Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260178/5.2.2021г. Година
2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
трети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 227 по описа за две хиляди
двадесет и първа година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
03-012090/20.11.2019г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на «Ч.м. АД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500
лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА
«Ч.м.
АД, ЕИК ********* да
заплати на ДИТ Варна, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто
и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Ч.м.“
АД ЕИК *********, против НП № 03-012090
от 20.11.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на дружеството е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал.1
от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр.
чл.270, ал. 2 и 3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати нарушения на процес.
правила. Същият оспорва да е извършил нарушението за което е санкциониран, сочи
че в НП липсвало ясно описание на нарушението и не били посочени обстоятелствата
при които то било извършено, както и не били посочени доказателствата, които
според АНО го потвърждавали. Отделно от това излага становище за маловажност на
нарушението, тъй като липсвало виновно поведение, а изплащането на заплатите
било съобразно исканията на работниците плащането да става от най-старото
дължимо без да се прескачат периоди. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество,
редовно призовано за датата на съдебното заседание, представител не се явява.
В пледоарията си по съществото на делото
процесуалния представител на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно издадено като претендира присъждане и на юристконсултско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
В периода от 06.11.2019год. до 14.11.2019год.
служители на Дирекция „ИТ“ Варна, сред които св. Б. извършили проверка на
въззивното дружество като работодател по спазване на трудовото законодателство.
В хода на проверката било установено, че заплатите в предприятието се изплащат
до 25-то число на следващия месец, както и че въззивното дружество не е
изплатило заплатите за месец август 2019год. на работниците (155бр. в общ
размер на 80762,35 лева), в това число на Х. И. Б. – счетоводител в размер на
603,70 лв., в срок до 26.09.2019 год.
За констатираното нарушение на 14.11.2019год. срещу
въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-012090, в който било описано
установеното при проверката. Посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.
128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Посочено било още,
че нарушението било извършено в гр.Варна в „Ч.м.“ АД, на 26.09.2019год. към
който момент следвало да бъдат изплатени заплатите.
Актът бил надлежно предявен и връчен на
представляващия въззивното дружество. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН не
постъпило писмено възражение.
На 20.11.2019год., въз основа на акта, АНО издал
атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл.
128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание
чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В съдебно заседание показания депозира св. Б. – актосъставител, който в показанията
си споделя възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с
нужната конкретика. Сочи че по време на проверката
било установено, че заплатите се плащат до 25-то число на следващия месец, както
и че неплащането на заплатите за месец август 2019год. било установено въз
основа на предоставени ведомости за заплати.
Като писмени доказателства към АНП са приложени
справка за заплати за периода от месец март 2019год. до месец септември
2019год., идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, протокол за
извършена проверка № ПР19535833/14.11.2019год., както и Заповед на ИД на ИА
„ИТ“ № 0280/03.08.2010год..
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло
като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
При проверка на приложените към преписката АУАН и
НП съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на
нарушението. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и
НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото
на въззивника нарушение – неизплащане в срок на заплатите за месец август
2019год., посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови
норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО
подкрепят административнонаказателното обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ
вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово
възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане. Допуснати
съществени нарушения в хода административнонаказателното производство съдът не
констатира и в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в
тази насока.
Събраните по делото доказателства категорично
налагат извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
По делото няма спор по отношение на това ,че
въззивникът има качеството работодател, в частност че е такъв на св. Х. Б.. В
горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства – справка
за неизплатени заплати на работници,
както и идентификационно карта. Не е спорно и това, че заплатите в
предприятието са се изплащали в срок до 25 число на следващия месец като в тази
насока са показанията на св. Б.. Следователно дължимото за месец август
2019год. възнаграждение на работниците в
това число и на Б. е следвало да бъде платено до 25.09.2018г., което няма спор,
а и по категоричен начин от изходящата от страна на въззивното дружество
справка за неизплатени възнаграждения на работниците за периода от месец март
до месец септември 2019год. се установява че не било сторено. Доколкото
вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез
бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на
срока, до който е следвало да бъде предприето действието, като в случая
правилно е определена датата на извършване на нарушението-26.09.2019г., защото
от този ден работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното
трудово възнаграждение и това е денят, следващ този, до който е следвало
трудовото възнаграждение да бъде изплатено.
Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в
качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да
изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците
в това число на Х. Б. за месец август 2019г. по някой от способите, предвидени
в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за извършено от него нарушение на
разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 1 от КТ.
Съдът не споделя и виждането на въззивника за липса
на нарушение поради липса на вина, тъй като в случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и въпроса за
вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната
отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по
делото спор, че заплатите не са били изплатени в определения срок няма.
В случая с
поведението си въззивникът е нарушил установения ред на държавно управление в
сферата на трудовото законодателство гарантиращо определените с конституцията
права на работниците, поради което и може да бъде субект на адм.наказателна
отговорност каквато отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.
Няма как писмото на лидер на една синдикална
организация, да се изплащат най-напред по-старите задължения, което по никакъв
начин не обвързва всички работници в предприятието, да обуслови отпадане на административнонаказателна отговорност на въззивника
съответно да определи нарушението като маловажно – като такова с по-ниска
степен на обществена опасност, при положение, че се касае за неизплащане на
заплати на множество работници и при положение че очевидно това писмо е
резултат от явно системно неизплащане на заплати в уговорените срокове.
Още по-малко пък това писмо изходящ от синдикален
лидер може да замести клаузите в ТД и да дерогира
регламентираното в КТ задължение за ежемесечно изплащане на възнаграждение и на
конституционното право на работника в чл. 48, ал.5 от КТ за получаване на поне
минимално възнаграждение.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и
законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ и му е наложил санкция съобразно
нормата на чл. 414, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда
санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В случая доколкото с НП на въззивника е наложено
наказание в минимален размер – имуществена санкция в размер на 1500лв. съдът не
дължи произнасяне досежно законосъобразността на размера на наказанието.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда
от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
С решението си съдът присъди и разноски за юристконсултско възнаграждение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: