№ 3144
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20211110170920 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от ЗАД „...........“ АД
против ЗД „........... АД за присъждане на сумата от 761,88 лв. – регресна
претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., което ответното дружество в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
10.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество основава претенцията си с твърденията, че на
02.03.2021г. в гр. София, в кв. „Надежда“, в близост до кръстовището на ул.
„.......... спряла на аварийни светлини на забранено за спиране и престой място,
след което потеглил и ударила в задната част л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. №
С........ с водач И. Ц., който, движейки се зад л.а. „Пежо 307“ с рег. № ........,
предприел маневра заобикаляне на спрялото МПС. Ищцовото дружество е
застраховател по застраховка „Каско“ на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № .......
и твърди, че е изплатило на автосервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил сума в размер на 746,88 лв. с преводно нареждане от 10.08.2021г.
С регресна покана ищцовото дружество е поискало от ответника, който е
1
застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 307“ с
рег. № ........ да възстанови заплатеното обезщетение и ликвидационните
разноски от 15 лв., или общо сумата от 761,88 лв., но плащане не последвало.
Моли за уважаване на иска.
Ответникът ЗД „........... АД, гр. София оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че механизмът на процесното ПТП, посочен в
исковата молба е неясен, като вина за настъпване на произшествието имал
единствено водачът на застрахования по имуществена застраховка „Каско“
при ищеца л.а. Поддържа, че са били обезщетени вреди, които не се намират
в причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че претенцията е прекомерна
поради това, че са завишени стойностите на нормовреме и вложените в
ремонта труд и части. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 411 от КЗ.
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в
процеса са обстоятелствата, че ответното дружество към момента на
произшествието е било застраховател на гражданската отговорност на водача
л.а. „Пежо 307“ с рег. № ........, както и че ищцовото дружество е изплатило на
собственика на автосервиза, извършил ремонта на л.а. „Фолксваген Кади“ с
рег. № ....... застрахователно обезщетение по имуществена застраховка в общ
размер на 746,88 лв.
Видно от застрахователна полица № .......... от на л. 71 от делото, ищеца
ЗАД „...........“ АД е застраховател по имуществена застраховка „Каско на
МПС” за л.а. марка „Фолксваген Кади“ с рег. № ......., със срок на покритие
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., сключена със собственика на автомобила
„........... ЕООД.
Съдът намира за установено, че на 02.03.2021г. в гр. София, в кв.
„Надежда“, в близост до кръстовището на ул. „.......... спряла на аварийни
светлини на забранено за спиране и престой място, след което потеглил и
ударила в задната част л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № С........ с водач И. Ц.,
който, движейки се зад л.а. „Пежо 307“ с рег. № ........, предприел маневра
заобикаляне на спрялото МПС, като по този начин реализирала ПТП с
материални щети.
2
В тази връзка съдът кредитира съставеният двустранен констативен
протокол за ПТП от 02.03.2021 г., който представлява частен документ, но
отделно от това механизма на ПТП се установява от САТЕ, както и от разпита
на свидетеля И. Ц.. Вещото лице по САТЕ е категорично, че описаните в
протокола увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена
връзка с ПТП.
На следващо място от САТЕ се установяват и стойността на извършените
ремонтни дейности по пазарни цени – 746.88 лв., без включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., а стойността на обезщетението по
средни пазарни цени е в същия размер.
При тези данни съдът намира за основателен иска по чл. 411 от КЗ по
следните съображения.
Ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „каско”, е
платил на собственика на автосервиза, извършил ремонта на л.а. „Фолксваген
Кади“ с рег. № ....... застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка в общ размер на 746,88 лв. Затова същият има право на регресна
претенция, на основание чл. 411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски. Искът се явява доказан по основание и размер от
761.88 лв. с вкл. ликвидационни разноски в размер на 15 лв., според
заключението на вещото лице по САТЕ. Функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ от
застрахованата отговорност на прекия причинител предполага размерът на
отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността
на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума. Според чл. 51,
ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за
непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на
самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване
стойността на автомобила, представлява такава непосредствена вреда под
формата на претърпяна загуба. При деликтната отговорност се обезщетява
негативния интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, което той е бил преди деликта /да се
приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние/, поради
което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за
3
постигането на тази цел. Размерът на тази парична сума по принцип следва да
се определи съобразно средните пазарни цени в Република България към деня
на увреждането, тъй като това в болшинството случаи би било достатъчно за
пълното репариране на вредите. Изключение от този принцип, но само за
задължението на застрахователя по застраховка „ГО“, са случаите, когато се
приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те
са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до
3 години. Това е така, защото застрахованото имущество следва да бъде
възстановено в първоначалния му вид, а не просто поправено /в този смисъл
решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № .... г., I т. о., ТК и др./. В
конкретния случай процесният автомобил отговаря на това условие, тъй като
към датата на ПТП е бил на възраст 7 месеца и 22 дни, видно от САТЕ.
Неоснователно е възражението на ответника, че са налице увреждания на
МПС, който не са във връзка с него, тъй като видно от САТЕ описаните в
протокола увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена
връзка с ПТП.
На следващо място по отношение на размера на иска, съдът следва да
разгледа направеното от ответника възражение, че вината за настъпване на
ПТП е изцяло на водача на увредения автомобил. Съдът намира, че видно от
неоспорената САТЕ, а и от разпита на водача И. Ц. не се установи същия да е
нарушил правилата на движение, като вещото лице е категорично, че причина
за ПТП са субективните действия на водача на л.а. „Пежо 307“ с рег. № ........
М. А., която е предприела потегляне без да осигури необходимата дистанция
от движещия се пред нея лек автомобил Фолксваген. Тя е могла и да
предотврати ПТП, за разлика от водача на лекия автомобил „Фолксваген
Кади“ с рег. № С........ за когото ударът е бил непредотвратим. Затова съдът
намира възражението за неоснователно.
С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на разноски
по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно за сума в
размер на 715 лв., представляващи държавни такси, депозити за вещо лице и
свидетел, както и адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗД „........... АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ........., да заплати на ЗАД „...........“ АД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. .......... сума в размер на
761,88 лв. – регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., по щета № .........оето
ответното дружество, в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на
МПС не е възстановило, за ПТП на 02.03.2021г. в гр. София, в кв. „Надежда“,
в близост до кръстовището на ул. „Република“ и ул. „Йордан
Хаджиконстантинов“, при което водачът на л.а. „Пежо 307“ с рег. № ........ М.
А. спряла на аварийни светлини на забранено за спиране и престой място,
след което потеглила и ударила в задната част л.а. „Фолксваген Кади“ с рег.
№ С........ с водач И. Ц., който, движейки се зад л.а. „Пежо 307“ с рег. № ........,
предприел маневра заобикаляне на спрялото МПС, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и да заплати разноски в
размер на 715 лв.
Банкова сметка на ЗАД „...........“ АД, по която може да бъде платено
вземането – IBAN BG16BUIN........... в банка „............. АД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5