№ 1172
гр. София, 12.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212587 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-2200285/02.09.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-София, на „/фирма/“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 6500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност (ЗТМТМ), изразяващо се в това, че при извършена на
01.06.2022 г. проверка в обект за контрол турски ресторант „Д.“, находящ се в
гр. София, ж.к. М, бл., стопанисван от „/фирма/“ ЕООД, е установено, че е
приел на работа Д. с ЛНЧ *******, ливански гражданин, на длъжност
„фурна“, без разрешение за работа или регистрация в Агенция по заетостта.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „/фирма/“ ЕООД, с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. Твърди се, че е нА.це съществено разминаване между
АУАН и НП относно обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението. В този смисъл е посочено, че в АУАН е отразено, че Ел Аккауи
е заварен в ресторанта, докато в НП – че е заварен да полага труд. Изложено
1
е, че не е описано в какво точно се изразява работата, която е осъществявало
лицето, като освен това последният не е владеел български език. Релевирани
са доводи, че завареното лице не е работило същия ден в ресторанта, като е
дошъл единствено, за да разговаря с управителя дА. може да започне работа.
С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно. В условията на евентуалност, от съда се иска да намА.
наложената на дружеството имуществена санкция до размера от 2000 лева.
Претендират се направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че от приобщените в хода на
съдебното следствие свидетелски показания не се е установило дА.
действително Я. Аккауи е попълнил приложената по делото декларация, като
в същата е сгрешена годината на раждането му. Твърди се, че няма
доказателства лицето да е полагало труд за период от 6 месеца назад във
времето спрямо датата на процесната проверка. С оглед на изложеното от
съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно или, в
условията на алтернативност, да намА. размера на наложената имуществена
санкция до 2000 лева предвид липсата на извършени други административни
нарушения от жалбоподателя. Претендират се направените по делото
разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената
жалба, като излага подробни съображения за законосъобразността на
обжалваното НП. Твърди се, че не е нА.це хипотезата на чл. 415в, ал. 1 КТ за
маловажност на извършеното административно нарушение, доколкото
последното не е отстранено след установяването му, а отделно от това
дружеството-жалбоподател е извършило и други административни
нарушения, констатирани по време на проверката. С оглед на това, от съда се
иска да потвърди атакуваното НП, като присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
2
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са нА.це основания за неговото
изменение в санкционната му част. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Д., ЛНЧ *******, е роден на /дата/ г. в гр. Б., Ливанска република,
ливански гражданин.
На 01.06.2022 г. свидетелите С. и Ш., служители на Дирекция „Инспекция
по труда“-София, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект: ресторант „Д.“, находящ се в гр. София, ж.к. М, бл.,
стопанисван от „/фирма/“ ЕООД. На място били раздадени декларации по чл.
68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на арабски език на установените в обекта работници
и служители на „/фирма/“ ЕООД. Д. в момента на проверката бил с работни
дрехи – престилка, и месил тесто, като той също попълнил декларация, в
която посочил, че работи за „/фирма/“ ЕООД от 6 месеца, на длъжност
„фурна“ с 4-часов работен ден, с два почивни дни и един час дневна почивка
без трудов договор срещу трудово възнаграждение в размер на 500 лева.
При последващата документална проверка в Дирекция „Инспекция по
труда“-София било установено, че „/фирма/“ ЕООД е приел на работа Д. без
разрешение за работа или регистрация в Агенция по заетостта. Това
обстоятелство било отразено в протокол за извършена проверка, с който били
дадени и конкретни предписания на „/фирма/“ ЕООД.
Въз основа на констатациите в протокола за извършена проверка св. С.
съставил АУАН № 22-2200285/04.07.2022 г. срещу „/фирма/“ ЕООД за
извършено административно нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“-София издал НП № 22-2200285/02.09.2022 г, с което за описаното в
АУАН административно нарушение на „/фирма/“ ЕООД била наложена
имуществена санкция в размер на 6500 лева.
НП било връчено на представител на „/фирма/“ ЕООД, като в
3
законоустановения 14-дневен срок представител на дружеството подал жалба
срещу връченото му НП, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Д., С., Ш. и Ш-Б; Декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3
ЗТМТМ (в оригинал и превод на български език); Протокол за извършена
проверка № ПР2217575/04.07.2022 г.; Граждански договор № 2/01.06.2021 г.;
справка от Агенция по заетостта и Заповед № З-0157/16.02.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
При направения самостоятелен анА.з на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели С. и Ш., и
двамата служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София, които са
категорични, че при извършената на 01.06.2022 г. проверка в ресторант „Д.“
са заварили няколко лица да работят в кухнята на обекта, едното от които
било св. Д.. Свидетелите Л. и ХА.л са категорични, че св. Я. е бил облечен с
работно облекло – престилка, като в този момент е приготвял тесто. Фактът,
че св. Я. е заварен в процесния обект се установява и от собственоръчно
попълнената от последния декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ в оригинал
на арабски език (л. 53 от делото) и в превод на български език (л. 20 и л. 61 от
делото). От съдържанието на същата е видно, че св. Я. е посочил, че работи в
ресторант „Д.“ за „/фирма/“ ЕООД от 6 месеца, на 4-часов работен ден, на
длъжност „фурна“, както и че ползва два дни седмична почивка и един час
дневна такава. В декларацията св. Я. е посочил и че получава месечно
възнаграждение в размер на 500 лева, като няма трудов договор. Съдът
кредитира изцяло приложената по делото декларация в оригинал на арабски
език и в превод на български език. Следва да се посочи, че свидетелите Л. и
ХА.л са категорични, че св. Я. е попълнил сам и собственоръчно пред тях
предоставената му декларация на арабски език. Действително, предвид факта,
че проверяващите служители не са владеели арабски език, друг служител на
„/фирма/“ ЕООД е превел какъв документ се предоставя на св. Я. и какво
трябва да попълни в последния. От съществено значение в случая обаче се
4
явява обстоятелството, че независимо от оказаната помощ в превода между
заварените лица и служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-София,
след дадените разяснения всички заварени лица, вкл. св. Я., са попълнили
собственоръчно раздадените им декларации по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ. В
случая е гарантирана обективност, доколкото предоставените декларации са
били на арабски език, какъвто се установи, че св. Я. владее. Показателно за
това, че последният е разбирал какво попълва е и фактът, че е посочил
отговор на всеки от зададените му въпроси, който логически кореспондира
със съответния въпрос.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Я., в които
последният отрича да е попълвал декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ.
Заявеното от него, че друго лице от арабски произход му превеждал, взел му
личните документи и без негово съгласие е попълнил съдържанието на
декларацията, като той само я разписал, освен че се оборва от останА.те
доказателства по делото, противоречи и на правилата на формалната и
житейска логика. На първо място, свидетелите Л. и ХА.л са категорични, че
след като служител от търговския обект е разяснил на арабски език на лицата
какво следва да попълнят, всяко едно от тях, вкл. и св. Я., собственоръчно без
съдействие и чужда помощ е попълнил приложената по делото декларация по
чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ, което категорично оборва показанията на св. Я. в
тази насока. На следващо място, противоречи на правилата на житейската и
формална логика обстоятелството св. Я. да не работи в обекта и да е отишъл
само да търси работа, както и че непознато за него лице, против неговата воля
да е попълвало от негово име данни в предоставения му документ, който той
не разбирал, но същевременно с това да подпише същия – факт, който не се
оспорва от св. Я.. Оборва се от събраните по делото доказателства и
твърдението на св. Я., че в момента на проверката собственикът на ресторанта
му показвал каква дейност следва да извършва, но не е работил, доколкото
свидетелите Л. и ХА.л са категорични, че Я. е бил облечен с работно облекло
– престилка с видими следи от замърсяване от извършваната работа, като в
този момент е приготвял тесто в кухнята без до него да е собственикът на
ресторанта. С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че показанията на
св. Я. са необективни, като целят отпадане на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател.
5
Съдът не кредитира и показанията на св. Ш-Б, съпруга на управителя на
дружеството-жалбоподател, доколкото твърдението й, че св. Я. не е работил в
ресторанта към момента на проверката, респ. е разговарял със съпруга й в
този момент, се оборва по категоричен начин от показанията на свидетелите
Л. и ХА.л, които са категорични, че св. Я. е бил в кухнята със замърсено
работно облекло (престилка), като е приготвял тесто. Недостоверността на
възпроизведеното от св. Белма може да се обясни с близката й връзка с
управителя на „/фирма/“ ЕООД, а именно, че е негова съпруга, и с това, че е
управител в търговския обект.
Съдът кредитира изцяло останА.те събрани и приобщени по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е нА.це
съществено разминаване между действителното фактическо положение и
отразеното в декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ относно годината на
раждане на св. Я.. Независимо от приложените на л. 20 и чл. 61 от делото
преводи на декларацията на български език, в които е посочена вписана дата
на раждане 10.02.1974 г. (превод на л. 20 от делото) или 10.08.1974 (превод на
л. 61 от делото), съдът счита, че от приложения на л. 53 от делото оригинал
на процесната декларация е видно, че е вписана дата на раждане „1976/02/10“,
а именно /дата/ г., а не 10.02.1974 г. или 10.08.1974 г., както е посочено в
преводите на декларацията. В случая не се касае до превод на арабски букви,
а до общоприети в световен мащаб арабски цифри, поради което в тази част
не е необходим превод от легА.зиран преводач от арабски език.
Внимателният преглед на горния ляв ъгъл на декларацията на л. 53 от делото
води до извод, че за отделяне на деня, месеца и годината от раждането на св.
Я., последният е използвал две наклонени черти, като са посочени следните
цифри: 1976/02/10, което напълно кореспондира с индивидуА.зиращите данни
на св. Я. относно датата му на раждане.
От справката от Агенция по заетостта по несъмнен начин се установява, че
по отношение на св. Я. не е било издавано разрешение за работа при местен
работодател, нито е бил регистриран за извършване на такава дейност в
Агенция по заетостта.
Съдът счита, че не следва да кредитира приложения по делото граждански
6
договор № 2/01.06.2021 г., на първо място, доколкото св. Я. отрича да е
разписвал същия, и на следващо място поради факта, че същият е изготвен
една година преди процесната проверка, като очевидно е неотносим към
процесния случай.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дА.
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 79, ал. 1 и ал.
4 ЗТМТМ – инспектор към Дирекция „Инспекция по труда“-София по
отношение на АУАН (на основание чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник
на ИА „ГИТ“) и директора на Дирекция „Инспекция по труда“-София на
основание т. 4 от Заповед № З-0157/16.02.2022 г. на изпълнителния директор
на ИА „ГИТ“ относно наказващия орган. Същевременно АУАН и НП са
издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН,
като съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Липсва каквото и да е противоречие в съдържанието на АУАН и НП,
като фактите и обстоятелствата относно извършването на вмененото на
наказаното лице административно нарушение са посочени ясно и
недвусмислено. С оглед на това съдът счита, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на
наказаното лице.
Съдът намира за неоснователно релевираното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение за допуснато противоречие
между съдържанието на АУАН и НП, както и липсата на конкретика каква
точно дейност е извършвал св. Я. по време на проверката. Съдът намира, на
първо място, че не е допуснато визираното противоречие между АУАН и НП,
доколкото и в двата акта ясно е посочено, че се касае за установяване на
място в проверявания обект на св. Я., който в собственоръчно попълнена
декларация е посочил, че работи на длъжност „фурна“. Действително, в
АУАН и в НП не е подробно описано какви точно фактически действия е
извършвал св. Я. по време на извършване на проверката, но съдът счита, че
7
това не е довело по никакъв начин до накърняване правото на защита на
санкционираното лице, респ. на възможността му да разбере фактическите и
правни рамки на вмененото му „административно обвинение“, което е видно
и от жалбата и пледоариите на процесуалния му представител. В АУАН и НП
ясно е посочено, че св. Я. е заварен да работи в търговския обект, като е
декларирал белези на трудово правоотношение между него и „/фирма/“
ЕООД, като същевременно св. Я. не е имал разрешение за работа или
регистрация в Агенция по заетостта, разрешаващи му да полага труд за
работодател в страната. С оглед на това, в АУАН и НП са описани всички
факти и обстоятелства, обуславящи нА.чието на съставомерните признаци на
административното нарушение по чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ. По отношение на
длъжността, която е посочил св. Я. в декларацията – „фурна“, очевидно в
случая е визирано, че последният изпълнява работа в кухнята на ресторанта,
свързана с функционирането на фурната, което недвусмислено е свързано с
готвене в ресторанта.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че „/фирма/“ ЕООД е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 75а, ал. 2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ подлежи на санкция
работодател, за който чужденец предоставя работна сила или е приел законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. В насотоящия случай
по несъмнен начин се установи, че св. Д. е чужденец, гражданин на трета
държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, доколкото е гражданин на
Ливанска република. Същият е законно пребиваващ на територията на
Република България по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, видно от справка
от Дирекция „Миграция“-МВР, приложена на л. 22 от делото. Същевременно
се установи, че „/фирма/“ ЕООД е местен работодател по смисъла на § 1, т. 11
от ДР на ЗТМТМ, който към 01.06.2022 г. е приел на работа св. Я. без за
последния да има издадено съответно разрешение или регистрация в Агенция
по заетостта. С това и съдът счита, че дружеството-жалбоподател е
осъществило вмененото му административно нарушение по чл. 75а, ал. 2
ЗТМТМ (в този смисъл Решение № 5452 от 24.09.2021 г. по КАНД №
8
5418/2021 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав, Решение № 1764
от 19.03.2021 г. по КАНД № 11648/2021 г. по описа на АССГ, V-ти
касационен състав и др.).
Следва да се отбележи, че е ирелевантно за съставомерността на
извършеното административно нарушение дА. св. Я. е полагал труд в обекта в
период от 6 месеца назад и дА. в този период е имал разрешение или
регистрация от Агенция по заетостта, доколкото меродавно е фактическото и
правно положение към датата на проверката 01.06.2022 г., която се явява и
дата на извършване на административното нарушение.
Доколкото юридическите лица носят обективна, безвиновна отговорност, е
безпредметно да се обсъжда субективната страна на извършеното нарушение
в настоящия случай.
При извършване на проверка за правилното приложение на материалния
закон при определяне на наказанието за така извършеното нарушение от
„/фирма/“ ЕООД, съдът съобрази, че в разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ е
предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000
лева. В конкретния случай наказващият орган е наложил на дружеството
санкция в размер на 6500 лева, като се е аргументирал с това, че извършеното
административно нарушение нарушава законния ред и уврежда обществените
отношения, свързани с регламентираното полагане на труд на територията на
Република България. Посоченото обстоятелство обаче е присъщо за всяко
едно административно нарушение по чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, доколкото е
имплицитно свързано с характера на извършеното административно
нарушение, изразяващо се в приемане на работа на лица от трета страна без
надлежно разрешение или регистрация в Агенция по заетостта. С оглед на
това посоченото обстоятелство не се явява отегчаващо отговорността такова
по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът
не отчете нА.чието на отегчаващи отговорността обстоятелства, вкл.
визираните от процесуалния представител на наказващия орган извършени
други административни нарушения, доколкото за последните няма влязло в
сила НП. Предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както
и факта, че извършеното от дружеството-жалбоподател административно
нарушение се явява първо по отношение на него, съдът счита, че целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да се постигнат и с налагане на
9
минималния размер от 2000 лева на предвидената в закона имуществена
санкция. С оглед на това, обжалваното НП следва да бъде изменено
единствено в санкционната си част, като наложената имуществена санкция се
намА. от 6500 на 2000 лева.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. В случая в
пълна степен са засегнати обществените отношения, обект на защита от
разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 КТ, като липсва данни административното
нарушение да е било отстранено след установяването му. С оглед на това,
наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, доколкото не са нА.це основания за отмяна на атакуваното
НП, като последното следва да се измени единствено в своята санкционна
част чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция от 6500
лева на 2000 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на наказващия орган, в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“-София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл.
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно
80 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя се
присъждат разноски, само ако обжалваният административен акт бъде
отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна или частична, на
обжалваното НП, а само до изменението в санкционната му част. В този
случай не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, като
разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае
неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото е
нА.це законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В този смисъл е и
Определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на
10
Административен съд-Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи
идентични на настоящата хипотези. В цитираните определения изрично е
посочено, че меродавен за присъждането на разноски в полза на
жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на
административния акт, тоест, дА. същият е благоприятен или не за страната
по делото, като в случаите на изменение на НП отговорът е отрицателен,
поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200285/02.09.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-София, с което на
„/фирма/“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 6500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 75а, ал. 2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, като НАМАЛЯВА размера на
наложената на „/фирма/“ ЕООД имуществена санкция от 6500 лева на 2000
(две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „/фирма/“ ЕООД с ЕИК **********, със седА.ще и адрес на
управление гр. София, ж.к. М, бл., вх. ........, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11