразяващ се увреждане на
условията за нормално упражняване на правото на собственост, като във волево
отношение да е искал настъпването на общественоопасните
последици), законът
изисква и противозаконно присвоително намерение (за наличието на този конститутивен признак от
субективната страна в широк смисъл, се съди от действията на своене на отнетите чужди движими вещи от страна на дееца).
От
така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал. 1,
т. 4, пр.1 и пр.2, т.9 вр. чл.
142 ал.2 т.6 пр.4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установи,
че подсъдимият на 10.06.2011 год. в
гр.П. чрез използване на моторно-превозно
средство - л.а. „К.К."
с рег.№ *** и чрез използване на техническо
средство - маркуч, е отнел чужди движими
вещи - 24.1 литра дизелово гориво - нафта на стойност
57.84 лева от владението на Й.Б. и К.Ч. - граждани на РМ и РР, без тяхното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като
кражбата е извършена от лице по
чл.142 ал.2 т.6 пр.4
от НК, а именно от състава на
Министерството на вътрешните работи - престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр.1 и пр.2, т.9
вр. чл.
142 ал.2 т.6 пр.4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Свидетелите Й.Б.
и К.Ч. са упражнявали фактическа власт върху конкретното
количество дизелово гориво, /което се явява движима вещ/, като са имали
възможност за фактическо ползване и
разпореждане със съответните движими вещи, като
вещите са били именно в тяхно владение. Подсъдимият ги е отнел, като е прекъснал фактическото владение на
свидетелите Б. и Ч. и е установил своя
фактическа власт, свое владение върху
24.1 литра дизелово гориво-нафта, като е налял инкриминираните литри дизелово
гориво посредством маркуч в пластмасови /различни по големина/ бутилки,
натоварил ги е в собственото си МПС и се е отдалечил от местопроизшествието,
след което е бил задържан. Безспорно установено по делото е, че свидетелите Ч. и Б. не са давали съгласие за отнемането на
дизеловото гориво, както и че подсъдимият В. е присвоил инкриминираното гориво.
Квалифицираната кражба е извършена от лице от състава на
МВР, което е видно от писмените доказателства по делото- подсъдимият към датата
10.06.2011г. е работел в МВР като
инспектор, разузнавач 5 степен, категория Г-3, в група 03 на сектор 03 „П.“ към
отдел 06 при СДОТО-МВР. Деянието е извършено и с техническо средство и с
моторно-превозно средство.Техническото средство се явява такова, тъй като съответният
маркуч е вещ, ползвана от подсъдимия за източване на конкретните литри дизелово
гориво и без който това не е било възможно в случая. Безспорно е и че кражбата е
извършена и чрез моторно превозно средство, тъй като лекия автомобил
собственост на подсъдимия е послужил за придвижване на подсъдимия до
местопроизшествието и за извозване на инкриминираните вещи до друго място в
пространството.
От субективна страна, обвиненото
лице е извършило деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е
предвиждал, че с деянието си отнема чужди движими вещи от владението на другиго без негово съгласие, съзнавал е неговият общественоопасен характер, изразяващ се увреждане на
условията за нормално упражняване на правото на собственост, и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
След извършения
обстоен анализ на престъпния състав, имплементиран в разпоредбата на чл. 195,
ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.194, ал.1 от НК, съдът
констатира, че с деянието си подсъдимият В. е изпълнил неговите признаци както
от обективна, така и от субективна страна.
Предвиденото от
законодателя наказание за престъплението по чл. 195, ал. 1, т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.142, ал.2, т.6, пр.4, вр.чл.194,
ал.1 от НК е „лишаване от свобода” в относително определен размер от една до
десет години и същото следва да бъде определено в тези рамки.
При индивидуализацията
на наложеното наказание, съдът прецени следните обуславящи отговорността обстоятелства: като смекчаващи такива безспорно са, чистото съдебно минало на подсъдимият,
ниската стойност на отнетите вещи и значителната продължителност на
наказателния процес в неговата досъдебна и съдебни фази, а като отегчаващи –
обстоятелството, че деянието е извършено от лице от състава на МВР, на което
обществото е възложило в най-голяма степен задължението да спазва установения в
страната ред и да го защитава от подобни посегателства.Поради тези съображения съдът
счете, че следва да се определи наказание при превес на смегчаващите
вината обстоятелства и приложи чл.55, ал., т.1 от НК като наложи наказание 11 (единадесет)
месеца “лишаване от свобода”.
Същевременно за реализацията на
личната и генерална превенция и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е
наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Ето защо,
съдът приложи и институтът на условното осъждане, отлагайки изтърпяването му за
срок от 3 (три) години. Определянето на изпитателен срок е обусловено от
конкретната обществена опасност на извършеното престъпление като същият ще
изиграе ролята си на своеобразен контрамотив за
въздържането на подсъдимия от извършването на общественоопасни
деяния за в бъдеще, тъй като опасността от изтърпяването на наложеното
наказание ще е реална и непосредствена.
Според настоящия съдебен състав,
определеното по този начин наказание не би се превърнало в “голо възмездие” и
би изпълнило най-качествено визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието, а
именно да въздейства поправително върху дееца и възпитателно и предупредително
както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на
гражданското общество.
На основание чл.59 ал.1 от НК, Съдът
приспадна времето, през което спрямо подс.В. е била
взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, а именно от 10.06.2011 г.
до 13.06.2011 г.включително.
С оглед изхода на делото, веществените
доказателства-л.а.“К.К.“ с рег.№*** собственост на
подсъдимия, 1 бр.маркуч и инкриминираното количество нафта, Съдът отне в полза
на държавата, а останалите вещи подробно описани в протоколите за оглед, които не
е доказано да са предмет или средство на престъпление, не са придобити от
такова и са собственост на подс.В.-върна на
последния.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият Д.Д.В. дължи на СпНС
направените в хода на наказателното производство разноски в размер на 1686,78лв.
и на основание чл.190 ал.2 от НПК 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран, въз основа на
изложените фактически и правни доводи, воден от върховенството на закона, СпНС
постанови своята присъда.
СЪДИЯ: