№ 335
гр. Ямбол, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20222300100450 по описа за 2022 година
Пред съда е депозирана искова молба от К. Г. А. от гр.****, с която е предявен иск по
чл.49 от ЗЗД за сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които са му
причинени от лекари, работещи в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.****. С последващи
молби е конкретизиран ответника по иска, а именно МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.**** и
е добавена претенция за имуществени вреди в размер 3000 лв., от които 2600 лв. разходи за
хонорар и консултации на адвокати и 400 лв. ползвани неплатени отпуски.
Твърденията са за това, че лекари, работещи в МБАЛ „Свети Пантелеймон" - гр. Ямбол
умишлено и целенасочено са създали медицински документи с невярно съдържание в полза
на Н. К. И.. И. е лице, което е пострадало след инцидент с автомобила на ищеца - Y 36 64
АТ на 31.01.2020 г., около 10.00 ч. на Т-образно кръстовище на улиците „Екзарх Йосиф" и
„Стефан Караджа" в гр. Ямбол. Лекарите от ответната болница са създали погрешна
диагноза S 52.5 Счупване на долния край на лъчева кост, видно от епикриза №
1192/31.01.2020 г. (№ 23 от описа/приложение към исковата ми молба). Тази диагноза е била
правното основание за изготвяне на Съдебно медицинска експертиза за средна телесна
повреда и образуването на Досъдебно производство. С тази експертиза е установено, че Н.
К. И. е постъпила на 31.01.2020 г. в 10.59 ч., а е била изписана от отделението на 31.01.2020
г. в 12.46 ч., т.е. същата е престояла в отделението 1 час и 46 минути, а амбулаторна
процедура № 22 е малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник. Посочено
е още, че от спешно отделение са длъжни да насочат пациента за основни образни
изследвания /рентгенография, УЗД/, но това не е било направено по отношение на Н. К..
Налице е очевидно фактическо несъответствие за времето на представената рентгенография
10.48 ч. и времето на постъпване в ортопедично отделение 10.59 ч. Според ищеца при
1
анализ на представената медицинска информация се вижда, че счупване не е имало, а е било
изфабрикувано чрез умели документни манипулации. Доказателство в тази насока е
оттеглянето жалбата на Н. К. И. пред ЯРС и прекратяването на наказателното производство.
Вследствие на това ищецът е изпитал гняв, унижение, безсилие, погазване на всякакви
принципи на справедливост и върховенство на закона.
Отделно от това ищецът А. желае обезщетение за причинените му неимуществени и
имуществени вреди, произлезли за него от решение на ТЕЛК от 3.11.2022 г., с което е
преосвидетелстван с 50 % ТНР и по този начин е оставен без средства за съществуване и
лечение при доказана диагноза.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника МБАЛ „Свети Пантелеймон" е
постъпил и с него се оспорва изцяло предявеният иск като недопустим и неоснователен.
Възраженията за недопустимост на иска ответникът обосновава с това, че от твърденията на
ищеца за претърпени от негова страна вреди, в рамките на водено срещу него наказателно
производство за престъпление по чл.343, б. „б" от НК, по което той е бил привлечен като
обвиняем следва извода, че искът следва да бъде разгледан по реда на ЗОДОВ против друг
ответник - разследващите органи, Прокуратурата на РБ и др. Според ответника ищецът
претендира за репариране на евентуалните вреди, причинени на гражданите в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на тези органи, са предвидени специални
основания и ред, предвиден в ЗОДОВ, а това води до недопустимост на предявения иск.
Съдът е намерил за неоснователно възражението за недопустимост на предявения иск
от К. А. против МБАЛ „Свети Пантелеймон" и е оставил същото без уважение с доклада по
делото.
Останалите възражения на ответника са за неоснователност на иска. От представените
с исковата молба писмени доказателства не се установява каквото и да било действие, респ.
бездействие на болничното заведение, което да е било извършено в нарушение на закона и
установения в страната правов ред и да е било налице противоправно поведение от страна
на ответника. Твърдените от страна на А. манипулации на медицински документи са
недоказани и голословни. Оспорва се вида, естеството и интензитета на твърдяните от
ищеца вредоносни последици, доколкото именно той носи тежестта да докаже не само
действително претърпени вреди, но и всички елементи от фактическия състав на деликта.
От приложената медицинска документация, касаеща здравословното състояние на А., се
установява категорично, че той е страдал от посочените в експертизите и експертните
решения на ТЕЛК заболявания много време преди пътния инцидент, за който е бил
привлечен под наказателна отговорност. Няма каквито и да било доказателства за налична
причинна връзка между обективното му здравословно състояние и воденото срещу него
наказателно производство, а още по -малко - между здравословните му проблеми и
издадените от страна на болничното заведение медицински документи. Поради това се
желае да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани и се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и поддържа предявения
2
иск.
Ответникът също редовно призован, не изпраща законен представител, а чрез
процесуалния си представител адв.Т. поддържа възраженията за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното НОХД № 489/2021 г. по описа на ЯРС същото е било
образувано по обвинителен акт на РП – Ямбол по ДП № 57/2020 г. по описа на РУ – Ямбол
пр.пр. № 564/2020 г. по описа на ЯРП по обвинението на К. Г. А. от гр. Ямбол за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като му е било
повдигнато обвинение за това, че на 31.01.2020 г. около 10.00 ч. в гр. Ямбол на
кръстовището на ул. „Екзарх Йосиф“ и ул. „Стефан Караджа“ при управление на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е предизвикал ПТП и е
причинил по непредпазливост на Н. К. И. от гр. Ямбол средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка в нейния долен край в областта на
гривнената става, довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник на
пострадалата за период не по-малък от 2.5 до 3 месеца при нормален ход на оздравителните
процеси. В досъдебното производство се съдържа представената с исковата молба и няколко
пъти след това като копие съдебно-медицинска експертиза № 46/2020 г., по която вещото
лице д-р И.Й.С. е дал заключение за получените от Н. И. телесни увреждания при описаното
ПТП, послужили за повдигане на обвинението срещу К. А.. НОХД № 489/2021 г. е
приключило с прекратяване на наказателното производство, водено срещу К. Г. А. за
извършено деяние по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като в с.з. на
05.05.2022 г. частният обвинител Н. К. И. е направила изрично волеизявление, че желае да
бъде прекратено наказателното производство. Видно от същия протокол подсъдимият А. е
изразил своето съгласие да бъде прекратено наказателното производство, както и че няма
претенции.
В настоящото производство ищецът А. на няколко пъти представя копия от
досъдебното производство и от приложеното НОХД, на събрани в тези производства
доказателства – медицински документи, изготвени експертизи - медицинска, авто-
техническа, фотоалбуми и т.н. Съдът изиска от ответника МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД и
оттам бе изпратено пълно окомплектованата преписка по история на заболяването на Н. К.
И. във връзка с инцидента на 31.01.2020 г., състоящо се от ИЗ № 1192/31.01.2020 г.,
изготвена от д-р А.И. – началник на Отделение по ортопедия и травматология; заверено
копие от регистъра за постъпили пациенти на 31.01.2020 г. за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч.
в Спешно отделение и диск за рентгенография от Отделение „Образна диагностика“.
След изискване на информация от НЗОК относно лицето Н. И. за датата 31.01.2020 г.
оттам е изпратена с писмо вх. № 2486/27.04.2023 г. справка за извършени хоспитализации на
Н. К. И., видно от която същата е постъпила и изписана на 31.01.2020 г. с пролежан 1
леглоден в МБАЛ „Св. Пантелеймон Ямбол“ АД при КП номер А22, име на КП - малки
оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник, МКБ код на основна диагноза S
3
52.50 и име на диагнозата - счупване на долния край на лъчевата кост, закрито.
По искане на страните по делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на
посочените и разпитани свидетели. Свидетелят на ищеца Д.А.Й., който е бил негов адвокат
по делото във връзка с телесната повреда на Н. И., но се познават отпреди това, заявява, че е
присъствал на предявяване на обвинението и на извършване на следствен експеримент.
Когато е било предявено обвинението на А. същият е споделил на адвоката си, че изпитва
сериозни притеснения от обвинението, тъй като е предвидено наказание лишаване от
свобода и другото му голямо притеснение било, че тогава е работил като държавен
служител и се опасявал, че когато в службата научат, че е обвиняем може да бъде уволнен.
Ще бъде опетнено името му в службата и в целия град. А. е споделял още, че му се е
наложило да пие успокоителни лекарства, тъй като не може да заспи вечер и тези страдания
са се дължали също на обвинението в хода на наказателното дело. Според адвоката, по
наказателното дело са се установили разминавания и несъответствия в изисканата и
представена документация, а при рентгеновата снимка имало сериозно противоречие- на
двете снимки били посочени различни дати и час, което според свидетеля и ищеца означава,
че болницата е манипулирала информацията в ущърб на А., което още повече го
притеснило. А. бил притеснен и угрижен в сравнение с преди, тъй като се познават със
свидетеля отпреди да му стане адвокат в наказателното дело. На свид. Й. не му е известно А.
на какво основание е бил освободен от работа. А. му е споделял преди образуването на ДП,
че има телково решение, но точно за какво е свидетелят не знае.
По искане на ответника по делото бе разпитана в качеството на свидетел Н. К. И.,
пострадалата при ПТП на 31.01.2020 г. Свид. И. заявява, че познава ищеца А. от
злополуката, която станала на кръстовището до зеленчуковия магазин след ул. „Раковска“ –
А. завивал, а И. пресичала, той не я видял, натиснал газта и я блъснал на 2-3 м. И. паднала
по гръб и изглежда, че тежестта е паднала на ръката й. Станала и си тръгнала, но докато
отиде в къщи /на ул. „Раковска“/ ръката й отекла и тя отишла в спешното където й
направили рентгенова снимка и се установило, че е счупена. Била счупена дясната й ръка на
китката, гипсирали я и била 45 дни в гипс. След като свалили гипса ходела на
рехабилитация. Когато отишла в спешното отделение там й казали, че й е счупена ръката и
лекарят я изпратил за рентгенова снимка. И. отишла в спешното веднага след няма и 5
минути след като си оставила у дома покупките, а инцидента станал към 10-10.30 ч., отишла
пеша до болницата. Свидетелката не си спомня за колко време е станала снимката, същия
ден било и след това я гипсирали, не е лежала в болницата, тъй като след гипса я
освободили. Гипса бил поставен в ортопедично отделение от д-р В., както и той го е свалил.
На уточняващите въпроси на ищеца А., свид. И. отговори, че след като са я регистрирали в
спешно отделение са я завели на рентгенова снимка и е изчакала снимката с човека, който е
отишъл с нея, след това отишли при д-р В., който е разчел снимката и я гипсирал. Ръката на
свидетелката била наместена без упойка преди гипсирането и много я е боляло.
Свидетелката не може да каже колко време е чакала за регистрация в рентгена, както и
колко снимки са й направили. Не помни и какво е подписвала, била в шок. Подписвала се с
4
лявата ръка на документите, които са й били дадени, тъй като е левичарка и може да пише с
лявата ръка.
По делото бе назначена съдебно-медицинска експертиза с вещи лица специалист
ортопед-травматолог д-р С. и специалист съдебен лекар д-р С.. Вещите лица са изготвили
заключението си след като са се запознали с доказателствата по делото, както и с тези по
НОХД № 489/21 г.; ДП № 57/20 г. по описа на РУ-Ямбол; ПрПр № 564/20 г. по описа на РП-
Ямбол и всички СД дискове, приложени към делата.
Вещите лица дават заключение, че в приложените по делото медицински документи с
името на Н. К. не се установяват нередности относно тяхното съдържание, дати, време на
издаване и удостовереното в същите. Описаните травматични увреждания са от действието
на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното в материалите по
делото ПТП - блъскане на пешеходец от лек автомобил и последващо падане на
пострадалата върху терена, като в конкретният случай счупването на дясната лъчева кост е
на типично място и е получено при падането върху терена с отведена настрани ръка. Този
механизъм на получаване напълно кореспондира с показанията на пострадалата. Счупването
е причинявало на пострадалата трайно затруднение на движенията на десния горен крайник.
Вещите лица са установили, че тази травма е лекувана консервативно - с репозиция и
гипсова имобилизация за срок от 30 дни.
Вещите лица са посочили относно системата на организация на спешната медицинска
помощ в Република България, че за максимална помощ на пострадалите пациенти, в близост
обикновено се намира и кабинет за рентгенологични изследвания и др. В медицинската
практика определението за спешен случай изисква провеждането на спешни мероприятия за
най-кратко време. Освен това винаги се има предвид, че всеки момент може да дойде още
по-спешен случай. Това изисква и налага много стегната и синхронизирана дейност на
екипите в спешния център. В травматологичната практика подобни случаи има почти
ежедневно и по няколко на ден и не е нормално да се счита, че цялостното обработване -
диагностично и лечебно и документално трябва да продължи часове. Този тип счупване се
обработва в рамките на 40 минути. Естествено, ако потокът от пациенти е голям, то докато
единия е в сектора за образна диагностика, следващият се преглежда и се оформя
документацията. След като се направи рентгенография тя се изпраща по електронен път и
може да се види и в Спешния травматологичен кабинет и в ОТО. Много често преди още
пациента да е пристигнал в ОТО екипът, който ще извършва репозицията и гипсирането
вече е видял и обсъдил фрактурата и е готов да действа в бърз порядък. Съпоставяйки
времевата характеристика на отделните етапи от влизането на пострадалата в Спешния
център на МБАЛ - Ямбол, минавайки през преглед, извършване на образното изследване,
насочване и придвижване до ОТО, оформяне на документацията, локална анестезия,
репозиция, имобилизация, може да се заключи, че пострадалата Н. И. е обработена стегнато,
подредено и качествено от гледна точка на времева продължителност. Медицинската
документация е правилно, надлежно попълнена според изискванията за добрата медицинска
практика и извършената дейност.
5
В Медицинската документация е представен фиш за образна диагностика - искане за
рентгенография на дясна китка от КДБ/СО №782 от 31.01.2020 г. на името на Н. К. И., с
предполагаеми травматични промени. На същия фиш е вписан резултат: фрактура. Вписан е
и Код по МКБ/Международна класификация на болестите/- S 52.50. Този код означава:
Счупване на долния край на лъчевата кост; закрито. Пак в същия фиш е записана и
Клиничната процедура: А22, която включва мероприятия по „Малки оперативни процедури
на раменен пояс и горен крайник". На хартиен носител е представена и рентгенограмата на
дясната гривнена област на пострадалата Н. И. във фасова и профилна проекция. На този
образ е ясно видимо името на пострадалата, изписано на латиница, както и часът /10:48:05ч./
и датата /31/01/2020 г. / на рентгеновата експозиция.
Представянето при изискване от А. на СД рентгенови образи от 10.02.2020 г. най-
вероятно се касае за административно техническа грешка на деловодителя, който е изпратил
тези документи към ищеца.
Принципно лечението на фрактура, която е с деформация обикновено се извършва в
спешен порядък. От гледна точка на интерес на пациента и в смисъла на добрата
медицинска практика повечето травматолози насочват към контролна рентгенография след
7-8 ден. В конкретния случай така е постъпил и д-р В., който според думите на пострадалата
е контролирал състоянието й през целия лечебен период, което обяснява и защо са налични
рентгенографии и в деня на травмата и след 10 дни – на 10.02.2020 г. В приложените по
делото рентгенографии на хартиен и СД носител от 31.01.2020 г. и 10.02.2020 г. и
представената епикриза са налице данни за счупване на дясната лъчева кост в долния й край.
Във връзка с твърденията за здравословното си състояние, ищецът А. е представил
издаденото му експертно решение от ТЕЛК Ямбол № 92715/3.11.2022 г., което е било с цел
преосвидетелстване и по същото след преглед оценката на работоспособността на А. е
намалена на 50 % ТНР от 94 % ТНР. Водещата диагноза на ищеца е Мускулна дистрофия и
още няколко общи заболявания. На 8.03.2023 г. МЗ – НЕЛК е разгледала по документи
освидетелстването след жалба на А. и отменила и върнала на ЕР на ТЕЛК преписката за
ново освидетелстване, като доказателства за извършено такова не са представени към
момента.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Съдът намира искът за допустим – предявен е от лице, твърдящо, че е увредено от
работата на лекари в ответната болница при изпълнение на тяхната работа, а разгледан по
същество съдът намира искът за неоснователен по следните съображения:
Съгласно разпоредба на чл.49 от ЗЗД, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа, в случая болницата ответник, е
обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни
действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно
6
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Тази
отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на
лицето - изпълнител на възложената работа. Възложителят на работа може да се освободи от
отговорността, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило
никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената му работа.
Твърденията на ищеца К. А. за противоправни действия от страна на работещи в
болницата лекари, изразяващи се в манипулиране на медицинска документация с цел
отразяване на несъществуващо счупване на ръката на пострадалата Н. И., не се доказаха в
настоящото производство. Напротив, тези твърдения бяха оборени от събраните по делото
писмени доказателства - съдържащите се в приложеното НОХД доказателства и изисканите
такива от МБАЛ и НЗОК, документират получена от лицето Н. И. на 31.01.2020 г. травма на
ръката - счупване на лъчевата кост на дясната ръка в нейния долен край. Това обстоятелство
се потвърди и от самата пострадала И., която бе разпитана като свидетел по делото. И.
разказа за пътния инцидент, предизвикан от ищеца А., при който е паднала и счупила ръката
си, за последвалото й посещение в спешен кабинет, рентген и ортопед, където е била
гипсирана.
От назначената и изслушана съдебно-медициска експертиза се потвърди
обстоятелството, че Н. И. е претърпяла счупване на дясната ръка на 31.01.2020 г., както и че
е била обработена от съответните лекари стегнато, подредено и качествено от гледна точка
на времева продължителност, а медицинската документация е правилно, надлежно
попълнена според изискванията за добрата медицинска практика и извършената дейност.
Вещите лица дадоха отговор и на повдигнатите от ищеца А. въпроси, свързани с времето, в
което е протекъл прегледа и лекарската манипулация по отношение на И. за това, че този
тип счупване се обработва в рамките на 40 минути, но зависи и от потока от пациенти в
момента като в случая продължителността е била нормална. Не се установи и разминаването
в датата на двете рентгенографски снимки на ръката на И. да е било манипулирано. Освен,
че в приложените по делото рентгенографии на хартиен и СД носител от 31.01.2020 г. и
10.02.2020 г. и представената епикриза са налице данни за счупване на дясната лъчева кост в
долния й край, наличието на рентгенографии в деня на травмата и след 10 дни – на
10.02.2020 г., е с оглед изпълненото задължение на травматолога да насочи към контролна
рентгенография след 7-8 ден и такава е направена.
Всички така безспорно установени по делото факти сочат на неоснователността на
претенцията на ищеца, тъй като същият не доказа твърденията си, че по отношение на него
е осъществен деликт от страна на лекарите, работещи в ответната болница, ангажирани с
прегледа и лечението на Н. И., пострадала при ПТП. Предявеният от А. иск за непозволено
увреждане следва да бъде отхвърлен поради недоказано противоправно поведение на
лекари, работещи в МБАЛ „Св. Пантелеймон Ямбол“ АД, тъй като се установи, че в случая
с Н. И. са приложени необходимите дейности в съответствие с добрата медицинска практика
7
и в сроковете, съответстващи на тези дейности. Т.е. не се установи Н. К. да е била с мнимо
/несъществуващо/ счупване на дясната ръка и това обстоятелство да е в основата на
изготвената съдебно-медицинска експертиза, както и да е довело до повдигане на обвинение
на ищеца А. по НОХД № 489/2021 г. по описа на ЯРС.
По тези съображения след като не се установи противоправно поведение, респ.
противоправно деяние, извършено от лекари от ответната болница, съдът не обсъжда
останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.49 от ЗЗД, а именно претърпени
неимуществени вреди от ищеца и техния размер.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски като размерът им бъде съобразен с направеното от ищеца възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Видно от
договора за правна защита и съдействие, изп.директор на болницата е упълномощил адв.Т.
на 2.02.2022 г. при действието на редакцията на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ДВ бр.68 от 31.07.2020 г., където в чл.7 ал.2 т.4 е
предвидено възнаграждение при цена на иска от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв. Т.е. при цена на настоящия иск от 33 000 лв. минималното
адвокатско възнаграждение за защита на ответника би следвало да е в размер 1520 лв.
Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 1800 лв., но предвид
изложеното, съдът намира са основателно възражението на ищеца за прекомерност на
същото и то следва да бъде намалено на 1600 лв. Разноските на ответника, които ищецът
следва да му заплати са в размер 1620 лв., от които 1600 лв. намалено адвокатско
възнаграждение и 20 лв. заплатен депозит на свидетел.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. А., ЕГН ********** от гр.****, к-с. ***** против
МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.**** иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата 30 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди в размер 3000 лв., от
които 2600 лв. разходи за хонорар и консултации на адвокати и 400 лв. ползвани неплатени
отпуски, които вреди са причинени на К. Г. А. от лекари, работещи в МБАЛ
„Св.Пантелеймон“ АД гр.****.
ОСЪЖДА К. Г. А., ЕГН ********** от гр.****, к-с. ***** да заплати на основание
чл.78 ал.3 от ГПК на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.**** направените по делото разноски
в размер 1620 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд Бургас.
8
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9