РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Разград, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20243300100372 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С. И. М. чрез пълномощник против К. Б. А.. Ищецът
твърди, че на 24. 08. 2023 г. в с. *** ответникът му нанесъл побой, причинил му средна
телесна повреда, за което било образувано нохд № 115/ 2024 г. по описа на РС Ку*** и било
одобрено споразумение, с което ответникът се признал за виновен в извършване на деянието
. Вследствие на деликта, ищецът претърпял неимуществени вреди – случилото се
преобърнало живота му, наложило се да продаде къщата си в селото и да се изсели да живее
в друго село. Детето му било силно травмирано, което наложило да посещават лекари.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
30 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното плащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който по същество
излага становище, че иска е неоснователен. Съображенията му за това са, че ищецът е
напуснал с. *** сам и по свой повод, както и че бил в добро здравословно и физическо
състояние.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното нохд № 115/ 2023 г. , с Протоколно
определение № 110 от 17. 04. 2024 г. Ку***ският районен съд е одобрил постигнатото
споразумение между РП Ку*** и К. Б. А., с което последният е признат за виновен в това, че
на 24. 08. 2023 г. в с. ***, обл. Разград, причинил на С. И. М. от с. ***, обл.***, средна
1
телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст и екстракция на
32 и 33 долни леви зъби, довели до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече
от един месец, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.129, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК .
Според заключението на назначената по настоящото дело съдебно-медицинска
експертиза, при инцидент от 24. 08. 2023 г. на ищеца са причинени: Двустранно счупване на
долната челюст - в дясно на ниво долночелюстен ъгьл/рамо с ангажиране на короноиден
израстък /преден израстък на рамото/, в ляво - фрактура на тялото парамедианно /в близост
до средата/; последващо налагане на метална остеосинтеза и оперативно шиниране на
челюстите; увреждане на костната поддръжка и зъбодържащия апарат на 32 и 33 зъби,
наложило тяхната екстракция; охлузна рана с оток и хематом в лява орбитална област, лява
лопаткова област и на лявото коляно; изразен, умерено болезнен оток и хематом
параментално /в близост до брадичката/ вляво и значителен оток и хематом около ъгъла на
долна челюст вдясно с миграция надолу по шията пред гръдно-ключично-сисовидния
мускул; кръвонасядания по челото, носа и лявата скула; охлузвания в дясна челна област,
носа, лява скула, леви лакътна и колянна стави. Направени са три операции на ищеца: на 25.
08. 2023 г. за поставяне на лигатурни шини на двете челюсти, на 28. 08. 2023 г. за открито
наместване на алвеоларна фрактура, екстракция на 32 и 33 зъби, поставяне на шини на двете
челюсти и на 31. 08. 2023 г. за открито наместване на мандибуларна фрактура. По отношение
на оперативното лечение оздравителния период е приключил. Не са възстановени
екстрахираните втори и трети долни леви зъби. Вещото лице е констатирало, че към момента
на прегледа фиксатора в долната челюст не е отстранен. Болките и страданията са били най-
силни непосредствено след получаване на травмата и с времето са започнали да отшумяват.
Налице са субективни оплаквания на ищеца, за които няма обективна методика, че към
момента съобщава за невъзможност да отваря устата в пълен обем, болка в долните зъби от
лявата страна, чувство за изтръпване на зъбите на долната редица, избягване на твърди
храни и постоянно чувство за намалена чувствителност /хипестезия/ в брадичкова област.
Факт е, според вещото лице, че е налице непълно отваряне на устата, лека набелязана
неправилна захапка. Болките в съзъбието от долната страна на челюстта може никога да не
отшумят.
По делото е разпитана като свидетел В. М. И. – *** на ищеца. Същата дава
показания, че на 24. 08. 2023 г. вечерта били заедно с ищеца и детето им седнали на пейката
пред къщата им в с. ***. Минала по пътя една червена кола, подминала ги, но после се
върнала и спряла. Шофьорът попитал „Защо малкия ми показа среден пръст?“, а детето
отговорило, че просто поздравява. Съпругът й се извинил в случай, че детето го е направило
и тръгнали да се прибират в къщи. Чули стъпки и когато ищецът се обърнал, ответникът,
който бил шофьора на автомобила, го ударил с юмрук по лицето и го спънал. Съпругът й
паднал и ответникът започнал да го налага с юмруци, ритници, по главата, където му падне.
Свидетелката се опитала да ги разтърве и когато казала, че ще извика полиция, ответникът
избягал. Съпругът й бил целия в кръв. След претърпения инцидент, детето много се
изплашило, започнало да пищи. Ищецът с чичо си отишъл в болницата в гр. Ку***, но там
му казали, че не е за тях и отишъл в МБАЛ „Медика“ ***. Там установили, че има счупени
зъби и чене, направили му две операции – вътрешна и външна. Престоял две седмици в
болницата. Оплаквал се от болки, главата му била увита с бинт, не можел да си отваря устата
и да се храни. В продължение на шест месеца се хранел със сламка само с пасирана храна.
2
Оплаквал се от силни болки в главата, чак викал, плачел като дете. В продължение на 3-4
месеца не работел, за да се пази. Все още се оплаквал, че му трака ченето, че го болят
венците, не можел да се храни с по-твърда храна, да си отваря напълно устата. Отслабнал с
около 10 килограма. В момент семейството на свидетелката живеело в с. ***, общ. ***,
където и работели в кравеферма. Продали къщата си в с. ***, тъй като всичко им
напомняло за инцидента. Все още свидетелката била в шок, не можела да го забрави. Преди
това двамата със *** си работели в кравеферма в с. ***, а през почивните дни ходели в с.
***, там детето им било записано в детска градина, но посещавало такава в с. ***.
По молба на ответника са разпитани свидетелите Т. К., Д. А. и А. А..
Св. Т. К. дава показания, че е от с. ***, познава ответника много добре, а ищеца С.
виждал няколко пъти. След инцидента попитал съседа на ищеца какво се било случило и
последният му отговорил, че двамата се сборичкали. Чул, че ищецът си продал къщата, но
не знаел защо, от поне два-три месеца не го бил виждал в селото.
Св. Д. А. е *** на ответника. Чул за инцидента, познавал и ищеца С.. След инцидента
видял С. с някакъв човек да оглеждат къщата. Най-вероятно бил купувача, защото чул, че С.
продал къщата. Твърди, че не намира разлика във физиката му преди и след инцидента.
Св. А. А. е *** на ответника и бил запознат с инцидента, тъй като *** му споделил за
него. През м. септември, 20 дни след инцидента, минал покрай къщата на ищеца и го видял,
че си ремонтира колата. Ищецът бил отдолу под колата, а до него имало галон с бира. След
това ищецът се качил на автомобила си, за да го пробва и минал с толкова висока скорост
покрай тях, че детето на свидетеля се уплашило. В края на м. септември свидетелят отново
видял ищеца, който се бил качил на стълба до къщата си и събирал кабели. Състоянието му
било нормално, на здрав човек, нищо му нямало, викал нещо на ***та си.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на ответника К. Б. А..
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата
инстанция доказателства, че ищецът С. И. М. е пострадал на 24. 08. 2023 г. от престъпление,
причинено от К. Б. А.. С определение № 110 от 17. 04. 2024 г. по нохд № 115/ 23 г.
Ку***ският районен съд е одобрил постигнатото споразумение между РП Ку*** и К. Б. А., с
което последният е признат за виновен в това, че на 24.08.2023 г. в с.***, обл.Разград,
причинил на С. И. М. от с.***, обл.***, средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно
счупване на долната челюст и екстракция на 32 и 33 долни леви зъби, довели до
затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от един месец.
Според чл. 413 от НПК и чл. 300 ГПК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с
присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за
вреди от деликта. Посочените актове на наказателния съд обвързват гражданския съд,
относно вината на дееца, както и относно противоправността на деянието.
Предвид изложеното, съдът приема, че е безспорно установено виновното и
3
противоправно поведение на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните
увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените
в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно
възстановяване.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че от нанесения побой на 24. 08. 2023 г. , ищецът е получил увреждания, които са
довели до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от един месец, поради
двустранно счупване на долната челюст и екстракция на 32 и 33 долни леви зъби. Към
датата на извършване на прегледа от вещото лице се установява, че движението на челюстта
не е напълно възстановено, че е налице непълно отваряне на устата и лека неправилна
захапка. Ищецът изпитва болки и болките в съзъбието на долната челюст, според вещото
лице ще се проявяват и за в бъдеще, може никога да не отшумят. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, от приложените писмени доказателства може да се
направи извод, че през изминалия период от време от една година и половина след ПТП, от
което е причинено телесното увреждане на ищеца, оздравителния период по отношение на
оперативното лечение макар да е приключил, не се очаква пълно възстановяване, предвид
последиците от такива травми. Дискомфортът на челюстта и двигателния дефицит при
дъвчене и говорене са завинаги. Може да се направи извод, че ще има остатъчни негативни
последствия за ищеца - болки и неудобства в ежедневните дейности, които ще влошават
винаги качеството на живот.
При тези факти съдът счита, че в конкретния случай, се претендират неимуществени
вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират със сравнително висок
и продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили. По
естеството си инцидентът е предизвикал освен силни физически болки и битови неудобства
свързани най-вече с дъвченето и храненето, така и стрес, уплаха и негативни душевни
изживявания у ищеца, както се установява от показанията на св. И. и писмените
доказателства по делото. От тези гласни доказателства се установява, че след
произшествието ищецът изпитвал много силно главоболие, кървене от носа, хранел се през
сламка в продължение на половин година, наложило се цялото семейство да се преместят да
живеят в друго населено място. Въпреки, че като *** на ищеца, св. И. е заинтересована от
изхода на спора, съдът кредитира показанията й, тъй като се подкрепят от заключението на
СМЕ, относно претърпените от ищеца физически болки и страдания и от представения НА
за покупко-продажба на недвижим имот № ***, т. ***, дело № *** г. Показанията на
посочените от ответника свидетели не опровергават установените по делото болки и
страдания, изпитани от ищеца. Свидетелите Т. К., Д. А. с показанията си установяват само,
че след произшествието ищецът и семейството му продали къщата си в селото и се
преместили да живеят в друго населено място, както твърди и доказва ищецът. Показанията
4
на св. А. А., който е *** на ответника, дори и да се приемат за достоверни, че ищецът
ремонтирал автомобила си, управлявал го, употребявал алкохол, движел се нормално, един
месец след произшествието, не свидетелстват пряко и непосредствено за здравословното
състояние на ищеца, установено безспорно, обективно от писмените доказателства по
делото и заключението на СМЕ.
Съобразявайки тежестта на уврежданeто, възрастта на пострадалия, обстоятелствата,
при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на проведеното лечение,
продължителността и интензивността на физическите и психическите страдания на ищеца,
съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди
възлиза на 30 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост
по чл. 52 ЗЗД, поради което предявения иск е основателен и доказан.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 1200 лева , деловодни разноски в размер на 400 лв.,
а на ищеца сумата 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е определено много под минимума, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
минимум, предвид цената и уважената част от иска е 3 050 лева. Възнаграждението е
съобразено правилно и обосновано и с фактическата и правна сложност на делото.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. А. от гр. ***, обл. ***, ул. *****, ЕГН ********** да заплати на С. И.
М. от с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. ***, ЕГН ********** на осн. чл. 45 от ЗЗД сумата
30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на извършено
на 24. 08. 2023 г. престъпление по чл.129, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК - средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст и екстракция на 32 и 33 долни леви
зъби, довели до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от един месец, за
което К. Б. А. е признат за виновен със споразумение, одобрено по нохд № 115/ 23 г. по
описа на Ку***ският районен съд, ведно със законната лихва от деня на увреждането 24. 08.
2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Б. А. от гр. ***, обл. ***, ул. ***, ап. 2, ЕГН ********** да заплати
по сметка на Разградския окръжен съд сумата 1 200 лева за държавна такса и сумата 400
лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд .
5
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6