Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 18.04.2018 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Милена Левашка,
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 239
по описа за 2017 г., намери за
установено следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба, подадена на 18.04.2017 год. от „Юробанк България” АД против В.Б.М..
С исковата молба са предявени искове за установяване на парични вземания по
реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. Предявяването на исковете по този процесуален
ред се обосновава с твърдението, че ищецът е заявил правата си за защита по
реда на заповедното производство, като е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М.. Въз основа на заявлението било
образувано ч.гр.д. № 12407 / 2016 год. по описа на Районен съд - Пловдив и била
издадена заповед за изпълнение, като било постановено незабавното й изпълнение
и издаването на изпълнителен лист. Но след като постъпило възражение от
длъжника, на заявителя били дадени указания от заповедния съд по чл. 415, ал. 1 ГПК да установи правата си по исков ред, които указания същият изпълнява,
подавайки докладваната по-долу искова молба.
Исковите претенции се основават на
следните фактически обстоятелства:
На 20.12.2005 год. между „Българска
пощенска банка” АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, от една
страна, в качеството на кредитор и В.Б.М., от друга страна, в качеството на
кредитополучател, бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 6249 / 20.12.2005 год., по силата на
който на кредитополучателя бил предоставен кредит за покупка на недвижим имот в
размер на 150 000 лв., от които 7 045 лв. за покупката на имота и
142 955 за други разплащания. Кредитополучателят се задължил да го ползва
и върне, ведно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. През
първата година от срока на договора кредитополучателят дължал лихва от 1,75%, а
за всяка следваща година до крайния срок на издължаване дължал годишна лихва в
размер на сбора на действащия за банката базов лихвен процент /БЛП/ за жилищни
кредити /който към момента на сключването на договора е бил в размер на 7 %/
плюс надбавка от 1,25 пункта. Било договорено, че при просрочие на дължимите
вноски и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Дължима била такса за управление на кредита в размер на 0,75 % върху размера на
непогасената главница, както и месечна такса за администриране на просрочен
дълг. Върху кредитополучателя лежало и задължението да застрахова ипотекирания
в полза на банката недвижим имот.
Кредитът бил отпуснат за срок от 300
месеца, считано от датата на откриването на заемната сметка. Подлежал на
погасяване чрез месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съответно,
в размер на 617,68 лв. през първата година и на 1 159,21 лв. за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване. Размерът и падежът на вноските били
отразени в погасителен план.
Предвидено било, че при непогасяване на която
и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение,
изцяло или частично, банката има право да направи кредита целия кредит
предсрочно изискуем.
С допълнително споразумение от
20.11.2009 год. страните постигнали съгласие за отлагане плащането по кредита с
един месец, като се отложи плащането конкретно на дължимата на 21.12.2009 год.
вноска в размер на 1499,18 лв., представляваща натрупана през този период лихва
се преоформи чрез натрупване към редовната главница. Според уточняващата молба,
напрактика преоформяне на дълга с капитализиране на лихва не е извършвано, тъй
като към уговорената дата не е имало просрочия, които да бъдат капитализирани
към главницата.
С допълнително споразумение от
19.07.2013 год. било постигнато съгласие, че всички плащания във връзка с
кредита се преоформят служебно от банката чрез натрупване към редовната главница; въведен бил тримесечен период на
облекчено ползване, като в този период се начислява годишна лихва в размер,
равен на сбора от действащия референтен лихвен процент Прайм /4,9% към датата
на споразумението/ плюс договорна надбавка от 2,08 пункта, като в периода на
облекчено ползване кредитополучателят заплаща равни месечни вноски в размер на
800 лв., съобразно погасителен план. С изтичането на този период, надбавката
ставала 3,85 пункта. В изпълнение на това споразумение към главницата била
капитализирана сумата 4 297,31 лв. на 19.07.2013 год. и сумата 459,71 лв. на
21.10.2013 год. /според уточненията в молбата от 02.06.2017 год./.
С допълнително споразумение от
19.05.2014 год. се постигнало съгласие за размера на задълженията към този
момент по пера и за това, че всички плащания ще се натрупат към редовната
главница; да започне нов 12 месечен период на облекчено ползване на дълга, през
който същият ще се олихвява с годишна лихва равна на сбора от референтен лихвен
процент Прайм за жилищни кредити /който към момента на споразумението е бил 4,9%/
плюс надбавка от 1,08 пункта, през който период на облекчено ползване
кредитополучателят следва да заплаща месечна вноска в размер на 700 лв., а след
изтичането на периода надбавката се повишава на 4,32 пункта. В изпълнение на
това споразумение към главницата била капитализирана сумата 4491,53 лв. към
19.05.2014 год. и сумата 296,27 лв. към 21.05.2015 год. /според уточненията в
молбата от 02.06.2017 год./.
В уточняващата молба е обобщено, че общият размер на просрочените суми, с които е
увеличена главницата, вследствие на капитализиране на просрочени лихви,
съгласно допълнителните споразумения, е 9 544,82 лв.
Общият размер на усвоената главница към
датата на предсрочната изискуемост е 159 544,82 лв., от които 150 000
лв. усвоена главница и 9 544,82 лв. увеличаване на първоначална главница с
капитализиране на просрочени задължения. В уточняващата молба са описани
извършените през м. 06.2015 год. последни плащания от длъжника и начина, по
който те са отнесени за погасяването на дълга. Конкретизирано е, че за срока на
договора ответникът е внесъл по кредита сумата 131 502,30 лв., от които
17 902,38 лв. са отнесени за погасяване на главницата, 111 692,32 лв. за
погасяване на лихви и 1 907,60 лв. за погасяване на банкови такси.
С нотариална покана от 13.06.2016 год.
банката обявила задълженията на М. за предсрочно
изискуеми. Поканата била връчена лично на кредитополучателя на 27.06.2016
год. Към момента на исковата молба непогасени били 15 месечни вноски за
главница и толкова за лихва, считано от 21.06.2015 год., със забава в плащането
от 450 дни. Към момента на подаването на заявлението кредитополучателят дължал
главница в размер на 139 864,67 лв., както и договорни лихви в размер на
13 035,23 лв., която сума била формирана от сбора на натрупаните
възнаградителни лихви в размер на 12 350,76 лв. за периода от 21.06.2015 год.
до 27.06.2016 год. и сумата 684,47 лв. наказателна лихва за просрочие за
периода от 21.06.2015 год. до 13.09.2016 год. Дължими били и такси в общ размер
на 1 255,02 лв., която сума е формирана от такса за администриране на
просрочие; такса за подновяване на ипотека и застрахователна премия, платена от
банката, за която е задължен кредитополучателят, конкретизирани по размер в
уточняващата молба.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което
бъде признато за установено в
отношенията между страните, че В.М. дължи
на „Юробанк България“ АД следните суми:
сумата
139 864,67 лв. главница, дължима за периода от 21.06.2015 год.
до 13.09.2016 год., ведно със законната лихва върху тази част, считано от
датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК – 13.09.2016 год. до
окончателното плащане;
сумата
13 035,23 лв. договорна лихва за периода от 21.06.2015 год. до
13.09.2016 год.;
сумата
1 255,02 лв. такси за периода от 21.06.2015 год. до 13.09.2016 год.
Ангажирани са доказателства. Претендират
се разноските, сторени в хода на исковото дело, както и разноските в
заповедното производство.
На ответника В.М. лично е връчен препис от
исковата молба и приложенията, ведно със съобщение по чл. 367 ГПК на 10.08.2017
год., но в законовия двуседмичен срок М. не е подала отговор на исковата молба. Не се е явила и в насрочените съдебни
заседания и не е изразила становище по иска.
Но в подаденото в заповедното производство
възражение по чл. 414 ГПК са формулирани конкретни възражения срещу вземането
на банката. Според разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014
год. на ОСГТК, т. 11а, при използване на възможността от страна на длъжника да
обоснове възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК, това възражение има правните
последици на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. В производството по иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК исковият съд следва да разгледа
обоснованите във възражението оспорвания на вземането на кредитора.
В тази връзка, доколкото в срока по чл. 414 ГПК,
длъжникът е подал обосновано възражение, същото има характер на отговор на
исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК с вх. № 10333/21.02.2017 год. М.
конкретизира изрично, че оспорва вземането на банката в частта за присъдените лихви от 13 035,23 лв. и за част от
присъдената главница в размер на 14 065,98 лв., която е формирана чрез
преоформяне на изтекли лихви за периода от 21.09.2010 год. до 21.06.2013 год. в
главница.
Акцентира върху обстоятелството, че по нейна
искова молба е образувано дело № 50344 /
2015 год. по описа на СРС, 127 състав. Първоинстанционният съд се е произнесъл
с решение, в мотивната част на което е приета за нищожна клаузата на чл. 3, ал.
2 и ал. 5 от договора за кредит и е прието, че М. недължимо е платила на
банката сумата 14 065,98 лв., надплатени поради липса на основание
възнаградителни лихви за периода от 21.09.2010 год. до 21.06.2013 год.
Решението не е влязло в сила, образувано е въззивно гр.д. № 6594 / 2016 год. по
описа на СГС, като не се сочи по него да е налице произнасяне. Чрез
обоснованото възражение и в настоящото производство се въвеждат доводи за нищожност на клаузите от
договора, предвиждащи право на кредитора едностранно да определя и променя
лихвения процент, на базата на който се изчислява годишната лихва по кредита,
както и за клаузите на допълнителните споразумения, предвиждащи преоформяне в
главница на изтекли лихви. Счита, че претендираните от кредитора лихви са
основани на нищожни клаузи.
По предварителните въпроси:
Предявените по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни искове са с материално правно
основание чл. 430 и сл. от Търговския закон, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От служебно изисканото от РС - Пловдив ч.гр.д. № 12407 /
2016 год. се установява, че по заявление, подадено на 15.09.2016 год. от
„Юробанк България“ АД, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В.М.,
като е постановено незабавното й изпълнение. На 21.02.2017 год. е било подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение длъжника. Възражението е подадено
своевременно, в рамките на законовия двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК,
тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на М. от съдебния изпълнител на
07.02.2017 год. Като е приел, че възражението е своевременно подадено,
заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че следва да
установи правата си спрямо възразилия длъжник в едномесечен срок от
съобщението. Това съобщение е връчено на банката на 15.03.2017 год. Исковата
молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е подадена в канцеларията на ОС –
Пловдив на 18.04.2017 год., но е била изпратена по пощата с писмо с дата на
клеймото – 12.04.2017 год., т.е. в рамките на указания на заявителя едномесечен
срок. Довнесена е дължимата за производството държавна такса. Налице е
съвпадение в предмета на заповедното и на исковото производство.
Следва да се отчете, че във възражението М. не оспорва
цялото вземане, а само част от него. Но възражението е подадено по образеца,
утвърден в Наредба № 6 / 20.08.2008 год., част от който образец са указанията
за попълване. В т. 4 от тези указания е посочено, че когато част от
задължението се признава, това следва да се посочи изрично. След като във
възражението не е посочено изрично признание на неоспорената част от дълга,
следва да се приеме, че с него се оспорва цялото вземане, а конкретизацията на
основанията за оспорване на лихвите и главницата, ще се вземат предвид на
плоскостта на приравняването на възражението по чл. 414 ГПК на отговор на
исковата молба.
Поради изложеното, съдът приема образуваното
производство по установителните искове за процесуално допустимо.
Въз
основа на твърденията и становищата на страните по делото се приемат за
безспорни между тях обстоятелствата, свързани със сключването на процесния
договор за кредит и на споразуменията към него. Във възражението по чл. 414 ГПК
са изложени конкретни възражения срещу размера на вземанията на банката за
главница и лихви, но не са направени възражения срещу основанието и размера на
вземането за такси.
В
първото съдебно заседание, с оглед разпоредбата на чл. 155 ГПК съдът е
информирал страните, че му е служебно известно постановеното на 04.12.2017 год.
решение по в.г.д. № 6594 / 2016 год. на СГС, неподлежащо на касационно
обжалване, с което е потвърдено решението на СРС по гр.д. № 50344 / 2015 год.
Поради това резултатът от правния спор между страните по това дело не подлежи
на доказване.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 20.12.2005
год. в гр. София е сключен договор за банков кредит за покупка на недвижим имот
№ НL
6249 между „Българска пощенска банка” АД, от една страна, в качеството
на кредитор и
В.Б.М. с постоянен адрес ***, от друга страна, в качеството на
кредитополучател.
От
справка в Търговския регистър се установява, че с Решение №
61/01.11.2007 год. по
фирмено дело № 10646/1991 год. на СГС е вписана промяна на наименованието на банката - кредитор по договора от „Българска Пощенска
Банка” АД на „Юробанк И Еф Джи
България” АД. Впоследствие, на 11.01.2013 год. е вписана
последваща промяна в наименованието на кредитора на „Юробанк България” АД –
заявител в заповедното производство и ищец в настоящото. По този начин безспорно
установено е, че кредиторът по процесния договор за кредит и ищецът в
настоящото производство са едно и също лице.
С договора за кредит е постигнато съгласие
банката да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 150 000 лв., от
които 7 045 лв. за покупка на недвижим имот – триетажна жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв.м. и гараж с площ 34 кв.м., построени в държавен имот в
гр. Девин и сумата 142 955 лв. за други разплащания. Кредитополучателят се
е задължил да върне ползвания кредит с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора.
За усвоения кредит кредитополучателят е
поел задължение да заплаща лихва, която за първата година от срока на договора
е 1,75%, а за всяка следваща година до крайния срок за издължаване на кредита е
в определяем размер, като сбор от действащия базов лихвен процент /БЛП/ на
банката за лева за жилищни кредити, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка от 1,25 пункта. Изрично посочено е, че към
момента на сключването на договора БЛП на банката е 7%. Така договорния лихвен
процент към момента на сключването на договора, по който следва да се олихвява
кредита след първата година, е 8,25%. Предвидено е, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Крайният срок за погасяването на кредита,
включително дължимите лихви е 300 месеца, считано от датата на откриването на
заемната сметка – след учредяването на обезпечението и изпълнението на
останалите условия по договора.
Според чл. 6 от договора
кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитентни/ месечни вноски,
включващи лихви и главница, които са съответно в размер на 617,68 лв. през
първата година от срока за издължаване на кредита и 1 159,21 лв. за всяка
следваща година до крайния срок за издължаване на кредита.
Според ал. 3 на чл. 6, в случай че по
време на действието на договора банката промени действащия БЛП за лева,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие.
Вземанията на банката са обезпечени чрез
учредяването на договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в чл. 1, за
придобиването на който се предоставя самия кредит.
Кредитополучателят е поел задължение да
направи застраховка на дадения за обезпечение недвижим имот в полза на банката,
която да подновява всяка година до окончателното издължаване на кредита, а в
случай, че кредитополучателят се забави при плащането на годишната
застрахователна премия с повече от 90 дни, банката превежда на застрахователя
необходимата премия за подновяване на застрахователната полица и с размера на
тази сума увеличава задължението на кредитополучателя към банката.
В деня на подписването на договора за
кредит е учредена и договорната ипотека за обезпечаване на вземанията на
банката.
От заключението по счетоводната
експертиза се установява, че кредитът е изцяло усвоен на 21.12.2005 год. чрез
заверяване на сметката на кредитополучателят със сумата 150 000 лв.
На 20.11.2009 год. по повод на молба на
кредитополучателя от същата дата е сключено допълнително споразумение, по
силата на което кредитополучателят ползва „кредитна ваканция“ за срок от един
месец, като отлага плащането на вноската с падеж 21.12.2009 год. в размер на 1 499,18
лв. Вследствие на това споразумение не е внасяна промяна в размера на
отпуснатата главница, видно от заключението на вещото лице.
На 19.07.2013 год. между страните е
сключено допълнително споразумение, с
което са въведени изменения в договора за банков кредит. В споразумението е залегнала
констатацията, че към момента на подписването му задълженията са както следва:
778,25 лв. просрочена главница; 4 226,06 лв. просрочена лихва; 93 лв.
просрочени такси и 133 279,73 лв. редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателят
дължал и редовна лихва, която ще бъде начислена от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ това
споразумение и все още не е изискуема. Според чл. 2, ал. 5 страните се съгласяват, че всички плащания
във връзка с кредита, описани в чл. 2 се преоформят служебно от банката на
датата на допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит.
Постигнато е и съгласие за усвоения кредит
кредитополучателят да дължи преференциална годишна лихва в размер на сбора на
референтния лихвен процент Прайм на „Юробанк България“ АД за жилищни кредити в
лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
лихвена надбавка от 3,85 пункта. Посочено изрично е, че към момента на
сключването на споразумението РЛП Прайм е в размер на 4,9%. Така
новодоговореният годишен лихвен процент е 8,75%. Страните са се съгласили, че
кредитополучателят ще ползва тримесечен период на облекчено погасяване на дълга,
считано от следващия падеж, а след
изтичането на периода за облекчено погасяване, върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена лихва; през периода на облекчено погасяване
върху дълга се начислява годишна лихва в размер на в размер, равен на сбора от действащия РЛП Прайм плюс договорна лихвена
надбавка от 2,08 пункта, като през периода на облекчено погасяване
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски в размер на 800 лв.
на месец, съгласно погасителен план. След изтичането на периода на облекчено
погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата, се
начислява годишна лихва в размер на РЛП Прайм плюс договорна лихвена надбавка
от 3,85 пункта. Посочено е, че към датата на допълнителното споразумение РЛП
Прайм на банката за жилищни кредити е 4,9%.
На 19.05.2014 год. е сключено трето допълнително споразумение към
договора. В него е залегнала констатацията, че към датата на подписването му
дългът е както следва: 1 191,31 лв. просрочена главница; 3 230,22 лв.
просрочена лихва; 61 лв. просрочени такси и 136 262,64 лв. редовна
главница. Постигнато е съгласие кредитополучателят да ползва 12 месечен период
на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, като след
изтичането му върху дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва. През
периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в размер
равен на действащия БЛП Прайм на банката по жилищни кредити плюс договорна
надбавка от 1,07 пункта, а през периода на облекчено погасяване
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски от по 700 лв. След
изтичането на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след
натрупването на лихвата се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия РЛП Прайм плюс надбавка от 4,32 пункта. Посочено е, че към момента
на подписването на допълнителното споразумение размерът на РЛП Прайм е в размер
на 4,9%.
Според заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза
първоначалното усвояване на кредита датира от 21.12.2005 год., когато е усвоена
сумата 150 000 лв. Впоследствие, на четири пъти сумата на отпуснатия
кредит е завишена до 159 544,82. Първото завишаване е въз основа на
допълнителното споразумение от 19.07.2013 год., когато главницата е увеличена
първоначално с 4 297,31 лв. /на датата на споразумението/, а впоследствие, при
изтичането на тримесечния срок за облекчено погасяване, в който се начислява
преференциална лихва, с още 459,71 лв. Следващото увеличаване на главницата е
въз основа на допълнителното споразумение от 19.05.2014 год., при което
главницата първоначално е увеличена със сумата 4491,53 лв. на датата на
споразумението, а впоследствие, след изтичането на 12 месечния период на
облекчено погасяване на дълга и със сумата 296,27 лв. Така, общият размер на
увеличаването на първоначално отпуснатата главница е с 9 544,82 лв.
Вещото лице в приложение № 1 е
изчислило, че погашенията по главница в рамките на срока на договора са в общ
размер на 19 680,15 лв., последното от които е в размер на 31,96 лв. и
датира от 12.06.2015 год. Остатъчният размер на непогасената главница е
изчислен като разлика от дължимата главница в размер на 159 544,82 лв. и
издължената такава в размер на 19 680,15
лв., и се равнява на 139 864,67 лв.
Лихва върху редовна главница
/възнаградителна лихва/ е начислявана в периода от 21.12.2005 год. до
13.09.2016 год., като общоначислената редовна лихва е 131 317,09 лв.
Извършените плащания на лихва по редовен дълг са общо в размер на
118 966,33 лв., проследени в приложение № 3. Последното плащане датира от
22.06.2015 год. и е в размер на 3,57 лв.Неплатената лихва по редовен дълг
съставлява разликата между двете величини, а именно 12350,76 лв. В приложение №
4 към заключението е проследено изменението на лихвения процент. След
изтичането на първата година от сключването на договора, когато към него е
прилагана лихва от 1,75% според изрично договореното, впоследствие лихвата е
променяна във възходяща градация на 8,25, 9%, 9,50%; 10,25%; 11,75% и бележи
лек спад с 0,25% спрямо предходния период - до 11,50% за периода от 2012 год.
до сключването на допълнителното споразумение от 19.07.2013 год. Тук следва да
се посочи, че голяма част от периода, в който банката се е позовавала на
правото си едностранно да променя лихвения процент и е прилагала по-висока от
първоначално договорената лихва, е включен в предмета на гр.д. № 50344 / 2015
год. по описа на СГС /изключая периода преди 2010 год., за който твърдяното от
кредитополучателя вземане за връщане на надплатени лихви е бил погасено по
давност/. А ефектът на решението на СГС върху настоящия спор ще бъде коментиран
по-долу.
Според изчисленията на експерта по
счетоводната експертиза начислената лихва за просрочена главница за периода от 23.01.2006
год. до 13.09.2016 год. е 1 072,51 лв. По това перо са извършени погашения в
размер на 388,04 лв. и дължимата лихва върху просрочена главница възлиза на
684,47 лв.
Въз основа на така събраните
доказателства за основанието и размера на дълга, като обсъди възраженията на ответната страна, съдът намери
следното:
С влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр.д. № 50344/2015 год. на СРС, по иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, предявен от В.М. против банката, „Юробанк България“ АД е осъдена
да заплати на кредитополучателя В.М. сумата 14 065,98 лева, представляваща
надплатени при липса на основание възнаградителни лихви по процесния договор за
кредит от 2005 год. за периода от 21.09.2010 год. до 21.06.2013 год., ведно със
законната лихва.
Следва да се посочи, че осъдителното
решение на съда подлежи на принудително изпълнение, въз основа на него
кредитополучателят може да се снабди с изпълнителен лист на основание чл. 414,
т. 1 ГПК и да събере недължимо платеното от него в периода 2010 – 2013 год.
Надплатените лихви в размер на 14 065,98 лв. в периода до м. 06.2013 год.,
присъдени по това дело, не могат да служат за редуциране /прихващане/ на дълга
по настоящото дело, тъй като евентуалното прилагане на прихващане /каквото не е
и изрично заявено с възражение за прихващане/, би довело до двойно редуциране
на дълга с една и съща сума платена без основание, което е недопустимо.
За да бъде постановено решението на СГС в
позитивен за ищцата по това дело М. смисъл, съдът е приел, че в договора за
кредит се съдържат клаузи /чл. 3, ал. 2 и ал. 5/, допускащи възможност за
едностранна промяна на лихвения процент, при неяснота на условията и
предпоставките за това, поради което клаузите са неравноправни и като такива са
нищожни.
Нищожността на клаузите на договора е
установена със сила на пресъдено нещо и на тази нищожност ответницата основава
едно от възраженията си срещу основателността на претенцията за лихви в хода на
настоящото дело. Според чл. 297 и чл. 298 ГПК влязлото в сила решение е
задължително за страните и следва да бъде зачетено от всички съдилища в
страната.Силата на пресъдено нещо има обективни предели – за същото искане и на
същото основание.
Зачитайки обективните предели на силата
на пресъдено нещо, формирана от решението по гр.д. № 50344/2015 год. на СРС,
настоящият състав на ОС – Пловдив приема, че то не рефлектира върху
основателността и размера на иска за възнаградителна лихва, предмет на
настоящото дело, която е претендирана за строго определен от петитума на
исковата молба период – от 21.06.2015 год. до 13.09.2016 год. Съображенията за
това са следните.
Нищожните клаузи на първоначалния
договор за кредит, сключен през 2005 год., приети за недействителни с влязлото
в сила решение, са били прилагани от банката не в рамките на целия срок на
договора от сключването му до предсрочната му изискуемост, а само до
сключването на допълнителното споразумение от 19.07.2013 год. С това
допълнително споразумение размерът на възнаградителната лихва е определен по
нов начин, който впоследствие е променен отново по взаимно писмено съгласие на
страните с последващото споразумение от 19.05.2014 год. Със сключването на
допълнителното споразумение нищожните клаузи на договора за кредит са загубили
своето действие, отменени са.
От заключението по експертизата –
приложение № 4, се установява, че след сключването на допълнителното
споразумение от 2013 год. банката не е
завишавала едностранно приложимия към
кредита лихвен процент спрямо договореното в споразуменията.
Според споразумението от 2013 год. възнаградителната
лихва към момента на сключването му е 8,75%. Кредитът не е олихвяван с
по-висока от тази лихва за периода от 19.07.2013 год. до сключването на
следващото споразумение от 2014 год. От приложение № 4 към заключението е
видно, че в срока на действие на споразумението от 19.07.2013 год. главницата е
олихвявана за два дни – от 19.07. до 21.07.2013 год. с договорената лихва от
8,75%, впоследствие, за тримесечния срок на облекчено погасяване – с
преференциалната лихва по чл. 4, ал. 3 от 6,98%, а впоследствие, от 21.10.2013
год. до датата на следващото споразумение – отново с 8,75%, както е договорено
в чл. 3, ал. 4 от споразумението.
Според
последващото споразумение от 19.05.2014 год. за едногодишния период на
облекчено погасяване възнаградителната лихва се определя от РЛП Прайм, която
към момента на подписването му е 4,9% плюс надбавка от 1,07 пункта или 5,97%. От
приложение № 4 към заключението е видно, че в периода от сключването на споразумението
до 21.05.2015 год. /до края на облекченото погасяване/ кредитът е олихвяван
първоначално с посочения в договора размер на лихвата от 5,97%, а впоследствие,
предвид спадането на РЛП, е олихвяван с по-ниска лихва от договорената при
сключването му, съответно от 5,22% и 4,57%. След края на едногодишния срок за
облекчено погасяване първоначално договорената лихва е РЛП /4,9%/ плюс 4,32
пункта надбавка или 9,22 %. Но този лихвен процент не е прилаган изобщо,
предвид спадането на РЛП; прилаган е по-нисък процент на възнаградителната
лихва – съответно 7,82%, 7,12%, 6,62% и 6,07%, предвид снижаването на базовия
РЛП Прайм.
Процесната лихва, предмет на делото,
касае само периода от 21.06.2015 год. до 13.09.2016 год., в който както се спомена,
не са прилагани нищожните клаузи на чл. 3, ал. 2 и ал. 5 от договора, предвид и
отпадането им с допълнителните споразумение от 2013 и 2014 год. За целия исков
период приложимата към главницата възнаградителна лихва е в размер – 7,12%,
6,62% и 6,07%, които са по-ниски от първоначално посочения в релевантното за
периода споразумение от 2014 год.
Следва извода, че лихвата е едностранно
изменяна от банката, предвид изменението на РЛП Прайм, но в посока на снижаване,
по-благоприятна за кредитополучателя. Ето защо, предвид едностранното изменение
на първоначално договорените в допълнителните споразумения лихвени проценти, но
в посока на снижаване, което безспорно е в интерес на кредитополучателя, за
нищожност на клаузата за лихва в допълнителните споразумения, поради нейната неравноправност,
не може да се говори. Дължимата лихва следва да се формира по начина, уговорен
между страните.
Във връзка с второто възражение,
въведено в процеса, посредством обоснованото възражение по чл. 414 ГПК, за неоснователното преоформяне на натрупани
лихви към главницата, съдът намира следното.
Установи се, че първоначално
договореният кредит е в размер на 150 000 лв., който е изцяло усвоен през
2005 год. Установи се също, че без да са отпускани нови суми на
кредитополучателя, при предоговарянето на кредитните условия с двете
допълнителни споразумения от 2013 и 2014 год., към главницата са прибавени
натрупани и неплатени своевременно лихви в общ размер на 9 544,82 лв. Това е
сторено по взаимно съгласие на страните. Въпросът е дали това съгласие е
валидно.
Съгласно чл. 10, ал. 3
от ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на
Българската народна банка. Следователно, в сферата на гражданското право,
олихвяването на лихви е допустимо само ако изрично е предвидено в нормативен
акт и по ред и условия, определени в този нормативен акт (Решение на ВКС
275-2014-I г. о. по гр. д. 3 783/2013 г.).
Преди сключването на процесния договор, такъв нормативен акт
е бил Наредба № 9
от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за покриване на риска от загуби (отм. от 01.01.2003 г., ДВ
бр. 2/07.01.2003 г.). Съгласно чл. 16 от
тази наредба, банките не могат да начисляват лихви върху лихви,
освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл. 17. За да се
допусне капитализиране на лихви, чл. 17 от наредбата е изисквал едновременното
наличие на пет условия. Те са били: 1. длъжникът да е бил състояние да плати
своите задължения за сметка на постъпленията от дейността си; 2. възможността
за капитализирането да е била предвидена в първоначалния договор и да се е основавала
на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника; 3. изплащането
на цялото задължение, включително капитализираните лихви, да се е основавало на
планирано и разумно преценено бъдещо събитие; 4. общата експозиция, включително
капитализираните лихви, да е била обезпечена; 5. да не е съществувал
непосредствен риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните
лихви. Наредбата изрично е забранявала капитализирането на просрочени лихви
(чл. 17, ал. 2).
Към момента на сключването на процесния договор е действала Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр.2/07.01.2003 г.).
Съгласно чл. 16, ал. 1 от нея, банките не могат да начисляват лихви върху
лихви, освен когато с първоначалния договор е предвидена възможност за това. Наредбата е
забранявала начисляването на лихви върху просрочени лихви (чл. 16, ал. 2).
Наредба № 9 от 19.12.2002 г. е продължила да действа до
приемането на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск
(обн. ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.). В последната въобще
липсва възможност за капитализиране на лихвата. Тя е отменена с Наредба за отменяне на Наредба
№ 9 от 2008 г. през май 2014 год. с ДВ бр. 40/13.05.2014 год. След отмяната не
е предвидена възможност за начисляване на лихва върху лихва, не съществува
нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата делегация по чл.
10, ал. 3 ЗЗД.
Първото допълнително споразумение към договора за кредит е
сключено в периода на действие на Наредба № 9/03.04.2008 г., а второто - след
отмяната й. Правната уредба, залегнала в наредбите на БНБ на възможността да се
капитализират лихви, като по този начин се стига до начисляване на лихви върху
лихви, през периода след 2013 год., не е предвиждала изрично подобна възможност.
След като олихвяването на изтекли лихви не е било регламентирано с наредба на
БНБ, то е забранено.
Изключение от забраната за начисляване на лихва върху лихва е
предвидено изрично в чл. 294, ал.
2 от ТЗ, съгласно който може да се начислява лихва върху лихва само
ако е уговорена. Правилото на чл. 294, ал.
2 от ТЗ се прилага само между
търговци (Решение на ВКС 275-2014-I г. о. по гр. д. 3783/2013 г.). Затова,
когато страна по сделката е физическо лице, нормата на чл. 294, ал. 2 ТЗ е
неприложима и следва да се приложи чл. 10, ал. 3
от ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице противоречие между двете
разпоредби, съгласно §1 от ДР на
ЗЗП се прилагат разпоредбите, които осигуряват по-висока степен на
защита на потребителите. Ответницата е потребител по смисъла на ЗЗП. Затова
спорното правоотношение следва да се регулира от нормата на чл. 10, ал. 3
от ЗЗД, която е по-благоприятната за нея.
Съдът установи, че чрез оспорените клаузи на допълнителните
споразумения банката, от една страна, и от друга В.М. са се споразумели банката
да прибави към главницата по договора за кредит възнаградителните лихви, които
са били начислени, но не са били заплатени. Това не е било допустимо от закона.
Затова съдът приема за установена нищожността на клаузите, с които се постига
този забранен резултат. Те са: чл. 2, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от
допълнително споразумение от 19.07.2013 г. и чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2 и чл.
5, ал. 1 от допълнително споразумение от 19.05.2014 г. Сумата 9 544,82 лв., която по произхода си е
лихва, въз основа на нищожна клауза, т.е. без правно основание, е отнесена като
главница. С тази сума следва да се редуцира размера на отпуснатата и непогасена
главница по кредита. При това положение дължимият остатък от главницата е в
размер на 139 864,67 лв. – 9 544,82 лв. или в размер на 130 319,85
лв.
Експертизата
е изчислила размера на лихвата върху пълния размер на претендираната главница
от 139 864,67 лв., в която са включени и недопустимо прибавените към
главницата лихви; тя не е изчислила какъв е размерът на лихвата върху този
редуциран размер на главницата. Но според чл. 162 ГПК, при доказан по основание
иск, същият не може да бъде отхвърлен поради липса на надлежни доказателства за
размера му. В тази хипотеза законът предвижда възможност съдът да определи
размера по своя преценка. Съдът приема, че установената от вещото лице
неплатена лихва в размер на 12 350,76 лв. + 684,47 лв. или общо 13 035,23 лв.,
която е начислена върху непогасената главница с включените в нея капитализирани
лихви, следва да се намали в същото
съотношение, в каквото са главницата от 139 864,67 лв., с включени
капитализирани лихви и главницата без капитализацията на лихвите, в приетия от
съда за основателен размер от 130 319,85 лв. При прилагане на това
съотношение, дължимата лихва, която следва да се изчисли единствено върху
реално дължимата непогасена главница, е 12 145,66 лв. До този размер искът
за лихва се явява доказан по основание и размер.
Досежно
дължимите такси, които са предмет на
исковата претенция, експертизата е пропуснала да даде заключение, въпреки че й
е бил поставен въпрос в тази насока. Но съдът приема за безпредметно да отменя
хода на делото по същество за допълване на експертизата.
Отчита
се от една страна, че в обоснованото възражение по чл. 414 ГПК ответникът не е формулирал
възражения срещу дължимостта на такси – оспорил е само по размер вземанията за
главница и лихви. Основанието за
начисляването на такса за администриране на просрочен кредит е изрично
предвидено в чл. 12 от двете допълнителни споразумения от 2013 и 2014 год.
Договорът предвижда изрично, че разноските за застраховане в полза на банката
на ипотекираното имущество са за сметка на кредитополучателя и ако той не
заплати разноските за това, те се отнасят към дълга му - банката превежда на
застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица и
с размера на тази сума увеличава задължението на кредитополучателя към банката.
И
като отчете, че в счетоводните регистри на ищеца са осчетоводени такси в общ
размер на 1 255,02 лв. за периода от 23.06.2015 год. до 13.09.2016 год., а въз
основа на счетоводната експертиза може да се приложи разпоредбата на 182 ГПК и
вписванията в счетоводните книги на банката досежно таксите по кредита, могат
да се приемат като доказателство в нейна полза за размера им, следва да се
приеме, че последната акцесорна претенция за такси в размер на 1 255,02 лв. е
доказан по основание и размер.
Досежно предсрочната изискуемост.
Окончателният
падеж на задълженията би настъпил според клаузите на договора 300 месеца или 25
години след усвояването на кредита – през 2029 год. Установи се, че последното
плащане по кредита датира от м. 06.2015 год. и то е частично. Според чл. 18 от
договора при непогасяването на която и да е вноска, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателя на което и
да е задължение по договора за кредит, банката може да направи кредита изцяло
или отчасти предсрочно изискуем.
Банката е упражнила надлежно конститутивното
си право с едностранно изявление да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
е обявила изискуемостта чрез връчване на писменото изявление в тази насока
лично на М.. Изявлението е връчено чрез нотариална покана, отправена на
13.06.2016 год., една година след първото просрочие. В поканата е отразени
размера на неплатените вноски към м. 04.2016 год. – 13 113 лв. Наличието
на просрочие, считано от м. 06.2015 год. се потвърждава от заключението на
експертизата. Следователно, според клаузите на договора, към м. 06.2016 год.
банката е разполагала с правото да лиши кредитополучателя от преимуществото на
срока, като трансформира кредита в предсрочно изискуем. Като се е позовала при
наличие на основание за това на чл. 18 от договора, банката е направила
изявление за трансформация на кредита в предсрочно изискуем и е поканила
кредитополучателя да върне дадената в заем сума, ведно с акцесорните
задължения, в седмодневен срок от получаването на поканата. Поканата е връчена
чрез нотариус М. лично на адресата М. на 27.06.2016 год., което е удостоверено
както в самата покана, така и в представената разписка за връчването й.
Официалните удостоверявания не са оспорени от ответната страна.
Според
разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4 / 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост настъпва с достигането на изявлението на кредитора до
кредитополучателя. Следователно, в случая предсрочната изискуемост е настъпила
на 27.06.2016 год.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в тежест на кредитополучателя са възникнали
задължения за връщане на предоставения кредит изцяло, преди настъпването на
2029 год., ведно с договорената лихва и такса. Всички задължения са надлежно
обявени за предсрочно изискуеми през м. 06.2016 год., преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.09.2016 год., в
съответствие с ТР № 4 / 18.06.2014 год. на ОСГТК.
Вземанията
са изцяло установени по основание, а по размер, както следва: главница в
размер на 130 319,85 лв., лихва до размер на 12 145,66 лв., а таксите в размер
на 1 255,02 лв. са изцяло доказани и по размер. До посочените размери исковете
следва да бъдат уважени, а за разликата на главницата и лихвата над приетите за
установени размери до пълните претендирани размери, исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид
разпоредбата на чл. 422 ГПК, според която исковата молба се счита подадена от
момента на постъпването на заявлението, главницата е дължима ведно със
законната лихва, считано от 15.09.2016 год. до окончателното плащане, тъй
като дължимостта на законна лихва е
законна последица от предявяването на иска.
По
въпроса за разноските:
В хода на заповедното производство
заявителят е направил разноски в размер на 3 083,10 лв. за ДТ и 3 410,79 лв. адвокатско
възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение. Съобразно т. 12
от ТР № 4 / 2014 год. разноските, сторени в заповедното производство, се
присъждат от исковия съд. Ето защо, разноските на заявителя в заповедното
производство следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид частичното уважаване на исковете,
в полза на ищеца следва да се присъдят част от сторените в заповедното
производство разноски, които са били в общ размер на 6 493,89 лв.,
пропорционална на уважената част, а именно 6 054,33 лв.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, пропорционално на уважената част от исковете. Разноските се
констатираха съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 3 083,10
лв. внесена държавна такса, дължима за исковото производство и 350 лв. депозит
за ССЕ. В полза на ищеца следва да се присъдят 3 200,72 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд -
Пловдив
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът В.Б.М., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000 694 749, със седалище и адрес на управление гр. София 1766, община Столична, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, следните
суми, дължими по силата на договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 6249 / 20.12.2005 год.,
вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми с едностранно изявление
на кредитора, връчено на кредитополучателя на 27.06.2016 год., както следва:
- сумата
130 319,85 лева, съставляваща
дължима и неизплатена главница, ведно
със законната лихва от 15.09.2016 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
установения размер от 130 319,85 лв. до пълния претендиран размер от
139 864,67 лв.;
- сумата
12 145,66 лева – договорна лихва
за периода от 21.06.2015 год. до 13.09.2016 год.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
установения размер от 12 145,66 лева до пълния претендиран размер от 13 035,23
лева;
- сумата
1 255,02 лева – такси за периода
от 23.06.2015 год. до 13.09.2016 год.,
за които вземания в полза на „Юробанк България” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12407 по описа на Районен съд - Пловдив, IХ гр.с. за 2016 год., като е постановено незабавното й изпълнение и е
издаден изпълнителен лист.
О
С Ъ Ж Д А В.Б.М., ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1766,
община Столична, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, сумата 6 054,33 лева, част от разноските, направени от
заявителя за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в хода на заповедното производство, развило се по
ч.гр.д. № 12407 / 2016 год. по описа на Районен съд – Пловдив, пропорционално на уважената част от
исковете, както и сумата 3 200,72 лева, разноски, сторени от ищеца „Юробанк
България“ АД в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК за заплащане на държавна
такса и депозит за съдебно-счетоводната експертиза, пропорционално на уважената
част от исковете.
Решението е неокончателно и подлежи на
въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………..