№ 3174
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506485 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20015891 от 23.02.2022 г. по гр.д.№ 20550/2021 г. по описа на
СРС, 180 с-в, е:
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. С. К., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 570.88лв. - стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2014г. — 07.02.2016г., до
обект, представляващ магазин № 7, находящ се в гр. София, общ. „*******“, с
абонатен № *******, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 12.01.2018г. до окончателно изплащане на сумата, с която ответникът се
е обогатил за сметка на ищцовото дружество и 9.45лв. — стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.11.2014г. - 07.02.2016г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.01.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2690/2018г., по описа на СРС,ГО, 180ти състав, като са отхвърлени като
неоснователни исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, в частта, за сумата от 385.57лв.
- доставена, но незаплатена топлинна енергия /разликата над уважената част до
максимално претендирания размер/, в частта за сумата от 12.25лв. - цена на услуга
1
дялово разпределение /разликата над уважената част до максимално претендирания
размер/ и претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 164.11лв. - мораторна
лихва върху цената на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
31.12.2014г. - 09.01.2018г. и 3.80лв. - мораторна лихва върху цената на услуга дялово
разпределение за периода 31.12.2014г. - 09.01.2018г.;
признато за установено е по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, че В. В. К., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител И. М. Л., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, на основание чл.59 ЗЗД сумата от 570.88лв. - стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2014г. - 07.02.2016г., до
обект, представляващ магазин № 7, находящ се в гр. София, общ. „ ******* “, с
абонатен № *******, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 12.01.2018г. до окончателно изплащане на сумата, с която ответникът се
е обогатил за сметка на ищцовото дружество и 9.45лв. - стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.11.2014г. - 07.02.2016г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 12.01.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2690/2018г., по описа на СРС, ГО, 180ти състав, като са отхвърлени като
неоснователни исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, в частта, за сумата от 385.57лв.
- доставена, но незаплатена топлинна енергия / разликата над уважената част до
максимално претендирания размер/, в частта за сумата от 12.25лв. - цена на услуга
дялово разпределение / разликата над уважената част до максимално претендирания
размер / и претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 164.11лв. - мораторна
лихва върху цената на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
31.12.2014г. - 09.01.2018г. и 3.80лв. - мораторна лихва върху цената на услуга дялово
разпределение за периода 31.12.2014г. - 09.01.2018г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Н. " ЕАД,
като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Срещу решението, в частта на уважаване на исковете, е подадена въззивна жалба
от ответника М. С. К. с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Поддържа, че делото е останало неизяснено от фактическа страна-
ответната страна не доказала каква енергия е доставяла, по какъв начин и къде за кои
помещения се отнася тя. В производството било налице признание от юриста на
насрещната страна – И.Г. съдържащо се в протокол за въвод, в който било отразено, че
предава на наемателя магазина с климатик и проточен бойлер. Освен това съдът не
съобразил възраженията й, че В. е вписан противоправно като наследник на майка й,
тъй като брат й е загинал без да остави деца, а В. е припознат от биологичния си баща
2
И.Д.А. на 12.05.2011 г. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение в
посочената част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените срещу нея искове. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е депозирала отговор на жалбата в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на същата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца – „Н.“ АД, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик/ползвател
на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди,
както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно
основание ответникът да потребява тази енергия (липса на валидно основание за
имуществено разместване в отношенията между двете страни), стойността и
количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението за дялово
разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите. Ответникът
следва да докаже своите възражения, включително че е погасил процесните вземания.
Видно от посоченото в заявлението по чл. 410 ГПК, т. 12 "обстоятелства, от
които произтича вземането", твърди се, че длъжника се е обогатил без основание за
сметка на дружеството-ищец със стойността на потребената ТЕ относно процесния
топлоснабден имот, представляващ магазин с аб. № *******. Затова следвало да върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
3
На плоскостта на неоснователното обогатяване, ищецът е претендирал за
установяване вземанията, за които му е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК. Видно е от исковата молба, че задълженията на ответника се основават
на неоснователно обогатяване.
Безспорно е по делото, че процесният топлоснабден имот е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява
магазин. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при
условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия,
сключен между топлопреносно предприятие и клиент а на топлинна енергия за
небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови
нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен
при публично оповестените общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150
ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът
предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия.
Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за
продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за
небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката. В случая
ответницата има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1,
т. 33а ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от нея договор за
продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена
предвидената в чл.149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от
представените по делото доказателства относно нуждите, които задоволява имотът,
така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за " небитов клиент " и "
битов клиент ", който съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената
редакция на закона - § 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е
използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен
субект ( физическо или юридическо лице ) и нуждите, за които той ползва/купува
енергия (битови - за домакинството си, или небитови - по арг. на противното, такива
които не задоволяват битови нужди ). Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия. Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ сочи единствено кои са клиентите
на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединен а към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, но не и как следва да се уредят
отношенията между клиентите и топлопреносното предприятие, което е предвидено
именно в чл. 149 - 153 ЗЕ.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в
4
предвидената в чл.149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е
възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия
за небитови (стопански ) нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на
конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Предвид изложеното и при
липсата на писмен договор въззивният съд приема, че между страните не е възникнало
валидно облигационно отношение и ищецът може да търси претендираните суми с
иска по чл. 59 ЗЗД.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства- договор за дарение
оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10/14.12.2011 г. и договор
за продажба оформен с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
33/25.09.2009 г. се установява, че за процесния период ответницата е собственик на 1%
от процесния недвижим имот, представляващ магазин № 7, находящ се в гр. София,
общ. „*******“.
В производството е установено, че с договор, оформен с нотариален акт № 10,
том VIII, peг. № 26944, дело № 1239/2011г. В.Г.В. /наследодател на ответниците/ е
дарила на дъщеря си - ответника М. К. собствените си 99% от имота, но си е запазила
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.
Установено е, че ответникът В. В. К., ЕГН **********, е наследник /внук/ на
починалия в хода на заповедното производство длъжник В.Г.В., ЕГН **********,
починала на 22.01.2020г., като в това му качество, на основание чл. 227 ГПК, с
определение №20232436/22.10.2020г. същият е конституиран като страна по делото, в
качеството му на наследник на В.В..
Установено е от представеното пред първата инстанция удостоверение, че
наследници по закон на В.В. са М. С. К. - дъщеря и В. В. К. – внук- ответници в
производството. Поради това и на основание чл. 5 във вр. с чл. 10 от ЗН същите следва
да отговарят за по 1/2 от задълженията на наследодателя им В.В. във връзка с
ползваната ТЕ в имота.
При така установеното на основание §1, т.42 (отм.) ЗЕ през процесния период за
1% от задълженията следва да отговаря М. К., в качеството й на собственик на 1% от
имота, а за останалите 99% следва да отговорят наследниците на В.В. /ползвател със
запазено право на ползване/: М. С. К. и В. В. К..
Доводите на въззивника за недоказаност на обстоятелствата по доставка и
5
потребление на количества ТЕ възлизащи на сумите, за които исковете по чл.422 ГПК
вр. чл.59 ЗЗД са уважени срещу него, съдът намира за неоснователни. Чрез
представените пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на
приетата пред СРС, съдебно-техническа експертиза, която настоящия състав кредитира
по реда на чл.202 ГПК, се установява, че за процесния период абонатната станция е
захранвала цялата сграда, в която се намира и процесния обект; че количеството
топлинна енергия се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката; че са
съобразени технологичните разходи в абонатната станция, като същите са за сметка на
топлопреносното дружество; че през процесния период не е осигуряван достъп до
имота, за което са съставяни протоколи през 2015г., 2016г. и 2017г., като има
начислена топлинна енергия за радиатор с инсталирана мощност 2790W; че ТЕ
отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формулата приложима в Наредба
№ 16-334/06.04.2017г.- върху отопляема кубатура 72куб.м /т.е. по-ниска по размер/; че
за топлинна енергия за отопление на имот изчисленията от фирмата за дялово
разпределение са в съответствие с действащата Наредба № 16-334 изменение от
01.06.2014г.
При установяване, че за процесния период ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия в процесния обект, представляващ магазин № 7, находящ се в гр.
София, общ. „*******“, с абонатен № *******, то, ползвателите са се обогатили,
доколкото липсват данни, че стойността на потребената в имота ТЕ за периода
м.11.2014г. - 07.02.2016г. е заплатена. Нейната стойност възлиза на сумата общо 1
141.76лв., или ответницата следва да отговаря за ½ от нея или за сумата 570.88лв. за
потребена ТЕ, както и за сумата 9.45лв., представляваща ½ от стойността на услугата
дялово разпределение за имота за същия период.
Доводите на въззивника, че чрез представения пред първата инстанция протокол
за предаване на владението на наемателя се установява, че в имота има климатик и
проточен бойлер, което сочи на потребление на ел.енергия, а не на топлинна енергия,
съдът намира за ирелевантни за спора. Поставянето на описаните отоплителни тела в
имота не изключват ползването на топлинна енергия, каквато според събраните и
обсъдени доказателства е доказано в производството.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015891 от 23.02.2022 г. по гр.д.№ 20550/2021 г.
по описа на СРС, 180 с-в, В ЧАСТТА, с което е признато за установено по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, че М. С. К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 59 ЗЗД
сумата от 570.88лв. - стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.11.2014г. — 07.02.2016г., до обект, представляващ магазин № 7, находящ се
в гр. София, общ. „*******“, с абонатен № *******, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.01.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, с която сума ответникът М. С. К. се е обогатил за сметка на ищеца „Т.С.“
ЕАД, както и за сумата 9.45лв. — стойността на услуга дялово разпределение за
периода м.11.2014г. - 07.02.2016г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 12.01.2018г. до окончателно изплащане на сумата, с която
сума ответникът М. С. К. се е обогатил за сметка на ищеца „Т.С.“ ЕАД, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2690/2018г., по описа на СРС,ГО, 180ти състав.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 50.00 лв. - разноски за настоящата
инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Н.“ АД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7