Р Е Ш Е Н И Е
№262155 04.08.2021
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XXI граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди
и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря:
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 391 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от П.В.П., ЕГН ********** против Н.П.Б., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание по чл. 535 и чл. 534 ТЗ.
Ищецът твърди, че ответникът
издал редовен от външна страна запис на заповед на 07.05.2012 г. за сумата от
8000 лева, платим на предявяване до 06.05.2015 г. Не бил предявен до същата,
поради което падежът настъпил на тази дата. Сумата не била платена, въпреки
изискуемостта, поради което се претендира за присъждането й, ведно със
законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. В
условията на евентуалност, ако се въведе възражение за изтекла погасителна
давност, се предявява иск по чл. 534 ТЗ – за присъждане на сумата по записа, с
която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Възразява за изтекла погасителна
давност по отношение на двете претенции. Въвежда каузални правоотношения - записът бил издаден като обезпечение във
връзка със сключени два договора за заем.
Първият от 11.10.2011 г. за сумата от 5000 лева и уговорка за връщането
й до 10.06.2012, а вторият от 30.10.2011 г. за още 5000 лева и падеж –
10.06.2012 г. Няколко дни след предаване на втората сума, ответникът поискал, а
ищецът подписал запис на заповед за общо 10 000 лева.
На 07.05.2012 г. върнал 2000
лева, при което ответникът скъсал последния запис, а ответникът подписал нов за
остатъка от 8000 лева. На 10.05.2012 г. върнал и тези пари, но ответникът не
върнал, нито унищожил процесната ценна книга, въпреки погасяване на дълга в
цялост.
Относно иска по чл. 534 ТЗ
допълва, че дори да не бил върнал сумата от 8000 лева на 10.05.2012 г., правото
на иск за вземането по каузалните сделки било погасено, поради непредявяването
в предвидените за съответното вземане в закона давностни срокове. Позовава се
на съд. практика. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че процесният запис на заповед е издаден от ответника
/вж. Опр. по чл. 140 ГПК/.
Представената ценна книга отговаря на изискванията на
закона за форма и съдържание, налице са всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът е редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответно
парично вземане, инкорпорирано в него.
Ответникът своевременно релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Същото е основателно. Съгласно чл. 531, ал.1 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с
тригодишна давност от падежа. Според чл. 537 ТЗ,
за записа на заповед се прилагат съответно разпоредбите на менителницата,
следователно погасителната давност е 3-годишна и тече от падежа на
менителничното задължение. В случая, падежът е определен на предявяване до
06.05.2015 г., няма спор, че не е предявен за плащане до тази дата, при което
давността е започнала да тече от следващия ден и до датата на предявяване на
иска – 10.01.2020 г., е изтекла.
С оглед прескрибирането на правото по записа на
заповед, искът срещу издателя е погасен по давност, поради което и
неоснователен. Същият следва да бъде отхвърлен.
Налице са предпоставките за
разглеждане на евентуалния иск.
Когато е погасено правото на иск
по чл.505 и сл. ТЗ в полза на поемателя на запис на заповед поради изтекла
давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по
ценната книга, възниква възможност за реализиране на правата, чрез специалния
иск по чл.534, ал.1 ТЗ.
Налице е прескрибиране на менителничния
ефект, което е обусловило и предявяване на настоящия ев. иск по чл. 534 ТЗ,
който от своя страна според съда е предявен в срока по ал.2 на посочената
разпоредба, т.е. не е погасен по
давност /считано от 07.05.2018 г. до предявяване на ИМ през 2020 г.
тригодишният срок не е изтекъл/.
Във връзка с горния извод,
следва да се коментира каузалното правоотношение и доводите на отв. в ПЗ. Няма
спор и се установява, че записът е бил издаден във връзка с кауза и за
обезпечението й – договор за заем от 2012 г., по който ищецът е предоставил на ответника
сумата от 8000 лева. Както сочи и самият ищец по реда на чл. 176 ГПК, страните
са уговорили връщане на сумата в срок от 3 години /съвпадащ с отразения падеж
на плащане в зз – предявяване в срок до 2015 г./. Не се приемат възраженията,
че падежът за плащане е настъпил по – рано през 2013 г., т.к. в своите
обяснения по реда на чл. 176 ГПК, ищецът изрично сочи, че през 2013 г.
единствено отишъл със съпругата си при ответника, за да го попита „какво става
с парите?“, при което той го погледнал, подсмихнал се и отговорил „Ще ги
оправим, ва!“. Горното категорично не може да се приеме за действия по
„поискване на сумата за връщане“, т.к. подобни изявления липсват, а и
същевременно самият ищец потвърждава общата воля /вкл. своя/ да предостави
заема със срок за връщане 3 години. Фактът, че е отишъл да се поинтересува
относно заетите средства и дали ще бъдат върнати, не доказва негова воля да
прави вземането предсрочно изискуемо или да определя по – ранен падеж от първоначално
уговорения /удостоверен и в записа/. В обясненията си, ищецът никъде не
заявява, че през 2013 г. е „поканил“ ответника да му върне парите, а единствено
сочи, че е отишъл да се поинтересува какво се случва с тях, предвид значителния
им размер. Поради горното, съдът не споделя възраженията на ответника, които
макар резонни и свързани с обяснима защитна позиция, не отговарят нито на
действителното положение, нито на събраните по делото доказателства,
анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка. Доколкото се установява
по несъмнен начин, че процесният запис обезпечава вземането именно по договор
за заем за 8000 лева от сочената дата, на която е издаден, с уговорен падеж
06.05.2015 г. и няма данни, които да установяват воля или уговорки за връщането
им в по – ранен от посочения момент, петгодишната давност по тази кауза към
предявяване на ИМ 10.01.2020 г. не е изтекла.
Останалите възражения на
ответника в ОИМ е безпредметно да бъдат обсъждани, т.к. страната не е
ангажирала никакви доказателства в тяхна подкрепа.
С оглед горното, съдът приема,
че предявеният евентуален иск по чл. 534 ТЗ е основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва като последица. Плащане на сумата не се
установява.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по
съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 320 лева – ДТ и 1200
лв. – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е своевременно
и основателно. При минимум от 730 лева, съгл. чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, като взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, положените проц.
усилия, ангажирани док-ва, явяване в о.с.з. и пр., съдът приема, че
справедливото и адекватно по размер възнаграждение е в размер на 1000 лева. По
съразмерност, на ищеца се дължат 660 лева.
Ответникът
също е направил искане, представил списък и док. за плащане на 800 лева – адв.
възн., съгл. ДПЗС, като по съразмерност му се дължат 400 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.В.П., ЕГН ********** против Н.П.Б., ЕГН ********** осъдителен иск за
сумата от 8000 лева – дължима по запис на заповед, издаден на 07.05.2012 г.,
платим на предявяване до 06.05.2015 г., ведно със законната лихва от постъпване
на исковата молба в съда до окончателното погасяване, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.П.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ сумата от 8000 лева /осем хиляди лева/, с която
сума ответникът Б. се е обогатил неоснователно във вреда на ищеца П.,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 07.05.2012 г., платим на
предявяване до 06.05.2015 г., ведно със законната
лихва от постъпване на исковата молба в съда – 10.01.2020 г. до
окончателното погасяване, както и общо 660
лева /шестстотин и шестдесет лева/ - разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на Н.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - разноски
по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***щеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.10/:
IBAN: *** – „УниКредит Булбанк“ АД
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ