Р Е Ш Е Н И Е № 36
гр.Видин, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, 3- ти
граждански състав в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова
като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр.дело № 1833 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.26 от Закона за закрила на детето и е с основание чл.25, ал. 1, т. 2 от
Закона за закрила на детето.
Делото е образувано по искане на
Дирекция “Социално подпомагане” – Видин за предприемане на мярка за закрила на детето Д.Ю.О., роден на ***г.
- настаняване в Център за настаняване от
семеен тип за деца/младежи без увреждания /ЦНСТДМБУ/- 2 с. Ново село, обл. Видин.
Изложени
са съображения, че родителите на детето са с нисък социален статус, многодетно
– общо пет деца, от които едното е пълнолетно. В ОЗД – Сердика са постъпили
сигнали за децата в семейството с данни
за неглижиране на потребностите на децата, оставянето им без надзор, както и
упражняване на насилие спрямо майката и тях от страна на бащата. Посочено е също, че е установено че двамата
родители не са в състояние да полагат адекватни грижи за децата, които не са
обгрижвани на нужното ниво. Битово-хигиенните условия са лоши, мебелите и вещите са
стари и нефункционални. Поради констатиран риск за живота и здравето на малолетното
дете Д., същото е изведено от семейната
среда и е настанено в социална услуга от резидентен тип.
В с.з.
представител на Дирекция “Социално подпомагане”
– Видин поддържа искането.
Заинтересованата
страна – майката Х.И.Х., чрез упълномощен процесуален представител е оспорила
искането като неоснователно. Наведени са доводи, че не са налице предпоставките
на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗДет., доколкото отделянето на детето от
биологичното семейство няма да доведе до постигане на целите. Оспорени са изложение от молителя твърдения в
молбата.
Заинтересованата
страна – бащата Ю.Ю.О. също оспорва молбата като неоснователна.
Съдът,
като се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:
Не е спорно, че заинтересованите страни са
родители на детето Д.Ю.О., роден на ***г. От представените социални доклади, се
установява, че детето има още четири братя и сестри, от които един пълнолетен,
а останалите са малолетни. Посочено е, че детето е отглеждано в семейна среда,
но семейството е с нисък социален статус.
Според
изложеното от социалните работници,
семейната среда е конфликтна, родителите неглижират нуждите на децата и в
частност на детето Д.. Бащата упражнява насилие върху майката, злоупотребява с
алкохол. През 2018г. до 02 РУ – СДВР било изпратено писмо за оказване на
съдействие по отношение на детето Д. за предоставяне на полицейска закрила поради
това, че родителите заявили, че детето е в неизвестност. Била сезирана Софийска
районна прокуратура, но с Постановление от 30.08.2019г. е отказано образуване
на досъдебно производство против
родителите, тъй като не са били налице данни за извършено престъпление
от общ характер по отношение на децата.
Посочено
е също, че на 11.09.2020г. в ОЗД – Сердика е бил получен сигнал от леля на
малолетните деца, която живее в гр. Търговище, че
по отношение на едно от децата били извършвани блудствени действия от
пълнолетно лице. Налице е пряк и непосредствен риск за живота и здравето на
децата и поради това са предприети мерки за закрила.
В
социалните доклади е отразено, че родителите са работещи, като майката се
подпомага на основание чл. 7 ЗСПД. Посочено е също, че е налице емоционална близост между родителите и
децата.
Разпитаният
свидетел – пълнолетния брат установява какви са условията, в които живее
семейството, а именно, семейството живее
под наем. Има ток, вода – топла и студена,
има бойлер. Семейството се отоплява на твърдо гориво. Според показанията му,
родителите са в добри отношения, не се карат. Свидетелят не изнася данни по
отношение на детето Д. да е извършено насилие
Изслушано
в с.з. детето заявява, че желае да се върне при родителите си, които се грижат
добре за него. Не му харесва в ЦНСТ, тъй като другите деца го тормозят.
Със Заповед № ЗД/Д-С-СК-049/11.09.2020г. на Директор
на Д ”СП”- Сердика, детето Д.Ю.О.
спешно е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без
увреждания /ЦНСТДМБУ/- 2
с. Ново село, обл. Видин.
Посочено
е, че е констатирано, че родителите не
са в състояние да полагат необходимите грижи. Налице е риск за физическото и
психическото състояние на детето.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, едно дете може да бъде
настанено извън семейството си когато родителите без основателна причина трайно
не полагат грижи за него.
Съгласно разпоредбата на
чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето, едно дете може да бъде
настанено извън семейство си, ако същото е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за
закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане.
В случая от данните по делото – социалните доклади, се
установява, че социалните работници са констатирали, че семейството е с нисък
социален статус, хигинено-битовите условия не са добри като е посочено, че
вещите били стари и нефункционални. Така са направили заключение, че родителите
неглижират нуждите на детето, не могат да полагат грижи за него, което е дало
основание на директора на Д “СП“ – Сердика със Заповед от 11.09.2020г. да
изведе детето Д. от семейството в гр. София и да го настани спешно в ЦНСТ – 2
с. Ново село, обл. Видин.
Настоящият съдебен състав
намира, че не е налице изключението на
чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет., тъй като по делото не се събраха никакви
конкретни доказателства здравето и
живота на детето Д. да са били в риск, за да се налага спешното му извеждане от
семейната среда. Следва да се отбележи, че заповедта на директора на Д “СП“ –
Сердика е бланкетна, липсват мотиви в какво се изразява невъзможността на
родителите да полагат грижи за детето, както и в какво се изразява риска за
самото дете да живее в биологичното семейство.
В хода на делото не се събраха никакви
доказателства в подкрепа на изнесеното в социалните доклади, че бащата
злоупотребява с алкохол, а майката и децата са жертва на
насилие от страна на бащата. Такива данни не дава и детето при изслушването му.
Напротив, същото желае да се върне при семейството си като казва, че му мъчно
за мама и тати. Не се събраха никакви доказателства за упражнено насилие върху
детето Д. от родителите или трети пълнолетни деца.
Настоящият съдебен състав
счита, че ниският социален статус на едно семейство сам по себе си, не може да
бъде основание за извеждане на едно дете от семейната му среда, тъй като в
интерес на всяко дете е да живее с биологичните
си родители. В случая, семейството живее под наем и оскъдно, но се установи, че
има социалния минимум от условия – ток, вода – топла и студена, отопление,
обзавеждане на стаите.
Родителите работят и
получават трудово възнаграждение, което е ясен знак, че не разчитат единствено
и само на социални помощи.
Следва да се отбележи, че
дори и да е имало някакво основание за извеждане на детето, при настаняването
му в социалната услуга от резидентен тип, не е съобразена разпоредбата на чл.
24, ал. 1 от ППЗЗД, а именно при предприемане на настаняване на детето извън
семейството да се проучи възможността за настаняване в семейство на роднини или
близки. Такива данни по делото въобще липсват.
При преценка каква мярка за
закрила да се предприеме по отношение на дете в риск, преди всичко трябва да се следва висшия
интерес на детето и неговите потребности. Тези принципи са залегнали както в Закона за закрила на детето, така и в
Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. В случая, това не е
сторено. Напротив, без ясно посочени критерии и без данни да е извършено
всеобхватно проучване, детето е настанено в социална услуга в с. Ново село,
обл. Видин, която е на значително разстояние от
местоживеенето на родителите – около 250 км. Този факт сам по себе си
поставя в невъзможност родителите, които са с нисък социален статус да виждат
детето си, и това не е целта на ЗЗДет.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че не е в интерес на детето и по
делото не бяха събрани убедителни доказателства и посочени основания за това,
детето Д. да бъде настанено в социална услуга от резидентен тип – ЦНСТДМБУ – 2
с. Ново село, обл.
Видин. В интерес на детето е да живее при биологичното си семейство.
При тези данни,
Съдът счита, че искането на Директор на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Видин
като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на
Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Видин за настаняване на малолетното дете Д.Ю.О., роден на ***г. в социална услуга от резидентен тип ЦНСТДМБУ - 2 с. Ново село, обл. Видин,
като неоснователно.
ПОСТАНОВЯВА незабавно
изпълнение на решението на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС
- Видин в седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: