Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/05.03.2024
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА Д.разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 532/2023 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, ал. 1 и следващи от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. ***********, представлявано от управителя Д.К.М., против
РА № Р-03000821001480-091-001/18.10.2021 г. на органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 66/20.07.2023 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени допълнителни данъчни
задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица в размер на 1504 лева за 2019 г. и 2495 лева за
2020 г. ведно с припадащите им се лихви за забава в размер съответно на 312, 76
лева и 373, 47 лева.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се изводът на ревизиращите
органи за наличие на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5,
б. “а” от ДР на ЗКПО, във вр. § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. Счита се, че неправилно
е определен данък върху изтеглените от Д.Н.Д.от банковата сметка на дружеството
суми, без да се държи сметка дали тези средства са постъпили в касата на
дружеството и са използвани за дейността му. В случая не се установяват данни
за излизане на средства от патримониума на дружеството, за да се твърди скрито
разпределение на печалбата. Единственият установен факт, на който се базира предположението
за това, е наличието на изтеглени пари от банковата сметка на дружеството. Твърди
се, че тегленето на средства не е еднозначно на скрито разпределение на
печалбата, тъй като процесните суми са внесени в касата на дружеството и са
ползвани за дейността му. Обратният извод е необоснован и не почива на
действително установените факти.
В
писмена защита по делото се излагат допълнителни доводи за невярност на
фактическите констатации в РА. Не се оспорва наличието на обстоятелства по чл.
122, ал. 1 от ДОПК, но се твърди, че не е установено паричните средства да са
начислени, изплатени или разпределени на лицето Д.Д.. Установено е само, че са
изтеглени от него. Сочи се, че сумите са заприходени в касата на дружеството
съгласно заведената от него счетоводна отчетност, предмет на проверка от вещото
лице. Независимо дали това е станало на основание банково извлечение или с
приходен касов ордер, след като не е отразено вземане от третото лице –
пълномощник, то няма основание да се твърди, че парите са излезли от
патримониума на дружеството. Възразява се, че органите по приходите не са
извършвали инвентаризация на касовата наличност, за да се приеме за вярно
предположението им, че дружеството не разполага с такава сума в брой. По тези съображения
се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт, както и присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответникът
по делото – директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства,
които да оборват констатациите на органите по приходите. По време на ревизията
не са представени каквито и да било счетоводни регистри и първични счетоводни
документи за внасянето на паричните средства в касата на „********“ ЕООД и за
влагането им в икономическата дейност на дружеството, поради което правилно в
РА е прието, че е налице скрито разпределение на печалбата, което подлежи на
облагане по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Възразява, че приетите по
делото счетоводни регистри са представени за първи път в процеса, поради което
са недостоверни. Записванията в тези регистри са направени едва в хода на
съдебното производство и не са документално обосновани, поради което и
изготвената въз основа на тях ССЕ не следва да се кредитира. Твърди, че
банковите извлечения не представляват първични счетоводни документи, въз основа
на които могат да се заприходят счетоводно процесните суми в касата на дружеството.
Тези извлечения удостоверяват изтеглянето на паричните средства от определено
лице и техния размер, но не удостоверяват по никакъв начин внасянето им в
касата. Сочи, че в хода на ревизионното производство не са представени приходни
касови ордери, въз основа на които да се направи заключение, че парите са
постъпили в касата на предприятието. Не са представени и доказателства за
притежание на каса на дружеството, в която може да се съхраняват парични
средства в брой в посочения размер. Счита, че в случая са изпълнени всички
изисквания на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, поради което за жалбоподателя е
възникнало задължение за внасяне на данък съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ. По
тези съображения иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност, ако съдът уважи жалбата, иска да му бъдат
присъдени разноски на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като счетоводните книги,
обект на проверка от експертизата, са представени едва в хода на съдебното
производство.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване акт съгласно
чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
От данните по административната преписка се установява, че със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000821001480-020-001/12.03.2021 г. на началник сектор „Ревизии“ е възложена ревизия на „********“
ЕООД за
определяне на задълженията му за корпоративен данък за
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2020 г.; за данък върху добавената стойност за периода
01.12.2015 г. – 13.08.2019 г. и за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2020
г.
Заповедта е връчена по реда на
чл. 32 от ДОПК на 05.05.2021 г.
На дружеството е изпратено
ИПДПОЗЛ от 10.05.2021 г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на 30.06.2021 г. От
страна на ревизираното лице не са представени документи.
В
срока по чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-03000821001480-092-001/19.08.2021
г., връчен на „********“
ЕООД на 30.09.2021
г. по реда на чл. 32 от ДОПК.
На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен
акт № Р-03000821001480-091-001/18.10.2021 г., с който в тежест
на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. в размер на 88 828,48 лева главница и лихви в
размер на 33 964,92 лева; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове
на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2020 г. в размер на 10 524,00 лева и лихва за забава от 2 482,56 лева и
за ДДС по ЗДДС за периода от 01.12.2015 г. до 13.08.2019 г. в размер на
главница от 48 638,61 лева и лихви за забава от 21 181,04 лева.
ДЗЛ
е оспорило изцяло РА пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, като на
основание чл. 156, ал. 7 от ДОПК между страните е сключено споразумение за
удължаване на срока за произнасяне по жалбата.
В
хода на административното обжалване е издаден Ревизионен акт № Р-03000823136468-003-001/14.07.2023
г. за поправка на явна фактическа грешка
в ревизионния акт, с който са коригирани размерите на установените с акта задължения
(главница и лихви) за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица за 2018 г.
С
Решение 66/20.07.2023 г. решаващият орган е отменил РА в частта относно
установените с него задължения по ЗКПО и ЗДДС и го е потвърдил в частта относно
установените с него задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2018 г., 2019 г. и 2020
г.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е РА в неотменената му част относно определения
данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за 2019 г. и 2020 г., поради
което съдебната проверка се ограничава само до тази част на акта.
В
хода на ревизионното производство е установено, че декларираната от дружеството
основна дейност през процесните периоди е производство и реализация на
селскостопанска продукция.
По
време на ревизията не са представени първични счетоводни документи и счетоводна
отчетност от страна на РЛ и не е открит представляващ или упълномощено от него
лице на адреса за кореспонденция за връчване на документи, поради което
ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.
2, т. 4 и т. 5 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството;
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци,
липсват или са повредени до степен негодни за ползване и обстоятелство.
Във
връзка с констатираните обстоятелства на дружеството е изпратено уведомление по
чл. 124, ал. 1 от ДОПК от 22.07.2021 г., с което е уведомено, че основата за
облагане по ЗДДС за периода от 01.12.2015 г. до 13.08.2019 г., за корпоративен
данък по ЗКПО за периода от 2015 г. до 2020 г. и за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
2015 г. до 2020 г. ще бъде определена
при условията на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК. Уведомлението е връчено на РЛ по реда
на чл. 32 от ДОПК.
В
хода на ревизията на базата на представени от „Юробанк България“ АД банкови
извлечения е установено, че през 2019 г. и 2020 г. лицето Д.Н.Д.е изтеглило в
брой от банковата сметка на дружеството с IBAN ***ва в размер на общо 30 080,00
лева през 2019 г. и 49 900,00 лева през 2020 г., подробно описани по дати и
размер в таблица на стр. 13 от РА. Констатирано е, че Д.Д.е съпруг на Марияна
Михайлова Димитрова, управител на „********“ ЕООД за периода от 09.09.2010 г.
до 05.10.2018 г., баща на Н.Д. Димитров - управител на същото дружество за
периода от 05.10.2018 г. до 30.10.2018 г. и син на Д.К.М. - управител на
дружеството от 30.11.2018 г. Прието е, че в хода на ревизията не са представени
документи (освен нотариално заверено пълномощно от Д.М.), които да удостоверят
на какво основание Д.Д.е изтеглил посочените суми. Не са представени и
документи, които да доказват, че изтеглените суми са използвани за дейността на
дружеството.
Въз
основа на тези констатации е направен извод, че е налице скрито разпределение
на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, във с § 1, т. 8 от
ДР на ЗДДФЛ, като на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ е определен дължим данък за второ тримесечие на 2019 г. в размер на
752,50 лева, за четвърто тримесечие на 2019 г. в размер на 751,50 лева, за
първо тримесечие на 2020 г. в размер на 1 750,00 лева и за второ тримесечие на
2020 г. в размер на 745,00 лева. Начислени са и лихви за невнесени в срок
задължения.
В
производството по административно обжалване са извършени допълнителни справки в
информационните масиви на НАП и ТР, при които е установено, че за 2019 г. и
2020 г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и ГФО за процесните периоди, откъдето да могат се проследят
паричните потоци, отразени по счетоводни сметки каса и банка. При проверка на
обявените продажби от регистрирани по ЗДДС лица към „********“ ЕООД не са
намерени издадени на жалбоподателя фактури за доставка на стоки и услуги. Не е
установено дружеството да е извършило разходи в размери, съответстващи на
изтеглените от Д.Д.суми за закупуване на стоки и услуги за икономическата му
дейност. В резултат на това са потвърдени констатациите на ревизиращите органи,
че липсват доказателства за постъпването на изтеглените суми в патримониума на
„********“ ЕООД и използването им в търговската дейност на дружеството. В
мотивите към решението е посочено, че ако ревизираното лице е разполагало с
доказателства, от които да е видно, че Д.Д.е внесъл или разходвал изтеглените
суми в полза на дружеството, то тогава е следвало да ги представи, за да докаже
твърденията си в жалбата. Направено е заключение, че след като това не е
сторено, такива не съществуват съгласно чл. 37, ал. 4 от ДОПК. Решаващият орган
е взел предвид, че Д.Д.е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на
ДОПК с Д.К.М. – управител на „********“ ЕООД в процесния период, с оглед на
което е споделил изводите на ревизиращите органи, че изтеглените суми представляват
скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на
ЗКПО, за което се дължи данък по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, във вр. § 1,
т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ, в определената с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставка.
Назначената по делото съдебносчетоводна експертиза потвърждава
констатациите на ревизията относно датите и размера на тегленията от сметката на
„********“ ЕООД в „Юробанк България“ АД през 2019 г. и 2020 г. При извършената
проверка в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е установило, че изтеглените
суми са осчетоводени в увеличение на касовата наличност за сметка намаление на
банковата наличност чрез съставяне на счетоводни операции по дебит с/ка 501
Каса в лева срещу кредит с/ка 503/1 Разплащателна сметка (Пощенска
банка). Паричните средства са осчетоводени като постъпили в касата на дружеството
единствено въз основа на банковите извлечения. По счетоводни данни касовата
наличност по сметка 501 Каса в лева към 01.01.2019 г. е в размер на
118 078, 69 лева, а към 01.01.2020 г. е в размер на 146 858, 69 лева.
През периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. по
кредита на сметката са отразени изплащания на суми в размер на 1300 лева за
2019 г. и в размер на 3250 лева за 2020 г. Според експертизата не може да се установи
осчетоводените суми от кои парични средства са изплатени – от заведената
счетоводна касова наличност към 01.01.2019 г. и 01.01.2020 г. и/или от
осчетоводените постъпления на изтеглени суми от банкови сметки на дружеството.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е
потвърдило, че изтеглените през 2019 г. и 2020 г. суми са осчетоводени в сметка
Каса в лева само въз основа на банковите извлечения и няма други налични
съпътстващи първични документи.
Не е спорно по делото, а това се установява и от
изявленията на процесуалния представител на дружеството, кредитирани от съда
като признание на неизгодни за страната факти и обстоятелства, че счетоводните регистри
(аналитични и хронологични), които е проверявало вещото лице, са съставени в
хода на съдебното производство след извършена промяна в счетоводното обслужване
на дружеството. Заверени копия от тези регистри са представени и приети като
писмени доказателства по делото след изслушването на експертизата. Ответникът
ги е оспорил като недостоверни, поради което съдът е дал указания на
жалбоподателя, че е негова тежестта да докаже истинността им. Жалбоподателят
е заявил, че ще се ползва от оспорените документи, но не е представил
допълнителни доказателства за установяване на тяхната вярност.
По силата
на чл. 182 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, чл. 55 от ТЗ и чл. 51 от ДОПК счетоводните
книги могат да служат като доказателство в полза на търговеца само ако са
редовно водени. Вписванията
в тях са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните удостоверителни
документи. Тази доказателствена сила не се презумира и при оспорване подлежи на
доказване, което в случая не е сторено. Действително от заключението на вещото лице е видно,
че паричните средства са осчетоводени като постъпили суми в сметка Каса в лева
на дружеството, но само отразяването по правилната сметка не е достатъчно, за
да се приеме, че счетоводните записвания отговарят на обективната истина.
Съгласно заключението на вещото лице счетоводните
операции са извършени единствено и само на базата на банковите извлечения.
Липсват приходни касови ордери или други първични счетоводни документи с
достоверна дата съгласно чл. 181 от ГПК, които да доказват истинността на
счетоводните записвания.
Основен принцип в ЗСч е документалната обоснованост на
извършените стопански операции. Счетоводните регистри са производни и почиват
на първични счетоводни документи, отразяващи за първи път осъществените сделки
и събития. За документалното доказване на стопанската операция „внасяне на
парични средства в касата на предприятието“ е необходимо да са съставени
първични счетоводни документи – приходни касови ордери за постъпилите в касата
суми, приходните касови ордери да са описани в касовата книга и да намерят
отражение в счетоводните регистри на предприятието посредством съответстващите
счетоводни статии по дебита на сметка Каса в лева, в оборотната ведомост, в
главната книга и други хронологични регистри съгласно ЗСч и НСС.
При положение че банковите извлечения не съставляват
първични счетоводни документи, годни да удостоверят реалното постъпване на
сумите в касата на дружеството, то извършените въз основа на тях счетоводни
записвания и то едва в хода на съдебното производство са нередовни, съставени
единствено за нуждите на процеса, и нямат доказателствена стойност по смисъла на чл. 182 от ГПК. Без
доказателствена стойност са и констатациите на вещото лице, направени на базата
на новоизготвените счетоводни регистри, поради което и с оглед на останалите
обстоятелства по делото съдът намира, че не следва да ги възприема.
От представеното по делото копие на генерално
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 04.12.2018 г. се установява, че Д.К.М. - управител на „********“ ЕООД към процесните периоди, е
упълномощила Д.Н.Д.да представлява дружеството навсякъде включително пред
всички банки, като оперира с личните му сметки и тегли, внася, прехвърля и превежда
неограничени суми в тях. Съгласно нотариално заверена декларация по чл. 38, ал.
2 от ЗЗД на 13.09.2023 г. Д.М. е оттеглила пълномощното си в полза на Д.Д..
Видно от приложената по делото разпечатка от
информационната система на НАП, за 2019 г. и 2020 г. от жалбоподателя не е
подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
В хода на съдебното производство на хартиен и магнитен носител са
представени и приети доказателства за валидността на електронните подписи на
органите по приходите, подписали основните актове – ЗВР, РД и РА. При
извършената визуализация на електронните документи от съда на основание чл.
184, ал. 2 от ГПК се установява, че подписалите ги лица притежават валидни
удостоверения за КЕП за периода на ревизията, издадени от доставчик на
удостоверителни услуги – „Борика“ АД. В тази насока са и приложените по делото
разпечатки от ДА „Електронно управление“.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
При извършване на задължителната проверка по чл. 160,
ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че РА е издаден от компетентни органи, в
изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Ревизията е протекла по реда на чл. 122 от ДОПК, като
ревизиращите органи са спазили особените правила на чл. 124 от ДОПК. РА е
издаден в съответствие с основните принципи на данъчното производство, посочени
в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От приложените по делото доказателства се
установява, че органите по приходите са изискали необходимите документи и
писмени обяснения от ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК. Извършили са
анализ на всички събрани доказателства и относими обстоятелства, свързани с движението
на паричните средства на предприятието. Ревизираното лице е упражнило надлежно
правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на което не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи
до отмяна на обжалвания ревизионен акт.
По делото не е спорно, че Д.Н.Д.е изтеглил в брой от банковата сметка на дружеството в „Юробанк България“
АД парични средства в размер на общо 30 080,00 лева през 2019 г. и 49 900,00 лева
през 2020 г.
Спорът между страните се концентрира върху това дали тези
суми са внесени в касата на „********“ ЕООД и са използвани за икономическата
дейност на дружеството или имат характер на „скрито разпределение на печалбата“
по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, във вр. § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ.
По отношение на понятието „скрито разпределение на
печалбата“ § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към
дефиницията по ЗКПО. Съгласно § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО това са сумите,
несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, или
превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица. За данъчни цели скритото разпределение на печалбата се третира като форма
на дивидент съгласно § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ. По силата на чл. 38, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ доходите от дивиденти от източник в България в полза
на местни лица се облагат с окончателен данък, който съгласно чл. 38, ал. 3 от
същия закон се определя върху брутния размер на начислените суми.
Приетите по делото доказателства подкрепят извода на
ревизиращите органи, че е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла
на закона. Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че изтеглените суми са
постъпили в касата на дружеството и са използвани за икономическата му дейност.
Нито в административното, нито в съдебното производство са изложени конкретни
факти и обстоятелства за какви стопански операции са разходвани паричните
средства и кои са причините за изтеглянето им в брой. Не са представени надлежни
счетоводни документи и счетоводни регистри, които да удостоверяват, че
изтеглените суми са усвоени за нуждите на предприятието. В хода на административното
обжалване е установено, че „********“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО
(справка за това е представена и пред съда), както и ГФО за процесните периоди,
въз основа на които да се проследят паричните потоци в началото и в края на
всеки период. Установено е също, че липсват данни за издавани на жалбоподателя
фактури за доставка на стоки и услуги, които да сочат на извършени от
дружеството разходи за дейността му. Такива данни не са събрани и в хода на
съдебното производство включително с помощта на вещото лице. Счетоводните книги,
въз основа на които е изготвена експертизата, са дискредитирани като нередовни и
не съставляват достоверни доказателствени източници за установяване на
твърдените от жалбоподателя факти.
С оглед на това и при липсата на каквито и да е други
годни документи за осъществени стопански операции и извършени разходи от „********“
ЕООД правилно и законосъобразно ревизиращите органи са приели, че не е доказано
внасянето на парите в касата и използването им в търговската дейност на
дружеството, позовавайки се на разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е
изследван въобще въпросът къде са постъпили тези средства и дали са останали в
патримониума на пълномощника. За наличието на скрито разпределение на печалбата
е необходимо да се установи, че има изтичане на ресурси от предприятието в
полза на кръга от лица по § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, което не е свързано
с осъществяваната от дружеството дейност. След като по делото липсва коректна
счетоводна отчетност и приходни касови ордери, сочещи Д.Д.като вносител на изтеглените
суми, следва логичният извод, че паричните средства са останали на негово разположение
и не са постъпили в касата на РЛ, както правилно е прието и в РА. Ирелевантни
са представените по делото нотариално заверено пълномощно и декларация за
оттегляне на пълномощното, защото те удостоверяват само, че Д.Д.е имал право да
тегли пари от банковата сметка на дружеството, но не и защо ги е изтеглил и
внесъл ли ги е в касата на дружеството.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че органите по приходите не са извършвали инвентаризация
на касовата наличност, за да се приеме за вярно предположението им, че ревизираното
лице не разполага с такава сума в брой. От материалите по административната
преписка е видно, че всички документи в ревизионното производство са връчени по
реда на чл. 32 от АПК и ревизиращите органи са пристъпили към облагане по особения
ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК именно защото не е намерен представител или
упълномощено от него лице на адреса на управление на „********“ ЕООД и не е
осигурена възможност да се извърши надлежна проверка на наличните активи на
дружеството. Не са представени каквито и да е доказателства за местонахождението
на касата на предприятието и за нейната фактическа наличност към спорните периоди, нито
счетоводна отчетност, която да се съпостави с резултатите от инвентаризацията. Разпоредбите на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК
задължават ревизираното лице да представи при поискване всички данни, сведения, документи, книжа, носители
на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и
задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство, а ал. 4 дава възможност на органите по приходите да приемат, че изисканите доказателства не съществуват, ако субектът не ги представи. Недоказаният
факт следва да се третира като неосъществил се в обективната действителност
факт. С оглед на това правилно и
законосъобразно ревизиращите органи са презумирали, че не е налице реална
касова наличност и изтеглените пари не са останали в патримониума на ревизираното
лице. Да се приеме обратното, би означавало жалбоподателят да може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.
От изложеното следва, че не са представени
надеждни доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи. Ревизираното
лице не е провело пълно обратно доказване, с което да разколебае верността на фактическите
констатации в РА съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че РА се базира само на предположения, а не на преки
доказателства, че сумите са изплатени, начислени или разпределени на лицето Д.Д..
Фактите, презумирани по силата на оборимата презумпция по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, не се нуждаят от доказване. На пълно доказване подлежи единствено презумпционната
предпоставка, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Тази предпоставка
е безспорно установена по делото, поради което в тежест на жалбоподателя е било
да установи, че отразените в РА факти и обстоятелства не отговарят на
действителното положение. В случая той не се е справил с тази доказателствена
тежест, което поражда правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили
правните последици, чиито юридически факти не са доказани. При липсата на обективни
данни за постъпването на изтеглените суми в касата на дружеството и за
влагането им в стопанската му дейност и при наличието на свързаност по права
линия между лицето, изтеглило парите, и действащия към спорните периоди
управител на дружеството по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК правилно
и обосновано ревизиращите органи са преценили, че в случая е налице скрито
разпределение на печалбата съгласно § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, което съставлява
доход за облагане на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 5,
б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ.
При тези обстоятелства законосъобразно
в РА са установени в тежест на дружеството – платец на дохода, задължения за
данък и лихви за забава по чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, във вр. чл.
65, ал. 3 от ЗДДФЛ и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. По делото няма спор относно брутния
размер на изтеглените средства, поради което правилно е определена данъчната
основа за облагане съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ. Законосъобразно е приложена
и ставката на данъка по чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, в резултат на което правилно е
изчислен общият размер на задълженията.
С оглед на изложеното съдът намира, че липсват
основания за отмяна на ревизионния акт в оспорената му част, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 768, 52 лева, определено съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „********“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. ***********, представлявано от
управителя Д.К.М., против РА № Р-03000821001480-091-001/18.10.2021 г. на органи
по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 66/20.07.2023 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени допълнителни данъчни задължения за данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в
размер на 1504 лева за 2019 г. и 2495 лева за 2020 г. ведно с припадащите им се
лихви за забава в размер съответно на 312, 76 лева и 373, 47 лева.
ОСЪЖДА „********“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. ***********,
представлявано от управителя Д.К.М., да заплати на Дирекция
„ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 768, 52 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Административен съдия :