Решение по дело №190/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 494
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Кети Косева
Дело: 20195510100190
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Казанлък, 12.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав

 

                                                             Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 190/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127„а“ от СК – заместващо съгласие на родител за пътуване на дете в чужбина.

   Молителката А. Ю. Н. твърди, че с Решение № 563/29.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1937/2016 год. по описа на РС- Казанлък, гражданският й брак с ответника Е.З. е прекратен, а родителските права върху роденото от брака им дете У.Е.З. са предоставени на нея. Решението е влязло в законна сила на 27.12.2016 год. От тогава до настоящия момент ответникът нито веднъж не се е възползвал от правото на контакт с детето, не го е търсил по никакъв повод, не поддържа комуникация с нея и не е заплащал дължимата на детето издръжка. Налице е абсолютна дезинтересираност от негова страна по отношение на детето. След прекратяването на брака с ответника тя сключила граждански брак с Н. Вели. От брака имат родено дете Х. Н. В. Децата са силно привързани едно към друго. Съпругът й работи в Г. Тя и децата имат желание да го посещават периодично по време на училищните ваканции и през лятото за не повече от два месеца в една календарна година. Пречка за тези посещения се явява изтеклият срок на задграничния паспорт на детето У.Е.З., който не може да бъде подновен без изричното съгласие на бащата Е.З. Необходимо е и съгласието му за пътуването на детето в чужбина, а ответникът Е.З. отказва каквото и да е съдействие за издаването на нов паспорт и за съставяне на декларация - съгласие. Ответникът е дал с нотариално заверена декларация (рег.№ 4510/14.10.2014 г. по описа на Нотариус Р. Б.) съгласие детето да пътува, но декларацията е съставена отдавна и посочените в нея данни относно фамилното име, постоянния адрес и документа й за самоличност не са актуални, което може да създаде проблеми при пътуване в чужбина.

Моли съда да постанови решение, с което да разреши издаването на задграничен паспорт на детето У.Е.З. с ЕГН **********, да разреши детето У.Е.З. с ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България до Република Г. и държавите - членки на ЕС, придружено от неговата майка и законен представител А.Ю.Н.

Моли на основание чл.127а от СК да допусне предварително изпълнение на съдебното решение и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

   Ответникът Е.М.З., редовно призован, задължен да се яви лично, не се явява, не взема становище по молбата, не е открит от социалните работници при посещението на адреса посочен в исковата молба.

 

Заинтересованата страна Д. „С. п.“ общ. К. взима становище, че в интерес на детето е да му се даде възможност да пътува до други държави, което ще обогати мирогледа му, и ще има положителен ефект върху цялостното му развитие.

 

Видно от представеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 86/15.02.2012 г. У.Е.З. е роден на *** г. от майка А.Ю. Ш. и баща Е.М.З..

С влязло в сила съдебно решение № 563/29.11.2016 год. постановено по гр.д.№ 1937/2016 год. по описа на Районен съд-Казанлък местоживеенето на детето У.Е.З. с ЕГН ********** е определено при майката А.Ю.Н., с ЕГН **********, на която е предоставено и упражняването на родителските права. На бащата Е.М.З., с ЕГН **********, е дадена възможност за лични контакти с детето У.Е.З. всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и по двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения отпуск на майката.  

Видно от констатациите направени от Д. „С.п.“ – К. молителката от 2018 год. е омъжена за Н. В.Н., с когото живеят в собственото на Н. *** и са родители на детето Х..      

Съдът намира, че искането е в интерес на детето и следва да бъде уважено.

Производството по чл. 127а от СК  има за предмет разрешаване на  спор между родители свързан с упражняването на техните задължения по отглеждането и възпитанието на дете.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 и 2 от Закона за българските лични документи, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители. Паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

При разногласие между родителите, спорът се решава по реда на чл. 127а, ал.2 от СК.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК съдът не бива да допуска разрешението за пътуване в чужбина да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. Съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.

          Настоящото искането касае пътувания от и за страни от Европейския съюз, за определен период от време.

Съдът намира, че претенцията в настоящото производство е продиктувана изцяло от интереса на малолетното дете У.Е.З.. Липсата на положително решение, представляващо заместващо съгласие на ответника, би нарушило правото на детето У.Е.З. като български гражданин с предоставена му от закона възможност за свободно напускане и завръщане в Република България.

Според международното право във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение. В свое решение по делото "Пенчеви срещу България" от 10.02.2015 г. Европейският съд по правата на човека е определил разбирането на българския ВКС, че не може да се разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, като "прекалено формалистичен подход". Според възприетото от европейския съд при разглеждане на искането за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина съдът следва да прецени всички факти от значение за интереса на детето. Тъй като по настоящото дело искането не е свързано с продължителен престой на детето в чужбина, то съдът дължи преценка налице ли е реален и конкретен риск при пътуването му с единия родител в чужбина.

За детето У.Е.З. не съществува реален и конкретен риск при пътуването му с единия родител в чужбина с цел осъществяване на контакти на детето или придружаване на неговия роднини. Съдът следва да уважи искането разрешение заместващо съгласието на бащата Е.М.З. за издаване на паспорт и за пътуване на детето извън страната.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 325,00 лева, от които сумата 25,00 лева заплатена държавна такса, 300,00 лева адвокатско възнаграждение

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ - заместващо съгласието на бащата Е.М.З. с ЕГН **********, на детето У.Е.З. с ЕГН **********  да бъде издаден международен паспорт по заявление подадено само от неговата майка А.Ю.Н., с ЕГН **********.

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ - заместващо съгласието на бащата Е.М.З. с ЕГН **********, считано от датата на издаване на международния паспорт на детето У.Е.З., детето У.Е.З. с ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува до държавите членки на Европейския съюз, включително и до Кралство Великобритания, придружавано от неговата майка А.Ю.Н. с ЕГН ********** по време на официално определените ученически ваканции на детето У.Е.З. като престоят на детето извън пределите на Република България не надвишава общо 60 дни в рамките на една календарна година. 

 

ОСЪЖДА Е.М.З., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на А.Ю.Н., ЕГН **********с адрес: *** сумата от 325,00 лева, представляваща разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 15.07. 2019 год.  пред ОС – Стара Загора.

 

 

                                                          

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: