Решение по дело №469/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 556
Дата: 27 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20231800500469
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. С., 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500469 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 във връзка с чл.240, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на „С.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“Х.Д.“ № 12,за отмяна на неприсъствено
решение от 31.01.2023г. по гр.д.№ 932/2022г. на РС-С.,с което е призната за
незаконосъобразна заповед № 14 от 26.07.2022г.,
осн.чл.328,ал.1,т.2,предл.първо от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с К. Е. В. и е отменено уволнението на същия на осн.чл.344,
ал.1,т.1 от КТ;възстановен е на работа на заеманата длъжност ; работодателят
е осъден да заплати на К. Е. В. с ЕГН ********** на осн.чл.225, ал.1 КТ
обезщетение за периода от 01.08.2022г. до 30.09.2022г. в размер на 2810.80
лв.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 26.09.2022г. до
окончателното плащане и дружеството е осъдено да заплати на РС-С.
държавна такса в размер на 272.43 лв.Релевират се оплаквания за липса на
предпоставки по чл.239 ГПК- исковата молба не била връчена на управителя
на ответното дружество,нито на упълномощен представител или
служител.Разписката за връчване на ИМ удостоверявала връчване на лицето
Д.М. на 06.10.2022г.Призовката за заседанието и решението били „връчени“
чрез същото лице.Прилага справка,от която е видно ,че това лице не фигурира
сред работниците и служителите на дружеството.На второ място,седалището
и адресът на управление на дружеството от 23.08.2022г. били в гр.С.,
ул.“Х.Д.“ № 12,докато всички съдебни книжа били „връчени“ на адрес гр.С.,
ул.“С.Ш.“ № 40.Съгласно чл.50,ал.1 от ГПК мястото на връчване на
юридическо лице е последният посочен в регистъра адрес.Изключението по
1
чл.50,ал.3 ГПК не можело да се прилага разширително.Молителят твърди,че е
узнал за решението и изобщо за съдебното производство едва с налагането на
запор върху негови сметки.

Ответната страна оспорва молбата като неоснователна.Всички съдебни
книжа били връчени в канцеларията на цеха за пелети на дружеството в гр.С.,
ул.“С.Ш.“ № 40,на което Д.М. пребивавал и се съгласил да връчи получените
документи. Представя договор от 01.09.2022г., с който „С.И.“ ООД е
възложило на Д.П.М. да организира и контролира пропускателния режим в
цеха на дружеството в град С.,както и да получава
кореспонденция,съобщения,призовки и др.от името на дружеството.
Процесуалният представител на молителя оспорва договора като
необвързващ дружеството,тъй като подписалият го от страна на възложителя
В. Д.,“избран за управител на Общото събрание на съдружниците от
20.06.2022г.“,нямал безспорен статут на управител.Към датата на връчване
според Търговския регистър управител бил В. Б. и по този повод се водели
съдебни дела.Не оспорва,че Д. бил избран за управител на дружеството от
Общото събрание.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира молбата процесуално допустима като депозирана
от легитимна страна в законния срок. Датата на връчване на възлагателното
писмо до ДСИ ведно с изпълнителния лист за държавна такса,намиращи се в
кориците на делото, е 23.03.2023г.Молбата е входирана в С.ския районен съд
на 25.05.2023г.На л.49 се съдържа молба от дружеството с посочен актуален
адрес, в която се твърди,че е информирано за делото чрез наложения запор,от
което следва,че към 02.05.2023г. молителят е знаел за решението.Няма
доказателства за връчването му на по-ранна дата на адреса, фигуриращ в
ТР,поради което следва да се приеме,че молбата за отмяна на неприсъствено
решение е депозирана в срока по чл.24,ал.1 ГПК.
Не се спори,че съобразно данните в Търговския регистър управител на
дружеството е В. Б. и седалището и адресът на управление са в гр.С.,
ул.“Х.Д.“ № 12 като за настоящото производство посоченият съдебен адрес е
гр.С., ул.“А.“ 36,ет.5-чрез адв.В. С..Спорният въпрос е дали съдебните книжа
по гр.д. № 932/2022г.на РС-С. са връчени валидно съобразно чл.50, ал.3
ГПК.Настоящият състав намира,че тезата за стеснително тълкуване на
понятието“служител или работник“е неправилна.В случая разпоредбата не
касае регулиране на специфична правна материя-трудови правоотношения, а
съдопроизводствено правило.За целта на редовното връчване на съдебни
книжа е без значение дали функцониращото в канцеларията на дружеството
лице има трудов договор, граждански договор или мениджърски
контракт.Смисълът е според обстоятелствата лицето да има стабилна връзка с
администрацията на дружеството,която фактически прави възможно
връчването, а така също да изрази съгласие за предаване на съдебните книжа
на адресата.Въпросът за стриктно,разширително или стеснително тълкуване
следва да се разгледа в контекста на охраняваните интереси.В материята за
2
неприсъствено решение уязвими са интересите на ответника,адресат на
съдебните книжа.Това няма отношение към характера на правия спор-в
случая трудовоправен,при който уязвима страна е работникът,докато
работодателят се приема за икономически и социално по-силната страна.В
конкретния казус работодателят оспорва представителната власт на В.
Д.,който е сключил договора с Д.М. на 01.09.2022г.При положение,че от
02.06.2014г. в Търговския регистър като управител на дружеството е вписан
В. Боннети,въпросният договор обвързва само В. Д. и Д.М.,но не
дружеството.Ето защо решението следва да бъде отменено и делото върнато
за разглеждане от друг състав.
Що се отнася до претенцията на молителя за съдебни разноски и
държавна такса 272.43 лв. същата не е предмет на производството за отмяна
на неприсъствено решение.Разноските подлежат на разпределяне съобразно
изхода на спора при новото разглеждане на делото съгласно т.4 от ТР №
6/2012г. от 06.11.2013г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.240, ал.1,т.1 ,предл.първо от ГПК
неприсъствено решение на РС-С. № 25/20 от 31.01.2022г. по гр.д. №
932/2022г.и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-С..

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3