М О Т И В И
към присъда по НОХД
№ 1020/ 2015 год.
на Районен съд гр.Варна
По отношение
на подсъдимия Н.И.И. *** е внесен обвинителен акт за това, че на 05.02.2012
г. в гр.Варна, на бул.Република", посока бул."Трети март" (до
магазин „Лидл") при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Нисан 350 Z", с гръцки per. № YNE
6969, нарушил правилата за движение:
чл.21 ал.1 от ЗДвП: "При избиране на скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава 50 km/h в
населено място за водач на МПС категория „С", като се е движил с около 90 km/h и чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП: „ Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди", и
по непредпазливост причинил на К.Х.Й. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени, което е определило трайно
затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 8-10 месеца, като
след деянието деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343
ал.З пр.6 б."А" пр.2, вр.ал.1 б."Б" пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и счита, че е доказано. Пледира за наказание «лишаване от
свобода» за срок от две години, което да бъде изтърпяно ефективно при
строг режим.
Защитникът на
подсъдимия оспори фактологията изложена в обвинителния акт, относно
авторството на деянието и поиска оправдаването му. Алтернативно пледира за
наказание “пробация“ като излага доводи, че И. е реабилитиран по предходното си
осъждане.
Подсъдимият дава обяснения за обстоятелствата, при които
е бил в процесния автомобил, но отрича да го е управлявал при настъпване на
инцидента. В последната си дума заяви, че е невинен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 04.02.2012 г. свидетелите К.Й. и Т.Д. били заедно в
механа „Коневръза" в ж.к."Възраждане" на гр.Варна. До там те се придвижили с управлявания от свидетеля Д.
л.а."Нисан 350 Z" с гръцки регистрационен № YNE 6969. В „Коневръза" двамата свидетели стояли до 03:00-04:00 часа на
05.02.2012 г., след което се преместили в намиращия се в близост бар
„Омега". Там се видели със свид. Ф.Х.,
известен на свид. Й. като „Алдо“ и с подсъдимия Н.И.И., който за разлика от
свидетелите Й. и Д. не консумирал алкохол. Около 06:00 часа на 05.02.2012 г.
цигарите на всички от компанията свършили свид. Й. предложил да вземат такси, с
което да отидат до магазин и да купят цигари. Тъй като предложението му било
отхвърлено св. Д. дал ключовете за лекия автомобил "Нисан 350 Z" на приятеля си свид.
К.Й., който от своя страна ги предоставил на
подс. Н.И., тъй като той не бил употребил алкохол.
С подсъдимия И. тръгнал и свид. Й.. Тъй като автомобилът
бил двуместен свидетелят седнал на предна дясна седалка /до шофьора/, а зад
волана - подсъдимият. И. привел в движение л.а."Нисан 350 Z" с per. № YNE 6969 и двамата се
отправили към магазин в кв.Трошево, за да купят цигари. След покупката тръгнали
обратно към бар „Омега" като отново подсъдимият И. управлявал автомобила.
Движели се в дясната лента на бул."Република" в гр.Варна в посока
към маг. „Кауфланд“ след търг. комплекс „Явор“, като скоростта с която се движел
автомобила била висока. По това
време ръмял дъжд или сняг. Пред автомобила на подсъдимия се движил
таксиметров автомобил, който той решил да изпревари. Увеличил скоростта,
при което автомобилът се завъртял, водачът изгубил контрол над него, преминал бордюра,
ограничаващ пътното платно от тревната площ и пешеходния тротоар и се ударил в
дърво, намиращо се" на 2.7 метра в дясно от пътното платно в близост до
магазин „Лидл".
Свидетелят Й. почувствал силна болка в кръста, и тъй като
живеел наблизо, се прибрал в дома си. По пътя той позвънил
на мобилния телефон на свид. Ф. Х.
и му казал за случилото се с него и автомобила. Първоначално подсъдимият Н.И.,останал там, но виждайки причинените щети по лекия
автомобил и нараняването на свид. Й., напуснал местопроизшествието.
Свидетелят Х. отишъл на местопроизшествието, където освен
катастрофиралия видаля само полицейски
патрулен автомобил. За ударения автомобил,
в който нямало водач или друго
лице свидетелства и П.П., работещ като охрана на маг.“Лидл“
След като се прибрал в дома си свид. К.Й. казал на свид.
М.С., с която по това време живеели на съпружески начала, за инцидента. На път за детското заведение на детето си,
свид. М.С. минала край местопроизшествието и
видяла в автомобила портфейл на
предната дясна седалка. Разпознала го
като този на свид.Й., а на пода пред
шофьорската седалка имало чифт бели маратонки „Найк", които подсъдимият И.
забравил напускайки мястото.
Два дни след катастрофата свид. Д. и св.Й. се срещнали с
подсъдимия И., за да се разберат за възстановяване на щетите. Пред свид. Д.
подсъдимият не отрекъл, че е управлявал
автомобила когато е настъпило ПТП и му
обещал да плати причинените щети по автомобила. В последствие се укрил и бил
издирен едва през месец септември 2014 г.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че на 05.02.2012 г.в
резултат на ПТП като пътник на предна дясна седалка св. К.Х.Й. е получил сгъвно
счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен и счупване на тялото на 1-ви поясен
прешлен. Описаните травматични увреждания са резултат на внезапно, форсирано
сгъване на тялото напред, на нивото на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени.
Счупването на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени е обусловило трайно
затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 8-10 месеца.
От комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза е видно, че свид. К.Й. е получил сгъвно счупване на тялото на 12-ти
гръден и 1-ви поясен прешлени.Тези травматични увреждания са резултат на
внезапно, форсирано сгъване на тялото напред. Към момента на получаване на тези
увреждания свид. Й. е бил без поставен предпазен колан, тъй като поставянето му
би предотвратило форсираното сгъване на тялото напред.Освен това не са установени
травматични увреждания по предната повърхност на гръдния кош, които да
свидетелстват за т.н. „воланна травма".
От заключението на автотехническата експертиза е видно,
че скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП е била 75.8 км/ч. Механизмът
на настъпване на инцидента е обяснен
хронологично, както следва: Автомобилът се е движел с несъобразена с пътните
условия скорост – 90 км/ч, водачът предприема маневра заобикаляне на движещ се
в дясното платно таксиметров автомобил и
губи контрол над управлявания от него. Това е продиктувано от мощността
на автомобила, предаването на мощността на задния двигателен-мост, преминава
бордюра ограничаващ пътното платно от тревната площ и пешеходния тротоар, и
причинава ПТП с находящо се в тревната площ дърво на 2.7 метра в дясно от
пътното платно и 13.3 метра преди ор.1- метален ел.стълб.
От заключението на съдебно медицинската експертиза за
установяване на здравословното състояние на подсъдимия се установи, че към
датата на инкриминираното деяние е бил
след проведена хирургична интервенция на
счупена дясна ключица, но предвид изминалия
82 дневен период след операцията е можел да си служи с ръката и е бил в
състояние да управлява автомобил.
Към датата на извършване на
процесното деяние подсъдимият Н.И. е осъждан два пъти: по нохд № 4617/2008 г. - за
престъпление по чл. 343а ал.1 от НК, и по нохд № 5550/2009 г. за престъпление
по чл. 343Б от НК
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена от частично от
обясненията на подс. Н.И., показанията на свид.К.Й., дадени
пред съдия и приобщени по делото, показанията на свидетелите П.П.,
Т. Д. и Ф.Х. дадени пред съда, както и тези на свид. Х. и М.С. приобщени по реда на чл.281 ал.4
вр. ал.1 т.1 от НПК, заключенията на медицинските, автотехническата и
комплексната експертизи и другите писмени доказателства по делото.
Тезата на подсъдимия, че поради операцията,
която му е правена на счупена ключица,
не е могъл да управлява
автомобил на инкриминираната дата се опроверга категорично от
заключението на медицинската експертиза. Фактът, че той е управлявал автомобила
при настъпване на пътния инцидент се потвърждава от показанията на свид. К. Й.,
който единствен го е придружил до магазина, за да купят цигари. Причина подс.И.
да управлява МПС е бил факта, за който свидетелстват Ф.Х., К.Й. и Т.Д., че само
той през процесната вечер не е
консумирал алкохол в заведението.
Последното логично
кореспондира с твърдението му, че е бил
на болкоуспокояващи, предвид установената от СМЕ медицинска интервенция.
Отделно от това твърдението му, че след удара е бил в безсъзнание е голословно, а оправданието да не остане на
мястото на инцидента, за да не носи
отговорност е индиция за неправомерно поведение. Индиция за мястото, на което
е седял в автомобила са
маратонките, намерени в него – пред
мястото на водача, за което свидетелства и М. С. и отрече да са на свид
К.Й., с когото по това време е живяла на
съпружески начала. Още един аргумент, че автор на деянието е подсъдимия И.
се съдържа в заключението на
комплексната експертиза, относно липсата
на травматично увреждане по предната повърхност
на гръдния кош на свид. Й., които да свидетелстват за т.н. „воланна
травма".
Свидетелските показания на К.Й., който е
единствен очевидец на пътния инцидент,
съдът не подложи на съмнение. Разпитът е
проведен пред съдия само 20 дни след
произшествието, като фактите са изложени последователно и без вътрешни
противоречия. Относно обстоятелствата преди и след инцидента казаното от свид. Й., кореспондира с
показанията на свидетелите Х., Д. и С..
Съдът кредитира показанията на свид.М.С.
дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК, тъй като хронологично
са по-близо до процесното събитие.
Показанията на свидетелите Х., Д. и П. като
последователни и непротиворечиви досежно фактите, които непосредствено са
възприели, преди и след пътния инцидент съдът
кредитира изцяло.
Показанията на свидетелите М.Ж. и Ст.Г. като неотносими към процесното деяние,
съдът изключи от доказателствения
материал.
Експертните заключения на медицинската,
автотехническата и комплексната експертизи обективно и компетентно посочват
скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия и изясняват
механизма на настъпване на пътния инцидент, и връзката му с телесното увреждане
на свид. К.Й., поради което съдът ги
възприе изцяло. По идентичен начин, съдът възприе и медицинската експертиза
установила възможността на подсъдимия да управлява автомобил на инкриминираната дата.
След преценка на всички доказателства по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счете, че обвинението срещу подсъдимия е доказано, и той е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343А ал. 3 пр.6 б.”а” пр.2 вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на
правилата за движение по пътищата визирани съответно в: чл.21 ал.1 от ЗДвП -
относно допустимата скорост за движение в населено място – 50 км./ч, която
подсъдимият е превишил с близо 40 км/ч /т.к. установената е 90 км/ч/ и чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП, който регламентира задължение
за всеки участник в движението с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението и да поставя в
опасност живота и здравето на хората. По този начин подсъдимият като водач
на процесния автомобил е причинил
травматични увреждания на физическо лице - средна телесна повреда. Извършено е чрез действие, а след пътния инцидент деецът е
избягал от местопроизшествието.
Накърнени са обществените отношения, регулиращи
движението по пътищата, и в частност тези осигуряващи безопасност и съхраняващи
здравето на хората.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано
лице.
От субективна страна - деянието е извършено по
непредпазливост - подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За да наложи наказание съгласно чл.54 от НК съдът
съобрази: високата степен на обществена
опасност на деянието, определяща се от интензивността на разпространението му и през последните години, и също така
висока на подсъдимия, с оглед предходната му съдимост също за престъпления
срещу транспорта; тежестта на причиненото телесно увреждане - средна телесна
повреда, на лицето което е познавал и е било с него в автомобила, за това с
оглед предвиденото в санкционната част на нормата на чл.343 ал.3 вр. ал.1 б.”б”
от НК определи наказание над минимума, а именно „лишаване от свобода» за срок от една година и шест месеца. Съдът прие, че наказание от
посочения вид и размер, чрез изолиране на дееца от обществото ще бъде
достатъчно за постигане на целите на генералната и най-вече на специалната
превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, предвид дадения му два пъти с предходни присъди шанс
да промени поведението си като водач на
МПС. Съдът на осн. чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС постанови определеното наказание
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на
затвор.
Съдът
намери за неоснователна тезата на защитника, че настоящото деяние е извършено
от подс. И. след като е реабилитиран за
осъждането по нохд № 4617/2008 г. на
РС-Варна по следните съображения: От
справката за съдимост на Н.И., е видно че присъдата по посоченото
наказателно дело е влязла в сила на 03.11.2008 г., а изпълнението на
наложеното наказание «лишаване от
свобода» със срок от една година, е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от
три години. На 19.10.2009 г. спрямо подс. И. е влязло в сила, одобрено от съда
споразумение по нохд № 5550/2009 г., с което му е наложено наказание «пробация»
със срок на задължителните пробационни
мерки – 9 месеца, за деяние извършено в изпитателния срок определен с присъдата
по нохд № 4617/2008г. С оглед на това и
съдържанието на разпоредбата на чл.88а ал.4 от НК, приложимостта на правилото
на чл.86 ал.1 от НК е недопустимо.
Неприлагането
на кумулативната санкция «лишаване от
право по чл.37 ал.1 т.7», предвидена в чл.343г от НК се дължи само и единствено на технически пропуск на съдията
при изписване на присъдата.
С присъдата съдът се произнесе по
веществените доказателства, приобщени по делото като постанови унищожаването
им.
При този изход на делото – подсъдимият е признат за
виновен и съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните
и деловодните разноски в тежест на осъденото лице.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: