№ 14667
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110167592 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
16.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 67592/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Ц. М. Г. срещу „БТП“ ЕООД, в която се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение, като ищеца изпълнявал длъжността
„Машинист, локомотивен, маневрена работа, депо II гр.“. Поддържа, че трудовото
правоотношение е било прекратявано, поради уволнение, което е било признато за
незаконно, като бил възстановен на заеманата длъжност. Навежда доводи, че въпреки
възстановяването на работа и поисканата актуализация на трудовото възнаграждение
същото не били извръшено, въпреки че след 02.12.2016 г. възнаграждението трябвало да
бъде по-високо – в размер на 1000,00 лева, а не 646,00 лева. Излага съображения, че за
периода от 30.11.2018 г. до м.12.2021 г. му се дължала сума в размер на 12744,00 лева,
представляващи дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение. Твърди, че също така се
1
дължало допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено време, което за периода
м.12.2018 г. до м.03.2019 г. било в размер на 220,00 лева, за периода м.04.2019 г. до
м.03.2020 г. е в размер на 977,04 лева, а за периода м.04.2020 г. до м.03.2021 г. е в общ
размер на 1019,52 лева. Поддържа, че за периода м.12.2018 г. до 29.11.2021 г. се дължала и
мораторна лихва върху вземането за трудово възнаграждение, както и мораторна лихва
върху вземането за допълнително трудово възнаграждение. Иска ответника да бъде осъден
да заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди,
исковете са недопустими, тъй като са предявени срещу процесуално нелигитимирано лице,
тъй като работодател на ответника се явявало Поделение за товарни превози към ответника,
което мотивиран подробно. Поддържа, че претенциите са неоснователни, като трудовото
възнаграждение на работниците и служители се определяли въз основа на колективния
трудов договор, като в приложенията към същия била създадена унифицирана номенклатура
на длъжностите и техните основни заплати. Навежда доводи, че от действащия за периода
КТД, нямало предвидена длъжност, каквато била заемана от ищеца и същата не фигурирала
в приложенията към КТД, поради което и основната заплата за длъжността не била
индексирана. Излага съображения, че от 07.02.2022 г. ищецът бил подписал допълнително
споразумение, с което бил преназначен на друга длъжност с месечно възнаграждение от
1053,00 лева. Твърди, че ищецът е бил възстановен на длъжност, която не е била
съществувала по редовното щатно разписание, като именно поради доводите от КТД
възнаграждението му не било подлежало на индексация. Поддържа, че не е налице
нарушение на чл. 244 КТ, тъй като имало разлика между минималната работна заплата и
основната работна заплата, което аргументира. Навежда доводи, че претендирания размер
на трудово възнаграждение за целия процесен период не кореспондирал с уговореното в
КТД за нито една от сходните длъжности. Иска прекратяване на делото, евентуално
отхвърляне на исковете.
С Разпореждане № 9002/28.01.2022 г., съдът на основание чл. 130 ГПК е прекратил
производството в частта по предявен конститутивен иск за изменение на трудовото
правоотношение. Разпореждането е било обжалвано, като същото е потвърдено с
Определение от 26.09.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 6865/2022 г. по описа на СГС, II-Д
състав, което е влязло в сила.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение, респ. допълнително трудово възнаграждение.
По делото няма спор между страните, че с Решение от 12.10.2018 г. по гр. д. №
8586/2017 г. по описа на СРС, 58-ми състав, ищецът е бил възстановен на длъжността
„Машинист, локомотивен, маневрена работа, депо II гр.“, за което по делото е представена и
Заповед № 402/30.11.2018 г. от ответника за възстановяване на работа, считано от 30.11.2018
г. В този смисъл, съдът счита, че не може да се уважи възражението на ответника, че същият
нямал качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Действително
поделението на юридическо лице може да бъде самостоятелен работодател, но същото
2
следва да бъде организационно и/или структурно обособено, за което по делото не са
ангажирани доказателства. Тоест, ответника е принципно пасивно материално легитимиран
по предявените искове.
Тоест в случая безспорно се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношения за процесния период и за процесната длъжност.
На следващо място, съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства
– фишове за работна заплата и предвид липсата на оспорвания от страна на ответника, то
безспорно се установява, че за периода от 30.11.2018 г. до м.12.2021 г. ищецът е извършвал
работа на длъжността, която е заемал. В този смисъл, доколкото трудовото възнаграждение
по аргумент от чл. 242 КТ, във вр. чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ се заплаща, съответно се издават
ведомости за положения труд, то следва да се направи извод, че след като работодателят е
издал фишове за работна заплата, то последният е признал, че работникът или служителя е
положил труд за процесния период. Тоест, налице е извънсъдебно признание на факти,
което е едно от най-сигурните доказателства в гражданският процес, което преценено в
съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното
фактическо и правно положение между тях – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ, като се изяснява, че за периода от
30.11.2018 г. до 30.11.2021 г. основното месечно възнаграждение на ищеца за периода е в
размер на 646,00 лева, като вещото лице подробно е изложило съображения, как същото е
било заплащано. Изяснено е, че за периода същият период клас прослужено време е в размер
между 22-25 %, съответно изяснено по години и периоди. Вещото лице е посочило, че по
действащото разписани на длъжностите към 30.11.2018 г. (в сила от 12.04.2017 г.),
длъжността с код 83112009 е за „Машинист, локомотивен, влакова работа“ с численост от 16
човека с основна заплата в размер на 745,00 лева, а длъжността „Машинист, локомотивен,
маневрена работа, депо“ не съществува. Установено е, че със заповед на директора на
ответника (заповедта е в сила от 28.11.2018 г.), за длъжността на ищеца е създадена за 1 бр.
длъжност с основна заплата от 646,00 лева. Посочено е, че от 2018 г. е налице КТД с
уговорена минимална заплата, като досежно длъжността „Машинист, локомотивен, влакова
работа“ основната заплата е в размер на 826,00 лева., като изрично е установено, че в
приложението към КТД не съществува длъжността „Машинист, локомотивен, маневрена
работа, депо“. Аналогични обстоятелства са установени по отношение на КТД от 2020 г., със
съответно определена минимална работна заплата от 988,00 лева, респ. липсва длъжност
„Машинист, локомотивен, маневрена работа, депо“. Подробно е изяснено от експерта какво
е било трудовото възнаграждение за длъжността „Машинист локомотивен“ с всички
разширения и допълнения, в периода на претенцията на ищеца, като е подробно посочено,
че размера на сумата варира от сумата от 707,00 лева до 1013,00 лева – с подробно
посочване на различните длъжности за процесния период.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира. Същото е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
С оглед твърденията на страните и предвид представените по делото доказателства,
които настоящият съдебен състав взема предвид поотделно и в тяхната съвкупност, то
следва да се направи извод, че претенциите на ищеца са неоснователни, като съображенията
за това са следните и са изложени по-долу в настоящите мотиви.
Според чл. 242 КТ Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. А
съгласно новелата на чл. 244 КТ Министерският съвет определя: минималната работна
заплата за страната; видовете и минималните размери на допълнителните трудови
възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са
3
определени с този кодекс.
За процесния период по отношение на минималната работна заплата са приложими -
ПМС № 316/20.12.2017 г., ПМС № 320/20.12.2018 г. и ПМС № 350/19.12.2019 г., където
последователно е определено, че минималната работна заплата е в размер на 510,00 лева,
560,00 лева и 610,00 лева.
При това положение, след като на ищеца е заплащана сума за заеманата длъжност,
която е по-голяма от МРЗ, то на последният не се дължи нито разлика във възнаграждение,
нито нещо допълнително. Проблемът в процесният случай е не, че принципно ищецът заема
длъжност, която очевидно е премахната от щатното разписание и не съществува, като има
създадена единствена бройка поради съдебното решение за възстановяване на работа, а че
работодателят не го преназначава на длъжност, която е съобразена с положението му,
съответно за която следва да взема трудово възнаграждение адекватно на длъжността и
предвиденото в КТД (към който по делото няма данни лицето да се е присъединило – нито
писмено, нито като член на синдикална организация (арг. чл. 57 КТ), но дори последното да
беше налице, то щеше да е без значение с оглед заеманата длъжност). При това положение,
ищецът би могъл да има вземане към работодателя, но не за неизплатено трудово
възнаграждение, а за вреди, вкл. от дискриминационно отношение към него (ако се установи
такова). Това обаче предполага друго основание на претенцията, поради което настоящият
иск като неоснователен следва да се отхвърли. В тази насока досежно на основанието на
иска следва да се има предвид, че въпросът за основанието на което е предявен иска е от
значение от процесуална гледна точка, тъй като с оглед основният принцип в българският
граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът е длъжен да
разгледа спора на въведеното от ищеца основание, за което се дължи и т. нар. защита-
санкция (арг. чл. 2 ГПК). Съдът не може служебно да измени основанието – в случая да
разгледа претенцията извън заявеното – да разгледа претенция за заплащане на вреди от
дискриминационно отношение или отношение водещо до имуществени вреди по трудовия
договор. Касае се за две коренно различно основания. Като ако съдът разгледа непредявено
основание, това води до недопустимост на процеса, поради което решението би подлежало
на обезсилване и връщането на делото за разглеждане на предявеният иск.
На следващо място трябва да се отбележи, че е правно несъстоятелно твърдението на
ищеца, че трудовото му възнаграждение следвало да се определи съобразно средното за
длъжността. Когато трудовото възнаграждение е по уговорка между страните – при трудов
договор, то последното не може да бъде под уговорения размер при спазването на
изискванията за МРЗ, което в случая е спазено. Друг е въпросът за посоченото по-горе
евентуално друго основание на претенцията. Дали след процесния период е налице друго
основание за изменение на трудовото възнаграждение е без значение.
Искът за мораторна лихви е акцесорен и обусловен от изхода на делото по
претенцията за главницата, която е обуславяща. След като обуславящата претенция е
неоснотевателна, то такава се явява и обусловената, поради което същата следва да бъде
отхвърлена в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като
е доказал, че действително е сторил такива, поради което съобразно правилото на чл. 78, ал.
3 ГПК следва да му се присъди сумата от 300,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Ц. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................
срещу „БТП“ ЕООД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление гр. ............., за
заплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на
сумата от 12744,00 лева, представляващи незаплатено трудово възнаграждение за
длъжността „Машинист, локомотивен, маневрена работа, депо II гр.“ за периода от
30.11.2018 г. до м.12.2021 г., както и сумата от 1019,52 лева, представляващи незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за клас „прослужено време“ за периода от м.12.2018
г. до м.03.2020 г., както и сумата от 2320,58 лева, представляващи мораторна лихва върху
двете главници за периода от м.12.2018 г. до 29.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. М. Г., ЕГН: ********** да заплати на
„БТП“ ЕООД, ЕИК: ................., сумата от 300,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение и деловодни разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5