№ 87
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000082 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Застрахователна компания
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение
№260161/15.10.2021 г. по т.д.1139/2019 г. по описа на ВОС, в частта с която въззивникът е
осъден да заплати на Н. АЛ. К. от гр.В.д., обезщетение за причинени неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на настъпило на 14.07.2018 г. пътно-транспортно
произшествие, за горницата над 25 000 лева до присъдените 40 000 лева, на осн. чл.432, ал.1
от КЗ.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД и чл.52 от
ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния
обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната
част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Насрещната страна Н. АЛ. К. от гр.В.д. е подал писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно
– процесните претенции са доказани по основание. Въззивните възражения са
сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния
закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на
1
дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на
принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния
съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК. От съвкупната
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни
заключения се установява, че въззиваемият К., в резултат на произшествието е получил
комбинирана травма в областта на десния горен крайник със счупване на дясната лъчева
кост в долна трета и щиловидния израстък на дясната лакътна кост. Първата фрактура
обуславя трайно ограничение в движенията за около 1.5-2 месеца, а втората – за 20-25 дни.
Касае се за две отделни счупвания, обуславящи комбинирана травма, ангажираща двете
кости на предмишницата, които изграждат китковата става. Счупването на лъчевата кост е с
разместване, което е наложило провеждане на оперативно лечение – метална фиксация и
след срастване на костните фрагменти – екстракция на остеосинтезиращия материал, което
от своя страна е удължило оздравителния период.
От заключението на вещото лице и обясненията му, дадени в съдебно заседание се
установява, че лечението не е завършено, тъй като предстои отстраняване на един от
фиксиращите елементи използван за съединяване на костните фрагменти, след която в
продължение на около месец ищецът ще изпитва дискомфорт, ще има отток и нарушено
движение на крайника,
Според експерта, трудно може да се определи крайния изход на лечението, но при
всички случаи с оглед трудовата функция, която изпълнява, пострадалият ще продължава да
има болезненост. При прегледа е установено наличие на ограничена екстензия –
невъзможност за разгъване на китковта става в пълен обем, както и ограничена флексия –
ограничение за сгъване на ставата в пълен обем.
Видно от представената в настоящото производство епикриза от МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД – Варна, на 27.09.2021 г., въззиваемият К. е претърпял оперативна
интервенция, при която под обща анестезия е извършена екстракция на остесинтезен
материал – винт на Херберт и пластично възстановяване на костна субстанция на костния
дефект.
От представените като доказателства болнични листи се установява, че за периода
27.09.2022 г. до 28.12.2022 г., въззиваемият е бил отпуск поради временна
нетрудоспособност, причина за която е получената от произшествието травма и
отстраняване на последиците от нея. В представения амбулаторен лист от 25.11.2022 г. са
отразени наличито на болка и ограничени движения в оперативната област.
От показанията на свидетелите С.А. и И.Г., които съдът цени като непосредствени и
кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след инцидента и
претърпяната оперативна интервенция, въззиваемият е имал силни болки, бил е много
уплашен и неориентиран. След операцията му е била поставена лонгента за период от 90
дни, което съществено е ограничавало възможността на пълноценно самостоятелно
обслужване и въззиваемия е има нужда от чужда помощ, като е бил обслужван от жена си за
всички ежедневни дейности като хранене, обличане, поддържане на хигиена. Изпитвал
силни болки в следоперативния период, които е търпял, тъй като не можел на приема
болкоуспокояващи поради алергия. Макар след двете операции да са провеждани
рехабилитации, ръката продължавала да го боли и при извършване на най-обикновени
дейности, трудно я вдигал, не можел да извършва никаква физическа работа. Според
свидетелите, постоянните и силни болки наложили смяна на професията, като пострадалия
започнал работа като оператор на валяк. Новата му работа се свеждала до извършване на
маневри с джойстик с увредената ръка, което също му създавало затруднения. След
инцидента се сринал психически, станал по-нервен тъй като смятал, че е само в тежест на
близките си, плачел с глас, започнал да изпитва страх при пътуване с МПС, дори със
служебния микробус.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе предвид продължителното лечение на
2
въззиваемия, време през което е търпял ограничения от физически характер, трудно се е
обслужвал сам, разчитал на помощта на трети лица. От характера на травмите, извършените
три оперативни интервенции и на практика неприключилото напълно лечение, съпроводено
с чести болки и неудобства в ежедневието, може да се достигне до обоснован извод относно
интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитал Н.К.. Наред с това, следва да
се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план,
не се ограничават само до изживените в момента на самото деяние болки и страдания, а
продължават и след това. Продължилото около над три месеца месеца лечение, поледвано
от още две операции и практически неприключило възстановяване, допълнителният
дисконфорт свързан с премахване на металните елементи и неизвестността относно крайния
изход от лечението сочат, че претърпения инцидент се е отразил в негативна степен върху
неимуществената сфера на въззиваемия, поради което критерият на справедливостта
изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира
неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.
Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за
определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000
лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на
застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от
него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в
рамките на застрахователния договор.
В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на
ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.
о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г.
по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица
други. Претендираната дължима законна лихва върху сумите за обезщетенията за
неимуществени вреди съгл. разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, следва да се изчисли от най-
ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК; датата на уведомяване или
от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В разглеждания
случай, ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие със заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 30.08.2018 г., поради което претенцията
следва да бъде уважена съобразно чл.429, ал.3 от КЗ от датата, на която е предявена
застрахователна претенция от увреденото лице – 30.08.2018 г.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до
размера, уважен от ОС - Варна, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло. Въззивният съд препраща и към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272
ГПК. С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при
условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззивника, на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в минимален
размер, съобразно уважената част от иска, в размер на 1140 лева с включен ДДС.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260161/15.10.2021 г. по т.д.1139/2019 г. по описа на
ВОС, в частта с която Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София е осъдено да заплати на Н. АЛ. К. от гр.В.д., обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на настъпило на 14.07.2018 г. пътно-
транспортно произшествие, за горницата над 25 000 лева до присъдените 40 000 лева, на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.К., член на САК, служ.адрес гр.София, ул.»Лом» 1,
ап.9, като пълномощник на Н.К., сумата от 1140 (хиляда сто и четиридесет) лева –
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съобразно
уважената част от иска, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, с
включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4