Решение по дело №1156/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 553
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20203420101156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 553
гр. Силистра , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
Секретар:И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101156 по описа за 2020 година
Ищцата Б. Б. А. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което моли съда да го прекрати без да се произнася по въпроса за вината. Като основание за
разстройството на брачната връзка изтъква сериозното неразбирателство между съпрузите,
довело до фактическата им раздяла в началото на 2018 г. Ищцата моли съда след
прекратяването на брака да й предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето на страните Д. Е. А., като определи местоживеенето му при нея в
Кралство Великобритания, да определи на бащата следния режим на лични отношения:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя с
преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск, както и
по всяко друго време при съгласие на родителите. Моли съда да осъди ответника да заплаща
на сина си месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.09.2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ответникът Е. Я. А. признава предявените искове и изразява съгласието си отношенията във
връзка с отглеждането и възпитанието на детето на страните да бъдат уредени съобразно
предложението в исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК, чл. 59 СК, чл. 143 и 146, ал. 1 СК.
1
Страните са сключили граждански брак на 28.09.1996 г., за което е съставен акт за
граждански брак № ...от същата дата на Община С.. От брака си страните имат едно
непълнолетно дете - Д. Е. А.. По делото бе разпитана свидетелката Т. Б., сестра на ищцата,
от чиито показания стана ясно, че страните са разделени от близо 2 години и че преди
раздялата те не успели да постигнат семейно разбирателство, поради което възстановяването
на съпружеските им отношения в бъдеще едва ли би било възможно. Свидетелката
установи, че към момента ищцата заедно със сина си пребивава в А., а ответникът се е
завърнал в страната, но при гостуването си в Б. сестра отсядала при техните родители и не
поддържала връзка със своя съпруг.
Така изнесената фактическа обстановка налага заключението, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен и искането за неговото прекратяване е
основателно. Изслушаните свидетелски показания сочат на извода, че в течение на
съпружеския си живот страните не са оправдали взаимните си очаквания, нито са съумели
чрез взаимни компромиси и съвместни усилия да преодолеят възникналите помежду им
недоразумения, които постепенно са ги отчуждили и са заличили способността им да
общуват като семейство. Намирайки отношенията си за незадоволителни, съпрузите са
възприели раздялата като най – приемлив изход от семейните си проблеми, поради което са
прекратили своето съвместно съжителство преди около две години. Преустановяването на
съвместния им живот илюстрира липсата на стремеж и готовност за полагане на усилия за
оздравяване на засегнатата от разногласията им семейна връзка и е белег на загубеното
доверие и разбирателство между съпрузите. Прекратяването на емоционалната и физическа
близост между тях, както и липсата на общи материални и житейски интереси, разкрива
отпадането на семейната общност и заместването й с идеята за самостоятелно продължаване
на жизнения път на всяко от обвързаните в брак лица. Става ясно, че невъзможността им да
съхранят общото семейство се е оказала непреодолима, тъй като окончателния характер,
който придават на своята раздяла индицира нежеланието и неспособността им да анализират
проблемите в отношенията си и да преосмислят поведението, което ги е предизвикало.
Поради изложените причини съдът намира, че в това си състояние бракът на страните
съществува само привидно, тъй като тяхната връзка се явява лишена от естествената си
същност и безполезна от гледна точка на индивидуалния интерес на всяко от участващите
в нея лица. Формалното поддържане на семейство, фактически неспособно да осъществи
вменените му от закона и от обществото функции, се явява ненужно и безпредметно, поради
което в съответствие с направеното в настоящото производство искане неговото
юридическо заличаване следва да бъде допуснато. При прекратяването на брака не следва да
се търси вината за неговото разстройство поради нарочно изразеното от ищцата нежелание
да се изследва този въпрос.
От показанията на посочената по – горе свидетелка се установи, че детето на
страните живее със своята майка, която е поела непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание след като страните са преустановили съвместния си съпружески
2
живот. Положените до момента усилия от страна на майката в дейността по обгрижването
на детето в достатъчна степен разкриват нейния родителски потенциал, както и
способността й в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи неговото израстване и
личностното развитие. Въз основа на тези факти ответникът също приема, че ищцата
изпълнява качествено родителските си задължения и че полаганите от нея грижи
съответстват на интереса на общото им дете, поради което упражняването на родителските
права спрямо него следва да се предостави на майката, при която да се определи неговото
местоживеене, като на бащата се определи режим на лични отношения в съответствие със
съгласувания между страните, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с
платения ѝ годишен отпуск, както и по всяко друго време при съгласие на родителите.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В конкретния случай страните нямат
семейно жилище, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за неговото бъдещо
ползване.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършели
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Тази издръжка според разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК се определя в
зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, при определена в ал. 2
долна граница в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната (152,50 лв.).
Детето на страните Д. Е.А. е към настоящия момент на 15 години, като съдът приема, че
неговата нужда от храна, облекло, отопление, консумативи, учебни пособия и разходи,
свързани с учебния процес е очевидна и безспорна. Паричният еквивалент на така
установените потребности на детето с оглед възрастта му надхвърля сумата, която ищцата
претендира като издръжка за общото дете, в частта, която следва да бъде обезпечена с
усилията на единия родител; отделно от това ответникът признава възможностите си да дава
издръжка в претендирания размер, поради което иска за заплащане на месечна издръжка
следва изцяло да се уважи.
Чл. 326 ГПК изисква с решението за прекратяването на брака да бъде разрешен и
въпроса за фамилното име, което съпругът, приел фамилията на другия съпруг, ще носи за в
бъдеще. Тъй като при сключването на брака никой от съпрузите не е приел фамилията на
другия съпруг, съдът не следва да се произнася по въпроса за запазването или промяната на
фамилното име на който и да било от тях.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК съдът определя окончателната държавна такса за това
производство в размер на 30 лв., които следва на основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат
върху ответника. Последният следва да заплати и държавна такса върху определената
3
издръжка в размер на 204,80 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на .............г., за който е
съставен акт за граждански брак № ....от същата дата на Община С.между Е. Я. А. с ЕГН
********** и Б. Б. А. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете Д. Е. А.В с ЕГН .....на майката Б. Б. А. с ЕГН ********** от гр. С., бул. „В. Т.“ №
.., вх. ., ет. ., ап. ., при която се ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене – към настоящия момент
в К. В. като на бащата се определя следния режим на лични отношения: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск, както и по всяко друго време при
съгласие на родителите.
ОСЪЖДА Е. Я. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.“ № ., бл. „Н. В.“ № .., ет. ., ап.
.да заплаща на сина си Д. Е. А. с ЕГН ...със съгласието на неговата майка Б. Б. А. с ЕГН
********** от гр. С., бул. „В. Т.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .месечна издръжка в размер на 160 лв.
(сто и шестдесет лв.), считано от 28.09.2020 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Е. Я. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.“ № ., бл. „Н. В.“ № ., ет. ., ап.
.да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в
размер на 30 лв. (тридесет лв.) и държавна такса върху определената издръжка в размер на
204,80 лв. (двеста и четири лв. и 80 ст.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4