№ 568
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110115131 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът „Електроразпределение Север” АД излага, че К.С. Д. е
регистриран като клиент на „Електроразпределение Север“ АД, с клиентски № **********
и абонатен № **********, за обект на потребление, находящ се на адрес ****. Твърди се, че
ответниците, в качеството им на наследници на регистрираното като клиент лице, завеждат
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 4332.14 лева по фактура №
**********/28.05.2020г., като с влязло в законна сила решение по в.гр.д. № 480/2021г., по
описа на ВОС, предявеният иск е отхвърлен. Въпреки последното ответниците не са
заплатила сумата по горната фактура, поради което и ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение
е постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което за дружеството е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск за установява вземането си в размер на
4332.14 лева, представляващо незаплатена стойност на ел.енергия, начислена с фактура №
**********/28.05.2020г., за периода от 18.10.2016г. до 12.05.2020г. и сумата от 539.11 лева –
лихва за забава, начислена за периода от датата на падежа до 30.08.2021г., които суми
дължими от ответниците, както следва: от ЗЛ. Н. СТ. в размер на 1444.04 лева – главница и
179.71 лева – лихва, Н. Г. СТ. - 1444.04 лева – главница и 179.71 лева – лихва и К. Г. С. -
1444.04 лева – главница и 179.70 лева – лихва, ведно с лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. С., чрез
процесуалния си представител, депозират отговор на исковата молба, в който изразяват
становище за неоснователност на исковете. Оспорва ответниците да са в договорно
отношение с ответното дружество, както и че на името на ответниците е издадена фактура
№ **********/28.05.2020г., основанието за начисляване на сумата със същата. Оспорва и
ответниците да са приели наследството, оставено от К. Д.. Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
1
Със заповед № 4779 за изпълнение на парично задължение от 09.09.2021г., ВРС, 34-
ти състав, по ч.гр.д. № 12858/2021г., е разпоредил длъжниците ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г.
СТ. да заплатят на „Електроразпределение Север” АД стойността на ел.енергия за периода
18.10.2016г. – 12.05.2020г., за обект с абонатен номер ********** и адрес на потребление
****, за която е издадена фактура № 01062212057/28.05.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава за заплащане на
главницата за периода от падежа на задължението 08.06.2020г. до 30.08.2021г., както следва:
ЗЛ. Н. СТ. – сумата от 1444.04 лева – главница и 179.71 лева – обезщетение за забава, Н. Г.
СТ. – 1444.05 лева – главница и 179.70 лева – обезщетение за забава и К. Г. СТ. - 1444.05
лева – главница и 179.70 лева – обезщетение за забава. В срока по чл. 414 ГПК, длъжниците
ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. са възразили срещу издадената заповед за изпълнение.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и гр.д. № 9241/2020г., по
описа на ВРС, 21-ви състав, образувано по предявен от ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ.
срещу „Електроразпределение Север” АД за приемане за установено в отношенията между
страните, че всеки от ищците не дължи на ответника сумата от по 1444.05 лева – начислена
ел.енергия за периода 18.10.2016г. – 12.05.2020г.
В исковата молба ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. са поддържали, че за обект с
административен адрес ****, е разкрита партида да доставка на ел.енергия с титуляр К.С. Д.,
който, заедно със съпругата си, през 1997г. са дарили на сина си Г. К.ов С. електроснабдения
имот. Поддържали са, че са наследници на Г. К.ов С. и като такива собственици на
електроснабдения имот и като такива имат задължение за заплащане на потребената
ел.енергия, независимо, че не е прехвърлена партидата на починалото лице. За установяване
на тези си твърдения са представили договор за дарение от 22.01.1997г., оформен в
нотариален акт № 130/1997г., с който Г. К.ов С. е надарен с имота в ****, както и
удостоверение за наследници на починалия на 23.12.2016г. С., видно от което, че същият е
оставил за наследници по закон ЗЛ. Н. СТ. – съпруга и К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. – синове.
Представена по приобщеното гр.д. № 9241/2020г. е и фактура №
01062212057/28.05.2020г. за сумата от 4332.14 лева, представляваща стойност на начислена
за периода 18.10.2016г. – 12.05.2020г. ел.енергия от 23368кВтч. От приобщеното по това
дело становище за начисляване на ел.енергия се установява, че горното количество
ел.енергия е начислено за обект абонатен № **********, на основание чл. 55 ПИКЕЕ.
С влязло в законна сила на 19.04.2021г. решение № 765 от 19.04.2021г., постановено
по в.гр.д. № 480/2021г., по описа на ВОС, е отменено постановеното по гр.д. № 9241/2020г.,
по описа на ВРС и вместо него са отхвърлени исковете на ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. за
приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД сумата от по 1444.05 лева, представляваща стойност на
начислена ел.енергия за периода от 18.10.2016г. – 12.05.2020г., за обект с абонатен №
**********, находящ се в ****, за която сума е издадена фактура №
01062212057/28.05.2020г. на обща стойност 4332.14 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
От приетите писмени доказателства се установи, че в полза на ищеца срещу
ответниците е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от
длъжниците в срок са подали възражение, както и че искът по чл. 415, ал.1 ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния
интерес от воденето му за ищеца.
За успешното провеждане на предявените установителни искове, ищецът следва да
установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответниците по договор за
2
продажба на ел. енергия, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в
посоченото количество и на твърдяната стойност. Следва да установи претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответниците е да
докажат изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми или
невиновна невъзможност за изпълнение.
Установи се от коментираните по-горе доказателства, че с влязло в сила решение,
постановено по в.гр.д. № 480/2021г., по описа на ВОС, е отхвърлен иска на ЗЛ. Н. СТ., Н. Г.
СТ. и К. Г. СТ. срещу „Електроразпределение Север“ АД за недължимост на сумата по
фактура № 01062212057/28.05.2020г. Решението по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване недължимост на сумата се ползва със сила на пресъдено нещо и въз
основа на него в зависимост от резултата би могъл да се направи извод, че вземането на
кредитора не съществува или съществува. Обективните предели на силата на пресъдено
нещо на решението по отрицателния установителен иск се разпростират спрямо страните и
по отношение на сумата, предмет на иска. Когато се отхвърля отрицателен установителен
иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да
установи с индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и съдържание. В
този смисъл тя съвпада по предмет със силата на пресъдено нещо по положителен
установителен иск, поради което и съдът в настоящото производство следва да се съобрази с
нея, като е длъжен да приеме, че сумата 4332.14 лева, претендирана за времето от
18.10.2016г. – 12.05.2020г. за имота на ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. е дължима. В този
смисъл съществуването на вземането на ищеца за стойността на ел.енергията се явява
основателен само на това основание, без съдът да има правната възможност да преценява
фактите, от които произтича вземането, в това число и процесуалните възражения на
ответниците, които са преклудирани от силата на пресъдено нещо. По делото не се твърди, а
и не се установи, ответниците да са заплати стойността на начислената с процесната фактура
ел.енергия, поради което и предявените искове в частта за главницата се явяват основателни
и като такива следва да бъдат уважени, ведно с лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за
забава върху горното задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая в процесната фактура е определен срок за заплащането й – 08.06.2020г.
Следователно, ответниците са изпаднали в забава за заплащане на цената на ел.енергията
считано от деня, следващ падежа на задължението – 09.06.2020г. Размерът на законната
лихва върху главницата от 4332.14 лева, изчислен с лихвен калкулатор, за периода от
09.06.2020г. до 30.08.2020 лева, е в размер на 539.11 лева. И тази претенцията като
основателна следва да бъде уважена в рамките на предявения размер.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса
от 97.42 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски за
заплатена държавна такса в размер на 125.86 лева и юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ в размер на 150.00 лева.
Или, общо в полза на „Енерго-про продажби“ АД следва да се присъди сумата от 275.86
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗЛ. Н. СТ., ЕГН
**********, от ****, дължи на „Електроразпределение север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г, сумата от 1444.04 лева (хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и
четири стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.енергия за периода от
18.10.2016г. до 12.05.2020г., обект с абонатни номера ********** и адрес на потребление
****, за която е издадена фактура № **********/28.05.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 179.71 лева (сто седемдесет и девет
лева и седемдесет и една стотинки) - обезщетение за забава за заплащане на горната сума,
начислено от падежа на задължението 08.06.2020г. до 30.08.2021г., за които суми е издадена
заповед № 4779 за изпълнение на парично задължение от 09.09.2021г. по ч.гр.д. №
12858/2021г., по описа на ВРС, 34-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Г. СТ., ЕГН
**********, от ****, дължи на „Електроразпределение север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г, сумата от 1444.05 лева (хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и
пет стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.енергия за периода от
18.10.2016г. до 12.05.2020г., обект с абонатни номера ********** и адрес на потребление
****, за която е издадена фактура № **********/28.05.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 179.70 лева (сто седемдесет и девет
лева и седемдесет стотинки) - обезщетение за забава за заплащане на горната сума,
начислено от падежа на задължението 08.06.2020г. до 30.08.2021г., за които суми е издадена
заповед № 4779 за изпълнение на парично задължение от 09.09.2021г. по ч.гр.д. №
12858/2021г., по описа на ВРС, 34-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Г.ев С., ЕГН
**********, от ****, дължи на „Електроразпределение север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г, сумата от 1444.05 лева (хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и
пет стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.енергия за периода от
18.10.2016г. до 12.05.2020г., обект с абонатни номера ********** и адрес на потребление
****, за която е издадена фактура № **********/28.05.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 179.70 лева (сто седемдесет и девет
лева и седемдесет стотинки) - обезщетение за забава за заплащане на горната сума,
начислено от падежа на задължението 08.06.2020г. до 30.08.2021г., за които суми е издадена
заповед № 4779 за изпълнение на парично задължение от 09.09.2021г. по ч.гр.д. №
12858/2021г., по описа на ВРС, 34-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
4
ОСЪЖДА ЗЛ. Н. СТ., ЕГН **********, Н. Г. СТ., ЕГН ********** и К. Г.ев С., ЕГН
**********, и тримата от ****, да заплатят на „Електроразпределение север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г, сумата от 147.42 лева (сто четиридесет и седем лева и четиридесет
и две стотинки), представляваща сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 275.86 лева
(двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща сторените в
настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5