О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.09.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 11122 по описа за 2016г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на К.К.Т. и Е.Ю.Т., с която са предявили
против „Б.ДСК“ ЕАД гр.София иск за прогласяване нищожността на договор за
учредяване на ипотека с НА № 15, том І, рег.№ 317, дело № 14/2009г. по чл.576 ГПК и за обявяване неговата унищожаемост поради
грешка в предмета по чл.28 ЗЗД.
Ищците сочат, че с НА за
учредяване на договорна ипотека № 14, том І, рег.№ 7999, дело № 102/2002г.
придобили недвижими имот УПИ в гр.София, район Овча купел, ул.******, целият с
площ от 400 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сградата,
състояща се от сутерен, два етажа и таван в подпокривното
пространство, със застроена площ 112 кв.м. и разгърната площ 225.70 кв.м. През
2007 и 2008г. фирма „К.-*“ ЕООД била кредитирана от ответника с
100 000лв., като впоследствие отпуснала още един кредит от 100 000лв.
на дружеството за оборотни средства, за което ищците не знаели. През 2009г.
били повикани в офис на банката и където уведомени, че кредитополучателят не е
в състояние да погасяване кредита от 200 000лв., както и под предлог, че
се налага да проверят имотното им състояние казали, че са отпуснали по-голям
кредит отколкото е било нужно, поради което следвало да ипотекират свой имот за
обезпечение задълженията по кредита на дружеството, като в противен случай
имотът ще бъде изнесен на публична продан. Твърдят даденото допълнително
обезпечение да се явява прекомерно, тъй като никъде в документите не пишело, че
се плаща друг кредит. По тази причина молят да се прогласи нищожността на договор за учредяване на ипотека с НА № 15,
том І, рег.№ 317, дело № 14/2009г.
В молба от 12.10.2016г.
уточняват, че претендират недействителност на договора и нотариалния акт поради
това, че не им бил прочетен от нотариуса, не били запознати със съдържанието
му, както и не им бил даден екземпляр от него, а с такъв се сдобили
впоследствие непосредствено преди публичната продан. В молбата се посочва
недвижим имот, съставляващ апартамент № 22 в гр.София, район Овча купел, ул.******,
на подпокривен етаж, вх.А, с площ от 100.80 кв.м.
Посочено е, че договорът е сключен при грешка в предмета, тъй като у ищците
останало впечатлението, че теглят по-малки суми от тази, която е по договора и
това узнали при снабдяването с нотариален акт.
В молба от 11.10.2018г. ищецът К.Т.
допълнително излага, че за обезпечение на кредита на „К.-*“ ЕООД, който към
2008г. бил овърдрафт, бил ипотекиран съсобствен със
съпругата му недвижим имот в гр.София, кв.Горна баня, но за да може кредитът да
се приведе в редовност било необходимо допълнително обезпечение. Поради това С.В.,
управител на „К.-*“ ЕООД се обърнал към тях и те се съгласили да му помогнат с
уговорката да бъдат прехвърлени дялове от дружеството на ищеца. След разговори
банката поискала допълнително обезпечение за да отпусне допълнителни средства и
да приведе кредита в редовност, като за целта В.и ищеца Т., като собственици на
дяловете на дружеството, подали молба за кредит от 50 000 евро, като се
ипотекира апартаментА в Овча купел, който се явява имот втора ипотека. Отрича да е
подписвал анекси с банката. След като ипотеката върху имота била учредена
казали, че ще отпуснат 30 000 евро, но не и 50 000 евро. На запитване
кога ще отпуснат кредита от 30 000 евро от банката заявили, че не могат да
предоставят и тези средства поради финансовата криза. На въпрос какво ще стане
с допълнителното обезпечение за ипотеката на апартамента в Овча купел му било
казано, че остава така до подобряване на икономическите условия. През 2015г.
били изнесени на публична продан три
техни имота, като тогава разбрал, че има втора ипотека на къщата в Овча
купел с анекс, който не е подписвал. В тази връзка твърди, че подписът му бил
откраднат или ответникът го е въвел в заблуждение, както и целенасочено е била
намалена цената, включително ЧСИ при проданта не включил 203 кв.м. от къщата в
Овча купел, с цел да се продадат на по-ниска цена. С оглед и заявеното в
съдебно заседание от 16.10.2018г. поддържа, че апартаментът бил ипотекиран и
впоследствие на публична продан продаден за кредит, който не бил отпуснат.
Ответникът оспорва исковете, като
от своя страна излага, че с ищците, в качеството на кредитополучатели, и две
представлявани от тях дружества „Т.Л.“ ЕООД и „К.***“ ЕООД, в качеството на съдлъжници, бил сключен на 29.06.2007г. договор за ипотечен
кредит, по силата на който банката отпуснала сумата от 377 200 евро, от
която 200 000 евро за покупка на недвижим имот-УПИ ІІІ-1310 от кв.26 по плана на гр.София, м.Овча купел, находящ
се на ул.******, целият с площ 400 кв.м., заедно с построената в него двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 112 кв.м. и гараж от 29 кв.м., а
останалите 177 200 евро по сметка на кредитополучателите. За обезпечение
на кредита била учредена договорна ипотека с НА № 140, том І, дело №
102/02.07.2007г. С анекс от 11.02.2009г. било постигнато съгласие за
предоставяне допълнително обезпечение на задълженията по договора за кредит, в
изпълнение на който и с НА № 15, том І, рег.№ 317, дело 14/13.02.2009г. била
учредена ипотека и върху собствения на ищците, придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, недвижим имот-Апартамент № 22 в гр.София, район Овча
купел, ул.******, на подпокривния етаж, вх.А, със
застроена площ 100.80 кв.м., заедно с мазе № 22 с площ 5.40 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, и гараж № 28
на същия адрес с площ 28.60 кв.м. Отрича твърдението на първия ищец да не е
подписал анекса поради това, че и двамата, в качеството на физически лица, са
депозирали молба за предоставяне на допълнително обезпечение, както и в
качеството им на представляващи дружествата-съдлъжници
в писмен вид са изявили съгласието си за това. В тази връзка поддържа, че
съдържанието на договора за кредит, анекса и нотариалните актове за учредяване
договорни ипотеки ясно и точно посочват размера на кредита, неговото
предназначение, условията за връщането му и с кои имоти се обезпечава, което
изключва ищците да са били в грешка относно предмета. Поради неизпълнение
задълженията по договора в полза на банката била издадена заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д.№ 28292/2010г. на СРС, 60 състав, с
образувано изп.д.№2789/2010г.
на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, по което наложени възбрани върху
ипотекираните два имота и впоследствие продадени на публична продан на трето
лице с постановления за възлагане от 13.10.2015г. и 14.10.2015г. Ищците били
надлежно уведомени за осъщественото принудително изпълнение, като К.Т. дори бил
определен и за пазач, с оглед на което отрича да са узнали посочените по-горе
обстоятелства едва след публичната продан. Сочи още, че на 15.07.2007г. бил
сключен договор за кредит за оборотни средства между „Б.ДСК“ ЕАД и „К.-*“ ЕООД
в размер на 200 000 евро за рефинансиране задължения на това дружество и
допълване на оборотни средства. За обезпечение на този кредит ищците се
съгласили и била учредена договорна ипотека с НА № 117, том V, рег.№ 7350, дело
№ 864/2007г. върху съсобствения им неурегулиран
поземлен имот с пл.№ 201 по кадастралния план на гр.София, местността „Горна баня-Подлозище“ район Овча купел, целият с площ 1125 кв.м.
Поради неизпълнение задълженията от кредитополучателя „К.-*“ ЕООД в полза на банката била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 13205/2010г. на
РС-Пловдив, въз основа на който осъществено принудително изпълнение чрез
провеждането на публичната му продан и с Постановление от 14.10.2015г. възложен
на трето лице. За тези действия ищците също са били надлежно уведомени. С оглед
изложеното счита, че исковете са неоснователни и моли да се отхвърлят.
Допълнително навежда на тяхната недопустимост, тъй като с публичната продан на
имотите на основание чл.175, ал.1 ЗЗД ипотеките са погасени и в този смисъл за
ищците не е налице правен интерес от прогласяването им за недействителни.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Съгласно чл.175, ал.1 ЗЗД с
извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и
всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително
удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. По приложението на тази норма
е налице непротиворечива съдебна практика, че с извършване на проданта и
влизане в сила на постановлението за възлагане учредените ипотеки се погасяват
по силата на закона /ex lege/. Купувачът по публичната продан купува имота чист от тежести, а ипотеката
се погасява независимо дали е била действителна или недействителна. Това
изключва правен интерес от установяване недействителността на договор за
ипотека, защото и при благоприятно съдебно решение не би се постигнала защита
на субективно право /Определение № 160/14.03.2013г. по т.д.№ 580/2012г., ВКС ІІ
т.о. и Определение № 794/06.11.2014г. по ч.т.д.№ 3215/2014г., ВКС, І т.о./.
В случая са сключени два договора
за кредит, обезпечени с ипотеки върху три различни недвижими имота на ищците. По
първия от 29.06.2007г. „Б.ДСК“ ЕАД предоставила кредит на К. и Е. Т., в
качеството им на физически лица, за закупуване на недвижим имот в гр.София, ул.******,
който имот бил ипотекиран в полза на банката за обезпечение на кредита с НА №
140/2007г. Впоследствие било постигнато съгласие за допълнително обезпечение и
по предвидения ред и форма учредена ипотека върху друг съсобствен
на ищците недвижим имот в гр.София, ул.****** с НА № 15/2009г. По втория
договор за кредит от 15.10.2007г. кредитополучател и длъжник е „К.-*ЕООД, обезпечен
с ипотека върху трети имот на ищците в
гр.София, „Горна баня-Подлозище“ с НА № 177/2007г.,
т.е. имат качеството на ипотекарни длъжници предоставили свой имот в обезпечение на чуждо
задължение.
Поради неизпълнение поетите и с
двата договора задължения от кредитополучателите в полза на банката са били
издадени заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК през 2010г. и въз основа на тях
изпълнителни листи, съответно по гр.д.№ 28292/2010г. по описа на СРС, 60
състав, за вземанията по договора за кредит от 29.06.2007г., и по ч.гр.д.№ 13205/2010г.
по описа на Районен съд-Пловдив за вземанията по договора за кредит от
15.10.2007г. Не се твърди, а и данни длъжниците
/ищците и/или „К.-*“ ЕООД/ да са възразили против заповедите, респ. да са били
предявени и разгледани установителни искове по чл.422 ГПК не са представени.
Въз основа издадените
изпълнителни листи било образувано изп.д.№
20108410402789 по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, по което по
искане на банката принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземанията било
насочено върху трите ипотекирани имота-първите два за задълженията на ищците, а
третия за задълженията на „К.-*“ ЕООД. След проведена публична продан с
Постановления на съдебния изпълнител съответно от 13.10.2015г. и 14.10.2015г. са възложени на купувачите-трети
лица: имота в гр.София, ул.****** на „П.Е.Д.“ АД гр.София, имота в гр.София,
ул.****** на „Б.“ ЕООД гр.София и имота в гр.София, Горна баня-Подлозище
на Е.К.М.от гр.София. В представените по делото възлагателни
постановления е отбелязано да са влезли в сила на 13.06.2016г. Исковата молба,
с която е оспорена действителността на договора за ипотека по НА № 15/2009г.
върху имота в гр.София, ул.******, е подадена на 12.09.2016г., т.е. след
влизане в сила на постановленията за възлагане.
Горното обуславя извода, че с
провеждането на публичната продан и влизане в сила на постановленията за
възлагане на основание чл.175, ал.1 ЗЗД и трите ипотеки са се погасили. В
случая не е налице изключението по чл.175, ал.2 ЗЗД, според която норма
ипотеката се запазва при публичната продан, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение, тъй
като в представените постановления такова съгласие не се съдържа. Тук следва да
се посочи недотам ясната позиция на ищците въз основа на кои конкретно
обстоятелства поддържат недействителност на ипотеката при положение, че формулирания петитум е за договора за ипотека по НА № 15/2009г. отнасящ
се за имота на ул.******, доколкото навеждат такива свързани предимно с
договора за кредит, по който са ипотекарни длъжници предоставили собствен имот /различен от посочения/
в обезпечение на чуждо задължение. Самите договори за кредит и тези за
учредяване на ипотеките ясно посочват кои са страните, какъв е размерът на
предоставените кредити и с какво предназначение, кои имоти задълженията по кой
от договорите обезпечава. Ако и да считат, че имат защитимо право във връзка с договорите
за кредит, в частност твърдението да е бил ипотекиран този имот за обезпечение
на кредита с длъжник „К.-*“ ЕООД, какъвто реално не бил предоставен, е следвало да ги упражнят чрез иск, с който да
оспорят действителността на самия договор или неговото неизпълнение.
Независимо от това погасителния
ефект е настъпил за ипотеките и по трите имота и то по време преди подаване на
исковата молба, поради което ищците нямат правен интерес от оспорване
действителността им. Правния интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за правото на иск, който следва да е налице в течение на цялото
производство и за който съдът следи служебно. Липсата му обуславя недопустимост
на иска с последици прекратяване на делото без съдът да се произнася по
съществото на спора.
На основание чл.78, ал.4 ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените разноски от 300лв. за юрисконсутско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.130 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА на К.К.Т., ЕГН **********, и Е.Ю.Т., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 11122/2016г. по описа на СГС, І-1 състав, поради липса
на правен интерес от иска.
ОСЪЖДА на К.К.Т., ЕГН **********, и Е.Ю.Т., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, да заплатят на „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.4 вр.
ал.8 ГПК от 300лв.
Определението може да се обжалва
с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
СЪДИЯ: