№ 52052
гр. София, 23.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110174800 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
408129/16.12.2024 г., с клеймо от 14.12.2024 г. от И. В. В., с ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. София, ул. „Ч* М*“, № *, чрез адв. В. Б. Б. със съдебен
адрес: гр. София, ул. „*, първи надпартерен етаж, офис 1 срещу „К*“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление в град гр. София, р-н М*, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна
квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск, с който се иска да се обяви за
недействителен сключения между “К*” ЕООД и И. В. В. Договор за
потребителски кредит № 992876 от 31.12.2023 г. на основание чл. 22 от
ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.
2. Евентуален осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, с който “К*” ЕООД да бъде осъден да заплати на И. В. В.
недължимо платени по Договор за потребителски кредит № 992876 от
31.12.2023 г. суми, както следва: 263.74 лева – договорна/
възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 6 от Договор за потребителски кредит
№ 992876 от 31.12.2023 г., за периода от 31.01.2024 г. до 02.09.2024 г.; 1
024.26 лева – неустойка за непредставено обезпечение на основание чл.
6, във вр. с чл. 18 от Договор за потребителски кредит № 992876 от
31.12.2023 г., за периода от 31.01.2024 г. до 02.09.2024 г.; ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба (14.12.2024 г.) до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
1
потребителски кредит № 992876/31.12.2023 г. при следните параметри:
главница – 1200 лева, срок за връщане на заема – 8 месеца, с крайна дата на
връщане 02.09.2024 г., ГЛП – 47 %, договорна лихва в размер на 263.74 лева,
ГПР – 58.35 %. Посочва, че ищецът е следвало да предостави обезпечение на
заема, съгласно чл.6, което обезпечение да отговаря на определени условия.
Посочва, че страните са се договорили, че ако не предостави обезпечението
ще се начисли неустойка 1 024.26 лева, която ще бъде разсрочена с
погасителните вноски по договора.
Посочва, че не е предоставил обезпечение и му е начислена процесната
неустойка. Твърди, че е платил всички суми по договора.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за
поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Като основания посочва, че неустойката противоречи на принципа
на добросъвестността, както и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗПотр.
Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без
правно основание, затова моли да бъде върнато, като предявява искът като
евентуален. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за
поръчителство ще се начисли към договора за кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражения за прекомерност. Посочва банкова сметка на ищеца: IBAN: *, BIC:
UBBSBGSF, Банка: „Обединена българска банка“ АД.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: Договор за потребителски кредит № 992876 от 31.12.2023
г.
Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество
да представи намиращия се у него Договор за потребителски кредит № 992876 от
31.12.2023 г., тъй като същият не в представен в подписан вариант на И. В. В.. Моли съда
да приложи чл.161 ГПК, ако ответникът не изпълни задължението.
Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне
на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с
материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата сума, която заемателят И.
В. В. е заплатил по Договор за потребителски кредит № 992876 от 31.12.2023 г.?
Съответно, вещото лице да посочи извършените плащания по какви компоненти са
отнесени от страна на Заемодателя (главница, лихви, неустойки и други). 2) Включени ли
са разходите за дължима неустойка, на основание чл. 6, във връзка с чл. 18 от Договор за
потребителски кредит № 992876 от 31.12.2023 г. към размера на годишния процент на
разходите (ГПР)? В случай че тези разходи за дължима неустойка не са включени към
посочения в договора размер на ГПР, то какъв би бил действителният размер на годишния
процент на разходите ?
Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи
пред Българска народна банка с код по Булстат * със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „С*, на базата на което да се снабди информация
2
относно сключените сделки между “К*” ЕООД, ЕИК * и И. В. В.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. В. Б. Б. със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*, първи надпартерен етаж, офис 1, с надлежно учредена представителна
власт за всички инстанции (л.21-22 от делото).
Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай са предявени два обективно евентуални съединени
иска, чиято стойност е над 1250.00 лева, поради което чл.72, ал.2 ГПК не е
приложим. Събира се държавна такса по двата иска. Материалният интерес по
иска по чл.22 ЗПК е 2 488.00, поради което държавната такса е в размер на
99.52 лева.
Материалният интерес по осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е 1
288 лева, поради което таксата е в размер на 51.52 лева.
Общата държавна такса е в размер на 151.04 лева.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на исковата молба
Исковата молба е нередовна и следва да се остави без движение.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес - по постоянния. Образуваните дела се разглеждат
като граждански по реда на общия исков процес.
Съгласно чл.119, ал.3 ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл.
108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в
срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание.
3
Съгласно служебно направена справка от НБД се установи, че ищецът
има настоящ адрес в гр. Плевен. Следователно местнокомпетентен е РС –
Плевен. При това положение делото следва да бъде прекратено и за да се
изпрати на РС – Плевен, на основание чл.118, ал.2 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 74800/2024 г. по описа на
СРС и ИЗПРАЩА делото на РС – Плевен за продължаване на
съдопроизводствените дейности, на основание чл.118, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.121 вр.
чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4