Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито
заседание на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 7403 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр.
с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен
представител, срещу постановление по изп. дело № 20208600400488
по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на действие СГС, обективирано
в съобщение с изх. № 27364/26.06.2020г. на ЧСИ, съобщено на длъжника на 30.06.2020г.
за определяне разноските в изпълнителното производство.
В жалбата се
твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение над 100 лева е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от длъжника се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че не се дължи
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, респ. възнаграждението за извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е недължимо, тъй като
такива действия реално не са извършени от представителя на взискателя. Жалбоподателят
излага също, че към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение с
вх. № 1694/06.02.2020г. по описа на ЧСИ, е извършено само действие по
образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а
след нея други действия не са били извършени, тъй като от „Т.С.“ ЕАД са
заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Прави
възражение, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен
предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство.
Позовава се на приетото в т. 3 от Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 06.11.2013г.
по т. дело № 6/2012г. на ВКС, както и приложимата норма по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Цитира съдебна практика. Заявено е искане съдът да отмени постановлението
за разноски и да намали възложените на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение до минималния размер от 100 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска по
отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съдът да реши спора по
същество. Претендира разноски по настоящото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Не представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя
И.Б.М., чрез упълномощения адв. П.Х.от
САК, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Излага съображения и се
позовава на съдебната практика на ВКС. Претендира разноски и представя списък
по чл. 80 от ГПК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ В.М., с които е заявено становище за допустимост и неоснователност
на жалбата. Поддържа се, че договорът за правна защита и съдействие, който е
представен по изпълнителното дело е сключен на 13.05.2020г., т.е. преди влизане
в сила на промените от 15.05.2020г. в Наредба № 1 от 09.07.2004г. По изложените
съображения приема, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като е
в минимален размер. По отношение таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, поддържа,
че в изчисляването на материалния интерес по изпълнението не са включени
таксите по изпълнението.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20208600400488 по описа на ЧСИ В.М. е образувано на 18.06.2020г. въз основа
на изпълнителен лист от 16.06.2020 г., издаден по гр. дело
№ 25405/2018г. от Софийски районен съд, ІІ ГО, 60 състав. С молбата за
образуване, взискателят И.Б.М., действаща чрез
упълномощения адв. П.Х.от САК, е представил и договор
за правни услуги от 13.05.2020г., в който е договорено адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат в размер от 200 лв., който договор
служи за разписка за получената сума (лист 3 от изп.
дело), както и пълномощно за адв. П.Х.от САК. От приложения изпълнителен лист
от 16.06.2020г. по гр. дело № 25405/2018г. на Софийски районен съд се
установява, че „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на И.Б.М. парична сума в размер от
2057.61 лева, представляваща разноски по делото – за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска да бъде образувано
изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД за посочената в
изпълнителния лист сума. Поискано е проучване имуществото на длъжника, както и
на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ и определяне способа за
изпълнение.
От
приложеното копие на изп. дело № 20208600400488 на ЧСИ В.М. се установява, че е
изготвена сметка за размера на дълга към 18.06.2020г. и на същата
дата е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 19.06.2020г.
(лист 7-8 от изп. дело).
На 23. 06. 2020г. по изп. дело е постъпила сума в
размер на 2650.64 лева, която изцяло съответства по размер на посоченото в
сметката за размера на дълга.
На 25.06.2020г. пред ЧСИ В.М. е постъпило възражение от длъжника срещу
размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар, с искане същият да
бъде намален от 200.00 лв. на 100.00 лв. Заявено е също, че сумата от 126 лв.
за такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ е прекомерна и
следва да бъде намалена (лист 32-33 от изп. дело).
Със съобщение
с изх. № 27364/26.06.2020г. на ЧСИ, връчено на длъжника на 30.06.2020г., ЧСИ В.М.
е уведомил „Т.С.“ ЕАД, че постъпилото възражение с вх. № 18148 от 25.06.2020г. е оставено без уважение (лист 36-38
от изп. дело).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата по
чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по
изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен
срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 30.06.2020
г., а жалбата е подадена на 09.07.2020г. Насочена е срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление касае разноските
по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена
е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че
жалбата е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Установи се,
че изпълнителното производство е било образувано въз основа на изпълнителен
лист по молба на взискателя И.Б.М., представляван от адв. П.Х.от САК, при уговорено и заплатено възнаграждение
от 200 лева. С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят
се е възползвал от възможността по чл. 18 от ЗЧСИ, а в срока за доброволно
изпълнение длъжникът е заплатил изцяло сумата, определена в призовката за доброволно
изпълнение. Поради така установеното, съдът приема, че възнаграждение по чл.
10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай, а и видно от
приложеното пълномощно на адв. Х.е възложено
единствено образуването на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 25405/2018 година на СРС, 60 състав.
Дължимите
минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 13.05.2020 г., както и на извършване на плащането
на уговореното адвокатско възнаграждение (в същия смисъл е определение №
499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II Т.О.). В конкретния случай, възнаграждението
за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. (съгласно чл. 10, т. 1
от Наредбата в редакцията й към ДВ, бр. 28 от 2014 г.).
По отношение дължимостта и размера на пропорционалната такса по чл. 26
от ТТР към ЗЧСИ съдът приема следното:
Установи се,
че длъжникът е платил в предоставения му срок за доброволно изпълнение. В
забележка 6 (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., в сила от 01.08.2014 г.) на т. 26 от ТТРЗЧСИ бе прието, че върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се
събира. Но с решение № 13014 от 02.12.2015 г. по адм.
дело № 4389/2015 г. на ВАС, 5-членен състав, е обявена за нищожна разпоредбата
на т. 6 от т. 26 „Забележки“ от ТТРЗЧСИ, поради което тази норма не е
приложима. Т.е. таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
дължима и в случаите, когато длъжникът е платил в предоставения му срок за доброволно
изпълнение.
Според
забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ за определяне на размера на пропорционалната
такса при събиране на парично вземане, която се определя въз основа на
събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват само авансовите такси,
заплатени от взискателя. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен
съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от него се събират
както дължимите от взискателя авансови
такси (дори да не са
заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и разноските
на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също
и т. нар. окончателна такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ). В този смисъл е и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО.
След като в забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ
изрично е регламентирано, че в размера на
паричното вземане не се включват
авансовите такси, то следва, че е
изключена възможността съдебният изпълнител да събира пропорционална
такса и върху разноските по изпълнението,
които по своето естество
могат да се приравнят на авансови такси
(доколкото са направени преди събиране на процесното
вземане по изп. дело). В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението представлява разноски, които взискателят е направил във висящото изпълнително
производство-авансово. Т.е. адвокатският хонорар, като разход по
изпълнението следва да се признава
(приема) като авансов разход във връзка с изпълнителното
дело поради което и не следва да бъде включен в таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Следва, че пропорционалната такса се дължи само
върху вземането по изпълнителения лист. В паричното
вземане, върху което се изчислява
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
не се включват
авансово заплатените от взискателя такси,
вкл. и заплатеният от взискателя адвокатски
хонорар по изпълнителното дело.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно
забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера
на паричното вземане не се
включват авансовите такси. В този размер
не следва да се включват
никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, поради което
дължимата такса по т. 26, е формирана върху погрешно определена главница.
Размерът на таксата по т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ, върху сумата от 2057.61 лв. възлиза
на 221.53 лв. (с включен ДДС).
Следователно жалбата следва да бъде уважена,
само в частта за пропорционалната такса, дължима на съдебния
изпълнител по т. 26 от ТТРЗЧСИ – на 221.53 лв.
По разноските в настоящото производство съдът приема
следното:
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за
обезщетяване причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по
реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител. Последният
не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител (в който смисъл докладчикът по делото отстъпва от своя предишна
практика по други дела и други състави на СГС).
Отделно от
изложеното, настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, че в производствата
относно дължимостта и размера на разноските, каквото
е и процесното, не се допуска кумулиране
на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение (виж определение
№ 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение
№ 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.).
Предвид изложеното, искането и на ответника по жалбата за присъждане на
разноски е неоснователно.
В този смисъл
съдът не присъжда разноски на страните по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******срещу постановление на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд, обективирано в съобщение с изх. № 27364/26.06.2020г. на ЧСИ, съобщено на длъжника на 30.06.2020г. по изпълнително дело № 20208600400488, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 100 (сто) лева и
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******постановление по изпълнително дело № 20208600400488 на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд, обективирано в съобщение с изх. № 27364/26.06.2020г. на ЧСИ, съобщено на длъжника на 30.06.2020г. за определяне разноските, в частта за определената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в изпълнителното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 221.53 (двеста двадесет и един лева петдесет и три стотинки) лева (с включен ДДС).
ОТХВЪРЛЯ исканията на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******и на И.Б.М., ЕГН **********, за присъждане на разноски по частно гр. дело № 7403 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./